Владимир Соловьов: Работим да превърнем Съюза на журналистите на Русия в модерна организация

18.07.2018 /20:55 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Председателят на СЖР Владимир Соловьов

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

Той не е от кабинетните представители на медиите, а дълги години е бил в активната журналистика и при това е отразявал събития в горещи точки. След като от 1990 до 1991г. е редактор и кореспондент на новините в Централната телевизия на СССР, то от 1992 до 1997-ма е собствен кореспондент на РГТРК „Останкино“ в Югославия и завеждащ отдел на теле- радиокомпанията на Балканите. Многократно е бил в Чечня, за да отразява събитията в републиката. От август 2001 г. е съветник на директора на ГТК телеканал „Русия І“ и член на експертния съвет в Министерство на културата на Русия в областта на документалното кино. Известен е с това, че е сред най-активните и пламенни защитници на правата на журналистите в Русия.

В момента Владимир Генадиевич е предприел обиколки и срещи с журналистическите организации, регионални медии и журналисти из цялата страна. За него това е важен момент, защото по този начин опознава най-добре проблемите на журналистите по места и заедно решават как да бъдат преодолени те. Още повече, че през есента в Русия ще бъде отбелязана 100-годишнината от създаването на СЖР. В момента в него членуват 70 хиляди журналисти, които са най-мощният информационен ресурс, а от своя страна Съюзът е една от най-големите творчески организации в света. Според Владимир Генадиевич в СЖР е събран елитът на руската журналистика. „Решихме да направим нашия Съюз една модерна организация – споделя Соловьов. В него вече кандидатстват много млади колеги от цялата страна. Особено важен проблем в момента е темата за доверието. Целият свят може да се задави в лавината на фалшивите новини, ако ние не се опитаме да я спрем. И поради това ние организирахме новия формат „Инфофоруми“. В рамките на формата из цялата страна се организират срещи и дискусии за качеството и бъдещето на журналистиката и как руските медии ще се противопоставя на фейк новините.

Въпреки своята натовареност и непрекъснати срещи из Русия, Владимир Генадиевич успя да намери време между две пътувания и да даде интервю за сайта на СБЖ. С него разговаряхме по скайпа.

Какво ново се случи за времето, след като вие оглавихте СЖР,Владимир Генадиевич?

Случи се много, и то все ново, защото след като бях избран през ноември миналата година за председател на Съюза,събрахме екип, който реши да възроди СЖР, тъй като той дълго време се намираше в замразено състояние. Решихме да го направим модерна организация, която да е и за младите ни колеги, тъй като в него има недостиг на млади членове. За всичкото това време аз и моите колеги обиколихме почти цялата страна и отчасти и света. Дадохме много интервюта, направихме много добри дела за медиите, помогнахме морално, правно и финансово на много наши колеги. Разрешихме много от въпросите, за които говорихме на конгреса, а и в голямата си част изпълних обещанията, които тогава дадох на форума. Така че работим всеки ден, а и работата никак не е малко. По-рано не е имало такива контакти както с ръководството на страната, с президента, с всички нива на властта. Не е имало подписани толкова много споразумения с всякакви обществени организации, с международни организации на наши колеги, каквото стана това с Общокитайската асоциация на журналистите. С тях неотдавна в Пекин подписахме договор за сътрудничество. Така че работата върви по всички направления, и то активно, защото сега вече има много желаещи да станат членове на СЖР, а това е много приятно, тъй като повечето от тях са все млади колеги, а и също така има и известни имена в журналистиката, които също искат да бъдат наши членове. За нашия Съюз всеки ден пишат във вестниците, разказват телевизиите, така че той вече работи на пълни обороти.           

Как работите по модернизирането на организацията, която ръководите и как успявате да накарате младите колеги да намерят пътя към Съюза? Питам ви, защото неведнъж в разговор с руски млади журналисти съм чувала въпрос вместо отговор на мой зададен въпрос: „Защо ни е да членуваме в СЖР? Какво ни дава той?“

Когато така ме питат и мен млади колеги, в отговор ги питам: А какво ти можеш да дадеш на Съюза? Смятам, че в СЖР членува елитът на руската журналистика. Ние сме повече от 70 хиляди души, а журналистите в Русия са около половин милион. Това е една десета част от журналистите и имаме 82 организации в цялата страна, като във всеки голям град имаме Дом на журналистите и организираме много събития. И тези колеги, които стават наши членове, знаят,че зад гърба им има голяма и мощна организация, която може да ги защити във всяка една ситуация в професията, че могат да се срещат със свои колеги на наши форуми, конгреси, да обменят опит, да пътуват в други страни също за обмяна на опит. Твърде много дава членството в нашия съюз, в това число и известен брой привилегии, които в момента разработваме. Нашите колеги могат да почиват в нашите бази с голяма отстъпка и също така да пътуват из страната, дали с влак или самолет, също с голяма отстъпка. Освен това СЖР е член на Международната организация на журналистите и членовете му да имат и международни журналистически карти, които са валидни за 186 страни в света. Разговарях също и с министъра на културата Медински и с директора на „Ермитажа“ Пиотровски, който е ръководител на Съюза на музеите, за да бъдат приравнени правата на чуждестранните колеги с тези на руските и техните карти да важат и в Русия.       

Стана ли по-силен и авторитетен гласът на СЖР и продължава ли да е силен защитник на социалните и професионални права на журналистите в Русия? И какво предприемате вие в тази насока?

Разбира се, че е така. по-рано гласът на профсъюзите не се чуваше изобщо. СЖР нямаше своя пресслужба, а сега вече тя е факт. През януари тази година аз влязох в десетката на най-споменаваните журналисти в Русия. Всеки ден всеки от нас дава интервюта за медиите, дава експертна оценка по всякакви наболели въпроси, свързани със свободата на словото, на журналистиката, във връзка със Закона за печата,за проблемите несамо в печатните издания, но и в електронните също. Постоянно организираме всякакви конференции. Сега разработихме много интересния формат „Инфорум“, който организираме в различни градове. Току що се завърнах от участие в такъв в Омск, преди това беше в Иваново, Кемерово. Предстоят такива форуми в още 26 руски града от Магадан до Калининград. Те са във връзка с професионално-образователната практика. На тях каним различни експерти по всички въпроси в сферата на журналистиката, социалните мрежи, медиите,телевизията, радиото… В регионите организираме също такива форуми, на които свое мнение споделят губернаторите, местните организации на СЖР. Много от възникващите проблеми или въпроси внасяме във властта, за да търсим тяхното решение. В Думата също срещаме подкрепа и там имаме свое попълнение в лицето на Леонид Левин, шеф на Комитета по информационна политика, депутати са журналистите Евгений Ревенко, Пьотър Толстой е вицеспикер на Думата. Секретар на СЖР е и внукът на Евгений Примаков – Евгений Примаков – младши, който също ще бъде депутат. Така че имаме мощно лоби в Думата и сме активни и в областта на законодателните инициативи, свързани с журналистиката. Неотдавна на форум в Калининград бях водещ, защото няма бивши журналисти, поставих пред президента Путин директно много въпроси, свързани със статута на руските журналисти, за това какви мерки трябва да се вземат срещу чиновници, които отказват да акредитират журналистите, да предоставят информация или забавят отговори на критични материали. Президентът се съгласи с мен и ме подкрепи. Освен това говорих с него за онези мои колеги, които работят в горещите точки на планетата.самият аз съм бил на много такива опасни места и знам как никак не е лесно да заминеш там, където се убиват хора. А журналистите също ги убиват по време на изпълнение на техните служебни ангажименти.Биват ранявани и са изложени на психологичен стрес. Президентът ми възложи, както и на премиера,  да бъдат разработени допълнителни мерки за защита на журналистите, които постоянно работят в горещите точки на войната. Сега се занимаваме с изработването точно на такива мерки.

А как ще защитавате свободата на словото в условия, когато парите решават всичко?

Това е много труден и сложен проблем и вие самата разбирате, че в целия свят това е един много болен въпрос. Сигурен съм, че и в България той стои на дневен ред, и у нас е така. Но ние малко или много се опитваме да сме в защита на свободата на словото във всяка една ситуация. Отстояваме правото да се казва това, което смятат за необходимо нашите колеги, независимо от това за коя част от политическия спектър се отнася написаното или казаното. И при нас в Съюза имаме много колеги, които работят в либерални издания, които критикуват държавата, правителството и президента, но ние правим всичко възможно да не им затварят устата, защото техният глас също е важен. Дори много наши колеги казват, че трябва по някакъв начин да се разберем с украинските журналисти, които говорят и пишат лоши неща за Русия, работейки тук, у нас, свободно. За разлика от това, че в Украйна руските журналисти нямат такава възможност, тъй като ги арестуват, изгонват от страната. Знаете, че сега е арестуван и Кирил Вишински само защото изпълняваше своите служебни задължения като журналист, завеждащ представителството на РИА „Новости“ в Киев. За сметка на това украинските журналисти свободно могат да работят в Москва или из страната, без някой да им пречи да си вършат работата. Свободно могат да задават остри и критични въпроси дори на президенти по време на неговата пряка линия, както и на всички наши чиновници. И когато чуя,че трябва да им затворим устата, винаги казвам, че в никакъв случай не бива да правим това, защото те имат право и са длъжни свободно да си вършат работата. Свободно да разпространяват информация, която смятат за нужна, дори ако те казват нещо, което никак не ни се харесва.

През 90-те години на миналия век бяхте собствен кореспондент на РГТРК „Останкино“ в Югославия и завеждащ отдела на теле- радиокомпанията на Балканите. И тогава също ги имаше горещите точки и по този повод е моят следващ въпрос, въпреки че преди малко споменахте за тази тема. Обещахте при встъпването си в длъжност, че ще направите всичко възможно журналистите, работещи на такива опасни места, да бъдат приравнени към участниците в бойните действия. СЖР успя ли да направи това? Смятам, че днес особено е много актуален този проблем, тъй като журналистите работят несамо в Украйна, но и в Сирия, където също е много „горещо“. 

Както ви казах преди малко, аз говорих за това и ние постоянно обсъждаме този проблем. Аз бях несамо в Югославия, но и на война също. Бил съм в Чечня и в Близкия Изток и като журналист съм отразявал седем войни, и то несамо „дошъл и си тръгнал“, а там живях и работих. Разбирам много добре, че не е никак просто и затова ви казах, че поставих тези въпроси и пред президента Путин, който ми отговори, че може би не си струва да приравняваме журналистите към участниците в бойните действия,защото има и естетичен момент – журналистът няма право да държи в ръцете си оръжие, а може би ще е необходимо да се помисли за някакви социални или друг вид гаранции за журналистите, работещи в горещите точки. В момента разработваме тези гаранции и сигурно ще включим големи застраховки в случайна раняване или, не дай си Боже, смърт.Ще има и големи възможности за възстановяването на ранените в здравни заведения. Разбира се, ще има и отличия, защото те трябва да разбират значимостта на своята работа.

Ще ми се да се върна отново към вашия опит на Балканите. Като журналист как преценявате сегашната ситуация тук и какво място заема България във вашите оценки? Какво мислите за инициативата Западните Балкани да бъдат приобщени към ЕС? И още нещо.Смятате ли, че е нормално, или това се прави, за да бъде изолирано влиянието на Русия от тези територии на Балканския полуостров?

Ще се съглася с това, което казвате. Много наши идеологически противници знаят, че на Балканите винаги е имало добро отношение към Русия, което и аз самият видях в Югославия. Сега често съм в бившите й републики, където имам много приятели, понякога прескачам и в България, където много пъти съм бил, като кореспондент във вашата западна съседка, защото  по време на ембаргото беше невъзможно да получавам средствата за кореспондентския пункт и поради това пътувахме до Будапеща и София,но по-често го правех до вашата столица. Така че следя как се развиват събитията днес на Балканите. Следя и чета пресата, защото разбирам езиците. Виждам, че днес никак не е просто отношението на територията на бивша Югославия и между тези народи, които воюваха едни срещу други. Усеща се огромно напрежение между сърби и косовари, между сърби и хървати. За съжаление могат отново да пламнат горещите фази на противопоставянето. А колкото да вашата страна, мога да кажа,че България за мен не е чужда страна, защото моята майка се занимаваше с нея и знаеше много добре български език. Тя има много приятели, с които и сега си пишат. Разбирам, че ситуацията в България сега не е проста. Мога и да греша, но като си представя, че от 9 милиона сте останали някъде около 6 милиона и много млади хора са заминали на Запад, за да търсят спасение и работа. Останали са повече пенсионери, на които им е трудно да плащат своите сметки. Вероятно ще ви прозвучи рязко това, което ще кажа, но ми се струва, че са изцедили страната ви като лимон и са я захвърлили.

И все пак съм сигурен, че българския народ ще преодолее всичките трудности и проблеми. Свидетели сме на случилото се с Южен поток и натискът, който беше упражнен върху ръководството на страната ви. Видяхме как новият президент беше на посещение при Владимир Путин и разбираме ситуацията, но се надяваме,че здравият смисъл ще надделее и народът ще може да се развива.

А на вас, Владимир Генадиевич, липсва ли ви активната журналистика и какво си спомняте от вашата работа на Балканите?

Това бяха най-интересните години от моя живот и в работата ми, защото на 26 години се оказах собствен кореспондент, след като загинаха моите колеги Виктор Ногин и Генадий Куренной. Работихме там с оператора Анатолий Клян, който беше убит от заблуден куршум в Донецк преди четири години. За мен Балканите са като моята втора родина, защото там прекарах около десетина трудни години. Затова понякога имам усещането, че ми се иска да се върна, да поработя още. Но сега работата ми е такава,че понякога като че ли нямам време да живея, а е останала само и единствено работата.

Както ви казах, току що долетях от Омск, където се проведе форум, а завчера пък долетях от Сочи и само за три часа бях вкъщи, смених багажа и заминах отново. За изминалите седем месеца от избора ми посетих 25 града в страната и извън нея. Всяка седмица съм или в самолета, или във влака. А всяка седмица, когато съм в Москва, имам много интервюта в телевизията или в радиото, срещи, разговори на всякакво ниво. Така че и сега, макар и съвсем различна, работата ми също е и много интересна. И си мисля, че моят опит от 30-годишната ми работа като телевизионен журналист вече ми помага за работата като председател на СЖР.

Вашият предшественик Всеволод Богданов беше казал, че професията журналист е станала вече непривлекателна. Вие какво мислите за това и ако да, къде са причините? Вие какво бихте сторили, за да може професията да върне своя респект и хората, които са престанали да вярват в медиите, отново да повярват на журналистите?  

 Моят предшественик Всеволод Богданов, който сега е почетен председател на Съюза, понякога гледа твърде мрачно на случващото се. Но аз пък твърде оптимистично гледам на ситуацията и виждам, че професията журналист е желана и няма да загине. Виждам колко много желаещи има да се учат за журналисти, да работят като такива. Журналистиката дава много на обществото и затова всичко ще е наред. Вестниците ще са живи, радиото и телевизията също, в интернет всичко ще си се развива. А и ние като Съюза на журналистите в Русия ще направим всичко възможно професията да не се размива, статутът й все повече да се повишава и както в старите времена хората да очакват журналиста и да му отговарят, а не да се отнасят към него като към някой, който само им пречи. На всяка цена ще предвижваме законодателните инициативи, за да се боят чиновниците от критичните материали в медиите и да се върне на всяка цена уважението и респектът в обществото към журналистите и журналистиката. Вече са видни първите крачки и промени. В това число ние решихме към предстоящото отбелязване но 100-годишнината на СЖР, което е на 14 ноември тази година (между другото това е и моят рожден ден), да подготвим новата редакция и на Етичния кодекс на журналистите, защото старият е писан преди 20 години, когато нямаше интернет и много други неща, които днес ги има в нашия живот. Правим това, за да могат нашите млади колеги, които сега прохождат в професията, да приемат нравствените ориентири, на които трябва да се опират.

Не бих пропуснала да ви попитам и за нарастващата популярност на феномена “жълта журналистика“. Хората, като че ли все по-често търсят тези издания и вярват в тях. Как ще се борите с нея?

С тях не трябва да се борим,защото и те съществуват, както тревата и дърветата, ако направим такова сравнение с журналистиката. Или пък ако сравним с напитките, както преди известно време направихме един сатиричен клип, то международната журналистика можем да я сравним с коняк, професионалната с качествена ракия (аз много обичам особено българската мускатова ракия), а жълтата преса може да се сравни с най-некачественото вино. Него го има и ще го има, така че ние не се готвим да се борим с него. Важното е цялата журналистика да не пожълтее и да се съхранят най-блестящите образци на журналистиката във вестниците, телевизията и радиото, по които ще се ориентират останалите.

В СЖР имате ли вече идея как ще се борите и с фалшивите новини и каква е вашата позиция относно т. нар. хибридни войни?

Хибридните войни е термин, който, мисля, са измислили за това как САЩ да противостои на Русия. А фейк нюз, това определение на Доналд Тръмп, се възприе по целия свят и те са наистина огромен проблем,защото, както казват футуролозите, ако не ги спрем, то след няколко години те ще залеят цялата планета и няма да можем да разбираме къде е истината и къде лъжата. Ще настъпи пълен хаос. Затова вече в много страни специалистите упорито започнаха да обмислят как да бъде спрян този поток. Например във Франция ако се докаже, че даден тв канал пуска фалшиви новини, то той може да бъде глобен до 50 млн евро, което си е една огромна сума. В Русия, особено след трагедията в Кемерово, когато загинаха много възрастни и деца, се появиха огромен брой информации, че жертвите са много повече, задръстихме се от лавина с подобна информация, започнахме да се замисляме сериозно. Заедно с депутатите от Думата обмисляме закон, който е популярен като Законът на Боярски, това е синът на известния наш актьор Михаил Боярски, той работи по него и за ограничаването на социалните мрежи. Но и към това трябва да се подходи много внимателно и аз при моите срещи в Думата по този повод винаги твърдя, че трябва сто пъти да се мери и тогава да се реже, защото интернет е сама по себе си е жива и развиваща се структура и трябва да се подходи много внимателно към всякакви там ограничения, както и в социалните мрежи. Трябва да се регулира потокът на фалшивите новини и трябва да помислим как да го направим така,че да не ощетим свободата на словото.

Споменахте ,че сте били на посещение в Китай. Там вашият Съюз и нашият СБЖ подписахте индивидуални договори за сътрудничество в инициативата „Един пояс – един път“. Знам, че вашият Съюз активно работи с ЮНЕСКО. Имате много съвместни проекти. Ще продължите ли в бъдеще тази ваша дейност и в каква сфера?

За нас международното сътрудничество е много важно и ние ще го продължим по всички направления. Беше ми приятно лично да се запознаем със Снежана Тодорова, тъй като дотогава ние само си пишехме. Интересна беше нашата среща с нея. Обменихме много мнения, успяхме да се договорим и за съвместна работа. Там подписахме за първи път договор с Китайската организация на журналистите и сега очакваме посещение на делегация, която ще посети несамо Москва, но и Чечня. Ще имаме постоянен обмен на журналисти с опит, който те да споделят. Неотдавна бях в Тайван, където участвах в изпълкома на Международната федерация на журналистите. Колегите от МФЖ разбират сложната ситуация между Русия и Запада и поддържат нашата организация. Много е приятно,че я има журналистическата солидарност. Дори английската журналистическа асоциация ни подкрепи и прояви солидарност, когато имаше проблеми с наши колеги по повод случая „Скрипал“. Така че винаги сме подкрепяни от МФЖ, което е много важно. В момента вървят разговори с журналистическата организация на Иран. Имаме покана да участваме в конгреса на журналистите в Хартум, където ще се съберат колеги от цяла Африка. Развиваме добри отношения с Латинска Америка, с Индия. Много ми се ще по някакъв начин да имаме такова сътрудничество и с журналистите от Балканите  и да участваме в съвместни инициативи.

А как оценявате сътрудничеството на СЖР с нашия СБЖ? Какви нови идеи се родиха след като вие поехте ръководството?

Известно ми е, че отношенията между нашите два съюза са с дългогодишна история, датираща още от времето на Съветския съюз. Обезателно и сега ще продължим да го развиваме и се договорихме със Снежана Тодорова да имаме нови срещи. Поканих я да гостува по време на отбелязването на нашия юбилей с делегация от български журналисти. Надявам се, че ще можете да участвате,защото ще се събере цветът на световната журналистика. Ще има много известни личности. Разговаряхме със Снежана и за Международния дом на журналистите във Варна и тя ми каза, че хубаво би било често там да почиват и руски журналисти. Вероятно ще се договорим и за някаква отстъпка за журналисти и там да се събират колеги и да се обменят мнения и срещи.

Надявам се скоро да мога и аз да посетя страната ви и да общувам с български колеги.

И в края на разговора ни, какво бихте казали на българските ви колеги?

Желая им много успехи както творчески, така и в живота. Разбирам сложната ситуация, която сега е на Балканите и в България, да се държат и да изпълняват професионално дълга си. Тогава всичко ще се нареди.    

 

Сподели в
 

Преди по-малко от месец отбелязахме годишнината от създаването на едно от авторитетните български списания - „Пламък“. Вече 95 лета то продължава да е търсено и обичано от читателите, макар и да има зад гърба си достолепна и респектираща история. Драматичните събития не успяха да угасят неговата светлина и днес то продължава да оставя неизбеляваща диря в българската литература и сред нейните почитатели и следовници.

21.10.2018/16:24

Многостранни са талантите на директорката по реклама и връзки с обществеността в списание „Осем”, която е известна актриса. Моноспектакълът й „Приятно ми е, Ива!” е едно от театралните събития на годината

20.10.2018/09:58

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки