Начало
 
 

Той живееше с българската история

02.07.2018 /21:20 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Професорът показа за първи път ценен артефакт специално за сайта на СБЖ - бронзова лампа, открита при проучването на неизвестен до момента средновековен град край днешния Черноморец

На 1 юли преди пет години седяхме в кабинета на проф. Божидар Димитров и си говорехме за история, журналистика, патриотизъм и за още важни неща от живота. Познавах го още от студентството и винаги ми е било интересно да седна на приказка с него, защото той не беше от онези учени сухари, които могат да те засипят с наукообразни разсъждения и като си тръгнеш, да не помниш нищо или пък да си объркан.

И сега, когато отива в земята на родния си край, който обичаше до последен дъх заради хилядолетната му история и тайни, които разкриваше с истинска изследователска страст, медиите са пълни с оценки и спомени за него. Макар и бегли и епизодични, срещите е него оставиха незабравим отпечатък и у мен…

Божидар Димитров умееше къде с рязък тон, къде с оригинални свои разсъждения да ти обясни епизоди от българската история, но така,че да се съгласиш с него, че и да запомниш изреченото. Винаги съм казвала, че е един Сладкодумец Храбър и голям българолюбец.   

Но да се върнем на тази наша среща с патриота историк. Както си говорихме с него, той прекъсна интервюто и ми каза,че аз съм първата, която ще види една много ценна археологическа находка. Оказа се, че това е бронзова лампа, открита при проучването на неизвестен до момента средновековен град край днешния Черноморец. Дори се съгласи да го снимаме със скъпоценния артефакт, който той държеше с щастлива усмивка на дете и внимателно, сякаш се боеше, че при едно невнимателно движение може да я счупи.

Но друго ме впечатли и развълнува много повече,макар че като археолог сърцето ми трепна при вида на находката. Божидар ми връчи една книга с думите,че аз съм една от първите, която получава току-що излязлото през юни от печат фототипно издание на… беловата на Паисиевата История славянобългарска. Изданието беше с пореден номер 24 и се появи на бял свят в чест на 250-годишнината от написването й от монаха Паисий Хилендарски.

Може би думите са безсилни да споделя как изглеждаше професорът, когато говореше за тази изстрадана от него, а и от хилядите българи, история около Паисиевата книжица. Той ми разказваше как приятели му помогнали тя да се появи на бял свят и сякаш лицето му беше огряно от някаква светлина. Очите му блестяха, а всяка втора негова дума беше, че има патриоти в тази наша страна и че нищо не е загубено.

Едва ли ще е пресилено ако кажа, че професорът живееше с българската история. За него тя беше Светая светих и неуморно търсеше все нови и нови доказателства, за да подреди разбъркания от много векове и опити на някои историци да я „вкарат в пътя“ пъзел на историята на България. „Историята ни е достатъчно велика и стига само да се разказва на хората, за да предизвикваме родолюбиви чувства и патриотизъм“ – каза тогава Божидар Димитров. - Българинът винаги се е интересувал от историята. Неслучайно първите ни възрожденци и първите актове на Възраждането започват с история – „История славянобългарска”, „История” на Петър Богдан... Днес тя е освен познание на миналото, но и аргумент за права. Винаги, когато имаме някакви претенции, ние се обръщаме към нея.“

На него не му пукаше, че някои се отнасяха с насмешка към теориите му, към откритията му, към това, което правеше, защото знаеше, че е по-важно обикновените българи да се вслушат и да знаят откъде са дошли и как да съхраняват паметта българска.   

При него имаше много успешно съчетание между историк и журналист. Историкът се допълваше от журналиста и обратното. И въпреки, че твърдеше, че няма пълна свобода дори и в демократичния свят, и в двете посоки, той свободно изказваше и държеше на своето мнение. Професорът беше убеден, че историята има място в журналистиката и че трябва журналистите винаги да намират място в медиите за нея, а не само когато се открие някой артефакт, да напишат 20-30 реда за него и отново учителката на живота да потъне в забвение до следващата находка.

Божидар Димитров се оказа любимец на младите хора. Сподели ми, че те винаги го търсели след всяко издание на неговото предаване „Памет българска“, което водеше по БНТ.  И това вероятно се дължеше на неговата най-голяма любов в живота – българската история, с която той живееше в хармония, любов и преклонение.

„Историята може да се разказва, както казваше един мой приятел, вкусно“ – ми казваше проф. Божидар Димитров. И той наистина го правеше несамо вкусно, но и завладяващо и убедително.

Една оригинална, неповторима личност, която дълго ще ни липсва като талантлив учен и активен, вечно заангажиран общественик, но и като отзивчив и всеотдаен човек.

Снимки Иван Василев  

Сподели в
 

Комай и този път Атанас Тончев ни изненада – и на тази достолепна възраст, нейде към средата на 90-те – той остана верен на призванието на целия си живот и ни поднесе най-новото си заглавие от дългата поредица книги с името му – „Житейски истории – от минало и по-минало време”.

21.09.2018/12:16

Свиканата снощи край Съдебната палата проява учуди с липсата на публични оратори, становища и искания. СБЖ също беше там, за да отстои журналистическите права и солидарността в колегията, но организаторите нито сами взеха думата, нито я дадоха на някого

18.09.2018/15:03

На 13 септември 2011 г., преди 7 години, ни напусна Милен Вълков - председател на УС на СБЖ.

13.09.2018/14:38

На 14 септември от 21 часа БНТ2 ще излъчи документалния филм за големия журналист и публицист Стефан Продев „С Ботевски дух“. Документалната лента, дело на сценариста и режисьора Петко Горанов и оператора Божидар Симеонов, излиза в ефир само ден преди 91-годишнината от рождението на Стефан Продев. А утре, на 13 септември, от 14.30 ч. колегите ще могат да се срещнат с авторския колектив в Пресклуба на БТА.

12.09.2018/18:46

Спортната журналистка Ваня Дерменджиева – заслужил майстор на спорта, национален състезател, носител на медали от олимпиади, световни и европейски първенства по баскетбол бе отличена с “Почетен знак на Хасково”.

10.09.2018/21:48

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки