Начало
 
 

Грее споменът за срещите ни с Ешуа Алмалех - чичо Шико

06.09.2018 /15:35 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Многолетният вестникар Ешуа Алмалех остави траен спомен

Няколко живи щриха към портрета на отишлия си доайен на спортната журналистика у нас

През 70-те бях студент. И сътрудничех на няколко издания. Едно от тях бе илюстрованият спортен седмичник „Старт”.

Редакцията му бе на последния етаж – по стълбите откъм входа на стадион „Васил Левски”, които гледат към тенис-кортовете на днешната Борисова градина. В ония времена – Парк на свободата.

Човек излизаше, леко задъхан, на тераса с маси, където бе разположен ресторант, минаваше се покрай тях и – в коридора с малките стаички на вестника. Тези стаи пък гледаха – с прозорците си – към игрището и пистата на стадиона.

Честичко ходех при обитаващите една от тия дядови ръкавички Маргарита Рангелова, Борис Ковачев, Жак Шемтов. Носех им рецензии за книги, фейлетони, преводи от английски. А най-много ме зарадва публикуването на няколко разкази на спортна тема, които написах... 

Тъкмо там срещнах за първи път Ешуа Алмалех 

И аз съм висок, точно колкото е стандартът за английски полицай – 6 фута, но той бе около метър и деветдесет. Играл бе навремето волейбол в Католическия колеж в Пловдив, докато учел в него. И бе запазил и стойката, и осанката си на спортист. Не го познавах лично, но знаех от снимки как изглежда, а и десетки път бях слушал коментарите му по единствената ни тогава телевизия. Канеха го при всяко значимо лекоатлетическо състезание, при всеки шампионат...

Срещахме се в коридорчето, поздравявахме се. А малко по-късно на стари години отидох войник – за част от службата си – в Главно управление на Строителни войски. Там – във в. „Трудово дело”, година работихме заедно с неповторимата Ваня Войнова. Тя – шеф на отдел „Спорт”, аз – старшина-школник в домакинската рота и редактор в отдел „Култура и изкуство”.

Ваня Войнова четеше всичко, което се печаташе за спорт из другите вестници, и – като разбра за сътрудничеството ми в „Старт”, рече: „И следващия път, като идеш, специално поздрави от мен чичо Шико".

Така му казваха най-добрите, най-близките му приятели

Сторих го – при първата ни следваща среща – и той, винаги усмихнат, грейна. Защото с нея бяха чудесни приятели. Не само колеги. А се оказа, че са и съседи. Тя живееше на уличката „Виктор Юго”, до Орлов мост. А той – на спирка-две по-нагоре по улица „Цар Иван Асен II” на трамвая, който тогава се движеше покрай парадния вход на Университета и „въртеше” срещу пазарчето „Ситняково” – там, където сега има черква...

Ешуа Алмалех бе съкооператор на наши семейни приятели. Жилището му бе на първия етаж на хубава постройка на улица „Лакатица”. Сграда – хладна лете, топла – зиме.

И – на един хвърлей, буквално, от две от редакциите, в които бе работил през годините: вестниците „Народен спорт”, „Народна младеж”. Те бяха в някогашния Полиграфически комбинат – първата: в задната част на огромната сграда, за другата се влизаше откъм булевард „Ленин”, откъм Цариградското шосе. А само част от парка го делеше от „Старт”... 

Неизказано, косвено ни сближаваше и омъжването на дъщеря му Зелма за моя състудент от Университета – Стефан Джамбазов. 

... Времето откъсна доста листове от календара и през 2008-а дойде времето за премиерата на книгата на Красен Иванов – „Моят вестник”. Представена бе в Музея на спорта, който е в административната част на стадион „Васил Левски”. 

Бяха се събрали много колеги – спортни журналисти. Сигурен съм за Надежда Богданова, за Ясен Антов, там бе сякаш и Силвестър Милчев, известни деятели – никога няма да забравя огромния добряк Божидар Такев, спортисти. Дори сред тях напет бе превалилият вече 80-те чичо Шико. Заредиха се спомени, приветствия, модата на снимките с телефони обаче още не бе дошла... 

А на една масичка бяха наредени екземпляри от книгата. На две купчинки. Едните – за продан, другите се даваха като дар. Наредих се, приготвил необходимото, за да платя. Като ми дойде редът и понечих да подам парите, чичо Шико, стоящ тъкмо там, твърдо рече на жената зад масичката: „Не, не! Това е наше момче...” И – на практика – ми подари книгата.

А аз – момчето, бях вече отвъд 50-те. Но – драг и млад колега и добър познат. Почувствах се приобщен, приет в братството на спортните журналисти. И то -- с благословията на един от най-големите й авторитети. 

Защото всяка дума на Ешуа Алмалех винаги тежеше 

Тъй бе и в края на същата тази година – някъде около Коледа. На тържеството по случай половин век от създаването на анкетата „Спортист на България”. За поредната година. Церемонията бе в една от залите на НДК. А сред най-запомнящите се слова бе словото на чичо Шико.

Вдъхновено и сладкодумно разказа как всичко почнало през 1958-а, колко оспорвана и почти изравнена била надпреварата между Ваня Войнова и бореца Лютви Ахмедов, но и колко точно и почтено били обработени резултатите от легендарния Владимир Божиков от „Народен спорт”. 

С ръкопляскания изпратихме споделеното от многолетния вестникар. И подир това се чувахме, питах го за някои справки, а той неведнъж ми напомняше, че е член на СБЖ от 1946-а... Бе горд с това си членство. 

х х х

Е, сега чичо Шико е някъде другаде. Може би далеч, може би високо, високо... Но – не ни напусна. Остава у всекиго, пред когото не само открехна, а и разтвори дверите на доверието и приятелството си. 

Остава и у мен. 

Свързани:   Изгубихме ветерана на спортните журналисти Ешуа Алмалех

На 94-годишна възраст почина доайенът на българската спортна журналистика Ешуа Алмалех, съобщи дъщеря му, журналистката Зелма Алмалех специално за БТА.
Дата: 05.09.2018


 

Сподели в
 

По покана на председателя на СБЖ Снежана Тодорова гост на Съюза беше известната българистка и славистка, голям приятел на нашата страна, проф. Людмила Карпенко, преподавател в Самарския университет. Тя се срещна с български журналисти и сподели защо е предпочела да изучава български език и да учи студентите не само на него, а и да обичат нашата страна.

14.02.2019/16:34

На специална церемония димитровградската библиотека „Пеньо Пенев” отличи петима свои читатели с почетното звание Посланик на книжовното средище.

13.02.2019/19:01

250 000 лв. са необходими, за да може корабът-светиня „Радецки“ да продължи да изпълнява историческата си мисия. Затова е организирана дарителска кампания. Като организация с мисия Съюзът на българските журналисти(СБЖ) подкрепи тази родолюбива инициатива на Гражданско сдружение „Енергийно бъдеще за България“ и Общонародната фондация „Христо Ботев“.

11.02.2019/16:43

Едно събитие в културния живот на България развълнува много хора, дори и тези, които не се докоснаха директно до него. И това е благодарение на родолюбивата инициатива на фондация „Ценности” с председател Антонина Стоянова. Иде реч за уникалната и завладяваща фотоизложба „България през стъклото на времето”, открита от 8 февруари до 7 април в зала 19 на Националната галерия Квадрат 500.

11.02.2019/15:14

Ново радио студио в Европейския парламент в Страсбург бе наречено на Антонио Мегалици и Бартош Неделски - двамата журналисти, загинали при атентата в града през декември миналата година.

11.02.2019/14:03

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

СБЖ, който вече изрази възмущението си, че тези поправки са покушение над свободата на словото и призова държавния глава да наложи вето, изразява удовлетворение и приветства принципното и обосновано решение на президента Румен Радев

04.02.2019 /15:54

Международната федерация на журналистите излезе с официално становище по критичната позиция на СБЖ относно застрашаващите свободата на словото поправки в Закона за защита на личните данни

02.02.2019 /12:49

 Мнения

Тия дни съм направо „Бясно ми е, чичо!“ (макар че Петър Стоянович го казва по друг повод!) И как няма да съм, след като се наслушах как от сутрешните телевизионни блокове със злорадо настървение водещи се нахвърлиха на поредната жертва на все по-тревожното отношение на властите към медиите у нас и „своеобразното“ им разбиране на тяхната свобода – Елена Йончева.

25.01.2019 /12:53 | Автор: Розалина Евдокимова

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки