Начало
 
 

С какво България заслужи срама си за трагедията с Виктория Маринова

10.10.2018 /14:54 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

Кошмарът, в който живеем всички от  7 октомври, когато стана известно за зловещото убийство в Русе на журналистката Виктория Маринова, днес получи очакваното осветяване от властта. Премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов свикаха обявена още от снощи пресконференция, на която информираха за хода на разследването и за задържането в Германия на лицето, което според събраните доказателства, се смята за извършител на престъплението - 21-годишния Северин Крисимиров.

Ако включванията на Сотир Цацаров и Младен Маринов бяха издържани повече в експертен тон, то изказването на Бойко Борисов, запазено за финала, целеше да изрази оценъчната официална позиция на правителството за бурната реакция на трагедията сред обществото и медиите у нас и силния отзвук в чужбина.

В характерния си езиков стил с накъсани и зле съгласувани фрази премиерът изрази възмущението си от български медии и политически сили, интерпретирали случая така, че да злепоставят България пред света, както и от критичните коментари на високопоставени европейски дейци, които го били „разсипали” от туитове. Борисов отбеляза още, че за три дни прочел „чудовищни неща за България и нито едно вярно”. Подчерта: „С нищо не сме заслужили, като държава говоря, да бъдем така охулени, докато работят всички не на 100, а на 1000%”.

Това за процентите се отнася до работата на специализираните органи по конкретното престъпление. Обаче първата част на фразата сигнализира, че министър-председателят възприема цялотната работа на държавата, която ръководи, като съвсем изрядна и с нищо незаслужаваща посипалите се коментари и обобщения за корупцията у нас и за тежката ситуация със свободата на словото. Очевидно дори не му и хрумва, че щом толкова лесно и естествено къде ли не по света приеха за нормално журналистка в България да бъде убита, защото е правила предаване по повод случай на корупция, то нещо никак не е наред с „имиджа” на страната ни. И то не от 7 октомври насам. Не заради „мейлите” на „разни сини и червени политици”. Не заради медийни интерпретации. Не заради „шпиценкандидата” за председателския пост в ЕНП Манфред Вебер, свързал в свой туит убийството на Виктория Маринова с убийствата на Каруана Галиция в Малта и на Ян Куцяк в Словакия.

Не, болезнената и крайна реакция у нас и в чужбина е плод на една-единствена причина - култивираните от години наред именно от управляващите в страната условия, при които корупцията процъфтява, а медиите са смачкани. Ето заради това, а не заради световната конспирация първият импулс и у нас, и по света бе свързването на чудовищното престъпление срещу Виктория Маринова с нейната професия. Това на всички се стори логично.

Впрочем, именно защото правителството на Борисов е отговорно за наличната обстановка у нас, нямаше и как да се очаква премиерът точно в този случай внезапно да израсне до осъзнаване на тази отговорност. Не, получаваме още от същото. Медиите, опозицията и чужденците са му виновни.

Истината е, че не са малко журналистите, които през тези дни не се умориха да повтарят, че преди да се правят заключения за конкретното престъпление е необходимо да се изчакат резултатите от следстието. Но на премиера не му изнася да чува и тях. Защото доста от тези коментари имат продължение - че какъвто и да е мотивът на престъплението, който и да е извършителят, отговорността е на държавата, допускаща подобни страшни неща да се случват на гражданите й. Независимо дали тези граждани са журналисти, административни директори, рибари или клошари.

Още един важен поглед върху трагедията с Виктория Маринова присъстваше  в реакциите през изминалите дни - че това е и ужасяващ пример за насилие над жени. Но този аспект така и не намери отзвук в големите медии у нас. А при разпалените обсъждания из социалните мрежи всеки, осмелил се да спомене този проблем, биваше атакуван като защитник на дружно заклеймената по-рано тази година от всички политически сили у нас като „джендър” изчадие Истанбулска конвенция. Само дето наименованието на въпросния отхвърлен от България документ ясно гласи: Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Не, че ако по някакво чудо все пак бъде приета у нас, тази конвенция автоматично ще намали случаите на такова насилие. Но може да подтикне към внасяне на такива промени в законодателството, които да увеличат и утежнят наказанията за подобни посегателства. Разбира се, за да се осъществи това, трябва поне една политическа сила да внесе такова предложение в Народното събрание. Тоест да осъзнава, че става дума за опазване на живота на жени и деца, а не да живее с привидения на „джендъри”.

Уви, при наличната родна реалност изобщо може и да не научаваме за ужасяващи случаи като с Виктория Маринова, ако жертвата не е журналистка. Имената на над 20 убити в България жени дори не са включени в полицейската статистика, защото са отчетени като престъпления от ревност или резултат от семейни отношения. Това обяви буквално вчера пред БНР Надежда Стойчева от фондация „Анимус”, която подпомага жени жертви на насилие.

Другата гореща тема, която неизбежно ще кипне след посочването на главния заподозрян за зверските гаври и убийство на Виктория Маринова, е междуетническата омраза. След като се разбра, че той е от ромския квартал на Русе, откъдето бил побегнал към Германия след извършване на престъплението, някои медии започнаха усърдно да повтарят твърдения на други обитатели на квартала му, че по произход той не бил циганин, а турчин.

Какво да разчетат в тези уточнения чуждите медии и дейци, изострили вниманието си към България покрай този случай? Че така се отправя послание не към далечни „шпиценкандидати”, а към тукашни шпицкоманди от националисти да не бързат отмъстително да пребиват роми и да громят гетата им? Що за правова държава сме и що за дяволи бродят из масовото съзнание, щом опираме до необходимостта от подобни „превенции”?

А как ще отекне на този фон и другата драма, разиграла се вчера в ливада край Монтана, когато установен вече от полицията мъж застреля в главата 17-годишно ромско момче, което заедно с дядо си се движело с каруца из чужд имот? Ще се надигне ли обществен хор в защита на стрелеца, отбранявал свещената частна собственост? И срещу ромите, дошли „да крадат дърва” според популярната версия или дори само да косят „чужда” трева за конете, както разказва оцелелият дядо?  Ще се чуят ли изобщо гласовете, които от години повтарят, че систематичното социално, културно и образователно маргинализиране на един етнос, спрямо който се генерира само омраза и отхвърляне, няма как да доведе до нищо добро?

Всичко това също е част от ужаса, в който живеем и който ни удря като с ток само при разтърстващи случаи като с Виктория Маринова.

И връщайки се към отговорността на властта, няма как да пропуснем, че тя сама си е виновна и за още нещо - че дори и с по германски перфектно съдебно дело срещу убиеца на русенската журналистка, все едно в една част от общественото съзнание ще си остане загнездено подозрението за много по-дълбоки поръчки и зависимости и за режисирано хвърляне върху арената просто на един удобен извършител. Толкова е ниско доверието в институциите, толкова е отчаяно населението от всекидневните си сблъсъци с изкривената ни действителност, толкова е драматичен разпадът на ценности и законност, че наистина всеки е способен да повярва във всичко.

А пък ако е вярно и това, което каза премиерът Борисов за журналистите - че те не били четвъртата, а първата власт и затова трябвало да се държат така отговорно, както подобава именно на първата власт, тогава той, с извинение, какво прави в нея? Да им я отстъпи.

Сподели в
 

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки