Начало
 
 

А имаше рояк хумористи с чудати имена...

18.08.2018 /21:37 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Стършелът” Михаил Вешим – обърнато фамилията му се чете Мишев

Започнах да чета, а сетне и да си купувам редовно вестници малко преди средата на 60-те. Сред най-търсените тогава бяха „Народен спорт”, „Стършел”, много се харчеше и единственият, излизащ подир обед – „Вечерни новини”...

Тия редове са за хумористите и карикатуристите. По онова време най-много карикатури печатаха в „Стършел” и „Кооперативно село.” И в споменатия „Вечерни новини”. Доста по-рядко – в „Отечествен фронт” и „Работническо дело”. Те бяха официозно сериозни.

В „Стършел” се изявяваха – освен всичко друго – и хора с несрещани имена  

Главен редактор до началото на 60-те е Димитър Чавдаров – Челкаш. Родство свърза след време дете на моята колежка Зорка Кръстева от „Поглед” с неговото семейство.

Пак в същото издание години наред се изявяваше Петър Незнакомов. А сред най-често пишещите на спортна тема бе Антон Антонов – Тонич. Висок, левент, красавец. Запознахме се много по-късно от времето, споменато в началото на тия редове, когато – като редактор – го канех да сътрудничи на „Поглед” с фейлетони за рубриката ни „Нонпарей”.

Бе голям приятел с генерал-полковник Владимир Стойчев, написа книга за него, отпечатана в издателство „Медицина и физкултура”, бе шеф на Телевизионния театър. И – много близък с друг „погледар” – Желяз Сагаев, който оглавяваше отдел „Култура и изкуство” от 1981-ва нататък. След като Боян Обретенов напусна вестника...

Сравнително рядко пишеше в „Стършел” Христо Михов – Черемухин. Но редовно го сварвах да играе шахмат, отидех ли до редакцията на „стършелите” в Комбината. Така, кратичко, казвахме на Полиграфическия комбинат на булевард „Цариградско шосе” № 47, който тогава би трябвало да се е водел все още – поради недошлата демокрация – „Ленин”.

Появяваше се с поредно творение и изключително загадъчният Борис Априлов – Ахасфер. 

А сред карикатуристи също имаше – дори повече – екзотично подписващи се автори. Които рисуваха за различни издания. По-възрастните сигурно ще си спомнят  

Шмайзер, Кирмец, Веник, РЕМЕ, Карандаш  

Някои от тия псевдоними са просто съчетание от срички на малко име и фамилия – както е с Радослав Маринов, с Васил Николов. От други лъха войнственост срещу класовите врагове. Кои са те по онова време, сещайте се.

Иска ли някой да разбере паспортните имена на изредени колеги – има интернет, има и стари тефтери на Съюза на писателите, на художниците. Там пише кой как се казва – с трите му имена, къде и кога е роден, какво звание има. Ако е имал. 

Но да се върна още малко към темата на тая бележка. Някой ще помисли, че Карандаш се е кръстил така по съветско подобие. Защото десетилетия у нас бяха популярни и списане „Крокодил”, и карикатуристът Борис Ефимов, и тримата съавтори, сбрани в едно – Кукриникси. Ала не е така. Карандаш е псевдоним на Цветан Цеков. 

За псевдонима той, според изследователи на българската сатирична рисунка, публично е обвинен на Национална среща на карикатуристите ни. Че го е „присвоил” от френския си събрат Еманюел Поаре (1858 – 1909 г.). Той се подписвал така – Caran d*Ache.

Роденият в Лом наш хуморист почина през 2009-а.

х х х

... И днес има сатирици и хумористи с „врътнати” фамилии – Михаил Вешим в „Стършел”, например. Вешим, четено отзад напред, е Мишев. В „Прас прес” пък остроумно и остроезично пише Evil Dick.

Все разноцветни мъниста от гердана на българското вестникарство, които е добре да не се забравят...


 

Сподели в
 

Който помни, ще се съгласи. През 1990-а вестникарският пазар у нас бе вече много променен в сравнение с почти 5-те десетилетия преди това.

17.09.2018/14:50

България не за първи път е домакин на Световно първенство по художествена гимнастика. И оправната президентка на федерацията ни – Илиана Раева, събра по този повод и някогашни наши шампионки, и хора от други гилдии с принос към тоя изящен спорт.

16.09.2018/11:49

„Е, в шеги, игри и закачки мина и тоя ден...” Това бе любим лаф на Евгений Станчев, когато привечер отиваше да „се качи” на колата си и да поеме към дома си – досами Южния парк, до „Колелото” на трамваите при пазарчето „Иван Вазов” и някогашната софийска Околовръстна жп линия.

12.09.2018/00:10

Всяка редакция, както всяко предприятие или служба, винаги е имала своите пиячи и любовчии. По-страстни, по-умерени, по-потайни и по-явни. Тъй бе и в „ПОГЛЕД. През 80-те...

07.09.2018/10:55

Тая тема не е нова. Десетилетия вече се пише по нея. Печалното е, че – колкото и да се трудят все по-малкото бранители на чистотата на българския – полза сякаш (почти) няма...

25.08.2018/17:59

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки