Авторът на коментара Иво Атанасов е член на СЕМ

Докато си вземе камерата обаче, докато намери кола и отпраши към стопанския двор, пожарът бил потушен. Потюхкал се малко, че изтървал шанса да влезе в централните новини, но бързо се взел в ръце.

Подпалил наново няколко бали сено, накарал двама-трима кооператори да ги подхвърлят с вили във въздуха, а той приклякал, залягал, избирал причудливи ракурси и измайсторил невероятен репортаж, сякаш се е случил невиждан от столетия пожар.

Излъчиха го - и тук вече напускам преразказната форма, защото го видях с очите си - не само в "По света и у нас", но и във всички други емисии новини.

Във всичко се търси сензация  

А после кореспондентът на единствената тогава телевизия бе привикан в Окръжния комитет на единствената тогава партия. Където се отърва само с конско по простата причина, че беше рядко находчив и деен, та от съвсем малък регион успяваше да пласира в ефира толкова много кореспонденции, колкото не бяха по силите дори на колегите му от най-големите административни единици. Иначе телевизията щеше само да я гледа или, както мнозина се изразяват сега, само да я мирише.

Стремежът към представяне на събитията по сензационен начин не е от вчера, още по-малко - от появата на "Господари на ефира" насам. Донякъде е обяснимо - ако не можеш да отразяваш действителността атрактивно, не е нужно да пускаш заснетото по телевизията, по-добре си води дневник или, когато станеш на възраст да хвърляш пари от терасата, пиши спомени.

Тази амбиция обаче трябва да има предел, иначе не информира, а дезинформира обществото. И преди, и сега първата спирачка е вътрешна, в разбирането на самия репортер, оператор, коментатор или водещ. Някога тя работеше несъмнено по-добре, по много причини. Но ако откажеше, идваше ред на продуцентите, редакторите, главните редактори.

Ако и тяхното феродо замиришеше на изгоряло, следваше газене в партията. А при по-тежките случаи се взимаха такива решения, които, уви, притъпяваха критичното жило на публикациите за години напред.

Сега уж е почти същото 

Само партията вече не е единствена, но доста медии по стар навик или нова привичка се съобразяват с очакванията на онази, която е на власт. Има комисии и съвети за журналистическа етика, има, разбира се, и медиен регулатор.

И пак не само се излъчват сензации, но и количеството им е несравнимо повече. Стремежът към висок рейтинг е практически непреодолим, защото от гледаемостта зависят рекламните приходи, печалбите, скъпите имоти, луксозните коли, екзотичните дестинации, силиконките и всичко друго, предлагано от общественото устройство, чиято движеща сила са парите.

Колкото и да се предпазваме от обобщения, не може да не отчетем, че в най-важните случаи истината по телевизиите само я миришем. И не защото сме преситени и ни е нужна диета. А тъкмо защото не ни достига. И защото смятат, че ще бъдем все по-съгласни да ни я спестяват и занапред. Не просто да я икономисват, а и откровено да ни манипулират. И ще го правят, докато не спрем да ги гледаме и да ги избираме. (Със съкращения) 


 

Сподели в