След десетилетия на разруха и немара най-сетне две от сградите – паметници на културата в Плевен, свързани пряко с журналистиката, ще бъдат спасени, съобщи кметът Георг Спартански.

Знае се приказката: „По-добре късно, отколкото никога.” Слаба утеха, но все пак – утеха... Та и в тоя случай. Хиляди пъти – както хиляди други – съм изписвал името Раковски.

Който помни, ще се съгласи. През 1990-а вестникарският пазар у нас бе вече много променен в сравнение с почти 5-те десетилетия преди това.

България не за първи път е домакин на Световно първенство по художествена гимнастика. И оправната президентка на федерацията ни – Илиана Раева, събра по този повод и някогашни наши шампионки, и хора от други гилдии с принос към тоя изящен спорт.

„Е, в шеги, игри и закачки мина и тоя ден...” Това бе любим лаф на Евгений Станчев, когато привечер отиваше да „се качи” на колата си и да поеме към дома си – досами Южния парк, до „Колелото” на трамваите при пазарчето „Иван Вазов” и някогашната софийска Околовръстна жп линия.

Всяка редакция, както всяко предприятие или служба, винаги е имала своите пиячи и любовчии. По-страстни, по-умерени, по-потайни и по-явни. Тъй бе и в „ПОГЛЕД. През 80-те...

Тая тема не е нова. Десетилетия вече се пише по нея. Печалното е, че – колкото и да се трудят все по-малкото бранители на чистотата на българския – полза сякаш (почти) няма...

Започнах да чета, а сетне и да си купувам редовно вестници малко преди средата на 60-те. Сред най-търсените тогава бяха „Народен спорт”, „Стършел”, много се харчеше и единственият, излизащ подир обед – „Вечерни новини”...

В нашия печат -- теоретиците от университетите да поправят –същински пионер в това поле като че ли бе появилото се преди 20-ина години сп. „Егоист”. Дебело, лъскаво, с дълги текстове, с пиперлив, че нерядко и „цапнат” език ,с помнещи се сравнения и автори със странновати имена...

Изданието е „Български радио преглед”. Появявало се по вестникарските будки всеки петък, а редакцията му се помещавала в центъра на София – на улица „Кърниградска” 18.