Начало
 
 

Докога кризи в БНР?

23.08.2018 /19:06 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Поредната криза - с опита за смяна на ръководителката на Детския радиохор - сякаш се реши. Но чак след реакция на МС и на СЕМ. Така ли ще продължат да се озаптяват спорните управленски идеи в БНР? И защо данъкоплатците ще плащат 15-те хиляди лв. компенсации, които радиото дължи на Лили Маринкова по съдебно решение заради неправомерното й уволнение преди две години, а не отговорните за това уволнение?

Настоящото ръководство на БНР начело с генералния директор Александър Велев изглежда неизчерпаем генератор на кризи. Току-що станахме свидетели на поредната - покрай хрумването на управляващите Националното радио да изпратят в „девета глуха” досегашната диригентка на Детския радиохор Венеция Караманова с куц граждански договор и по бързата процедура да прехвърлят ръководенето на тази уникална музикална формация към назначена преди броени месеци друга диригентка, без да е осигурен необходимия поне двегодишен плавен преход.

След няколко срещи с обезпокоени родители на хористи, настояващи за запазване на водещата роля на Караманова, ръководството на БНР не отстъпи от идеята си. Което провокира емоционален протестен концерт на децата пред сградата на Националното радио на 20 август. Нито Велев, нито някой от УС на БНР благоволи да слезе при малките изпълнители и родителите им, а преминалият покрай тях директор на Музикалната къща на БНР Теодосий Спасов счете за необходимо само да им подхвърли: „Как не ви е срам?!”

Последва нов протест - на 22 август, под прозорците на Министерския съвет. Гледката на пеещите на стълбите на Партийния дом деца провокира реакцията на премиера Бойко Борисов, който изпрати културния министър Боил Боев да ги покани на разговор в МС. Изречено бе и премиерско напътствие ръководството на БНР и СЕМ „да си поемат отговорността”.

След това волеизлияние свише в МС незабавно се явиха и Александър Велев, и шефката на СЕМ София Владимирова, която всеотдайно влезе в ролята на медиатор. След емоционален разговор с децата и родителите им в присъствието на Велев, председателката на регулатора призова и двете страни в спора да постигнат компромис. И той бе постигнат още същата вечер, когато генералният директор на БНР предложи подобаващ договор на Венеция Караманова и се разбра, че тя остава начело на Детския радиохор.

Въпросът е - защо в продължение на един месец (колкото мина от пораждането на конфликта) трябваше да се скъсат толкова нерви, да се излеят толкова сълзи от децата и родителите им, да се пуснат толкова репортажи из медиите, та чак след реакцията от МС и СЕМ Александър Велев и екипът му да намерят решение на създадения от самите тях проблем? Само знаци „отгоре” ли са способни да вразумяват това тъй изобретателно радиоръководство?

И докога така? Защото тези периодични кризи вече станаха традиция. По много подобен начин се разви миналото лято и историята с идеята на Велев за уж трансформирането на чуждоезиковото Радио България, което всъщност щеше да доведе до унищожаването на тази 80-годишна институция, представяща страната ни пред света на различни езици.

Идеята, срещу която излязоха да протестират работещите в Радио България, бе възпряна едва след острата реакция на няколко творчески съюза - включително и СБЖ, чието становище провокира и взимане на отношение по въпроса на две парламентарни комисии, та чак и на държавния глава Румен Радев.

Радио България бе отстояно тогава, поне формално, но защо трябваше да се стига до реакцията на такива институции, за да се убеди Велев, че е безумие да посяга на чуждоезиковите редакции - и то точно в навечерието на българското европредседателство?

Впрочем, актуалните днес обстоятелства около Радио България не показват Велев наистина искрено да се е убедил, че то е важно и полезно с езиковото си многообразие. По-скоро сочат, че миналата година той е обещал всичко, което изтъкнаха пред него депутатите от Комисията по културата и медиите, но всъщност не е изпълнил почти нищо от обещаното.

Например, така и не е възстановена Арабска редакция, която Велев успя да закрие още преди кризата за Радио България и за която депутатите от медийната комисия миналата година изрично изтъкнаха колко е важна в настоящата геополитическа обстановка.

Също така не са възстановени звуковите файлове на материалите, които съществуваха на езиковите страници до миналогодишното решение за „трансформация”. А Велев беше обещал пред депутатите да възстанови аудиофайловете - още повече, че това не изисква никакви допълнителни ресурси,  файловете така и така се правеха с наличния бюджет и по-рано.

Чрез тях Радио България беше едно наистина живо и активно интернет радио. Но генералният директор на БНР и до днес сякаш отказва да разбира какви възможности предлага един такъв формат в интернет, включително и във Фейсбук. Вместо това той продължава да упорства, че „Радио България не съществува”, защото не съществуват радиопредавателите, излъчвали го навремето на къси вълни. За него явно няма значение, че сме в ерата на интернет.

Велев и до днес не е изпълнил и друго дадено миналата година пред медийната комисия обещание - че ще проведе широка обществена дискусия какво да бъде и как да се развива Радио България. Няма такава дискусия до ден-днешен.

Вероятно няма и как да има, защото на нея би трябвало да се обсъжда предложена от ръководството на БНР цялостна концепция за Радио България - но такава също липсва и досега.

Тоест, Радио България уж беше „спасено”, а всъщност е оставено от Велев и екипа му в никакво положение, буквално на доизживяване. Трудно е да се избяга от усещането, че това е целенасочено. Явно, за да се докаже, че Радио България „не става”.

Вероятно се очаква, че след отшумяване на европредседателството и на миналагодишните страсти, Радио България все пак трябва да свърши така, както Велев си беше решил - като страници в сайта на БНР само на английски, турски и руски, без останалите седем езика, като испански, френски, немски, сръбски, гръцки и т.н. Това намерение ясно прозира в казаното от Велев и на заседанието на СЕМ на 18 юли т.г., когато той е представил отчета си за дейността на БНР.

Протоколът от това заседание бе качен на сайта на СЕМ наскоро (може да се изтегли оттук - б.а.) и представлява изключително интересно четиво. Освен Велев и пригласящия му с озадачаващ „хумор” Теодосий Спасов, в този протокол привлича вниманието с отношението си към Радио България и прочутата Бетина Жотева. Впрочем, тя се откроява също и с утешенията си към Велев - да не се „притеснява” от „напрежението, което цари вътре (в БНР - б. р.) понякога”, защото „то е много добре организирано”, движи се „по конец” и е „изградена схема за провеждане на активни мероприятия”  с участието на „политически партии, NGO-та, институции и т.н.”. Според Жотева „перфектният случай беше миналата година, с патардията за Радио България”, който после „преминал” върху нея...

Дано поне колегията да помни все още какво и как „премина” върху Жотева миналото лято. Защото госпожата не за първи път се опитва да се представи за жертва на привиждаща й се конспирация. Всъщност не някой зъл заговорник, а самата Жотева си произведе миналогодишната слава, след като по време на прословутото заседание на Комисията по културата и медиите за Радио България на 15 юни м.г. атакува със заплахи журналист, задал й въпрос, който не й хареса, защото целеше да изясни информация относно нейни позиции по казуса с Радио България.

Този журналист бях аз и държа да напомня нейното изригване срещу мен:

„Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Те поне знаят…Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!”.

На уточняващия ми въпрос „Това заплаха ли е?” получих тогава и изчерпателен отговор: „Абсолютно. Пред всички”. За да не остане нещо недоразбрано, Жотева уточни още: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става”.

Ето това поведение спрямо журналист от страна на член на СЕМ - регулаторен орган, призван да следи наред с другото, също и за свободата на словото и плурализма на мненията - предизвика масовото обществено възмущение, което „премина” тогава над Жотева.

