Начало
 
 

Грее споменът за срещите ни с Ешуа Алмалех - чичо Шико

06.09.2018 /15:35 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Многолетният вестникар Ешуа Алмалех остави траен спомен

Няколко живи щриха към портрета на отишлия си доайен на спортната журналистика у нас

През 70-те бях студент. И сътрудничех на няколко издания. Едно от тях бе илюстрованият спортен седмичник „Старт”.

Редакцията му бе на последния етаж – по стълбите откъм входа на стадион „Васил Левски”, които гледат към тенис-кортовете на днешната Борисова градина. В ония времена – Парк на свободата.

Човек излизаше, леко задъхан, на тераса с маси, където бе разположен ресторант, минаваше се покрай тях и – в коридора с малките стаички на вестника. Тези стаи пък гледаха – с прозорците си – към игрището и пистата на стадиона.

Честичко ходех при обитаващите една от тия дядови ръкавички Маргарита Рангелова, Борис Ковачев, Жак Шемтов. Носех им рецензии за книги, фейлетони, преводи от английски. А най-много ме зарадва публикуването на няколко разкази на спортна тема, които написах... 

Тъкмо там срещнах за първи път Ешуа Алмалех 

И аз съм висок, точно колкото е стандартът за английски полицай – 6 фута, но той бе около метър и деветдесет. Играл бе навремето волейбол в Католическия колеж в Пловдив, докато учел в него. И бе запазил и стойката, и осанката си на спортист. Не го познавах лично, но знаех от снимки как изглежда, а и десетки път бях слушал коментарите му по единствената ни тогава телевизия. Канеха го при всяко значимо лекоатлетическо състезание, при всеки шампионат...

Срещахме се в коридорчето, поздравявахме се. А малко по-късно на стари години отидох войник – за част от службата си – в Главно управление на Строителни войски. Там – във в. „Трудово дело”, година работихме заедно с неповторимата Ваня Войнова. Тя – шеф на отдел „Спорт”, аз – старшина-школник в домакинската рота и редактор в отдел „Култура и изкуство”.

Ваня Войнова четеше всичко, което се печаташе за спорт из другите вестници, и – като разбра за сътрудничеството ми в „Старт”, рече: „И следващия път, като идеш, специално поздрави от мен чичо Шико".

Така му казваха най-добрите, най-близките му приятели

Сторих го – при първата ни следваща среща – и той, винаги усмихнат, грейна. Защото с нея бяха чудесни приятели. Не само колеги. А се оказа, че са и съседи. Тя живееше на уличката „Виктор Юго”, до Орлов мост. А той – на спирка-две по-нагоре по улица „Цар Иван Асен II” на трамвая, който тогава се движеше покрай парадния вход на Университета и „въртеше” срещу пазарчето „Ситняково” – там, където сега има черква...

Ешуа Алмалех бе съкооператор на наши семейни приятели. Жилището му бе на първия етаж на хубава постройка на улица „Лакатица”. Сграда – хладна лете, топла – зиме.

И – на един хвърлей, буквално, от две от редакциите, в които бе работил през годините: вестниците „Народен спорт”, „Народна младеж”. Те бяха в някогашния Полиграфически комбинат – първата: в задната част на огромната сграда, за другата се влизаше откъм булевард „Ленин”, откъм Цариградското шосе. А само част от парка го делеше от „Старт”... 

Неизказано, косвено ни сближаваше и омъжването на дъщеря му Зелма за моя състудент от Университета – Стефан Джамбазов. 

... Времето откъсна доста листове от календара и през 2008-а дойде времето за премиерата на книгата на Красен Иванов – „Моят вестник”. Представена бе в Музея на спорта, който е в административната част на стадион „Васил Левски”. 

Бяха се събрали много колеги – спортни журналисти. Сигурен съм за Надежда Богданова, за Ясен Антов, там бе сякаш и Силвестър Милчев, известни деятели – никога няма да забравя огромния добряк Божидар Такев, спортисти. Дори сред тях напет бе превалилият вече 80-те чичо Шико. Заредиха се спомени, приветствия, модата на снимките с телефони обаче още не бе дошла... 

А на една масичка бяха наредени екземпляри от книгата. На две купчинки. Едните – за продан, другите се даваха като дар. Наредих се, приготвил необходимото, за да платя. Като ми дойде редът и понечих да подам парите, чичо Шико, стоящ тъкмо там, твърдо рече на жената зад масичката: „Не, не! Това е наше момче...” И – на практика – ми подари книгата.

А аз – момчето, бях вече отвъд 50-те. Но – драг и млад колега и добър познат. Почувствах се приобщен, приет в братството на спортните журналисти. И то -- с благословията на един от най-големите й авторитети. 

Защото всяка дума на Ешуа Алмалех винаги тежеше 

Тъй бе и в края на същата тази година – някъде около Коледа. На тържеството по случай половин век от създаването на анкетата „Спортист на България”. За поредната година. Церемонията бе в една от залите на НДК. А сред най-запомнящите се слова бе словото на чичо Шико.

Вдъхновено и сладкодумно разказа как всичко почнало през 1958-а, колко оспорвана и почти изравнена била надпреварата между Ваня Войнова и бореца Лютви Ахмедов, но и колко точно и почтено били обработени резултатите от легендарния Владимир Божиков от „Народен спорт”. 

С ръкопляскания изпратихме споделеното от многолетния вестникар. И подир това се чувахме, питах го за някои справки, а той неведнъж ми напомняше, че е член на СБЖ от 1946-а... Бе горд с това си членство. 

х х х

Е, сега чичо Шико е някъде другаде. Може би далеч, може би високо, високо... Но – не ни напусна. Остава у всекиго, пред когото не само открехна, а и разтвори дверите на доверието и приятелството си. 

Остава и у мен. 

Свързани:   Изгубихме ветерана на спортните журналисти Ешуа Алмалех

На 94-годишна възраст почина доайенът на българската спортна журналистика Ешуа Алмалех, съобщи дъщеря му, журналистката Зелма Алмалех специално за БТА.
Дата: 05.09.2018


 

Сподели в
 

На откриването на уникалната фотоизложба „Тодор Славчев. Фотоархив” председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова връчи плакет на СБЖ „Златно перо” на внучката на големия фотограф, напуснал ни през 1992 г. Яна Узунова е отличена заради усилията й да опази и систематизира съкровищницата на сниманите от нейния дядо в продължение на над 60 години фотосвидетелства за историята.

15.06.2019/11:17

По време на 30-ия редовен конгрес на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който се проведе в Тунис на 13 и 14 юни т.г., бе избран нов президент на организацията.

14.06.2019/22:00

Богата фактология и храна за размисъл предлага второто допълнено издание на книгата на преподавателката във ФЖМК „Българската журналистика (1842-1944). Актуални ракурси”. Първото издание, излязло през 201-та, е носител на „Златно перо” на СБЖ.

13.06.2019/10:25

Българската национална телевизия (БНТ) е в практически фалит и ситуацията е критична. Това каза още в началото на едночасовата дискусия изпълняващият длъжността генерален директор Емил Кошлуков, който е и един от кандидатите за шеф на обществената медия. Както първи сайтът на СБЖ sbj-bg.eu информира днес Съветът за електронни медииш(СЕМ) изслуша финансовия отчет на БНТ в търсене на изход от критичната ситуация.

12.06.2019/21:38

Как ли би изглеждала „Улицата на живота“ на журналистката Елена Влашка, ако захванеше да я ремонтира Столичната ни община? Никак не ми се мисли, след като виждаме какво се случи на една от емблематичните, със свой неповторим дух и излъчване, със своя богата история софийска улица, „Граф Игнатоиев“. На нея се намира и Клуб „Журналист“ на СБЖ, който събра много почитатели на таланта на Елена Влашка при представянето на новата й книга „Улични мисли“.

06.06.2019/08:13
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки