Здравка Маслянкова: Радиото е като първата любов

07.10.2018 /18:51 | Автор : Боян Стойчев | Източник: Аз-буки Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Здравка Маслянкова казва: Гласът е дар Божий

Кореспондентът трябва да притежава широка обществена култура, е мотото на Здравка Маслянкова – гласа на Националното радио за Велико Търново и региона.

Здравка е интересен събеседник, който с много специфичен глас споделя тайни за професията на журналиста, за нужните качества на разследващия репортер и за спецификата на радиокореспондента.

Тя е нетипичен журналист, защото по образование е специалист по медицина от Медицинския колеж във Велико Търново и е магистър по химия от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. 

Първите й стъпки в журналистиката са през 1997 г., когато през май печели конкурс за работа в новинарското студио на радио „Браво“ за Шумен. Тя откровено споделя, че радиото е като първата незабравима любов, към която се завръща през 2016 г.

Здравка Маслянкова е била репортер в радиостанциите „Браво“ и „ТНН“, рaзcлeдвaщ peпopтep и зам.-главен редактор на в. „Янтpa ДНЕС“. От 2016 г. е кореспондент на БНР във Велико Търново.

Отличавана е и от СБЖ  

Носителка е на престижни награди: „Чepнopизeц Хpaбъp“ за 2008 г.; „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии за 2008 г.; Гoдишнaта нaгpaдa нa СБЖ – 2009 г.; Голямата награда „Св. Константин-Кирил Философ“ на БАРМ – 2009 и 2015 г.; Нaгpaдa зa paзcлeдвaщa жypнaлиcтикa нa фoндaция „Рaдocтинa Кoнcтaнтинoвa“ зa 2015 г.; награда „Координатор на ПДИ“ за 2015.

Имате дълъг журналистически опит, сега отново работите в радио. С какво ви привлича тази медия?   

Радиото е като онази първа незабравима любов. То е много динамична и много красива медия, защото разказва с гласовете на хората. Представеният проблем по радиото е много по-значим и по-разбираем за аудиторията. Така че радиото си остава значима медия.

Щастлива съм, че съм в екипа на БНР, защото Националното радио доказва през годините, включително и днес, че е независима и неудобна медия за власт­имащите. 

Възможно ли е един регионален кореспондент да обхване и отрази всички прояви, които се случват в неговата област?   

Като кореспондент, отговаряш за всичко – това е голямо предизвикателство. Защото трябва да поддържаш широка обществена култура, трябва да можеш еднакво добре да разбираш от здравеопазване, икономика, образование, социални дейности.

Най-хубавото на тази работа е да прецениш кое събитие си струва или кой проблем да бъде представен и разказан в неговата пълнота, вземайки предвид абсолютно всички гледни точки. Така че времето не стига, в хубавия смисъл на думата. 

Какво правите, когато денят е беден на събития?   

Когато няма новинарски събития, е най-прекрасното време за един кореспондент, защото тогава има време да се занимава с проблемни репортажи или да се срещне с интересни и любопитни хора и да разкаже техните истории. Те изискват повече време, отколкото да отидеш на определено събитие, което да отразиш.

Винаги трябва да имаш усет и сетива за нещата, които се случват около теб, и да ти е любопитно. Спре ли да я има тръпката, спре ли да ти е любопитно – просто си сменяй професията. 

Притежаването на престижни награди стимулира ли по някакъв начин работата на журналиста?  

Наградите са признание, което съм получавала през годините за различни разследвания, които съм осъществила. Те са някаква платформичка, върху която да стъпиш, за да вървиш по-нагоре и да продължиш да се развиваш. А също и стимул, защото някой е оценил твоята работа и професионализма ти. Но наградата днес е дадена, утре е забравена. 

Имате много специфичен глас – той природна даденост ли е, или отработен инструмент?  

Гласът е дар Божий, обаче човек трябва да се грижи, да работи над него, да го поошлайфа. Гласът е важен, но по-важно е този глас да представи нещо значимо, да има какво да каже. 

Кое ви е по-интересно – предаванията, които се излъчват на живо, или продукцията, преминала през монтаж? 

Тръпката на живо е много-много голяма, защото за кратък период трябва да хванеш проблема, да го представиш през различните събеседници – така че да е ясно всичко, което се случва в момента. 

Достъпни ли са желаните събеседници в днешно време?  

През годините съм се научила на различни професионални хватки как да стигна до събеседника, който ми трябва. Понякога се е случвало да чакам с часове неговата поява. Но за тези 22 години все още не мога да кажа, че съм имала непреодолима трудност с осигуряването на желан събеседник.

За съжаление с развитието на медийната среда институциите често бъркат журналистиката с пиара. И все по-трудно става на журналистите да говорят със събеседника, който им трябва при развитието на даден репортаж. 

Какво обичате да правите повече – разследваща журналистика или отразяване на обикновено събитие? 

Всичко ми е интересно. Понякога много по-голямо удоволствие ми доставя, когато намеря любопитен и интересен събеседник. Друг път изпитвам голямо удовлетворение, когато успея да разчопля в пълната му цялост даден случай и съм била единствената в моя регион, която се е осмелила да го направи. По-важното е, че обичам да се срещам и да говоря с хора без значение от повода. 

Когато работите върху даден материал, какво определя неговата насоченост – дали да е към конкретни слушатели, или към по-масовата публика?  

Когато избирам да работя по дадена тема, водещото е какъв обществен отзвук и какъв обществен интерес би имала. За колкото по-широк кръг от хора темата е интересна – толкова по-добре. Няма смисъл да се правят елитарни теми, които интересуват 5, 10 или 50 човека. Смятам, че силата на репортера е в това – да намери начин да каже, каквото иска, и да не се страхува да го казва. 

В началото на вашата кариера имахте ли конкретен журналист, от когото да се учите? 

Журналистиката има своите азбучни правила, но това е и занаят, който се краде. Слушаш какво правят другите, гледаш как са го направили, четеш какво са направили, после сравняваш ти как си го направил или как би го направил.

Различни журналисти през годините са ми били за пример, но не искам да споменавам имена, защото са много. Все пак човек трябва и да прочете немалко книги и да хвърли поглед върху учебниците. Но по-важното е да гледаш какво правят другите и да се опитваш да го направиш по-добре.

Свързани:    БНР спечели със Здравка Маслянкова

Като търновец, от дете преселил се със семейството си в София, не минава ден, без да изчета двата старопрестолни вестника – „Борба“ и „Янтра днес“. Във виртуалните им варианти.
Дата: 29.01.2017


 

Сподели в
 

"Нашият ден" – сутрешният блок на програма "Христо Ботев" на БНР, отправя коледно предизвикателство към слушателите си, съобщават за СБЖ от медията:

27.11.2018/18:38

На 14 ноември в Чешкия център в София ще излъчат филм на режисьора Господин Неделчев за големия и малко познат приятел на България – журналиста и писателя, чеха Владимир Сис.

14.11.2018/14:03

Ръководствата на Народно читалище „Юмер Лютви”, Книжарници „Хеликон” и Сдружение „Балкански форум за мир Кърджали” организират представяне на книгата „Мостът” на журналиста Георги Кулов в превод на турски език.

13.11.2018/14:04

„Чехопис” се списва на чешки език от студентите бохемисти в Софийския университет вече повече от 10 години. Премиерата на деветия брой на списанието ще се състои в Чешкия център в София на 15 ноември от 18.30 часа.

10.11.2018/17:15

Номинирани са 61 журналисти със 132 материала в 7-ото поредно издание на конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“.

09.11.2018/12:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки