Здравка Маслянкова: Радиото е като първата любов

07.10.2018 /18:51 | Автор : Боян Стойчев | Източник: Аз-буки Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Здравка Маслянкова казва: Гласът е дар Божий

Кореспондентът трябва да притежава широка обществена култура, е мотото на Здравка Маслянкова – гласа на Националното радио за Велико Търново и региона.

Здравка е интересен събеседник, който с много специфичен глас споделя тайни за професията на журналиста, за нужните качества на разследващия репортер и за спецификата на радиокореспондента.

Тя е нетипичен журналист, защото по образование е специалист по медицина от Медицинския колеж във Велико Търново и е магистър по химия от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. 

Първите й стъпки в журналистиката са през 1997 г., когато през май печели конкурс за работа в новинарското студио на радио „Браво“ за Шумен. Тя откровено споделя, че радиото е като първата незабравима любов, към която се завръща през 2016 г.

Здравка Маслянкова е била репортер в радиостанциите „Браво“ и „ТНН“, рaзcлeдвaщ peпopтep и зам.-главен редактор на в. „Янтpa ДНЕС“. От 2016 г. е кореспондент на БНР във Велико Търново.

Отличавана е и от СБЖ  

Носителка е на престижни награди: „Чepнopизeц Хpaбъp“ за 2008 г.; „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии за 2008 г.; Гoдишнaта нaгpaдa нa СБЖ – 2009 г.; Голямата награда „Св. Константин-Кирил Философ“ на БАРМ – 2009 и 2015 г.; Нaгpaдa зa paзcлeдвaщa жypнaлиcтикa нa фoндaция „Рaдocтинa Кoнcтaнтинoвa“ зa 2015 г.; награда „Координатор на ПДИ“ за 2015.

Имате дълъг журналистически опит, сега отново работите в радио. С какво ви привлича тази медия?   

Радиото е като онази първа незабравима любов. То е много динамична и много красива медия, защото разказва с гласовете на хората. Представеният проблем по радиото е много по-значим и по-разбираем за аудиторията. Така че радиото си остава значима медия.

Щастлива съм, че съм в екипа на БНР, защото Националното радио доказва през годините, включително и днес, че е независима и неудобна медия за власт­имащите. 

Възможно ли е един регионален кореспондент да обхване и отрази всички прояви, които се случват в неговата област?   

Като кореспондент, отговаряш за всичко – това е голямо предизвикателство. Защото трябва да поддържаш широка обществена култура, трябва да можеш еднакво добре да разбираш от здравеопазване, икономика, образование, социални дейности.

Най-хубавото на тази работа е да прецениш кое събитие си струва или кой проблем да бъде представен и разказан в неговата пълнота, вземайки предвид абсолютно всички гледни точки. Така че времето не стига, в хубавия смисъл на думата. 

Какво правите, когато денят е беден на събития?   

Когато няма новинарски събития, е най-прекрасното време за един кореспондент, защото тогава има време да се занимава с проблемни репортажи или да се срещне с интересни и любопитни хора и да разкаже техните истории. Те изискват повече време, отколкото да отидеш на определено събитие, което да отразиш.

Винаги трябва да имаш усет и сетива за нещата, които се случват около теб, и да ти е любопитно. Спре ли да я има тръпката, спре ли да ти е любопитно – просто си сменяй професията. 

Притежаването на престижни награди стимулира ли по някакъв начин работата на журналиста?  

Наградите са признание, което съм получавала през годините за различни разследвания, които съм осъществила. Те са някаква платформичка, върху която да стъпиш, за да вървиш по-нагоре и да продължиш да се развиваш. А също и стимул, защото някой е оценил твоята работа и професионализма ти. Но наградата днес е дадена, утре е забравена. 

Имате много специфичен глас – той природна даденост ли е, или отработен инструмент?  

Гласът е дар Божий, обаче човек трябва да се грижи, да работи над него, да го поошлайфа. Гласът е важен, но по-важно е този глас да представи нещо значимо, да има какво да каже. 

Кое ви е по-интересно – предаванията, които се излъчват на живо, или продукцията, преминала през монтаж? 

Тръпката на живо е много-много голяма, защото за кратък период трябва да хванеш проблема, да го представиш през различните събеседници – така че да е ясно всичко, което се случва в момента. 

Достъпни ли са желаните събеседници в днешно време?  

През годините съм се научила на различни професионални хватки как да стигна до събеседника, който ми трябва. Понякога се е случвало да чакам с часове неговата поява. Но за тези 22 години все още не мога да кажа, че съм имала непреодолима трудност с осигуряването на желан събеседник.

За съжаление с развитието на медийната среда институциите често бъркат журналистиката с пиара. И все по-трудно става на журналистите да говорят със събеседника, който им трябва при развитието на даден репортаж. 

Какво обичате да правите повече – разследваща журналистика или отразяване на обикновено събитие? 

Всичко ми е интересно. Понякога много по-голямо удоволствие ми доставя, когато намеря любопитен и интересен събеседник. Друг път изпитвам голямо удовлетворение, когато успея да разчопля в пълната му цялост даден случай и съм била единствената в моя регион, която се е осмелила да го направи. По-важното е, че обичам да се срещам и да говоря с хора без значение от повода. 

Когато работите върху даден материал, какво определя неговата насоченост – дали да е към конкретни слушатели, или към по-масовата публика?  

Когато избирам да работя по дадена тема, водещото е какъв обществен отзвук и какъв обществен интерес би имала. За колкото по-широк кръг от хора темата е интересна – толкова по-добре. Няма смисъл да се правят елитарни теми, които интересуват 5, 10 или 50 човека. Смятам, че силата на репортера е в това – да намери начин да каже, каквото иска, и да не се страхува да го казва. 

В началото на вашата кариера имахте ли конкретен журналист, от когото да се учите? 

Журналистиката има своите азбучни правила, но това е и занаят, който се краде. Слушаш какво правят другите, гледаш как са го направили, четеш какво са направили, после сравняваш ти как си го направил или как би го направил.

Различни журналисти през годините са ми били за пример, но не искам да споменавам имена, защото са много. Все пак човек трябва и да прочете немалко книги и да хвърли поглед върху учебниците. Но по-важното е да гледаш какво правят другите и да се опитваш да го направиш по-добре.

Свързани:    БНР спечели със Здравка Маслянкова

Като търновец, от дете преселил се със семейството си в София, не минава ден, без да изчета двата старопрестолни вестника – „Борба“ и „Янтра днес“. Във виртуалните им варианти.
Дата: 29.01.2017


 

Сподели в
 

Започна онлайн регистрацията за медиите за Второто международно изложение за внос в Китай. Системата за регистрация media.ciie.org ще бъде достъпна до 30 септември т.г.

13.08.2019/15:25

Разказват, че веднъж при известния руски писател Лев Толстой дошъл един млад писател и го помолил да прочете ръкопис на свое произведение. "Защо Ви е това?" – попитал го Толстой. "Важно ми е да зная Вашето мнение" – отговорил начинаещият автор.

17.07.2019/12:05

Събеседникът ни Митко Димитров мечтае от дете да бъде като своя кумир Митко Цонев и да води новините по Националната телевизия. С желание и детска страст измисля новини и прави имитации пред телевизора.

21.06.2019/14:01

Изминаха 40 дни без Валерия Хантова, секретар на журналистическото дружество към СБЖ ,,Пътешествия и туризъм“, пише колежката й и припомня:

17.06.2019/21:47

Поради големия интерес към изложбата “В нейните ръце”, посетена до момента от над 13 000 души, тя ще бъде удължена с 2 седмици. Всички, които все още не са я посетили, имат възможност да го направят до 16 юни, неделя, съобщават за СБЖ.

30.05.2019/16:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки