Велислава Дърева: Най-страшна е войната срещу истината, срещу историята, паметта, познанието

01.10.2018 /15:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Преди време в разговор със сина на големия руски поет Константин Симонов – журналиста Алексей Симонов, той ми каза, че свобода на словото има само за тези, които са готови да се борят за нея. Това ми дойде на ум, когато се срещнах с топ перото на българската журналистика Велислава Дърева, за която можем да кажем, без да се замислим, че е точно онзи журналист, за когото свободата на словото е верую не само в работата, но и в живота. Та с кого друг можеш откровено да си говориш дали е свободно днес журналистическото слово у нас или не!

За свободата на словото Велислава може да разказва дълго време, че дори и да напише дебела книга, но при нашата среща за сайта на СБЖ ми сподели една много поучителна случка. Тя е за всеки, който се опита да посегне на в. „Дума”. „Годината е, ако не се лъжа, 2002-ра. Вестник „Дума” е с издател Петър Манджуков, оръжеен търговец. Ние пишем срещу войната в Ирак – ми разказва Велислава. - В един дивен момент той се появява в редакцията и казва: „Антивоенната позиция на вестника вреди на моите лични икономически интереси, поради което уволнявам главния редактор Венци Тунев. Забранявам да се пише против войната в Ирак, забранявам да се защитават трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”. И светкавично изхвърли Венци,  прекрасен колега, професионал, международник, и докара една госпожа с вид на гаулайтер, която въведе страховита цензура. В този момент аз съм председател на журналистическото дружество и правим стачка срещу цензурата. Подписали сме се 17 души. Тогава екипът беше много по-голям, сега сме 20, всичко на всичко. И само след месец и половина Манджуков беше принуден да си прибере гаулайтерката. Казвам това, за да разберат най-сетне някои хора, че в „Дума” работят журналисти, а не наемници. Не знам в друг вестник да е имало стачка срещу цензурата – не защото няма цензура, а просто защото хората ги е страх и предпочитат да се примирят, да се скатаят в диплите на конюнктурата. Разбира се, стачниците бяхме изхвърлени – едни бяха уволнени веднага, други бяха принудени да напуснат, което си е фактическо уволнение”.

Че за Велислава „Дума” е свято нещо говори и това, че тя помни всички хубави и лоши неща, случили се с него, и говори за вестника като за жив човек. Същото е и с припомнянето за това как е измислено името му. Всички знаят къде е кръчмата „Под липите”. Срещу дома на поета Валери Петров. „Там се събирахме, защото на Валери му беше най-близо – връща лентата на спомените Велислава. – Събирахме се Валери Петров, Чавдар Кюранов, Стефан Продев и моята скромна персона. И казва Продев: „Трябва да сменим името на вестника”. Мислихме, мислихме, сто варианта превъртяхме, обаче все към Христо Ботев ни тегли и накрая решихме  – „Дума”! Така „Работническо дело” стана „Дума”. В „Под липите”. 

Велислава, да започнем разговора ни с последното събитие при теб. Беше в Крим. Защо и какво донесе като впечатления и повод за размисли от там?

Написах си материала за това посещение и заглавието е „Крим. Иди и виж!”, а подзаглавието - „Една българска мисия”. Отиването в Крим е мисия, защото заради тъпите санкции и още по-тъпите политици българската държава се прави, че нашите българи там не съществуват, няма ги. Кой може да ни спре да занесем на нашите българи български книги и български учебници? Никой. Българите в Крим са изпълнени с достолепие и се гордеят, че са българи. За разлика от тях тук рядко виждам такива хора. Нашата общност си има стожер в лицето на Иван Абажер - един енергичен човек, Людмила Радева, която е наша колежка и работи в „Кримски известия“, Полина Георгиевна – учител по история…  Прекрасни хора. В Крим, както в България, има най-различни етноси и вероизповедания. Няма между тях конфликти.

Нашето отиване в Крим е мисия, 12 века след мисията на св.св. Кирил и Методий. Херсонес е свещено място за всеки българин, там са отеквали стъпките и гласовете на светите братя, там те намират по един чудесен начин мощите на св. Климент папа римски, първи епископ на Сердика. И понеже са големи дипломати, не казват в Константинопол за своето откритие (за сведение на онези, които наричат св.св. Кирил и Методий „византийски шпиони”!), взимат тези свети мощи, съхраняват ги и след шест години ги занасят в Рим заедно с българските книги, там са посрещнати тържествено, папа Адриан ІІ освещава българските писмена в „Санта Мария Маджоре” и това е краят на триезичната ерес. В Херсонес има една камбана, която наричат „Камбаната фар”, която през 1857 г., след Кримската война, французите завличат като трофей в Париж и си я слагат на „Парижката света Богородица”. През 1913 г. руският дипломат Луи Ге я връща в Русия.

Въпреки всякакви забрани, санкции, ограничения, закани, заплахи, как всеки чужденец, отишъл в Крим, подлежи на наказателно преследване по украинския НК, в Севастопол, Симферопол, Ялта, Херсонес , навсякъде щъкат французи, англичани, японци, германци, италианци, испанци. Не можеш да спреш хората, пълно е с туристи. Непрекъснато има парламентарни делегации, културни делегации, бизнес делегации... В Крим е вавилонско стълпотворение. В съвременната история на света има една изключително важна дата - 16 март 2014 г., когато на референдума 97 % от кримчаните върнаха Крим на неговото изконно място – в Русия. Ако не беше референдумът, ако не беше свободната воля на кримчани, сега щяхме да бъдем в ситуация на много тежък световен военен катаклизъм. И ще кажа защо. Още през 2008 г. има сключен договор на Украйна с НАТО, който е придружен с конфиденциална записка и там се казва, че до 15 май 2014-та Украйна трябва едностранно да денонсира договора с Русия за Руския черноморски флот, и до края на май той да бъде изритан от Крим и Крим да стане натовска база. Крим вече трябваше да е окупиран от САЩ. Референдумът се проведе два месеца преди това, 60 години след като Хрушчов беше подарил Крим на Украйна, като че ли му е лична собственост. А точно на 16 март 1944 г. започва офанзивата на Червената армия за освобождаването на Крим от нацистките окупатори. Тези неща не са случайни. И сега всеки чужденец, който пристига в Крим, първо пита къде е паметникът „Вежливите хора”, защото всеки иска да се снима с него.

След твоя заразяващ разказ за Крим да се върнем на нашата си територия. Септември е месец, в който две дати ни карат отново да си припомним големия български публицист и журналист Стефан Продев. В този красив месец той се е родил и си тръгна завинаги от нас. Аз си спомних за неговите десет заповеди, като, според мен, тази с номер 9 - Подчинявай се само на заповедите на съвестта си, е може би „най-неговата“. Днес съвестта коректив ли е на българските журналисти, или…

Това е така за малцина български журналисти, но обикновено те са обект на остракизъм. Ако си говорим за свобода на словото, това е илюзия в наше време. Има свобода, но не на словото. Гарантирана е свободата на всеки разбогатял глиган да стане горд собственик на вестник,   списание, телевизия, радио, медийна империя... Съвестта и професионализмът на журналиста са поставени на много голямо изпитание. Ако преди 10 ноември журналистът си знаеше, че има там една партийна леха и ако влезеш в нея, ще има неприятни последици. Който имаше смелост, си газеше из нея, а който нямаше… Сега цензурата е многопластова. Тя е като железобетонна плоча върху главите на журналистите, защото може да е партийна, политическа, най-вече финансова. Зад собствениците на „великите” медийни империи стоят огромни интереси, огромни пари и власт – видима или невидима. За тях медиите, които притежават, са едновременно параван и средство да прокарват собствените си интереси и да обслужват чужди интереси. Разбира се, свободата всеки я носи у себе си. Или си свободен, или не си. И ние, журналистите, трябва всеки ден да отвоюваме от разбогателите и овластени глигани територията на свободата и съвестта.

За Стефан Продев. Преди години имаше една анкета сред членовете на СБЖ, които трябваше да кажат кои са тримата големи български публицисти. И те казаха: „Христо Ботев, Йосиф Хербст и Стефан Продев”. Продев, който е създател на в. „Дума“, а тя пък е създател на модерния съвременен печат. Модерен като философия, като възглед, а не дали да си окачиш обеца на носа. Продевата мая съхрани и съхранява до момента вестник „Дума”. Тази закваска е почтеност и достойнство.

Но той много държеше в. „Дума“ да не е партиен, а да е вестник на истината. Днес можеш ли да посочиш една медия, за която с ръка на сърцето да кажеш - ето тя е медията на истината?

Под главата на вестника пише – ЛЕВИЯТ ВЕСТНИК, вестник на лявата идея, която е много по-голяма от всички леви партии, взети заедно. Има хора, на които години наред им обясняваме, че „Дума” не е партиен стенлист. Не е агиттабло. Не е придворен бюлетин. И в същото време не е стока, не е дебел жълт вестник, където между клюките и силиконките има „цели” две страници, заделени великодушно за политически анализи. Тези два „възгледа” нямат нищо общо с „Дума”, която е левият вестник на България. „Дума” е обществен фактор и политически субект, уникално явление в съвременната българска периодика. „Дума” е съмишленик и съдейственик на БСП, когато е необходимо – коректив, но никога враг. „Дума” не обслужва ничии лични интереси на определени персонажи, които и да са те. „Дума” не е момче за мръсни поръчки. Не е ничия куртизанка или пък гувернантка. Журналистите от „Дума” не са обслужващ персонал, както си мислят или си мечтаят някои – и такива ги има. Вестник на лявата идея не се прави с наемници. Наемниците обикновено изпълняват мокри поръчки. И всеки, който иска да превърне „Дума” в инструмент на своите лични интереси, ще катастрофира. Рано или късно.

И тъй като си говорим откровено и без заобикалки, тревожи ли те това, което днес става в „Дума“? И има ли риск да станеш самотният бегач на дълги разстояния в отстояването на журналистическите си позиции?

Ах, ти, лисицо! Знаеш, че бях състезател на дълго бягане. По принцип съм бегач на дълги разстояния. А за бягането на дълги разстояния се изисква издръжливост, тактическо и стратегическо мислене. За „Дума” – в случая не съм самотен бегач. Какво ме притеснява? Това, което притеснява твърде много хора в БСП и не само в БСП, защото „Дума” има много широка аудитория, много по-широка от партийната. Ние не чухме никакви аргументи защо беше освободен главният редактор и защо беше назначен нов. Защо на мястото на един професионалист, уважаван от цялата журналистическа гилдия, се появява човек, който е за присмех в гилдията. Питахме, но отговор не получихме. С какви аргументи, с какви мотиви, по какви критерии? – Няма отговор.

Аргументите са несъстоятелни – че вестникът бил „непрофесионален и недостатъчно опозиционен”. Ще ти дам пример как след смяната на главния редактор изглеждат професионализмът и опозиционността в няколко последователни броя на вестника. Брой А: първа страница – огромна снимка на Корнелия Нинова; брой Б: първа страница – огромна снимка на Доган; брой В: огромна снимка на Корнелия Нинова; следващ брой: първа страница – огромна снимка на Корнелия Нинова и още две нейни снимки на вътрешна страница. Ако това е професионализъм, значи аз нищо не разбирам от вестник.

Но има един „аргумент”, който е недопустим – че с тази смяна на главния редактор председателят на БСП си съставя свой екип! Екипът на председателя на БСП е Изпълнителното бюро. „Дума“ не е личният екип на председателя и не е личен инструмент на когото и да било. Ако всеки председател тръгне да сменя главния редактор и екипа на вестника, докъде ще стигнем?

Всички се питаме защо вече това е трети главен редактор, който е назначен и.д.?

Защото така се заобикаля Националният съвет, който по устав одобрява главния редактор. Отношението към „Дума” не е единственият случай на пълно пренебрежение към ръководния орган на БСП. Накратко - през всичките години, откак „Дума” съществува, винаги е имало хора, които са искали да овладеят и да подменят „Дума”, за да овладеят и подменят БСП. Опитваха се всякак да унищожат „Дума“ – идеологически, морално, финансово – не стана. Сините наричаха „Дума” „чума”, червените – „цирей върху здравото тяло на партията”. И едните, и другите воюваха с вестника. Много от тях си отидоха, но вестникът го има и ще продължи да го има, колкото това да не се харесва. Целта е да го няма.

Кой се страхува от „Дума“, Велислава?

Всеки, който се страхува от истината. 

А ти чувстваш ли се, с днешна дата, свободна да пишеш това, което мислиш, и да имаш свое мнение, дори различно от издателите на вестника?

Свободата е състояние на духа. Цял живот пиша само и единствено това, което мисля. Ако някой се опита да ограничи моята свобода, няма да му се получи. Понеже говорим за Стефан Продев, той не е написал нито една дума под чужда заповед, нито дума, в която не вярва, или пък да направи компромис с истината. С него се запознах, когато бях 10-годишно дете, което в пловдивската редакция стоеше пред пишещата машина по къси панталони и с два пръста пишеше есета. Тогава се появи той и станахме страхотни приятели. За мен той дълго време беше чичо Стефан, пишехме си писма. Можеш ли да си представиш как един величествен публицист и едно дете си пишат писма? И от него оттогава знам, че за да напише човек едно есе от три страници, трябва да е прочел най-малко три хиляди. Когато на 10 години получиш този урок, си мисля, че е свършена най-съществената работа.

Защо в една демократична, както обичат да твърдят че сме, страна вече все по-често не се говори за четвъртата власт, а за послушна журналистика?

Преди доста време написах един голям анализ и казах, че е голяма илюзия ние, журналистите, да си мислим,че сме четвърта власт. Не, не сме. Има една пета власт, която управлява държавата. В какво се състои тя? Това е политика, пари, престъпност и „правосъдие“. Можеш да я наречеш всякак – задкулисие, олигархия, както ти дойде, но тя е петата власт и управлява държавата. Има журналисти, които лесно могат да бъдат опитомени, а има едни такива, които не могат да бъдат нито опитомени, нито купени, нито подкупени, които стоят зад всяка дума с целия си живот и за всяка своя дума си залагат главата. Има журналисти, които плащат със свободата за някакви временни благини. Но има журналисти, които си плащат за свободата. Цял живот си плащам за свободата.

Ще те върна към едно твое писание - „(Само)убийството на българската журналистика“. Преди време в разговор те попитах за причината да напишеш това, а днес искам да те попитам накъде върви българската журналистика – към самоубийство, или чака да бъде „довършена“?

Мисля, че процесът е едновременен. Цялата медийна среда е дълбоко отровена. Тя е разядена. Българската журналистика прилича на зле гримирана куртизанка, която сутрин се събужда в ложето на властта и парите, протяга се сладострастно и още сънена и чорлава сяда на компютъра и нафрасква зноен текст за свободата на словото. Отчайваща работа. Да не говорим, че много хора наричат себе си журналисти. И ще ти разкажа една история. Преди време една девойка беше на стаж в „Дума“. Застанала пред бюрото ми, а на него няколко снимки и тя гледа снимките и ме пита: „Кой е този готин пич?“ Питам я кой точно и тя ми казва: „Ей този с борсалиното”. Отвърнах й, че това е Йосиф Хербст, на което чувам: „Кой е па тоа?”… И ми дръпна една тирада как иска – внимавай в израза – да работи като журналист. Обясних й, че между това – да бъдеш журналист и да си като журналист, разликата е оттук до небето. И 90%  от хората в българските медии са като, а не са журналисти. Ето това е големият проблем.

И в тази обстановка удобно ли се живее с орисията на безпощадното перо, Велислава? Това отразява ли се на старите приятелства и на личния живот?

Абе не съм чак пък такова безпощадно перо. Пиша това, което мисля. Иначе съм добър и дружелюбен човек, но като седна на компютъра, Бог да пази този, който ми е попаднал на мушката. Не мога да понасям несправедливост, лицемерие, двуличие, интересчийство, предателство, продажбата на националните интереси, посегателството върху българската история. Като говорим за посегателство, ние, хората, си мислим, че има войни студени, горещи, икономически… Най-страшна е войната срещу истината, срещу историята, паметта, познанието. Това е най-страшната война и там пораженията са за години, десетилетия напред, защото когато унищожаваш, когато изчегъртваш националната памет и националното достойнство, унищожаваш цялата нация. И това през последните години върви със застрашителна сила. Това е заговор срещу паметта.

Нали уж сме горд народ, а допускаме това да се случи?

Това е интересен въпрос, защото 500 години турският поробител не е успял да заличи българското самосъзнание, било то с ятагана, набиване на кол, рязане на глави… За трийсет години обаче се оказа, че това е много лесно, че нещо се е случило в корените на тази нация. Някакъв червей ги разяжда тези корени. Целта е тук да няма памет, мисъл, чувство за достойнство.

И за да сложим точката на нашия разговор, винаги съм те чувствала сякаш стоиш зад заглавието на статията на Лев Толстой: „Не мога да мълча!“ („Не могу молчать“).  Какво не можеш да си позволиш в бъдеще? Ако припомним и китайската клетва: да живееш в интересно време, ти имаш ли си свое ръководно мото в тези наши „интересни“ времена за талантливия журналист?

Йосиф Хербст казва: „Безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар е журналистически евнух.“ Във в. „Дума“ не работят евнуси. Който иска евнуси, да си направи харем и да си тури евнусите да му пазят харема.

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право несамо защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас.

11.12.2018/08:05

Преди двайсет години на 11 декември ни напусна майсторът на изящното българска реч Петър Увалиев, който ни показа със слово и обич как се гради имидж на една държава, за да има тя величие и достолепие.Ще припомня какво ми каза за него през декември 2014 г. тогавашният вицепрезидент на страната Маргарита Попова: "Личност, която прави магистрали не от бетон, а магистрали за мислене и духовност, за архитектурата на света. Увалиев е от личностите, които помагат да се изведе светът на такова стъпало, където ценностите са от друг порядък – не дневен и материален.“

11.12.2018/08:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки