И молбите на Дявола не помагат пред Гунди
28.06.2018 /20:56 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ |
Големина на шрифт: a a Отпечатай:  |
Димо Димов става незабравим в историята с тази карикатура Световното първенство по футбол навлезе във втората си половина. Срещите стават все по-напрегнати и все по-интересни. По радиостанции, телевизии, от вестници и списания могат да се чуят и прочетат десетки информации, коментари, прогнози... А тази година е свързана и със 75-годишнината от рождението на най-големия футболист за всички времена на България: Георги Аспарухов – Гунди.
За Гунди през последните 2 месеца излязоха 2 книги, отпечатана бе възпоменателна пощенска марка, създадени бяха от колегите от сп. „Филателен преглед” две карти-максимум.
А на 19 август предстои и мач между „Левски” и „Бока хуниорс” – със специална програма. За двубоя вече са разпродадени и 1943 билета (това е рождената дата на Гунди) с неговия лик, изобразен на тях. Да останат за спомен на почитателите му. Които съвсем не са само от „Левски”...
Изреденото ме върна към преживелици от младежките ми години. В средата на 60-те – „златното време” на Гунди, у нас имаше неколцина
карикатуристи, публикуващи творбите си и в спортни вестници
Не бяха много – Илия Липавцов, Стоян Гроздев, Димо Димов, Жорж Туджаров, Константин Матронов. Сътрудничеха най-вече на в. „Народен спорт”, а по-късно – и на „Футбол”, на седмичника „Старт”.
Спортните издания бяха няколко и с големи тиражи. Въпреки това се свършваха рано-рано по будките на „Разпространение на печата”, по популярни сред хората като „Реп”-овете. А бяха и най-желаните заглавия при всяка абонаментта кампания на пощите, представяни – освен в клоновете – и от раздавачите, пощальоните във всеки един район...
Липавцов – заклет „славист”, се подписваше в някое от долните ъгълчета на творенията си така -- „ЛИП”. Без кавичките. Стоян Гроздев пък – с чепчица грозде, чиято дръжка бе представяна от латинската буква „S”.
Другите нямаха навика да се подписват. Освен с набора на малкото име и фамилията, който всяка редакция си имаше грижата да сложи. Стилът на Матронов бе доста статичен, но той – редовен сътрудник и на в. „Трудово дело”, бе един от най-големите библиофили, които познавам. Притежаваше огромна билблиотека, обреждаше редовно всички антиквари, които същствуваха през 70-те и 80-те, и бе информиран за всяко ново издание. И – най-важното: не само купуваше, но и неуморно четеше...
Единственият жив до днес е Жорж Туджаров. Виждам негови карикатури във в. „Трета възраст”.
Най-артистичен, а на моменти – и леко хаплив, бе Димо Димов. Освен карикатури, правеше и шаржове. В ония години много популярно и използвано бе жанровото определение „дружески шарж”.
Негова е и творбата пред вас
... През 1965-а – в квалификациите за предстоящото Световно първенство в Англия – България бе в една група с Белгия и Израел. След изиграването на всички мачове се стигна до бараж с Белгия.
Два дни преди Нова година – на неутрален терен, във Флоренция. Белгийците, както и сега, имат футболен прякор – „червените дяволи”. С 2 гола на Гунди още през първото полувреме бяха надвити. Централният ни нападател с един свой шут уцели и гредата на вратата на съперниците ни. Слушах мача по радиото, цял, обзет от напрежение. А радостта след края му е трудно да бъде описана.
2:1 и България – след няколко месеца, отпътува за второто си участие на Световно първенство по футбол. Първото бе в Чили през 1962-ра...
Картичката е издадена от футболния клуб „Левски” и е продавана – може би – и по стадионите. На мен ми бе подарена от съседка, която работеше като преводачка от и на немски и италиански в „Левски”. Не искам да пропусна да изпиша името й – леля Марги Вирчева.
Вече 52 години пазя спомените за нея и за Гунди. А виждам, че – колкото по-далечни стават, толкоз по-голяма е сладостта от преживяното. Защото пред чара и вълшебствата на красавеца от Подуяне и Дявола се усмиряваше и път му правеше...
Сподели в
|
Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.
Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.
23.02.2021/13:02
На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.
На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.
28.01.2021/11:05
През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.
През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.
27.01.2021/17:53
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
10.01.2021/12:17
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
02.01.2021/16:16
|
|
СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.



Представяме ви
За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.
02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.
28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.
24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ
Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.
20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Спомени и архиви
Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.
23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел
На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.
28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net
Акценти и позиции
По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.
03.03.2021 /00:30
Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.
01.03.2021 /09:04
В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”
19.02.2021 /15:30
Мнения
Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.
02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ
Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!
21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ
В момента онлайн: 22 гости
|