Уилфред Бърчет пръв влезе в Хирошима и започна репортажа си: „Аз пиша това като предупреждение към света“

09.10.2018 /09:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Уилфред Бърчет

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

Да си припомнят за него в клуб „Журналист“ се събраха `не само тези, които са имали щастието да се докоснат до една такава, бих казала,  легендарна личност, но и почитатели на дейността и творчеството му като журналист.

За Уилфред Бърчет много емоционално разказа журналистката Ани Георгиева, имала късмета да се докосне до това голямо име в световната журналистика. Пред събралите се близки и съвсем непознати, желаещи да научат повече за него, който е бил неведнъж изложен на риска на вихрещите се войни в Азия, тя се върна назад в годините и в спомените си. Да споделят своите спомени от срещите си с него бяха дошли и близките до семейството Боряна Баракова и Мария Илиева. А внучката на Бърчет, Ванеса, сподели, че нейната майка й е завещала разказите за баща й, а и голяма част от семейния архив. Младото момиче, което е талантлива художничка, къта всичко в албума „Старите снимки“.

„Бърчет беше един от строителите на мира във Виетнам – каза Ани Георгиева. - Той е откровеният пример,че журналистите  не играят само посредствена роля,отразявайки събитията, а те, както и днес, могат да се намесват в събитията по един или друг начин.“ Когато в МДЖ се срещнат и запознават, Ани не си представя,че този човек идва да разпусне у нас буквално между две войни. И днес ако говорим за колегите, работещи в горещите точки на планетата и това ни се вижда нещо ново и не толкова популярно, но опасно, то и в годините назад е имало такива журналисти, които рискуват живота си и са в горещите точки, за да отразяват случващото се там. Такъв е и Уилфред Бърчет, който винаги е в епицентъра на събитията, на фронта и под куршумите. Да го има за свой журналист мечтае не една голяма страна, дори САЩ са предлагали зашеметяваща цена за името Бърчет, но „неподкупният журналист не позволи да му затворят устата и принуди клеветниците да признаят неговата борба и принос“, казва Ани Георгиева. Но може би, за да разберем кой всъщност е журналистът Уилфред Бърчет, трябва да се обърнем към разговора на българската журналистка с неговата съпруга, също колежка, Веса Осиковска. Когато тя обяснява кое негово качеството, за което се сеща винаги първо, съпругата му споделя, че е „всеотдайността му към каузата, на която се е посветил и избрал сам“, а това „бяха националноосвободителните движения,правото на народите на национална свобода и справедлив живот“. Според близките му, той се чувства истински щастлив само тогава, когато неговата кауза побеждава. Ще си позволя да цитирам думите на Веса Осиковска, които като че ли най-точно дават представа за журналиста Уилфред Бърчет и неговите твърди правила като професионалист: „Първо – да бъде на мястото, за което пише. Второ – да е открил всичко важно. Той се ориентираше много добре, винаги намираше извори на информация,интервюираше много хора. Смяташе, че важното е да се поднесат фактите, истината. Също така не криеше възгледите си,становището си, симпатиите си и в един конфликт беше ясно на чия страна стои. Беше много независим човек.“ Какво може да се иска за един журналист,за да се отнасят читателите към него с респект и уважение? Много често му задават въпроса защо е станал журналист, на който той винаги отвръща спокойно: „Ами защото имах какво да кажа на хората. Смятам, че това, което съм разбрал и открил, трябва да го разкажа така, че нашата професия не търпи манипулиране.“

И все пак, кой е Уилфред Бърчет? 

Роден в Австралия и поради това, че семейството е бедно, рано напуска училище, за да изкарва хляба и да помага вкъщи. Страстта му към чуждите езици го кара да ги изучава, а през 1936 г. се преселва в Лондон, където започва работа в туристическа агенция, която се занимава с преселването на евреи от нацистка Германия в Британска Палестина и САЩ. В тази си работа през 1938 г. среща и първата си съпруга, с която обаче се развежда и през 1949-та се жени за българката Веса Осиковска. За журналистиката е открит благодарение на информациите си за възстановяването на режима Виши във Френска Каледония, което му донася договор с в. Daily Express и така започва неговата журналистическа кариера. Бърчет е може би сред малцината журналисти в света, който е сред добрите познавачи на случващото се в Азия и преди всичко с принос за установяване на мира във Виетнам. Когато през 70-те години в Париж се водят горещите преговори за слагане на точката на една жестока и незаслужена война и обединяването на страната, той е сред тези, до които се допитват. Ще си позволя да цитирам написаното от Димитри Иванов, който е бил близък приятел с австралийския журналист, за тези Парижки преговори, които светът следи с интерес и надежда: „В ония години политиката на виетнамците беше „Биеш се – биеш се, преговаряш – преговаряш“ – fight-fight, talk-talk – пише Димитри Иванов. - С посредничеството на момчето за поръчки Уилфред Бърчет тайните преговори се състояха в Париж и те не бяха тайни; цял свят знаеше за тях, но светът не знаеше какво едната страна предлага и какво другата е склонна да приеме. Уилфред също не знаел.

По-късно Уилфред се ядосваше, че преговорите, за които той много пъти е летял между Далечния изток до Париж, се провалиха, че Виетнамската война продължи и се стигна до бягството от покрива на посолството на САЩ.“

 За това и неговата съпруга Веса разказва в интервюто си пред Ани Георгиева: „От всички страни се към него се обръщаха големи журналисти за консултации. Той беше консултант и на Кълъмбия броудкастингсистем“, ръководена от Уолтър Кронкайт.“   

Бърчет е първият журналист, който след като американците изпепеляват Хирошима с атомната бомба, влиза в града и от неговия репортаж светът научава за случилото се. След много перипетии успява да се добере до призрачния град. Стигайки там, той е потресен от видяното - превърналият се в една огромна руина град, който по-скоро напомня на призрак. Навсякъде,  докъдето погледът му стига гледката е потресающа – отломки, грамади от руини, и всичко потънало в злокобна тишина. В болниците никой не го спира и той е смазан при вида на огромната грамада мъртъвци, а в домовете освен разрухата вижда и умиращи. „Седейки на грамада от развалини, издигаща се от пепелището, което по-рано беше Хирошима, на един дъх написах на моята старичка пишеща машина за видяното – започва репортажа си Бърчет . – Боях се, че няма да мога да изпратя оттук няколко статии и затова изложих всичко в една единствена. Разбира се, не мислех, че моят живот, професионалната ми работа и мирозрението ми ще претърпят коренни промени. За мен да попадна в Хирошима не беше никак лесно и дори беше съпроводено с много рискове и опасности.“ И когато се обръща към ръководителя на групата пристигнала в града със специален военен самолет да го вземат обратно до Токио, получава отказ. Отказват му дори да пренесат в пресслужбата в японската столица репортажа за Хирошима и да го предадат на колегата му от „Дейли експрес“. По-късно Бърчет разбира, че журналисти, с които е работил по време на операции в Тихи океан, са протестирали срещу отношението към него. „В отговор на отказа, аз вътрешно се усмихнах – припомня си той,- и намерих изхода в най-обикновения Морзов апарат, на който буква по буква „натраках“ статията си до Токио. Наистина не знаех колко време ще е необходимо, за да попадне тя по предназначение. Дори наум не ми идваше, че моят репортаж ще стане предизвикателство за висшите представители на политическата и военна власт в САЩ.“  А този репортаж той започва с изречението: „Аз пиша това като предупреждение към света.“

Азия се превръща в негова любима територия

Той е в горещите точки несамо във Виетнам, Камбоджа, Лаос, Корея, Япония, където се решават съдбите на народи и държави и то в името на свободата и правото на достоен живот. След Страната на изгряващото слънце Уилфред Бърчет заминава за Китай, където е кореспондент на френския в. „Юманите“. За Поднебесната империя той в съавторство с Реви Ейли през 1973 г. издават книгата „Китай: Качеството на живот“, която е безусловен апотеоз на тогавашната маоистка държава.

Във Виетнам неговият живот е като приключенски роман, тъй като той се движи заедно с южновиетнамските партизани и по известната тогава“ пътека на Чичо Хо“, както наричат бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин. По този път се снабдяват воюващите срещу агресорите. При един такъв преход журналистът е ухапан от скорпион и едва е спасен.  

В своето изследване, а и в разказа си в клуб“Журналист“ Ани Георгиева припомня и друг интересен факт от неговата работа: в края на 60-те години изпраща кореспонденции от Виетнам за няколко български издания,едно от тях е „Отечествен фронт“. За българската преса пише и неговата съпруга Веса Осиковска. Между другото Бърчет е сред малкото журналисти, които следят и отразяват процеса срещу Трайчо Костов.

През 1956 г. Бърчет се установява в Москва като кореспондент на един от най-радикалните американски леви вестници „Национална стража“. В продължение на 6 години той обикаля страната и разказва за постиженията на Съветския съюз след войната. Работата му в СССР не остава незабелязана в Англия и Daily Express и Financial Times препечатват много негови материали.

И както се казва, откъдето е жената, оттам е и родата, през 1982 г. семейството на големия журналист се установява в София. Уилфред Бърчет и Веса бързо и с обич са приети от българските интелектуалци и стават желани от всички. Идвайки у нас, журналистът донася огромния си архив и библиотека. Само една година след като пристигат в България, Уилфред Бърчет си отива от живота, оставяйки незабравимите спомени за себе си и за живот, достоен за книга или сериал.

Че това е човек легенда говори и фактът, че във Виетнам семейството живее в дома на Хо Ши Мин, а личности от световния елит са негови най-близки приятели, каквито са Джейн Фонда, Греъм Грийн, Ноам Чомски.  

Четейки неговите книги и репортажи, не знам защо си припомням Егон Ервин Киш, също журналист с главна буква,който имаше кредо: „Няма нищо по-сензационно от времето, в което живеем“. Сякаш някаква нишка ги свързва двамата.

Такива имена като Бърчет и Киш не са брошка на ревера на световната журналистика. Те са тези, до чийто живот и работа докосвайки се днес можем да кажем, че все още нищо не е загубено и да бъдем като тях, защото ни показват, че журналистиката не е само занаят, а убеждение, мисия и дълг. А да не забравяме и каузата, която цял живот е давала мощ на перото на Уилфред Бърчет.

Той живя, работи страстно и всеотдайно като истински голям журналист и остави ярка своя следа „На вълнореза на историята“ – както се казва една от книгите му…

Снимките са предоставени на сайта на СБЖ от внучката на Уилфред Бърчет Ванеса Георгиева

Сподели в
 

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право несамо защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас.

11.12.2018/08:05

Преди двайсет години на 11 декември ни напусна майсторът на изящното българска реч Петър Увалиев, който ни показа със слово и обич как се гради имидж на една държава, за да има тя величие и достолепие.Ще припомня какво ми каза за него през декември 2014 г. тогавашният вицепрезидент на страната Маргарита Попова: "Личност, която прави магистрали не от бетон, а магистрали за мислене и духовност, за архитектурата на света. Увалиев е от личностите, които помагат да се изведе светът на такова стъпало, където ценностите са от друг порядък – не дневен и материален.“

11.12.2018/08:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки