Начало
 
 

Името на генерал Гурко е неделимо от нашата свобода

15.07.2018 /19:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Генерал Йосиф Ромейко-Гурко

Преди 190 години се е родил човекът, изрекъл словата: „Отечеството ми е Русия, родината - Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България“. Генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, чийто живот и дейност,събраха в клуб „Журналист“, в СБЖ, известни историци, журналисти, дипломати и хора на изкуството.

Да отдадат заслуженото към личността на пълководеца гости на вечерта бяха ръководителят на представителството на Россътрудничество в България и директор на РКИЦ Павел Журавльов, съветникът по културните въпроси при посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов и служители в дипломатическите мисии на РФ. Те бяха представени от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която изрази своята радост, че събития като това вървят под знака на честването на 140-годишнина от Освобождението на България и която беше водеща на вечерта.

Сред заслужилите високото звание “Освободител на България“ император Александър ІІ, граф Игнатиев, Макгахан… има и своето място и генерал Гурко. В публикации на пресата още през първите години след Руско-турската война 1877-1878 г.може да се срещне и такава категорична оценка. Ще си позволя да цитирам какво е написал през януари 1890 г. френският вестник „Nouvelle Revue“ за руския пълководец: „Да се опише военната дейност на генерал Гурко,това значи да се припомнят всички главни събития на Руско-турската война 1877-1878 г. в Европа. Името му е свързано с блестящото начало на тази война, сраженията край Плевен и превземането на този град, героичния преход през зимния Балкан и победите край бреговете на Марица. Навсякъде той е оставил своя мощен отпечатък…“ Не бива да забравяме, че с невероятния подвиг – зимното прехвърляне на Балкана, юнаците на генерал Гурко донесоха жадуваната свобода и на бъдещата столица София…  Ще припомня също, че неговите солдати и висши офицери го наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение.

На всички тези епизоди от живота на руския военачалник, свързани с България, беше  посветен и разказът на известната българска историчка проф. Румяна Михнева. Тя обаче разказа нещо, което вероятно не се знае от много хора, но се отнася до генерала,

и това са мемоарите на неговата тъща

А именно как е изглеждал храбрият воин и опитен пълководец в очите на своите близки и най-вече на любимата си тъща, разбираме от излезлите на български език спомени на графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир, или по-известна като писателката и журналистка Евгения Тур. Нейната книга „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“, издадени от издателство „Рива“, вече беше представена на българските читатели в превод на Виолета Божинова.

Това е един различен поглед „отвътре“ върху Освободителната война за България. От написаното от руската Жорж Санд, както я наричат в Русия, разбираме малко известни неща за събитията и настроенията в руското общество в навечерието и началото на войната. Мемоарите на графинята са ценен документ, който през призмата на частния и идиличен живот в имението на Йосиф Гурко в Сахарово, който е женен за дъщерята на Елизавета – Мария, разкрива Руско-турската война „и от другата страна“. Нейните „Спомени за войната от 1877 и 1878 година“ са адресирани за внуците й, носещи фамилията Ромейко-Гурко. „Славата и уважението на целия край, които заслужи вашият баща, ни струваха на нас, двете с майка ви, много скъпо“ – пише в началото на своите мемоари графинята тъща на генерал Напред. Проф. Михнева се спря и на онази част от мемоарите, в която графиня дьо Турнемир разказва с какви смесени чувства е посрещната тази Руско-турска война в Русия. Подробно и искрено описва своите първоначални настроения със знак минус към българския народ и тревогите си да не би семейството й да остане без обичания съпруг и баща. Но когато започват да пристигат писмата на ген. Гурко от далечна и непозната България, в които той описва „възторга, ентусиазма на жителите, срещнали го със сълзи на радост, цветя и викове на възторг, описваше посрещането от духовенството с кръст и благословии и благодарствен молебен в църквата“, песимизмът на графинята започва да се стопява и да отстъпва мястото на онези, другите чувства – на надежда, радост и съчувствие, на гордост. Ето как тя описва своята промяна в спомените си: „От тази минута малко по малко започнах да съчувствам на нещастното население на България и да чета вестници, всички, каквито имаше,от първия ред до последния. Но заради него (ген Гурко – бел. автора) , от обич към него, започнах да обичам и неговото освободително дело.“ Много подробно и с особено вълнение тя описва падането на Плевен, което събитие обръща на 360 градуса мисленето на руския народ, а именно не песимизмът, а оптимизмът и вярата в победата става водеща.

Свои размисли сподели и преводачката на „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“ Виолета Божинова. Тя разказа за своята работа по книгата и за това какви мисли са я водили, четейки мемоарите на тъщата на генерал Гурко.

За това какви

впечатления са останали у него по време на посещението

на български градове, свързани с участието на генерал Гурко в Руско-турската война, сподели и съветникът по културата при посолството на Русия в София Алексей Новосьолов, който сподели, че се чувства изключително щастлив, че българския народ пази паметта за руските воини освободители. А директорът на РКИЦ Павел Журавльов разказа за ролята, която е изиграл генерал Гурко за Освобождението на България и на София, за неговото епично зимно преминаване през снежния Балкан, което кара мнозина да го определят като един от големите руски пълководци. Павел Журавльов благодари на организаторите на вечерта в лицето на СБЖ и Софийското сдружение "Александър Невски", чийто председател Любомир Коларов също беше сред гостите.

За живота и делото на руския пълководец и за срещите си с негови потомци, сподели журналистката от сайта на СБЖ Розалина Евдокимова. Тя разказа как неговата внучка, монахинята Мария (Екатерина Василиевна Гурко (която почина през 2013 г. - бел. автора), пристига от Париж, където живее, и преминава по стъпките на своя дядо, посещавайки България през 2005 година. За това как неговата правнучка  Елизавета Облог,откривайки голямата си любов в Русия, зарязва Париж и елита, сред който се движи, и създава семейство в родината на своя дядо. Тя и съпругът й Александър са кръстили единия от синовете си в родовото имение на генерал Ромейко-Гурко в Сахарово, от което, за съжаление, нищо не е останало, но с много усилия и лишения местният свещеник Генадий е успял да възстанови семейния храм „Св. Йосиф Волоцки“, на когото е кръстен и храбрият пълководец. За съжаление съветските власти са изтрили от лицето на земята родовото имение, дори посегнали и на семейния храм, в който са били погребани генерал Гурко и съпругата му Мария. Върху имението е построен Дом на културата, а последният дом на уважаваното семейство бил разкопан, костите извадени и закопани на неизвестно място, а храмът превърнат в спортна зала. Днес тази неправда е в миналото, но уви, не се знае къде почива освободителят на България.      

Приятна изненада и вълнение предизвика

инициативата на организаторите на 140-годишнината от Освобождението на България

От името на Национален комитет за честването на 140-годишнината от Освобождението на България Снежана Тодорова връчи юбилеен плакет на Алексей Новосьолов и Павел Журавльов. за своята активна работа по отразяването на годишнината от Руско-турската война 1877-1878 г. със същия плакет бяха отличени и Андриана Коцева, една от изработилите и поддържащи сайта http://pomnim.bg, посветен на посветен на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война, както и нейни колеги от онлайн изданието. Същото отличие получи и Розалина Евдокимова за отразяване на събитията, свързани с юбилея.

И ми се ще накрая да завърша с това,че монахът Паисий, който написа най-ценната книга „История славяноболгарская“, ни завеща и нещо също неоценимо - да помним и пазим нашата българска история, защото „народ без история, той не е народ“, е казал монахът от Атон. Колкото и да отричат някои това късче история и да говорят, че не е имало турско робство, че Руско-турската война обслужвала имперските интереси на Русия, то не бива да изтриваме от паметта си, че хиляди руски, румънски, финландски, български опълченци са дали в жертва най-скъпото – живота си, за да сме днес независима и свободна страна. Затова и паметта за такива храбри пълководци като генерал Йосиф Гурко ще бъде жива.

 

Снимки авторката и Ирина Гопаненко    

Сподели в
 

Ето че свалиха от ефир и предаването “Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия! Голям СРАМ за ръководителите на тази „независима и частна” телевизия, но и голяма ЗАГУБА за родната журналистика! Защо?

18.08.2018/23:46

На 16 август в Мурманск с тържествена церемония бе даден стартът на Международния православен Славянски ход 2018 с направление Мурманск – Балканите,съобщи за сайта на СБЖ Иля Виноградов. Тази година той е под знака на 140-годишнината от Освобождението на България от турско робство, а негов символ е копие на Самарското знаме.

17.08.2018/18:02

Протестът ще е на 20 август, понеделник, от 12 ч. пред БНР. Той е заради неочакваното отстраняване на диригентката на Детския радиохор Венеция Караманова. Междувременно родители на деца от радиохора се оплакаха, че ръководството на БНР им извива ръцете с току-що отправено към тях предложение, разпространено във Фейсбук

17.08.2018/14:17

Екипът на телевизия BiT излезе с открито писмо до институциите и медиите, в което алармира за тежкото състояние на медията, след като тя беше продадена в началото да годината

15.08.2018/11:23

Даниела Пенкова, която оглавява сайта, предлагащ документални филми по сериозни икономически и социални проблеми, написа гневен коментар по повод изтриването на видеото от социалната мрежа.

14.08.2018/21:35

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За всички интересуващи се колеги припомняме какви са възможностите за почивка на членовете на СБЖ в Международния дом на журналистите - Варна, и в Творческата база на СБЖ - Батак.

05.08.2018 /06:25

Председателят на УС на СБЖ изразява възмущение от призивите за „прочистване” на bTV от журналисти като водещия на предаването „120 минути”

25.07.2018 /22:20

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

 Мнения

Мнозина от колегите журналисти тези дни с превелика изненада откриват в електронната си поща нечакано писмо от непознат подател, който с настойчивостта на рекламен агент предлага „интересен проект” – „нов онлайн курс с последващи сериозни възможности” (запомнете това! – б.м.).

09.08.2018 /17:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Странджанската драма е само следствие от дълго трупаното недоверие във властта и гняв от неравенства, злоупотреби, несправедливости. Още по-сигурен път към взрива е медийната кастрация, запушваща устата на обществото. Добре, че то все още намира сили да се оплези на „всесилните” и да викне СТИГА!

25.07.2018 /15:55 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки