Димо Димов става незабравим в историята с тази карикатура

А тази година е свързана и със 75-годишнината от рождението на най-големия футболист за всички времена на България: Георги Аспарухов – Гунди.

За Гунди през последните 2 месеца излязоха 2 книги, отпечатана бе възпоменателна пощенска марка, създадени бяха от колегите от сп. „Филателен преглед” две карти-максимум.

А на 19 август предстои и мач между „Левски” и „Бока хуниорс” – със специална програма. За двубоя вече са разпродадени и 1943 билета (това е рождената дата на Гунди) с неговия лик, изобразен на тях. Да останат за спомен на почитателите му. Които съвсем не са само от „Левски”...

Изреденото ме върна към преживелици от младежките ми години.  В средата на 60-те – „златното време” на Гунди, у нас имаше неколцина  

карикатуристи, публикуващи творбите си и в спортни вестници 

Не бяха много – Илия Липавцов, Стоян Гроздев, Димо Димов, Жорж Туджаров, Константин Матронов. Сътрудничеха най-вече на в. „Народен спорт”, а по-късно – и на „Футбол”, на седмичника „Старт”.

Спортните издания бяха няколко и с големи тиражи. Въпреки това се свършваха рано-рано по будките на „Разпространение на печата”, по популярни сред хората като „Реп”-овете. А бяха и най-желаните заглавия при всяка абонаментта кампания на пощите, представяни – освен в клоновете – и от раздавачите, пощальоните във всеки един район... 

Липавцов – заклет „славист”, се подписваше в някое от долните ъгълчета на творенията си така -- „ЛИП”. Без кавичките. Стоян Гроздев пък – с чепчица грозде, чиято дръжка бе представяна от латинската буква „S”.

Другите нямаха навика да се подписват. Освен с набора на малкото име и фамилията, който всяка редакция си имаше грижата да сложи. Стилът на Матронов бе доста статичен, но той – редовен сътрудник и на в. „Трудово дело”,  бе един от най-големите библиофили, които познавам. Притежаваше огромна билблиотека, обреждаше редовно всички антиквари, които същствуваха през 70-те и 80-те, и бе информиран за всяко ново издание. И – най-важното: не само купуваше, но и неуморно четеше... 

Единственият жив до днес е Жорж Туджаров. Виждам негови карикатури във в. „Трета възраст”.

Най-артистичен, а на моменти – и леко хаплив, бе Димо Димов. Освен карикатури, правеше и шаржове. В ония години много популярно и използвано бе жанровото определение „дружески шарж”.

Негова е и творбата пред вас 

... През 1965-а – в квалификациите за предстоящото Световно първенство в Англия – България бе в една група с Белгия и Израел. След изиграването на всички мачове се стигна до бараж с Белгия.

Два дни преди Нова година – на неутрален терен, във Флоренция. Белгийците, както и сега, имат футболен прякор – „червените дяволи”. С 2 гола на Гунди още през първото полувреме бяха надвити. Централният ни нападател с един свой шут уцели и гредата на вратата на съперниците ни. Слушах мача по радиото, цял, обзет от напрежение. А радостта след края му е трудно да бъде описана.

2:1 и България – след няколко месеца, отпътува за второто си участие на Световно първенство по футбол. Първото бе в Чили през 1962-ра...

Картичката е издадена от футболния клуб „Левски” и е продавана – може би – и по стадионите. На мен ми бе подарена от съседка, която работеше като преводачка от и на немски и италиански в „Левски”. Не искам да пропусна да изпиша името й – леля Марги Вирчева.

Вече 52 години пазя спомените за нея и за Гунди. А виждам, че – колкото по-далечни стават, толкоз по-голяма е сладостта от преживяното. Защото пред чара и вълшебствата на красавеца от Подуяне и Дявола се усмиряваше и път му правеше... 


 

Сподели в