Захари Миленков: И в радиото може да се „лети“

08.09.2018 /12:26 | Автор : Ясен Вакашински | Източник: Аз Буки/ СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Захари Миленков пази в музея спомените за БНР

Захари Миленков е създател и уредник на Музея за история на радиото в България „Професор доктор Веселин Димитров“ към Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖКМ) на СУ „Св. Климент Охридски“.

Захари Миленков е работил повече от 30 години в звукозаписни екипи и в Златния фонд в БНР. Бил е технически директор в радио „Експрес“, преподавател във ФЖКМ.

Г-н Миленков, кога се зароди интересът ви към радиото?

Интересите ми към тази завладяваща технология се породиха още в училище. Другото техническо направление, което ме вълнуваше, беше авиацията. Дори в гимназията издържах медицински проверки и тестове за безмоторен летец, но моите родители се намесиха. Вероятно от страх, че ще летя някъде там горе в небето, не ми позволиха да продължа.

Така остана радиото. То определено изглеждаше и е по-безопасно, макар че и в радиото може да се „лети“. Първите ми впечатления още като малко дете бяха свързани с домашния радиоапарат, който сега е експонат в музея.

Гледах го и се чудех как става цялата тази работа, къде се събират тези човечета, които чувам. Е, с времето разбрах. Още в гимназията имахме кръжок, свързан с радиото. После в казармата бях радист. А веднага след това започнах работа в БНР.

Какво помните от датата 23 януари 1961 г.?  

О, това беше първият ми работен ден в Българското национално радио. Не знам как се случи, но бях насочен да работя в Първо студио – най-елитното в БНР.

С постъпването си попаднах в най-дълбоките води, но пък работех и с най-добрите тонрежисьори, звукооператори и колеги. От тях бързо научавах всички тънкости, така че да мога след години и аз да предавам своите знания и умения на новодошлите.

Спомням си с умиление за рекорда, който може би още държа, за най-продължителен музикален монтаж – 14 часа непрекъснато. Основно работех през нощта. Но не това беше най-трудното, а че диригентът, с когото работехме – Добрин Петков, беше изключителен музикант и перфекционист.

Всичко изпипваше до най-малкия детайл. Явно монтажът, който направихме, го бе впечатлил много и след това, като жест на благодарност, ни покани на вечеря в дома си – моето семейство и това на солиста Иван Дреников.

С Добрин Петков работихме още дълги години в студията на Радиото. Да записвам с него беше огромно удоволствие. 

Златен спомен, точно като за Златния фонд на Националното радио, който е създаден през 1971 г.   

Тогава ръководството на Радиото стигна до логичния извод, че е назряло времето да създаде специално звено, което професионално да работи с архивите, със Златния фонд на Радиото.

Следващата 1972 г. трябваше да отбележим 90-годишнината от рождението на Георги Димитров. По този повод щяха да се излъчват много записи с негови речи. Затова в края на годината ни изпратиха в Москва да специализираме в Московското радио при техните реставратори. Те бяха невероятни професионалисти, успели да възстановят речи на Ленин.

С нас носехме един запис от първия конгрес на партията след 9 септември. В записа имаше дефект. Всички шипящи звуци бяха силно изкривени и нямаше как да излъчим речта в този вид. Когато пуснахме записа на руските колеги, те веднага казаха, че никога не са се сблъсквали с толкова специфичен дефект, и че колкото и да искат, няма с какво да ни помогнат.

Тогава аз им предложих един вариант за отстраняване на дефекта. Разработихме го в Москва като идея, но реално тук, в София, го реализирахме на практика. И понеже аз бях автор на идеята, на мен се падна и нелеката задача да я реализирам.

Може да си представите колко шипящи звуци има в едно изречение и в една цяла реч. Така всяка буква трябваше да бъде маркирана на лентата, след което да бъде обработена по специален начин, за да може в крайна сметка да не звучи така дразнещо за ухото. 

Какъв беше резултатът в крайна сметка?  

Получи се. Записът звучеше много по-добре. И вече половин век след това стои в Златния фонд и винаги, когато трябва да се излъчи нещо от него, се използва. 

През 1991 г. идвате във Факултета по журналистика като хоноруван преподавател.  

И това доведе до създаването на нови дисциплини, като звуков монтаж, компютърен звуков монтаж, работа на пулт и предмета „Музиката в радиото“. Но идването си във Факултета по журналистика свързвам най-вече със създаването на две важни неща – Университетското радио „Алма матер“ и реализирането на музейната експозиция в учебните радиостудия и коридора пред тях.  

Основната ми идея бе експозицията да показва на студентите и бъдещите радиожурналисти, че преди тях е имало много други, които са правили радио с техниката, с която са разполагали тогава… Е, с времето музейната експозиция се увеличи и се роди идеята да се превърне в нещо много повече.

Благодарение на директора на Университетското радио Татяна Симеонова, на заместник-декана на Факултета по журналистика проф. Чавдар Христов и на Симеон Хинковски – преподавател и директор на музея на Софийския университет, както и на общите усилия на всички, които обичаме радиото и неговата история, днес вече имаме прекрасно подредена музейна сбирка на третия етаж на Факултета по журналистика.

Разполагаме с огромен фонд не само от предмети, свързани с техническото изпълнение на радиопрограмата, но и с богат звуков и снимков архив. Не само любителите на стари радиоапарати и микрофони, всеки е добре дошъл при нас, за да се потопи в магията, наречена радио.

В тази магия се потапят и много деца. При вас идват организирано ученически групи. 

Много ученически групи идват. Децата от клуб „Говорящ вестник“ от град Мездра например за първи път виждаха такъв музей. Първо, неочаквано за тях беше богатството от експонати. Възможността да се поставят на мястото на радиоводещ или звукорежисьор на работещо радиостудио, впечатлява всички.

Много емоции предизвика и посещението, което им бяхме организирали в БНР. Там учениците бяха гостоприемно посрещнати от звукоинженера на Второ студио и приятел на Музея Димитър Василев. Видяха и Първо студио. Снимаха се пред скулптурата на Сирак Скитник и в останалите производствени обекти и съм сигурен, че това посещение ще остави спомен у тях за цял живот.

А може в бъдеще някои от тях да ни станат и колеги. От голямо значение е и това, че децата имат енергични и интелигентни ръководители. А самите ученици – още като ги видиш, с техните прекрасни униформи, с дисциплината им...! Ще се радваме на посещение и на следващи випуски. 


 

Сподели в
 

"Нашият ден" – сутрешният блок на програма "Христо Ботев" на БНР, отправя коледно предизвикателство към слушателите си, съобщават за СБЖ от медията:

27.11.2018/18:38

На 14 ноември в Чешкия център в София ще излъчат филм на режисьора Господин Неделчев за големия и малко познат приятел на България – журналиста и писателя, чеха Владимир Сис.

14.11.2018/14:03

Ръководствата на Народно читалище „Юмер Лютви”, Книжарници „Хеликон” и Сдружение „Балкански форум за мир Кърджали” организират представяне на книгата „Мостът” на журналиста Георги Кулов в превод на турски език.

13.11.2018/14:04

„Чехопис” се списва на чешки език от студентите бохемисти в Софийския университет вече повече от 10 години. Премиерата на деветия брой на списанието ще се състои в Чешкия център в София на 15 ноември от 18.30 часа.

10.11.2018/17:15

Номинирани са 61 журналисти със 132 материала в 7-ото поредно издание на конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“.

09.11.2018/12:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки