Райчо Славов остава в историята не само на Свиленград, но и на България

Роден в пловдивското село Зелениково, Р. Славов подпомага учението си в  Пловдив, като същевременно работи в печатница. Учи в Одеса и в Брюксел, но по финансови причини напуска студентската скамейка. 

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик и е ранен на фронта. След войната  работи в БНБ ‒ клон Пловдив. Командирован  е в банкови клонове в различни градове, накрая се установява за постоянно в Свиленград.

От младини Р. Славов  пише стихове и импресии, в които изразява копнеж по живот  „без роби и царе„. Първите му публикации са във в. „Марица“. Успоредно с работата на банков служител през следващите няколко десетилетия  сътрудничи на редица периодични издания: вестниците „Литературен глас“, „Родно изкуство“, „Българска книга“, „Светлоструй“, списанията „Бисери“, „Гребец“, „Хиперион“ и др. Издава 3 стихосбирки: „Пролетни цветя“ (1907), „Копнеж“ (1908) и „Бели вечери“ (1923).

Дълги години е член на управителния съвет на читалище „Просвета“ в Свиленград. В продължение на десетки години активно сътрудничи на в. „Работническо дело“, хасковския  окръжен вестник „Родопска борба“, Радио София, Радио Стара Загора. “Той е будният журналист, написал хиляди информации и репортажи“, пише след години  за него в статия журналистът Георги Каракачанов.

Фактор сред тогавашната свиленградска интелегенция,  Райчо Славов остава в културния летопис на града. За дългогодишната си обществена и творческа работа  е награждаван с ордени и почетни значки.

Документи за неговия живот и дейност пази Държавният архив в Хасково. Те са дарение от роднини на Р. Славов. Личният фонд с неговото име съдържа 84 документа от периода 1905‒1988 г.: автобиографии, публицистични материали, ръкописи на  пиеси и  либрета на опери , статии  за него, снимки.


 

Сподели в