В Хасково от 2 г. има барелеф на Георги Сава Раковски

Трябвало ли е и малко име – Георги. Оттук нататък почват усложненията. Георги, но има и добавка – Сава. Двойно ли е малкото име? С чертица между двете ли би трябвало да се пише? Или без?

За второто, бащиното име отговорът е Стойков, Георги Стойков. И излиза, че трябва да е Георги Сава Стойков Раковски. С 4 съставки. Че даже 5 – кръщелната му фамилия пък, след малкото и бащиното име - е Попович...

А този мъж, както знаем – освен революционер, писател, просветител – е бил и вестникар.

Издава вестниците „Българска дневница”, „ Дунавски лебед”, „Бъдущност”, „Бранител” 

Първия – през 1857-а, втория – от 1860-а, третия – четири години по-късно...

А за имената му, без компютърни хватки и „търсачки”, ни отваря очите, обяснява ни ги писателят Милен Русков в романа си „Възвишение”, привлякъл вече внимането на стотици хиляди читатели.

Преразказвам негови думи: 

Раковски се ражда през 1821-ва в Котел. Старото название на селището е Казан. И го кръстили Съби Стойков. По гръцки обаче Съби е Сава. И така бил наричан в гръцките училища.

После си сложил отпред и името Георги – в чест на знаменития си вуйчо, руския капитан Георги Мамарчев.

А по подобие на цариградския си приятел – поляка Чайковски, който бил на турска служба, променя името си от Раков на Раковски.  И тъй почнал да се подписва – Г. С. Раковски. Георги Сава или Георги Стойков Раковски. И двете – твърди Милен Русков – са верни. 

Това са засуканите именни перипетии на Съби Стойков Попович Раков. Пренарекъл се Георги Сава Стойков Раковски... 

На Милен Русков не може да не се вярва. Изчел е много и много книжнина, преди да седне и да пише творбите си. А „Възвишение” е удивителна книга, която наистина възвисява духа на всеки, прочел я.

И – освен всичко друго – още едно потвърждение, че никога не е късно да се научи още и още. От всеки, у когото любопитството е будно и насън. 


 

Сподели в