Начало
 
 

Нихилизъм и немара неуморно доизтриват дирята на Ангелушев

09.09.2018 /23:16 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

Живописец, график, плакатист, карикатурист, художник на филми, карикатурист, илюстратор, автор на проекти за пощенски марки, създател на шрифтове.

Той оформя през 1962-ра първите броеве на много търсеното и обичано списание „Космос”. 7 години по-рано прави лицето на сп. „Жената днес”. Негова е „главата” на в. „Труд”, префасонирана частично по-късно. Също негова е главата на в. „Стършел”.

Дотук да спрем, може да се рече – необикновен вестникар Ала това е наистина само част от стореното за занаята ни от него. Работи за общинското сп. „Сердика”, сътрудничи на „Отечествен фронт”, сп. „Наша Родина”, в. „Литературен фронт”...

В края на 1965-а в някогашната читалня на СБЖ са изложени проекти за „главата” на подготвяния да започне да излиза седмичник „ПОГЛЕД”.

Спечелил проектът на Борис Ангелушев  

С рошавите букви, устремени нагоре – като взор, като изстреляна стрела, с „о”-то, приличащо като близначе на онова от първата сричка на „Космос”, побрало в себе си звезда. Ала и с компаса в добавка, неотменна част от замисъла и идеята на автора – да помага „ПОГЛЕД” на всеки да намира добрия път и да върви по него... 

Още преди това, разбира се, пълничкият, едроглав и красив мъж обичал да посещава някогашния Клуб на журналистите. След като спечелва и надпреварата за „главата”, почнал да се отбива често и в редакцията на „ПОГЛЕД”. Слизайки в града от вилата си в Драгалевци. 

А в Клуба – докъм края на 90-те бе и легендарната маса, на която художникът обичал да сяда. Бил табиетлия – все на един и същи стол – да вижда кой влиза и излиза... А сред постоянното присъствие около софрата били Милка Пейкова, Георги Ковачев... 

Тая маса, заедно с огромното огледало на източната стена, разтварящата се като хармоника врата между двата салона и стъкленият таван във вътрешното помещение бяха емблеми на Клуба на журналистите. Най-вече – масата, на колоната до която – след смъртта на художника през 1966-а, е поставен знак с инициалите му – БА.

Както се прави в страните с умен народ  

Подир 1989-а Клубът бе даден на наематели. Помня предприемача Соломон Анжел, после, с риск да пропусна някой между тях, сина на някогашния журналист от сп. „Отечество” – Борислав Дионисиев. Днес няма и помен ни от маса, ни от огледало, ни от присъствието на Ангелушев.

А е трябвало малко, ама наистина малко – помещенията да се предоставят на наемателите със задължението да не пипат забележителностите му. Да се стопанисва, да се преустройва, да се печели. Но да се опази духът на мястото, споменът за незабравимите. Толкоз. 

За това обаче са потребни хора  

с чутие за памет, за традиция, за приемственост, хора с уважение към наистина заслужилите. 

Подир смъртта на Борис Ангелушев съпругата му Герда подготвя целия му архив, за да се направи музей на негово име. Това тъй и не става. През 1993-та подарява къщата му в Драгалевци и всичко, сътворено от него, на Фондацията, наречена нему. Те пък предоставят цялото рисунково съкровище на Националната художествена галерия.

Самотна, Герда умира в Дома за Стари хора в Горна баня. Там почина и Елисавета Багряна. 2002-ра закръгли век от рождението на Ангелушев. Не съм запомнил гилдийна активност, достойна за годишнината... 

А, слава Богу, споменатата вече фондация, учредена от Валери Петров, Милка Пейкова, Георги Ковачев и още неколцина, спомогна да се отпечата през 2003-та монографията на Атанас Стойков. Хубав том – поклон пред майстора Борис. 

Тази година обаче немарата пред паметта му стигна висините на падението.

Срината бе кафе-сладкарницата „Феята”  

В нея Борис Ангелушев неведнъж е обсъждал вестникарски решения с колеги от „Стършел” – Карандаш, Георги Анастасов... Погледнете фотоархива на Тодор Славчев – той ще ви каже много.  Там – в сладкарницата, знак за присъствието му обаче нямаше. Имаше само в Клуба ни. 

Но и „Феята” – любима на десетки вестникари, бе ликвидирана. Обезобразена и целенасочено изоставена предварително, предадена на времето да я погрозни, да я състари, да я подготви за края й. Нови чорбаджии ще построят нова сграда. А сред тия, от които е зависела съдбата й, личат бивш министър от служебно правителство, бивш, многолетен шеф на НДК... 

През пролетта същото стана и с печатницата на „Зора”, „Отечествен фронт”, „Кооперативно село”. Там, където набираха „ПОГЛЕД”, „Трудово дело”, „Еврейски вести” – постройката на улица „11 август” № 18.

На тавана й, разказвал ми е гонещият век Кирил Янев, един от бащите на „ПОГЛЕД”, се пазели до края на 60-те оригиналните ръкописи на десетки разкази на един от сътрудниците на „Зора” – Йордан Йовков. Написани били на ръка, на дълги, тесни листчета, като шпалти. От пожарната отсекли, че мястото било пожароопасно, натоварили всичко на камиони и –

на „Вторични суровини”. На боклука 

Да чухте някакъв протест срещу събарянето на сградата на „Зора” и сградата на „Феята” от СБХ, от нашия съюз? Да пролича нечия загриженост за последиците от тия безумни съсипии? 

Своя огромна вина има и общината. Ангелушев работил навремето с мерак за нейното списание „Сердика”. Живял е в апартамент – заедно с Христо Радевски, на бул. „Патриарх Евтимий” 27, после – на някогашната улица „Мусул” № 10, сега – „Архитект Йордан Миланов”. Днес някои улици са прекръстени, номерацията не навсякъде е прежната. Но нищо не пречи да се сложи по една паметна плоча поне...

А той ни е оставил „Обесването на Левски” – не сте българи, ако не се сетите за тая картина. Хиляди творби -- стотици илюстрации, стотици карикатури, стотици пощенски марки, плакати, графики. Благодарение на него няколко поколения виждахме и виждаме героите от нашата и чуждестранната литературна класика...

Наричали Ангелушев – не само приятелите му – великан, учител, стихия. Казвали, че е „обичан от всички” и „вечно усмихнат”. Валери Петров пише 2 дни след смъртта му в "Стършел”: „Той вече е в нас”. 

Ангелушев наистина е в нас. Но подир всичко изпуснато, допуснато и ненаправено овреме заслужаваме ли, достойни ли сме да изричаме, че сме негови колеги? Не ми се ще да изпиша моя отговор... 


 

Сподели в
 

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки