Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

Тази година плевенското читалище „Съгласие” чества 150 години от създаването си и по този повод са предвидини серия амбициозни прояви.

В живота на всеки народ има празници, които са неотделими от неговото битие. Датата Трети март е трайно свързана с историята на Третата българска държава. Всеки българин ще ви каже, че на този ден отбелязваме Освобождението от турско робство и че на тази дата е подписан Санстефанският мирен договор. Въпросът е защо точно на тази дата, а не по-рано или по-късно?

Навършват се 136 години от приемането на първия Закон за печата в България. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. свободата на печата е гарантирана от Търновската конституция, която е приета на следващата 1879 г.

На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферския книжар и издател Димитър Паничков - виден български родолюбец от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България.

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското с. Доганчисар, разположено на 26 км от Дедеагач, Беломорска Тракия.

„Революционери издават първия вестник в Свиленград през 1896 г.“ Така пише в свиленградския седмичник „Старият мост“ журналистката Жанета Йорданова. Повод за публикацията е 25-годишнината от първия брой на „Старият мост“.

Васил Ганчев е най-известният плевенски революционер и организатор на чети в региона, съратник на Панайот Хитов и Васил Левски.

Първото благотворително дружество у нас е създадено преди 150 години - през далечната 1869 г. - в Плевен от съпругите на неколцина по-заможни занаятчии.

Списанието бе месечно, имаше девиз „Информацията като защита” и бе издание на някогашната Гражданска защита на Република България. Целта му, още по-точно изписана, бе – да е от полза и за страната, и за всички при бедствия, аварии, катастрофи, тероризъм.