Начало
 
 

Името на генерал Гурко е неделимо от нашата свобода

15.07.2018 /19:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Генерал Йосиф Ромейко-Гурко

Преди 190 години се е родил човекът, изрекъл словата: „Отечеството ми е Русия, родината - Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България“. Генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, чийто живот и дейност,събраха в клуб „Журналист“, в СБЖ, известни историци, журналисти, дипломати и хора на изкуството.

Да отдадат заслуженото към личността на пълководеца гости на вечерта бяха ръководителят на представителството на Россътрудничество в България и директор на РКИЦ Павел Журавльов, съветникът по културните въпроси при посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов и служители в дипломатическите мисии на РФ. Те бяха представени от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която изрази своята радост, че събития като това вървят под знака на честването на 140-годишнина от Освобождението на България и която беше водеща на вечерта.

Сред заслужилите високото звание “Освободител на България“ император Александър ІІ, граф Игнатиев, Макгахан… има и своето място и генерал Гурко. В публикации на пресата още през първите години след Руско-турската война 1877-1878 г.може да се срещне и такава категорична оценка. Ще си позволя да цитирам какво е написал през януари 1890 г. френският вестник „Nouvelle Revue“ за руския пълководец: „Да се опише военната дейност на генерал Гурко,това значи да се припомнят всички главни събития на Руско-турската война 1877-1878 г. в Европа. Името му е свързано с блестящото начало на тази война, сраженията край Плевен и превземането на този град, героичния преход през зимния Балкан и победите край бреговете на Марица. Навсякъде той е оставил своя мощен отпечатък…“ Не бива да забравяме, че с невероятния подвиг – зимното прехвърляне на Балкана, юнаците на генерал Гурко донесоха жадуваната свобода и на бъдещата столица София…  Ще припомня също, че неговите солдати и висши офицери го наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение.

На всички тези епизоди от живота на руския военачалник, свързани с България, беше  посветен и разказът на известната българска историчка проф. Румяна Михнева. Тя обаче разказа нещо, което вероятно не се знае от много хора, но се отнася до генерала,

и това са мемоарите на неговата тъща

А именно как е изглеждал храбрият воин и опитен пълководец в очите на своите близки и най-вече на любимата си тъща, разбираме от излезлите на български език спомени на графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир, или по-известна като писателката и журналистка Евгения Тур. Нейната книга „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“, издадени от издателство „Рива“, вече беше представена на българските читатели в превод на Виолета Божинова.

Това е един различен поглед „отвътре“ върху Освободителната война за България. От написаното от руската Жорж Санд, както я наричат в Русия, разбираме малко известни неща за събитията и настроенията в руското общество в навечерието и началото на войната. Мемоарите на графинята са ценен документ, който през призмата на частния и идиличен живот в имението на Йосиф Гурко в Сахарово, който е женен за дъщерята на Елизавета – Мария, разкрива Руско-турската война „и от другата страна“. Нейните „Спомени за войната от 1877 и 1878 година“ са адресирани за внуците й, носещи фамилията Ромейко-Гурко. „Славата и уважението на целия край, които заслужи вашият баща, ни струваха на нас, двете с майка ви, много скъпо“ – пише в началото на своите мемоари графинята тъща на генерал Напред. Проф. Михнева се спря и на онази част от мемоарите, в която графиня дьо Турнемир разказва с какви смесени чувства е посрещната тази Руско-турска война в Русия. Подробно и искрено описва своите първоначални настроения със знак минус към българския народ и тревогите си да не би семейството й да остане без обичания съпруг и баща. Но когато започват да пристигат писмата на ген. Гурко от далечна и непозната България, в които той описва „възторга, ентусиазма на жителите, срещнали го със сълзи на радост, цветя и викове на възторг, описваше посрещането от духовенството с кръст и благословии и благодарствен молебен в църквата“, песимизмът на графинята започва да се стопява и да отстъпва мястото на онези, другите чувства – на надежда, радост и съчувствие, на гордост. Ето как тя описва своята промяна в спомените си: „От тази минута малко по малко започнах да съчувствам на нещастното население на България и да чета вестници, всички, каквито имаше,от първия ред до последния. Но заради него (ген Гурко – бел. автора) , от обич към него, започнах да обичам и неговото освободително дело.“ Много подробно и с особено вълнение тя описва падането на Плевен, което събитие обръща на 360 градуса мисленето на руския народ, а именно не песимизмът, а оптимизмът и вярата в победата става водеща.

Свои размисли сподели и преводачката на „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“ Виолета Божинова. Тя разказа за своята работа по книгата и за това какви мисли са я водили, четейки мемоарите на тъщата на генерал Гурко.

За това какви

впечатления са останали у него по време на посещението

на български градове, свързани с участието на генерал Гурко в Руско-турската война, сподели и съветникът по културата при посолството на Русия в София Алексей Новосьолов, който сподели, че се чувства изключително щастлив, че българския народ пази паметта за руските воини освободители. А директорът на РКИЦ Павел Журавльов разказа за ролята, която е изиграл генерал Гурко за Освобождението на България и на София, за неговото епично зимно преминаване през снежния Балкан, което кара мнозина да го определят като един от големите руски пълководци. Павел Журавльов благодари на организаторите на вечерта в лицето на СБЖ и Софийското сдружение "Александър Невски", чийто председател Любомир Коларов също беше сред гостите.

За живота и делото на руския пълководец и за срещите си с негови потомци, сподели журналистката от сайта на СБЖ Розалина Евдокимова. Тя разказа как неговата внучка, монахинята Мария (Екатерина Василиевна Гурко (която почина през 2013 г. - бел. автора), пристига от Париж, където живее, и преминава по стъпките на своя дядо, посещавайки България през 2005 година. За това как неговата правнучка  Елизавета Облог,откривайки голямата си любов в Русия, зарязва Париж и елита, сред който се движи, и създава семейство в родината на своя дядо. Тя и съпругът й Александър са кръстили единия от синовете си в родовото имение на генерал Ромейко-Гурко в Сахарово, от което, за съжаление, нищо не е останало, но с много усилия и лишения местният свещеник Генадий е успял да възстанови семейния храм „Св. Йосиф Волоцки“, на когото е кръстен и храбрият пълководец. За съжаление съветските власти са изтрили от лицето на земята родовото имение, дори посегнали и на семейния храм, в който са били погребани генерал Гурко и съпругата му Мария. Върху имението е построен Дом на културата, а последният дом на уважаваното семейство бил разкопан, костите извадени и закопани на неизвестно място, а храмът превърнат в спортна зала. Днес тази неправда е в миналото, но уви, не се знае къде почива освободителят на България.      

Приятна изненада и вълнение предизвика

инициативата на организаторите на 140-годишнината от Освобождението на България

От името на Национален комитет за честването на 140-годишнината от Освобождението на България Снежана Тодорова връчи юбилеен плакет на Алексей Новосьолов и Павел Журавльов. за своята активна работа по отразяването на годишнината от Руско-турската война 1877-1878 г. със същия плакет бяха отличени и Андриана Коцева, една от изработилите и поддържащи сайта http://pomnim.bg, посветен на посветен на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война, както и нейни колеги от онлайн изданието. Същото отличие получи и Розалина Евдокимова за отразяване на събитията, свързани с юбилея.

И ми се ще накрая да завърша с това,че монахът Паисий, който написа най-ценната книга „История славяноболгарская“, ни завеща и нещо също неоценимо - да помним и пазим нашата българска история, защото „народ без история, той не е народ“, е казал монахът от Атон. Колкото и да отричат някои това късче история и да говорят, че не е имало турско робство, че Руско-турската война обслужвала имперските интереси на Русия, то не бива да изтриваме от паметта си, че хиляди руски, румънски, финландски, български опълченци са дали в жертва най-скъпото – живота си, за да сме днес независима и свободна страна. Затова и паметта за такива храбри пълководци като генерал Йосиф Гурко ще бъде жива.

 

Снимки авторката и Ирина Гопаненко    

Сподели в
 

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково бе домакин на представянето на книгата „Окото на залеза” от Иван Енчев, журналист и писател.

18.10.2018/18:24

Защита на разследващите репортери ще прокарва доклад, внасян днес в комисията по свободите на Европейския парламент. Инициативата съвпада с годишнината от атентата, в който загина малтийката Каруана Галиция, но във фокуса е и убийството на българката Виктория Маринова, на което не се гледа само като на криминално престъпление

15.10.2018/12:35

Недопустимо е предложенията на СБЖ за защита на журналистическия труд унизително да отлежават две години в парламента, смята известната журналистка, нееднократно ставала обект на заплахи, на които специализираните органи така и не реагират

12.10.2018/17:21

По повод чудовищното убийство в Русе на журналистката Виктория Маринова запознаваме колегията с базисното значение, което придават най-авторитетните световни организации на безопасността на журналистите и борбата с безнаказаността за тези, които ги атакуват

08.10.2018/06:04

На 7 октомври Международната федерация на журналистите (МФЖ) ще чества за 11-и път Световния ден за достоен труд (WDDW), като мотото през настоящата година е „Равенство за всички”, съобщават от организацията.

05.10.2018/18:36

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки