Начало
 
 

Името на генерал Гурко е неделимо от нашата свобода

15.07.2018 /19:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Генерал Йосиф Ромейко-Гурко

Преди 190 години се е родил човекът, изрекъл словата: „Отечеството ми е Русия, родината - Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България“. Генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, чийто живот и дейност,събраха в клуб „Журналист“, в СБЖ, известни историци, журналисти, дипломати и хора на изкуството.

Да отдадат заслуженото към личността на пълководеца гости на вечерта бяха ръководителят на представителството на Россътрудничество в България и директор на РКИЦ Павел Журавльов, съветникът по културните въпроси при посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов и служители в дипломатическите мисии на РФ. Те бяха представени от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която изрази своята радост, че събития като това вървят под знака на честването на 140-годишнина от Освобождението на България и която беше водеща на вечерта.

Сред заслужилите високото звание “Освободител на България“ император Александър ІІ, граф Игнатиев, Макгахан… има и своето място и генерал Гурко. В публикации на пресата още през първите години след Руско-турската война 1877-1878 г.може да се срещне и такава категорична оценка. Ще си позволя да цитирам какво е написал през януари 1890 г. френският вестник „Nouvelle Revue“ за руския пълководец: „Да се опише военната дейност на генерал Гурко,това значи да се припомнят всички главни събития на Руско-турската война 1877-1878 г. в Европа. Името му е свързано с блестящото начало на тази война, сраженията край Плевен и превземането на този град, героичния преход през зимния Балкан и победите край бреговете на Марица. Навсякъде той е оставил своя мощен отпечатък…“ Не бива да забравяме, че с невероятния подвиг – зимното прехвърляне на Балкана, юнаците на генерал Гурко донесоха жадуваната свобода и на бъдещата столица София…  Ще припомня също, че неговите солдати и висши офицери го наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение.

На всички тези епизоди от живота на руския военачалник, свързани с България, беше  посветен и разказът на известната българска историчка проф. Румяна Михнева. Тя обаче разказа нещо, което вероятно не се знае от много хора, но се отнася до генерала,

и това са мемоарите на неговата тъща

А именно как е изглеждал храбрият воин и опитен пълководец в очите на своите близки и най-вече на любимата си тъща, разбираме от излезлите на български език спомени на графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир, или по-известна като писателката и журналистка Евгения Тур. Нейната книга „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“, издадени от издателство „Рива“, вече беше представена на българските читатели в превод на Виолета Божинова.

Това е един различен поглед „отвътре“ върху Освободителната война за България. От написаното от руската Жорж Санд, както я наричат в Русия, разбираме малко известни неща за събитията и настроенията в руското общество в навечерието и началото на войната. Мемоарите на графинята са ценен документ, който през призмата на частния и идиличен живот в имението на Йосиф Гурко в Сахарово, който е женен за дъщерята на Елизавета – Мария, разкрива Руско-турската война „и от другата страна“. Нейните „Спомени за войната от 1877 и 1878 година“ са адресирани за внуците й, носещи фамилията Ромейко-Гурко. „Славата и уважението на целия край, които заслужи вашият баща, ни струваха на нас, двете с майка ви, много скъпо“ – пише в началото на своите мемоари графинята тъща на генерал Напред. Проф. Михнева се спря и на онази част от мемоарите, в която графиня дьо Турнемир разказва с какви смесени чувства е посрещната тази Руско-турска война в Русия. Подробно и искрено описва своите първоначални настроения със знак минус към българския народ и тревогите си да не би семейството й да остане без обичания съпруг и баща. Но когато започват да пристигат писмата на ген. Гурко от далечна и непозната България, в които той описва „възторга, ентусиазма на жителите, срещнали го със сълзи на радост, цветя и викове на възторг, описваше посрещането от духовенството с кръст и благословии и благодарствен молебен в църквата“, песимизмът на графинята започва да се стопява и да отстъпва мястото на онези, другите чувства – на надежда, радост и съчувствие, на гордост. Ето как тя описва своята промяна в спомените си: „От тази минута малко по малко започнах да съчувствам на нещастното население на България и да чета вестници, всички, каквито имаше,от първия ред до последния. Но заради него (ген Гурко – бел. автора) , от обич към него, започнах да обичам и неговото освободително дело.“ Много подробно и с особено вълнение тя описва падането на Плевен, което събитие обръща на 360 градуса мисленето на руския народ, а именно не песимизмът, а оптимизмът и вярата в победата става водеща.

Свои размисли сподели и преводачката на „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“ Виолета Божинова. Тя разказа за своята работа по книгата и за това какви мисли са я водили, четейки мемоарите на тъщата на генерал Гурко.

За това какви

впечатления са останали у него по време на посещението

на български градове, свързани с участието на генерал Гурко в Руско-турската война, сподели и съветникът по културата при посолството на Русия в София Алексей Новосьолов, който сподели, че се чувства изключително щастлив, че българския народ пази паметта за руските воини освободители. А директорът на РКИЦ Павел Журавльов разказа за ролята, която е изиграл генерал Гурко за Освобождението на България и на София, за неговото епично зимно преминаване през снежния Балкан, което кара мнозина да го определят като един от големите руски пълководци. Павел Журавльов благодари на организаторите на вечерта в лицето на СБЖ и Софийското сдружение "Александър Невски", чийто председател Любомир Коларов също беше сред гостите.

За живота и делото на руския пълководец и за срещите си с негови потомци, сподели журналистката от сайта на СБЖ Розалина Евдокимова. Тя разказа как неговата внучка, монахинята Мария (Екатерина Василиевна Гурко (която почина през 2013 г. - бел. автора), пристига от Париж, където живее, и преминава по стъпките на своя дядо, посещавайки България през 2005 година. За това как неговата правнучка  Елизавета Облог,откривайки голямата си любов в Русия, зарязва Париж и елита, сред който се движи, и създава семейство в родината на своя дядо. Тя и съпругът й Александър са кръстили единия от синовете си в родовото имение на генерал Ромейко-Гурко в Сахарово, от което, за съжаление, нищо не е останало, но с много усилия и лишения местният свещеник Генадий е успял да възстанови семейния храм „Св. Йосиф Волоцки“, на когото е кръстен и храбрият пълководец. За съжаление съветските власти са изтрили от лицето на земята родовото имение, дори посегнали и на семейния храм, в който са били погребани генерал Гурко и съпругата му Мария. Върху имението е построен Дом на културата, а последният дом на уважаваното семейство бил разкопан, костите извадени и закопани на неизвестно място, а храмът превърнат в спортна зала. Днес тази неправда е в миналото, но уви, не се знае къде почива освободителят на България.      

Приятна изненада и вълнение предизвика

инициативата на организаторите на 140-годишнината от Освобождението на България

От името на Национален комитет за честването на 140-годишнината от Освобождението на България Снежана Тодорова връчи юбилеен плакет на Алексей Новосьолов и Павел Журавльов. за своята активна работа по отразяването на годишнината от Руско-турската война 1877-1878 г. със същия плакет бяха отличени и Андриана Коцева, една от изработилите и поддържащи сайта http://pomnim.bg, посветен на посветен на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война, както и нейни колеги от онлайн изданието. Същото отличие получи и Розалина Евдокимова за отразяване на събитията, свързани с юбилея.

И ми се ще накрая да завърша с това,че монахът Паисий, който написа най-ценната книга „История славяноболгарская“, ни завеща и нещо също неоценимо - да помним и пазим нашата българска история, защото „народ без история, той не е народ“, е казал монахът от Атон. Колкото и да отричат някои това късче история и да говорят, че не е имало турско робство, че Руско-турската война обслужвала имперските интереси на Русия, то не бива да изтриваме от паметта си, че хиляди руски, румънски, финландски, български опълченци са дали в жертва най-скъпото – живота си, за да сме днес независима и свободна страна. Затова и паметта за такива храбри пълководци като генерал Йосиф Гурко ще бъде жива.

 

Снимки авторката и Ирина Гопаненко    

Сподели в
 

Той беше популярно лице от екрана на Българската национална телевизия, в която за кратко бе и изпълнителен директор. Работил е и в БНР, и в Радио "Свободна Европа"

14.12.2018/18:42

Сред отличените има и изявени журналисти извън испаноезичната общност. Целта на конкурса, провеждан в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес, е да насърчава журналистика, обединяваща културите, отстояваща обществения интерес, следваща професионалната и гражданска етика. Във фиестата с връчването на отличията участваха и посланици и дипломати от Аржентина, Венецуела, Испания и Куба.

13.12.2018/20:19

В откровен и вълнуващ разговор за ролята на твореца в разбуждането и просветата на обществото се превърна представянето на двете последни стихосбирки на председателя на Съюза на българските писатели „Последна риза” и „В сянката на хоругвите”

12.12.2018/13:21

Клуб „Журналист” на СБЖ посрещна колегите на напусналия ни внезапно изтъкнат учен изтоковед, които се събраха да си спомнят за изключителната му личност по покана на неговата съпруга Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

07.12.2018/10:10

Европейският шампион по плуване за трансплантирани, журналистът Геоги Пеев, получи кристален плакет със символа на Хасково - статуята на Св. Богородица, в знак на уважение към спечелените на първенството 5 медала -2 златни и 3 сребърни.

06.12.2018/18:09

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 70 гости

Бързи връзки