Начало
 
 

Орди от чуждици не спират да нахлуват в езика ни

25.08.2018 /17:59 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Предците ни ще се обърнат в гроба, ако чуят днешната българска реч

Тая тема не е нова. Десетилетия вече се пише по нея. Печалното е, че – колкото и да се трудят все по-малкото бранители на чистотата на българския – полза сякаш (почти) няма...

Което обаче не значи, че трябва да се спре с противопоставянето на нашествията.  Развятото бяло знаме, примирението и отчаянието ще покажат, че сами предаваме езика си.

В много печатни издания, а и не само там, може да се прочете и чуе за бенефиси, саундтрак, трейлъри, хорър-филми, мейнстрийм, интровертност, релевантност, билатералност, милтикултуралност, амбивалентност...

Разположиха се у нас беквокали, бекграунд, топ-листи, топлес гърли, гурме специалитети, уелкъм дринкс (питиета), иновативни практики, креативни идеи, дуално обучение, интерактивност... И още – какви ли не термини от сравнително непознати спортове за действителността ни – голф, билярд, снукър...

А от няколко години излезе модата на „маестра” 

С тая италианска дума най-вече, най-често и най-упорито някои от музикалните редакторки в БНР започнаха да говорят за г-жа Любка Биаджони, родена в Рим от майка българка и баща италианец, омъжена и живееща в чужбина. А и за покойната Христина Ангелакова. Тия дни – за нашумялата около историите с Детския радиохор диригентка Венеция Караманова. 

Тази дума си е съществително. Италианска, както писах по-горе. Съществително от женски род. Вариация на „маестро”. Използва се, ако заорем по-надълбоко, и като израз на почит към отличили се в дадена област.

Но как не я чухме дори веднъж навремето за Гена Димитрова, за Люба Велич, за Елена Николай... Те по-долу ли стояха от изредените? Не. Просто тогава бе по-изострен усетът за добър, за наш, за характерен за езика ни изказ.

Мъжкият и женският род -- и в граматиката -- бяха живи, отчетливи, нямаше феминистки претенции и залитане по префърцунени чуждоземски практики. 

Преди няколко години бе създадена и в България службата на „омбудсмана”. Е, сега Мая Манолова не трябва ли да я  наречем „омбудсдама”? Защото вече имаме бизнесдами, които се обиждат, засягат се, нарекат ли ги „бизнесменки”. 

Щуква ми и друго – „фронтмените” в музикалните състави – когато не са мъже, се прекръстиха на „фронтдами”. Усещате ли как в тия модерни времена 

езиковата каша става все по-лепкава...?  

Чудя се и кога у нас ще решат да направят женствени и  „джентълмените”. Макар че англичаните отдавна, отдавна са го казали: „Лейдис енд джентълмен”. Дами и господа... 

Необходими са здрав разум, усет за вярното, за онова, което е в традициите на езика. Традициите не са, за да бъдат нарушавани. Традициите трябва да бъдат спазвани и уважавани. Нужно е и бягане от крайности, от моментни повеи, от чуждопоклонство – без значение от каква посока на света то иде. 

Така се варди език. С твърдост и упорство. С характер. Всеки ден. Дори в нечии очи тая работа да прилича на хвърляне на крехки копийца в пастта на перките на словесните ветрени мелници...


 

Сподели в
 

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

22.03.2019/17:23

Тази година плевенското читалище „Съгласие” чества 150 години от създаването си и по този повод са предвидини серия амбициозни прояви.

16.03.2019/17:22

В живота на всеки народ има празници, които са неотделими от неговото битие. Датата Трети март е трайно свързана с историята на Третата българска държава. Всеки българин ще ви каже, че на този ден отбелязваме Освобождението от турско робство и че на тази дата е подписан Санстефанският мирен договор. Въпросът е защо точно на тази дата, а не по-рано или по-късно?

03.03.2019/09:57

Навършват се 136 години от приемането на първия Закон за печата в България. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. свободата на печата е гарантирана от Търновската конституция, която е приета на следващата 1879 г.

12.02.2019/14:40

На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферския книжар и издател Димитър Паничков - виден български родолюбец от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България.

08.02.2019/13:18

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 134 гости

Бързи връзки