Начало
 
 

А имаше рояк хумористи с чудати имена...

18.08.2018 /21:37 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Стършелът” Михаил Вешим – обърнато фамилията му се чете Мишев

Започнах да чета, а сетне и да си купувам редовно вестници малко преди средата на 60-те. Сред най-търсените тогава бяха „Народен спорт”, „Стършел”, много се харчеше и единственият, излизащ подир обед – „Вечерни новини”...

Тия редове са за хумористите и карикатуристите. По онова време най-много карикатури печатаха в „Стършел” и „Кооперативно село.” И в споменатия „Вечерни новини”. Доста по-рядко – в „Отечествен фронт” и „Работническо дело”. Те бяха официозно сериозни.

В „Стършел” се изявяваха – освен всичко друго – и хора с несрещани имена  

Главен редактор до началото на 60-те е Димитър Чавдаров – Челкаш. Родство свърза след време дете на моята колежка Зорка Кръстева от „Поглед” с неговото семейство.

Пак в същото издание години наред се изявяваше Петър Незнакомов. А сред най-често пишещите на спортна тема бе Антон Антонов – Тонич. Висок, левент, красавец. Запознахме се много по-късно от времето, споменато в началото на тия редове, когато – като редактор – го канех да сътрудничи на „Поглед” с фейлетони за рубриката ни „Нонпарей”.

Бе голям приятел с генерал-полковник Владимир Стойчев, написа книга за него, отпечатана в издателство „Медицина и физкултура”, бе шеф на Телевизионния театър. И – много близък с друг „погледар” – Желяз Сагаев, който оглавяваше отдел „Култура и изкуство” от 1981-ва нататък. След като Боян Обретенов напусна вестника...

Сравнително рядко пишеше в „Стършел” Христо Михов – Черемухин. Но редовно го сварвах да играе шахмат, отидех ли до редакцията на „стършелите” в Комбината. Така, кратичко, казвахме на Полиграфическия комбинат на булевард „Цариградско шосе” № 47, който тогава би трябвало да се е водел все още – поради недошлата демокрация – „Ленин”.

Появяваше се с поредно творение и изключително загадъчният Борис Априлов – Ахасфер. 

А сред карикатуристи също имаше – дори повече – екзотично подписващи се автори. Които рисуваха за различни издания. По-възрастните сигурно ще си спомнят  

Шмайзер, Кирмец, Веник, РЕМЕ, Карандаш  

Някои от тия псевдоними са просто съчетание от срички на малко име и фамилия – както е с Радослав Маринов, с Васил Николов. От други лъха войнственост срещу класовите врагове. Кои са те по онова време, сещайте се.

Иска ли някой да разбере паспортните имена на изредени колеги – има интернет, има и стари тефтери на Съюза на писателите, на художниците. Там пише кой как се казва – с трите му имена, къде и кога е роден, какво звание има. Ако е имал. 

Но да се върна още малко към темата на тая бележка. Някой ще помисли, че Карандаш се е кръстил така по съветско подобие. Защото десетилетия у нас бяха популярни и списане „Крокодил”, и карикатуристът Борис Ефимов, и тримата съавтори, сбрани в едно – Кукриникси. Ала не е така. Карандаш е псевдоним на Цветан Цеков. 

За псевдонима той, според изследователи на българската сатирична рисунка, публично е обвинен на Национална среща на карикатуристите ни. Че го е „присвоил” от френския си събрат Еманюел Поаре (1858 – 1909 г.). Той се подписвал така – Caran d*Ache.

Роденият в Лом наш хуморист почина през 2009-а.

х х х

... И днес има сатирици и хумористи с „врътнати” фамилии – Михаил Вешим в „Стършел”, например. Вешим, четено отзад напред, е Мишев. В „Прас прес” пък остроумно и остроезично пише Evil Dick.

Все разноцветни мъниста от гердана на българското вестникарство, които е добре да не се забравят...


 

Сподели в
 

Солиден, тежък том с 228 страници и с твърди корици. Голям формат. Издателска къща „Знаци”, поредица – „Лица”. Съставител – Георги Папакочев.

27.05.2019/19:10

„Главата” на всеки вестник или списание е изключително важна. Тя, знае го всеки в гилдията ни, може да улови и да задържи погледа и вниманието на читателя или пък да го подтикне да отмине с безразличие...

26.05.2019/18:00

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

06.05.2019/13:32

Успешно стартиралата дигитализация на част от богатия фонд на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково напомни за позабравени стари периодични издания.

06.05.2019/11:28

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

30.04.2019/11:43
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 82 гости

Бързи връзки