Начало
 
 

Декларация на УС на СБЖ: Нетърпимата медийна обстановка изисква спешни действия

31.08.2018 /15:04 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


УС на СБЖ настоява за отговор: запознати ли са депутатите от Комисията по културата и медиите в НС с внесените преди повече от година предложения на нашия Съюз за законодателни промени в защита на журналистическия труд и за прозрачна медийна среда и защо досега на предложенията не е даден ход?

Неправителствените, обществените, професионалните, творческите, синдикалните, гражданските съюзи, организации и движения са ключова съставна част от всяка демократична държава. А откликът на властовите структури към техните мнения и искания в полза на обществения интерес е белег за нивото на демократичност.

УС на СБЖ припомня тази азбучна истина, защото вече над една година не получава такъв отклик на своите предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и за прозрачна медийна среда, внесени в Комисията по културата и медиите на НС на 16 юни 2017 г.

Единственото, което получихме в края на юли т.г., бе писмо от председателя на въпросната комисия Вежди Рашидов, който ни уведомява, че „съгласно чл. 87, ал I от Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет”. И още - „предложенията на Съюза на българските журналисти са изпратени на народните представители по културата и медиите”.

Държим да получим отговор на въпроса запознати ли са наистина по същество депутатите от комисията с нашите предложения и, ако е така, защо повече от година никой от тях не им е дал ход? Това неглижиране на Съюза на българските журналисти и ролята му в демократичното общество ли е? Или медийната обстановка България изглежда на народните представители толкова безпроблемна, че не смятат нашите инициативи в тази сфера за наложителни и спешни?

За всеки български гражданин е видимо и болезнено осезаемо, че медийната среда у нас е направо отровна - както за работещите в нея, така и за цялото общество, а сривът в нивото на свободата на словото и мненията е катастрофален. През последната година един през друг се редуваха случаи на все по-драстични нарушения на журналистически права и на етични норми, ширеше се непрозрачно медийно притежание и управление, съчетано с корпоративни и политически зависимости.

Тази медийна обстановка е нетърпима и изисква спешни действия от законодателната власт, които да дадат ход на подобаващи законови промени, стриктно съобразени с демократичните норми. Депутатите от Комисията по културата и медиите разполагат именно с такива юридически оформени предложения - внесените от УС на СБЖ. Защо те още са без никакъв отклик?

Как и защо междувременно бе задвижен, че и гласуван вече на първо четене друг медиен проект, внесен почти година след инициативите на СБЖ от депутати от ДПС и добил известност като „закона Пеевски”? Проект, за който много обществени реакции вече сигнализираха, че е предназначен само да обслужва интересите на една медийна групировка и да атакува друга, без изобщо да поставя темата за журналистическите права и техните гаранции, без да осигурява същинска прозрачност в медийното притежаиие и управление.

СБЖ държи да получи отговор също така какви конкретни действия са предприели народните представители от Комисията по културата и медиите за решаване на многобройните кризисни ситуации в медийната среда през изминалата година.

Проследили ли са например развитието на казуса с Радио България в БНР, което миналата година беше на прага на закриването си по идея на генералния директор на БНР? Да напомним - УС на СБЖ връчи своите предложения за законодателни промени на председателя на Комисията по културата и медиите на 15 юни м.г., тъкмо на заседанието, посветено на случая с Радио България.

Депутатите тогава заеха ясната позиция, че тази уникална структура, представяща страната ни пред света на чужди езици, трябва да се запази и да се развие. Генералният директор на БНР съответно пое редица ангажименти за това. Поне един народен представител проверил ми е междувременно дали са изпълнени тези ангажименти?

Проявен ли е интерес от членовете на Комисията по културата и медиите и към другите възникнали в БНР междувременно сериозни напрежения - кризите с плащанията към „Музикаутор”, с протестите на музикалните състави, с кадровата намеса в Детския радиохор, с повторното отстраняване на радиожурналистката Лили Маринкова и с факта, че сега БНР й дължи 15 000 лв. обезщетение съгласно съдебно решение и т.н.?

Вълнуват ли се членовете на Комисията по културата и медиите от уволнението на телевизионната журналистка Люба Кулезич от телевизия BIT, от свалянето от екран в Nova на водещия Милен Цветков, от отправените от издание на Делян Пеевски искания към bTV за „прочистване” от журналисти като Светослав Иванов?

Не виждат ли посегателство върху свободата на словото в зачестилите съдебни дела на политици, партийни функционери и длъжностни лица срещу отделни журналисти и цели медии, позволили си остри критики? Току-що по недопустим начин бе сменена главната редакторка на в. „Дума“ – утвърдена професионалистка, уважавана от цялата журналистическа колегия, а вестникът и журналистите му бяха обиждани, унизявани и заплашвани.

Какъв отзвук намират сред народните представители митарствата на журналистите от в. „Стандарт”, които две години не получават изработените и полагаеми им се заплати? Съвсем наскоро такава съдба сполетя и журналистите от парализираната от новия си собственик телевизия BIT. А безцпрецедентното уволнение на 1/3 от журналистическия състав на в. „Земя“? А „преструктурирането” на общинското радио в Плевен, което води до прехвърляне на управлението му на частна структура, разположена при това в София, като така се ликвидира и специфичния му характер на регионална медия в обществен интерес?...

Всичко това е само част от все по-многобройните случаи на нарушения на журналистическите права и на медийната свобода, които удрят по цялото общество и по устоите на демокрацията. В ръцете не на друг, а именно на законодателния орган в държавата - Народното събрание, е да промени тази грозна и унизителна картина. Налице е и инструментът, вече изработен и предложен от УС на СБЖ. Просто дайте ход на нашите предложения, господа народни представители!

София, 31 август 2018 година                            УС на СБЖ

Сподели в
 

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018/21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018/16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018/17:47

175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България ще бъдат отбелязани догодина

04.09.2018/05:24

УС на СБЖ настоява за отговор: запознати ли са депутатите от Комисията по културата и медиите в НС с внесените преди повече от година предложения на нашия Съюз за законодателни промени в защита на журналистическия труд и за прозрачна медийна среда и защо досега на предложенията не е даден ход?

31.08.2018/15:04

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки