Начало
 
 

А имаше рояк хумористи с чудати имена...

18.08.2018 /21:37 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Стършелът” Михаил Вешим – обърнато фамилията му се чете Мишев

Започнах да чета, а сетне и да си купувам редовно вестници малко преди средата на 60-те. Сред най-търсените тогава бяха „Народен спорт”, „Стършел”, много се харчеше и единственият, излизащ подир обед – „Вечерни новини”...

Тия редове са за хумористите и карикатуристите. По онова време най-много карикатури печатаха в „Стършел” и „Кооперативно село.” И в споменатия „Вечерни новини”. Доста по-рядко – в „Отечествен фронт” и „Работническо дело”. Те бяха официозно сериозни.

В „Стършел” се изявяваха – освен всичко друго – и хора с несрещани имена  

Главен редактор до началото на 60-те е Димитър Чавдаров – Челкаш. Родство свърза след време дете на моята колежка Зорка Кръстева от „Поглед” с неговото семейство.

Пак в същото издание години наред се изявяваше Петър Незнакомов. А сред най-често пишещите на спортна тема бе Антон Антонов – Тонич. Висок, левент, красавец. Запознахме се много по-късно от времето, споменато в началото на тия редове, когато – като редактор – го канех да сътрудничи на „Поглед” с фейлетони за рубриката ни „Нонпарей”.

Бе голям приятел с генерал-полковник Владимир Стойчев, написа книга за него, отпечатана в издателство „Медицина и физкултура”, бе шеф на Телевизионния театър. И – много близък с друг „погледар” – Желяз Сагаев, който оглавяваше отдел „Култура и изкуство” от 1981-ва нататък. След като Боян Обретенов напусна вестника...

Сравнително рядко пишеше в „Стършел” Христо Михов – Черемухин. Но редовно го сварвах да играе шахмат, отидех ли до редакцията на „стършелите” в Комбината. Така, кратичко, казвахме на Полиграфическия комбинат на булевард „Цариградско шосе” № 47, който тогава би трябвало да се е водел все още – поради недошлата демокрация – „Ленин”.

Появяваше се с поредно творение и изключително загадъчният Борис Априлов – Ахасфер. 

А сред карикатуристи също имаше – дори повече – екзотично подписващи се автори. Които рисуваха за различни издания. По-възрастните сигурно ще си спомнят  

Шмайзер, Кирмец, Веник, РЕМЕ, Карандаш  

Някои от тия псевдоними са просто съчетание от срички на малко име и фамилия – както е с Радослав Маринов, с Васил Николов. От други лъха войнственост срещу класовите врагове. Кои са те по онова време, сещайте се.

Иска ли някой да разбере паспортните имена на изредени колеги – има интернет, има и стари тефтери на Съюза на писателите, на художниците. Там пише кой как се казва – с трите му имена, къде и кога е роден, какво звание има. Ако е имал. 

Но да се върна още малко към темата на тая бележка. Някой ще помисли, че Карандаш се е кръстил така по съветско подобие. Защото десетилетия у нас бяха популярни и списане „Крокодил”, и карикатуристът Борис Ефимов, и тримата съавтори, сбрани в едно – Кукриникси. Ала не е така. Карандаш е псевдоним на Цветан Цеков. 

За псевдонима той, според изследователи на българската сатирична рисунка, публично е обвинен на Национална среща на карикатуристите ни. Че го е „присвоил” от френския си събрат Еманюел Поаре (1858 – 1909 г.). Той се подписвал така – Caran d*Ache.

Роденият в Лом наш хуморист почина през 2009-а.

х х х

... И днес има сатирици и хумористи с „врътнати” фамилии – Михаил Вешим в „Стършел”, например. Вешим, четено отзад напред, е Мишев. В „Прас прес” пък остроумно и остроезично пише Evil Dick.

Все разноцветни мъниста от гердана на българското вестникарство, които е добре да не се забравят...


 

Сподели в
 

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

22.03.2019/17:23

Тази година плевенското читалище „Съгласие” чества 150 години от създаването си и по този повод са предвидини серия амбициозни прояви.

16.03.2019/17:22

В живота на всеки народ има празници, които са неотделими от неговото битие. Датата Трети март е трайно свързана с историята на Третата българска държава. Всеки българин ще ви каже, че на този ден отбелязваме Освобождението от турско робство и че на тази дата е подписан Санстефанският мирен договор. Въпросът е защо точно на тази дата, а не по-рано или по-късно?

03.03.2019/09:57

Навършват се 136 години от приемането на първия Закон за печата в България. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. свободата на печата е гарантирана от Търновската конституция, която е приета на следващата 1879 г.

12.02.2019/14:40

На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферския книжар и издател Димитър Паничков - виден български родолюбец от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България.

08.02.2019/13:18

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 138 гости

Бързи връзки