Днес обаче, вече убедена, че паметта на публиката е къса, госпожата наляво и надясно лансира версията си за „активно мероприятие”, та дори и осъди на първа инстанция журналиста и депутат Александър Симов, който преди една година беше особено активен изразител на въпросното обществено възмущение.

С „утешител” от ранга на Жотева и имайки пред себе си вдъхновяващия й пример, Александър Велев явно също е израснал в разбиранията си за медийна свобода и за журналистически права, включително и синдикални. Във все същия протокол от заседанието на СЕМ от 18 юли друг член на СЕМ - Розита Еленова пита Велев относно протестите в радиото, каквито „с този генерален директор има не от сега, а от първия момент”. А генералният директор се фокусира в отговора си върху актуалния в онзи момент протест на музикалните състави на БНР поради ниско заплащане. И го приписва на „един-единствен синдикат” и „един-единствен човек”. С което предизвиква и язвителната реплика на Еленова: „Ами унищожете и него, ако искате. По-демократично е”.

Възможно е Велев и да последва съвета й, след като по-нататък в обсъждането, когато става дума за твърдения, че в БНР „средата е потисната” и излизат „неприятни слухове” за подслушване, той вече реагира със закана, че „тези хора, които хвърлят разни твърдения в публичното пространство, ще си намерят „майстора” в съда”.

Още по-интересно става, когато между същата Розита Еленова и Александър Велев се провежда следният диалог.

Розита Еленова: „Намирам също за липса на финансова отговорност взаимоотношенията, които управлявахте с г-жа Маринкова (Лили Маринкова беше уволнена от Велев от БНР преди две години. Съдът я върна на работа през юли т.г. Изпълнявайки съдебното решение, Велев я назначи за няколко часа, а после я пенсионира - б.а.). Каква е сумата, която сега ще трябва да платите?

Александър Велев: Тя е определена от съда – 15 500 лв.

Розита Еленова: 15 000 лв.?

Александър Велев: 15 500 лв.

Розита Еленова: Представяте ли си, ако това се случи в частна медия? Вие го казвате с някаква лекота, разбира се, защото това няма да е от Вашите финанси, но 15 000 лв. може би са заплати, някакво разпределение на увеличения и т.н.”

Можем да добавим - тези 15 000 лв. не просто ще бъдат извадени от бюджета на БНР, за да се покрият щетите, нанесени от лошо управленско решение на генералния директор на общественото радио. Тези 15 000 лв. идват от джобовете на всички нас, данъкоплатците, които издържаме въпросната медия, призвана да отстоява именно нашия, обществения интерес, начело с генералния си директор.

Та пак да повторим въпроса от заглавието - докога с тези кризи в БНР, създавани и „решавани” от собственото му ръководство? Не е ли време за нещо по-разумно и конструктивно?

Сподели в
 

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018/16:14

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018/23:16

Последните пет години от живота ми като щатен журналист бях редактор в „Дума”. Преди това, в края на седемдесетте и началото на осемдесетте бях кореспондент на предшественика на „Дума” - „Работническо дело” - в Бейрут. И след пенсионирането ми през 1998 г. продължих да сътруднича на левия вестник. За тези две десетилетия в него са публикувани няколкостотин мои текста. Пиша това, за да стане ясно на читателя защо съдбата на вестника не ми е безразлична.

06.09.2018/14:34

Поредната криза - с опита за смяна на ръководителката на Детския радиохор - сякаш се реши. Но чак след реакция на МС и на СЕМ. Така ли ще продължат да се озаптяват спорните управленски идеи в БНР? И защо данъкоплатците ще плащат 15-те хиляди лв. компенсации, които радиото дължи на Лили Маринкова по съдебно решение заради неправомерното й уволнение преди две години, а не отговорните за това уволнение?

23.08.2018/19:06

Ето че свалиха от ефир и предаването “Часът на Милен Цветков” по Нова телевизия! Голям СРАМ за ръководителите на тази „независима и частна” телевизия, но и голяма ЗАГУБА за родната журналистика! Защо?

18.08.2018/23:46

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки