Начало
 
 

А имаше рояк хумористи с чудати имена...

18.08.2018 /21:37 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Стършелът” Михаил Вешим – обърнато фамилията му се чете Мишев

Започнах да чета, а сетне и да си купувам редовно вестници малко преди средата на 60-те. Сред най-търсените тогава бяха „Народен спорт”, „Стършел”, много се харчеше и единственият, излизащ подир обед – „Вечерни новини”...

Тия редове са за хумористите и карикатуристите. По онова време най-много карикатури печатаха в „Стършел” и „Кооперативно село.” И в споменатия „Вечерни новини”. Доста по-рядко – в „Отечествен фронт” и „Работническо дело”. Те бяха официозно сериозни.

В „Стършел” се изявяваха – освен всичко друго – и хора с несрещани имена  

Главен редактор до началото на 60-те е Димитър Чавдаров – Челкаш. Родство свърза след време дете на моята колежка Зорка Кръстева от „Поглед” с неговото семейство.

Пак в същото издание години наред се изявяваше Петър Незнакомов. А сред най-често пишещите на спортна тема бе Антон Антонов – Тонич. Висок, левент, красавец. Запознахме се много по-късно от времето, споменато в началото на тия редове, когато – като редактор – го канех да сътрудничи на „Поглед” с фейлетони за рубриката ни „Нонпарей”.

Бе голям приятел с генерал-полковник Владимир Стойчев, написа книга за него, отпечатана в издателство „Медицина и физкултура”, бе шеф на Телевизионния театър. И – много близък с друг „погледар” – Желяз Сагаев, който оглавяваше отдел „Култура и изкуство” от 1981-ва нататък. След като Боян Обретенов напусна вестника...

Сравнително рядко пишеше в „Стършел” Христо Михов – Черемухин. Но редовно го сварвах да играе шахмат, отидех ли до редакцията на „стършелите” в Комбината. Така, кратичко, казвахме на Полиграфическия комбинат на булевард „Цариградско шосе” № 47, който тогава би трябвало да се е водел все още – поради недошлата демокрация – „Ленин”.

Появяваше се с поредно творение и изключително загадъчният Борис Априлов – Ахасфер. 

А сред карикатуристи също имаше – дори повече – екзотично подписващи се автори. Които рисуваха за различни издания. По-възрастните сигурно ще си спомнят  

Шмайзер, Кирмец, Веник, РЕМЕ, Карандаш  

Някои от тия псевдоними са просто съчетание от срички на малко име и фамилия – както е с Радослав Маринов, с Васил Николов. От други лъха войнственост срещу класовите врагове. Кои са те по онова време, сещайте се.

Иска ли някой да разбере паспортните имена на изредени колеги – има интернет, има и стари тефтери на Съюза на писателите, на художниците. Там пише кой как се казва – с трите му имена, къде и кога е роден, какво звание има. Ако е имал. 

Но да се върна още малко към темата на тая бележка. Някой ще помисли, че Карандаш се е кръстил така по съветско подобие. Защото десетилетия у нас бяха популярни и списане „Крокодил”, и карикатуристът Борис Ефимов, и тримата съавтори, сбрани в едно – Кукриникси. Ала не е така. Карандаш е псевдоним на Цветан Цеков. 

За псевдонима той, според изследователи на българската сатирична рисунка, публично е обвинен на Национална среща на карикатуристите ни. Че го е „присвоил” от френския си събрат Еманюел Поаре (1858 – 1909 г.). Той се подписвал така – Caran d*Ache.

Роденият в Лом наш хуморист почина през 2009-а.

х х х

... И днес има сатирици и хумористи с „врътнати” фамилии – Михаил Вешим в „Стършел”, например. Вешим, четено отзад напред, е Мишев. В „Прас прес” пък остроумно и остроезично пише Evil Dick.

Все разноцветни мъниста от гердана на българското вестникарство, които е добре да не се забравят...


 

Сподели в
 

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019/15:19

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019/14:48

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки