Петър Куцаров: Секретните архиви разкриват обективната истина за историята ни

10.10.2018 /15:40 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Петър Куцаров представи своята книга за Независимостта на България в секретните архиви на Русия

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

Проф. Куцаров е един от българските дипломати, които имат солиден и авторитетен стаж и се ползват с респекта на своите чуждестранни колеги. Освен това той вече е и утвърдено име сред историците, а неговите исторически изследвания са събрани в книги и монографии, които са търсени несамо от специалистите в областта на дипломацията, но и в областта на българската история. За това говорят многото курсове, които е водил и лекциите несамо в българските университети, но и в редица чуждестранни институти. Освен актуалните аспекти на външното и вътрешнополитическото развитие на Русия, негови тема са Съединението и Независимостта на България, ролята на нашата страна в разпространението на християнството и писмеността, личностите на Киприан Български, митрополит на Москва и цяла Русия, Юрий Венелин и други. Той е сред малцината допуснати да ползват секретните архиви в Русия.  

Проф. Петър Куцаров е член на СБЖ. Той даде интервю за сайта на Съюза,в което повдига завесата на секретните руски архиви и разказва какво крият те за България.

Как се решихте в това сложно време на ожесточени противопоставяния,  на избуяли антируски настроения,  да изследвате такава пареща тема като две от най-важните събития в българската история - Съединението и Независимостта, погледнати през секретните руски архиви?

Преди да отговоря по същество на този въпрос, искам да припомня като тема за размисъл мотото към разказа „Индже“ от Йордан Йовков: „В тия времена восташа разбойници многи, които се назоваха дахалии и кърджалии, изгориха села много и дойдоха на село в неделю месопустную, и оловиха много человеци и обраха и изгориха селото... Из летописа на поп Йовча“. Забележете удивлението на отеца от факта, че това са такива разбойници, които деребействат даже по време на Велики заговезни.

Защо са избрани за основни теми на двете части на изследването „България в руските секретни архиви“ Съединението и Независимостта? Защото това са поредните най-важни, след Априлското въстание от 1876 и Освобождението на България, самостоятелни стъпки на Третата българска държава. Защото те, тези две най-значими събития, са продължение на Санстефанския духовен полет на нашите деди и са реализирани благодарение единението на всички българи и невероятния подем на националния български дух. Защото исках да открия причината, поради която Съединението води до разединение на освободени и освободители. Представете си какво би било развитието на Третото българско царство, ако Русия бе оказала безусловна подкрепа на националния български акт от 6 септември 1885. И още нещо. Защото, вглеждайки се в двете най-важни събития от новата история на Третата българска държава, не открих никакви документи, свързани със Съединението и Независимостта в многобройните сборници, посветени на българо-руските и българо-съветски отношения. Времето показа, че документи по визираните теми има много, но те са недостъпни.

А от друга страна, толкова много е писано, пише се и се спекулира с отношението на Русия към визираните събития, та е време да се даде думата на архивните документи. И то най-вече на документите с бележки и резолюции на руския император и на такива от Секретния архив на министъра на външните работи на Руската империя.

Всички материали - доклади, записки, донесения, депеши и шифрограми с резолюции на императора, касаещи Съединението и Независимостта, са засекретени, независимо от изминалите законови срокове.  А специалистите знаят, че с българския въпрос се занимават лично руските императори Александър ІІ, Александър ІІІ и Николай ІІ. Даже Александър ІІІ заявява, че по същество няма външен министър, тъй като самият той се занимава с външната политика на Русия.

Защо е избрана Русия, а не друга държава - съседна, европейска  или велика?

Не само защото Русия изиграва решаваща роля за нашето Освобождение и защото  духовните връзки между двата народа са близки. Защото Русия плътно присъства в българските земи със свои дипломатически и други представителства в Бургас, Варна, Видин,  Велико Търново, Одрин, Пловдив, Русе, Скопие, Солун, София и другаде. Защото руските представителства в посочените и други места не само събират и изпращат в центъра информация за българските земи и хората, живеещи в тях. Посочените представители се ползват с огромен авторитет сред българското население. Затова към тях се обръщат нашите предци по най-различни въпроси и по този начин са създадени и запазени български архивни документи, когато още не съществува българска държава. 

Каква беше целта на това изследване? Бяхте ли предварително наясно, че то няма да се ограничи само в рамките на научния интерес, а може да разпали и обществените страсти?

Целта е да се даде думата на документите. Още повече че обществените страсти са разпалени много преди появата на първата част на моята монография. И то както от политици и журналисти, така и от представители на науката. Често колеги-историци изопачават фактите, за да потвърдят „научно“ готовите антируски клишета. Защото светът е разделен: рушат се установените международни отношения и световният правов порядък. Това разделение дава особено отражение върху малки държави, каквато е нашата.  Известна е мисълта, че когато от международната арена слизат „големите“ играчи, то не би трябвало „малките“ да заемат техните места. Но на практика не е така. Нашите политици и държавници може би четат историята, но дали извличат поука от нея, не зная. В тази връзка бих припомнил по памет думите на Христо Смирненски, написани след края на войните: и тъй в гюрултията отиде зян безим юрган на Ганьо бей комшията.

На този фон каквато и книга, засягаща отношението на някоя от великите сили към България да бъде написана, ще предизвиква обществен интерес. Историческите факти и обстоятелства през разглеждания период са известни на науката. Неизвестни са документите от руските секретни архиви, свързани със Съединението и Независимостта на България, каквато бе и целта изследването в две части. По отношение на двете най-важни събития в новата история на България Русия заема противоположни позиции. Историята, мотивацията и действията на руската дипломация по отношение на Съединението и Независимостта е моята задача - стремях се да осветля тези две най-важни събития в новата история на България с нови неизвестни документи и сюжети от руските секретни архиви. Надявам се документалният разказ да допринесе за допълване на обективната представа за развитието на посочените събития. При това широката документална база дава още един поглед към развитието на най-новата история на България.

Как историята се вписва и влияе пряко на съвременността? Има ли ярки и фрапантни примери?

Ще посоча два примера, свързани с политиката и науката. Известно е, че всеки посланик преди, пък и днес, получава  инструкция за работата си в съответната страна, одобрена от държавния глава. В инструкцията на руския дипломатически агент след възстановяване на българо-руските дипломатически отношения е обхванат целият спектър на вътрешно и външнополитическото развитие на нашата  страна. В документа е изложена, без дипломатическо увъртане, а за вътрешно ползване, позицията на Русия по всички въпроси. Анализите на руските дипломати сочат, че руското влияние е преди всичко политическо и се настоява за засилване на икономическото присъствие, което се реализира впоследствие.  Така руската дипломация допринася за увеличаване на икономическото присъствие на Русия в България.Науката по презумпция би следвало да не се влияе от политиката. Първата част  на моето изследване, посветена на Съединението на България и позицията на Русия, беше предадена за разглеждане в Института по история на БАН. След две години попитах съответния завеждащ сектор как се движат нещата. Отговорът бе смайващ: когато даже в заглавието на една докторантура  се съдържа думата Русия, то тя не подлежи на разглеждане, тъй като „такава държава за мен не съществува“.  А този човек е защитил титлата „малък доктор“ в Института по славянознание в Русия, а след това „голям доктор“ в САЩ.

Подобни трудности срещнах и в РАН, където се състоя моята защита на научното звание доктор на историческите науки. Някои руски колеги намираха за обидно представител на „малкия“ брат да издирва и посочва документи, показващи допуснати грешки на руското ръководство спрямо Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Какво е за вас архивният материал?

Това са документи, които разкриват обективната истина. Такива са отчетите на МВнР пред императора, които са безпристрастни, предназначени за вътрешно ползване и са база за взимане на дългосрочни тактически и стратегически решения. И не на последно място, защото в посочените представителства се подготвят отчети, доклади, информации, шифрограми и други материали, в които са отразени ставащите тогава събития в българските земи и в България след Освобождението. В тези документи, в раздела за дейността на Азиатския департамент, винаги има подраздел България. Тоест, България като държава липсва на политическата карта на света, но в архивните документи на АВП РИ редовно присъства, тоест съществува. Ето защо може би са прави онези автори, които твърдят, че Русия присъства в България и на Балканите даже тогава, когато отсъства!

Разбира се, Русия винаги  действа съгласно своите интереси. Друг е въпросът, че нейните интереси за изтласкване на Турция от Балканите съвпадат с борбите на българския народ за свобода и независимост.

И още нещо. Архивите са мотив и подтик за практически действия. Заедно с руската страна са организирани редица изложби на неизвестни документи, съвместни научни конференции и обсъждания, посветени на българо-руските отношения. Мероприятията са проведени както в салоните на посолството на България в Русия, така и в Москва и други субекти на РФ. Направените предложения пред МВнР на Русия бяха възприети и днес, когато наши дипломати отиват на служебни срещи и влизат в руското външно министерство през служебния вход, то непременно могат да видят, на стената вляво изписани в книгата на репресираните дипломати, имената на етническите българи Кристиан Раковски и Борис Стоманяков.

Откритите документи, издаването на книгата „Киприан Българин, митрополит Московски и на цяла Русия“ и нашите действия подтикнаха департамента по печата на правителството на Москва да издаде нов пътеводител по музеите на Кремъл. В него вече правилно е отбелязано, че митрополит Киприан е българин (а не грък или сърбин, както се считаше по-рано), допринесъл за обединението на руските земи около Московското княжество. Посещението и полагането на цветя на гроба на митрополит Киприан в Успенския събор на Кремъл бе включено в програмите за посещение в Русия на български държавни и правителствени делегации. Два пъти годишно в Успенския събор са отслужвани тържествени литургии, като втората е на 23 май, деня на тържественото посрещане на Киприан в Москва. И естествено този празник прераства и се слива с празника на 24 май. Българската дипломатическа мисия е разположена в района на „Киприановите места“ в Москва, а това мотивира организирането на различни мероприятия, които повдигат самочувствието на българите, живеещи и работещи в Русия и в държавите от бившето  ОНД.

Друг е въпросът, касаещ МВнР, че приемствеността в работата на нашите дипломати в Москва не е на висотата на изискванията.

Какво очаквахте да намерите неизвестно досега - и какво открихте?

 Не очаквах да открия толкова много интересни и непознати факти и данни. Те са толкова много, та самото им изреждане би отнело много място. Това от една страна. От друга, срещнах известни в една или друга степен факти, но е интересно за изследователя да погледне на тях през очите на руската дипломация. Малко известно е, например, че Фердинанд не подбира средствата, за да седне на българския престол още когато отношенията между княз Александър Български и император  Александър трети не са толкова обтегнати. Впечатляват исканията и вижданията на българските ръководители към Русия за нейната политика и за мястото на България на Балканите и отношенията й със съседните държави. Или факта, че Сърбия има намерение да обяви война на Русия през 1878 година заради Освобождението и даването на големи територии на нашата страна, съгласно Санстефанския договор. Австрия, имайки реална представа за тогавашната ситуация, съветва нашата съседка да изостави подобни намерения. Загрижена за спазването на Берлинския трактат, Сърбия ни обявява война. След  бляскавата победа на младата българска армия в Сръбско-българската война, сръбската кралица се обръща към Русия чрез посланик Персиани и моли Сърбия да бъде избавена от унижението да води преговори с васална държава. Затова са прави онези историци, които считат, че с обявяването на войната от 1885 г. Сърбия признава България за независима държава. Иначе би следвало тя да обяви война на Турция. Изявления в подобен дух се правят и след провъзгласяването на Независимостта на България.

Открити са нови факти и документи за дейността на гимнастическите дружества, за подмолната дейност на турските и английски специални служби против новосъздадената българска държава; провокации както на границата – в района на Бургас,  Ямбол, Хасково, Пловдив, така и в цяла Североизточна България; ролята на българския Екзарх и на Найден Геров за възстановяване на българо-руските отношения през 1896 година и много, много други.

Впечатлява огромният архивен масив, който е минал пред очите ви, при това секретен. Как успяхте да стигнете до него? Какви затруднения трябваше да преодолеете и колко време ви коства този труд?

Трудности сериозни имаше и има, но те са за това, за да бъдат преодолявани. Може да припомня пословицата, че блага дума желязна врата отваря. Използвах всяка свободна от пряката ми дипломатическа работа минута, за да работя в АВП РИ. Най-полезни ми бяха почивните в България, а работни в Русия дни.

Използвам случая, за да благодаря на моите руски приятели, на моите колеги от МВнР и особено от Историко-документалния департамент и отделите за архива на Руската империя и на Руската федерация.

Споделяте, че изследването е опит да се освети мястото на България на Балканите, които са несекващ жив интерес за Великите сили, че изхождайки от егоизма на своите държави и общество, те представят действията си „като желание за добруване на балканските народи“. Сега русофобите търсят от девет дерета вода да доказват, че и Освобождението, и по-сетнешните действия на Русия са ръководени само от имперски подбуди. Какво открихте по този въпрос?

По тази тема много се говори и пише. Преобладават публикациите против Русия, в това число и от бивши български посланици. А тези висши дипломати по принцип трябва да бъдат въздържани и ползотворни, да служат за връзка между двете държави и да подкрепят взаимноизгодното сътрудничество даже тогава, когато на обикновените хора това се струва невъзможно.

Затова ще  се огранича в отговора си и ще подчертая два характерни момента. Първият е свързан с Фердинанд, главно действащо лице в разглежданите събития. Стремейки се съзнателно към българския трон, неговата цел е не само да се утвърди в България, но и да съхрани за престолонаследника Борис българския престол. С присъщите му качества на хитруване и лавиране, Фердинанд прави всичко, за да спечели доверието на руския императорски двор, предава, по волята на Русия, първородния си син в лоното на Източното православие, използва фактора „любов на българите към Русия”, подпомага изграждането на руски паметници в България, съдейства за разгръщане на „руски празници” в България не само в София и по местата, свързани с руско-турската война, но и в Бургас – стратегическа точка за военноморския флот на Русия. Действията на Фердинанд допринасят за трайното обвързване на България с Русия. Искам особено да подчертая, словата и речите, изречени и написани от Фердинанд по адрес на Русия, са ненадминати по своето звучене и превъзнасяне значението на Русия за България даже в периода 1944-1989 г. Но не съм чул Фердинанд да е обявен за фил или фоб към тази страна.

Вторият момент е много рядко отбелязван щрих, свързан с мотивите и скритите причини Русия да започне руско-турската, Освободителна за нас, война от 1877-78 година. Това е нейното желание отново да се утвърди като велика сила сред онези, които все още гледат на нея с очите на победители от 1856 година. Известно е, че след Кримската война от 1856 г. и според сключения през 1858 г. Парижки мирен договор, на Русия се забранява да има даже флот в Черно море. Тя е уязвена и унижена. Затова всички запомнят известната фраза на външния министър Александър Горчаков, изречена заедно с нотата, с която той денонсира през 1871 г. споменатия договор: Русия не се сърди, Русия се съсредоточава. 

С прекратяването на този позорен за нея договор, Русия си възвръща отчасти авторитета, но за да се утвърди окончателно като равна с останалите велики сили, на нея е необходим повод и тя го намира в това да принуди Турция да изпълни решенията на великите сили, касаещи България. Решението е на великите тогава сили, но никоя друга държава не се наема да принуди Турция да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция.

Е питам: Какво лошо има в това, че стремежите на една велика сила, каквато е Русия, съвпадат с националните интереси на българския народ да се отърве от омразното  многовековно турско робство?

Действията и позициите на другите Велики сили имат ли място в тези архиви?

Разбира се. Руските дипломатически и други представители действат съвместно с представителите на другите велики сили, съгласно Берлинския договор и подписаните между Русия и Австрия споразумения за Македония. Великите тогава сили си съперничат за влияние в България и на Балканите – влияние политическо, военно, икономическо, религиозно, финансово.

В борбата и съперничеството между великите сили се използва и криптологията. Русия има възможност да прихваща, дешифрира и превежда на руски език всички шифрограми и депеши, излизащи и приемани както в Петербург и Константинопол, така и в основните столици на Европа. Това се отнася и за шифрованите съобщения на българските дипломати, като основната идея е да се провери доколко вярно се предават думите на императора или министъра, за да се знае дали може и в каква степен да им се има доверие.

В секретна телеграма руският дипломат в София Сементовски пише: „При всеки политически въпрос на Балканите, така или иначе засягащ интересите на България, е необходимо сериозно да се отчита направлението на тукашните народни стремежи“. Това спазвало ли се е стриктно от руското правителство – тогава и по-късно?

Да! Ето два примера, които потвърждават моето твърдение. Удивителни са действията и „пробългарската“ позиция на Дмитрий Константинович Сементовски-Курило, тъй като проруската му е задължение като дипломатическия агент на Русия. Русия е заета с война в Далечния Изток и затова основната й грижа на Балканите е поддръжка на статуквото. Сементовски е упорит в стремежа си да привлече вниманието на Петербург към София и постоянно доказва, какво Русия би спечелила и загубила, ако не подкрепи политически и финансово България в спора й с Турция. Той упорито привлича вниманието на руското ръководство към България и настоява, че Русия трябва първа да признае Независимостта на нашата страна. Така и става и той пръв връчва дипломатическите си писма повторно, но вече на Царя на българите Фердинанд и става старшина, тоест доайен на дипломатическия корпус.

Вторият пример е свързан с особата на Фердинанд. Давайки характеристика на българския държавен ръководител, руският пълномощен министър помага на своето ръководство да приема съответните решения. „В моята депеша по повод първата дадена ми аудиенция от тукашния управник, припомня Сементовски, имах възможност да отбележа, че княз Фердинанд представлява крайно интересна за наблюдение личност от психологическа гледна точка; оттогава аз посветих на това наблюдение много труд и време и събраните у мен впечатления могат да бъдат резюмирани в следната характеристика. Князът гледа на България като на свое владение, в което той може и трябва да бъде пълен стопанин. Такова виждане е резултат на властния характер на княза, който се стреми изключително да заповядва, да играе навсякъде и във всичко първа роля, да чертае съдбата на страната, да държи в свои ръце всички конци на политиката и на всички тукашни политически дейци, олицетворявайки по такъв начин знаменитата фраза “L’ètat - c’est moi”. При това князът е твърде недоверчив, подозрителен, страхлив, не обича отговорността, самолюбив до крайност, обидчив, хитър, не подбира средствата, с които се ползва за постигане на своите цели, обича рекламата и придава особено значение на външната страна на нещата. Той е твърде чувствителен към всякакво внимание, лесно се поддава на ласкаене и хвалби, но в същото време умее добре да разпознава хората и знае цената им. Князът, естествено, е надарен с ум, с твърде чувствителна и изтънчена природа, твърде образован, умее да бъде приветлив, заразително любезен и с необикновено изкуство прилага в живота всички тези положителни и отрицателни страни на своята без съмнение многостранна и забележителна природа”.

Пишете: „Македония - изпитание за българо-руските отношения“. Какво имате предвид?  Разбрахте ли от архивите защо Русия има „специално отношение“ към нея – това засяга ли България?

Тогава обстановката на Балканите е сложна – води се скрита борба за наследството на разпадащата се Османска империя. Главни участници в борбата за надмощие в този регион са Германия, Австро-Унгария, Англия и Русия. Франция и Италия също не остават безучастни към европейските владения на Турция. Султан Абдул Хамид се стреми да се укрепи чрез германските капитали. В инструкцията от 1897 г. на руския агент са изложени основните руски гледни точки.  Главна задача на Русия в сътрудничеството й с европейските държави е да се съхрани целостта и неприкосновеността на Турската империя. В поддържането на властта на султана Русия вижда най-доброто средство за достигане на желаното успокояване на Изтока. Петербург счита, че невнимателното тръгване по пътя на разчленяване на Отоманската империя в момент, когато във всички нейни части се забелязва брожение, ще даде широк простор на претенциите на балканските държави и народности на Турция, ще усили съперничеството между тях и по такъв начин ще се постигнат резултати, противоположни на набелязаната цел - стремеж към запазване на мира. Русия се опасява от вълнения в Македония и поръчва на своите агенти да употребят всички възможности за успокояването на региона. След възстановяване на отношенията с Русия българското правителство започва по-смело да използва нейното влияние пред Високата порта за решаване на някои текущи въпроси, свързани със съдбата на българите в Македония.

Темата Македония постоянно фигурира в донесенията на руските дипломати и те търсят начин за разрешаване на проблема. Исторически интерес представлява предложението на руското дипломатическо представителство в София за възможно разрешаване на македонския въпрос. Въз основа на сондажи сред БПЦ, записката до заместник-министъра на външните работи Нератов предлага българските и гръцките епархии, намиращи се в България и Македония, да бъдат разделени на 4 категории: с изключително българско паство в пределите на България като София, Търново; с изключително българско паство извън пределите на България - епархии Струмническа, Охридска; със смесено гръцко и българско паство в България - Филипопол, Варна, Анхиало; със смесено гръцко и българско паство извън пределите на Княжество България - Воденска, Драмска.

Открит бе документ за вижданията на Фердинанд за развитието на българо-руските отношения - записка на великия княз Александър Михайлович от 26.12.1901 г. до Николай ІІ. Желанията на българския княз са изложени в 15 пункта, като всеки започва на нов ред. Желанията на Фердинанд са предадени като молба. Съобщавам онези искания на княза, които засягат темата за Македония. „ІV. Моли да не се допуснат в Македония зверства от страна на турците и да се отнасят равнопоставено към преследваните българи и сърби. В последно време се забелязва пристрастие от страна на Русия към Сърбия. V. Ако в Македония няма гонения на българи, то може би, макар и трудно, да удържи своя народ да не помага на преследваните, в противен случай това е свръх неговите сили. VІ. Много би желал да знае онази роля, която Русия предначертава на България в случай на поход към Цариград. Ако своевременно би знаел за онази задача, която ще му бъде възложена, то би могло да се облекчи замислената операция.”

В тези секретни архиви има ли данни за противоречия във вижданията на граф Игнатиев и руското правителство за границите на бъдеща свободна България?

Въпросът за съществуващи някакви разногласия между граф Игнатиев и ръководството на Руската империя относно границите на бъдещата държава България е по-скоро въпрос за активното и пасивното начало в руската външна политика. В унисон с посочените в цитирания в книгата секретен доклад, очертаващ границите на бъдещата българска държава, са и действията на генерала-дипломат граф Николай Павлович Игнатиев, подготвил основите на Сан Стефанския мирен договор. Идеята за голяма държава на българите е движеща за т.н. действено, настъпателно славянофилско начало на руската външна политика. Представители на това начало са граф Игнатиев, генерал Обручев и други дейци. Тяхната теза е, че голяма славянска държава ще бъде вярна пазителка на Проливите до тяхното завладяване от Русия. Паралелно с това начало се засилва ролята на миролюбивото начало в руската външна политика, чийто представители съумяват да привлекат министъра на външните работи Горчаков и императора Александър ІІ. Те постепенно започват да считат, отчитайки натиска на Запада и особено на Англия за преразглеждане на Санстефанския договор, че е опасно да се създава голяма славянска държава на Балканите, особено в близост до Проливите, тъй като тя би предявила претенции към тях. В резултат на това на посланика в Англия граф Шувалов е поръчано да проведе разговори и подпише договор за ревизия на Сан Стефанския договор. Английско-руските меморандуми са подписани на 18/30 май 1878 г., т.е. Сан Стефанска България е разделена от Англия и Русия преди решенията на Берлинския договор. Ако в руската външна политика бе взело връх действеното славянофилско начало, то Сан Стефанска България би могла да бъде реалност, а не мечта на българите.

Открихте ли неизвестни моменти от отношението и действията на Русия относно Съединението и Независимостта?

Документите от руските секретни архиви, свързани със Съединението и Независимостта, са неизвестни на нашата историческа наука. Написаното от изследователите е въз основа на лични впечатления, беседи, на „изтекла“ информация или спекулативни публикации като тези на Якобсон. Използвани са и отделни документи, предоставени от руската страна по определени поводи, но те не дават представа за огромния масив, океан от документи, които трябва да бъдат „преровени“, за да бъдат открити  онези, които касаят България.  Руските изследователи имат достъп  до АВП РИ, но те разглеждат въпросите от руска гледна точка или не обръщат внимание на „дребни“  въпроси, които за България имат важно значение.

Считам, че откритите и притежавани от мен документи би трябвало да бъдат публикувани, за да се ползват от всички, които проявяват интерес към тази тема. Предоставил съм тази възможност на ДАА и, както се казва, топката в момента е в ръцете на Държавната агенция „Архиви“.

Известно е, че има различни мнения за обявяването на Независимостта – избора на момента, подготовката и т.н. Сега убеден ли сте, че стана по най-добрия начин? Къде са корените и предпоставките за този исторически акт?

Предпоставките за Независимостта на България са преди всичко в душата на самите българите. А както казва мъдрецът, щом в една работа има душа, то тя непременно ще се реализира, за нея са петимни всички. Предполагаемото обявяване на независимост се използва и като тактика, за да се опипва почвата. Предполагат се различни дати, свързани с годишнини от Освобождението и управлението на Фердинанд. Съществува и руски план за провъзгласяване на Независимостта на България – на Трети март 1909 година. Както става ясно, руският план за независима България не е реализиран. Той остава в историята като сюжет в двустранните отношения, чиито подробности са малко известни даже на историците.

Главната предпоставка за провъзгласената Независимост на България е икономическото укрепване на българската държава, приемането на закони, касаещи вътрешното и външнополитическото развитие на страната, какъвто е Законът за дипломатическа служба. Българското просветно дружество прераства в БАН, открит е първият университет, Народният театър, сключени са редица междудържавни договори, които не са присъщи на васална държава. България е поканена за участие в конференцията в Хага и МВнР поставя условие за участието си: в списъка на участниците България да бъде подредена по азбучен ред, а не след Турция.

Независимостта става необратим исторически свършен факт, една от важните дати в историята на Третата българска държава.

Може ли да се правят аналогии между обществената атмосфера у нас, разкрита в архивите, и днес?

В годините преди провъзгласяване на Независимостта на България нашата страна бележи сериозен икономически възход, съпроводен от корупция и кражби. Всеки ден се съобщава за огромни злоупотреби и обществото е особено чувствително, когато участници са министри и членове на кабинета, като генералите Петров и Савов. Корупцията и злоупотребите не подминават и митниците.  Онова, което се хвърля в очи при вида на поголовните кражби и злоупотреби във всички ведомства, това е цинизмът и съзнанието за пълната безнаказаност, с които се извършват всевъзможни мошеничества и кражби. Известни са гешефтите на министъра на земеделието и търговията Генадиев, шеф на партията на Стамболов, на неговите другари по кабинет Поляков, Панайотов и Халачев. Последната голяма кражба е във Варненската митница, свързана с родственик на министъра на финансите. В тази връзка Сементовски разказва следната случка. На 24 септември 1907 г., в Народния театър, при голямо стичане на публиката, се играе комедията на А.Н. Островски “Доходно място”. Присъстват почти всички министри и много правителствени дейци. Талантливото произведение горещо заинтригува зрителите, тъй като рисува близко познати картини и характери. И когато актьорът, изпълняващ ролята на идеалиста Жадов, произнася своя прочувствен монолог, в ложата на директора на театъра се появява Константин Величков и, обръщайки се към публиката, възкликва: “Българите преживяват тежки дни при настоящия режим и всичко, което сега става пред вас на сцената, всички тези кражби, подкупи и злоупотреби се извършват в действителност от нашите министри; ръкопляскайте на актьорите”. Ефектът от тази неочаквана филипика е огромен. Публиката отговоря с гръм от ръкопляскания и викове, всички очи се устремяват към министерските ложи и всяка по-нататъшна фраза, донасяща се от сцената и бичуваща подкупите, се посреща с шумни възгласи на одобрение. Положението на министрите става дотолкова неудобно, че те са принудени да напуснат театъра. Писателят Величков е обявен от правителствената преса за душевно болен.

Руският дипломат посочва и други особености на съществуващото положение. Политически партии, в смисъла както това се разбира на Запад, в България не съществуват. Членовете на така наречените партии се групират не толкова около някаква платформа, а около този или онзи забележителен политически деец и преследват интереси, водени от дребни лични и партийни материални мотиви. Характерен в това отношение е фактът, че партиите са в извънредно голямо количество, носят почти изключително названия според фамилиите на водачите си. Жаждата за власт е главният двигател… „Князът умее отлично да се възползва от това обстоятелство и, виждайки доколко жаждата за власт е огромна, изкуствено настройва една партия против друга и по такъв начин винаги остава стопанин на положението. При тези условия не може да се образува коалиция, която да е способна да окаже влияние върху решението на княза. Направеният през пролетта опит да се състави блок моментално се проваля щом като князът започва преговори с някои от партийните водачи, примамвайки ги с перспективата да възложи на един или друг съставяне на кабинет. За да властва безпроблемно, князът използва и друго средство–корупцията: съзнателно допуска политическите дейци до държавния сандък, гледа през пръсти на други техни постъпки с цел да ги компрометира и с това да ги държи в ръце. Ако се съди по някои нелишени от достоверност данни, в разпореждане на княза се намира цял архив от позорящи документи, които могат да бъдат пуснати в действие в определено време за една или друга цел. Тези методи внасят развращаващ елемент в политическата атмосфера, но затова пък превръщат управляващите кръгове в обикновени пешки в ръцете на княза. И това ще продължава до тогава, докато сред народа започне да се развива политическо самосъзнание и хората от бездействащ днес фактор се превърнат в една от решаващите сили на държавното ежедневие“.

Кои други битуващи твърдения коригираха тези архиви – като например че Фердинанд още преди да го поканят, е действал енергично за българския трон?

Срам от поведението на Фердинанд спрямо българския премиер и министри в Париж, по време на първото официално след признаването на Независимостта посещение във Франция. Ако първата официална визита на Фердинанд в Русия завършва в рамките на приетата международна практика: провеждат се преговори, подписват се договори, подготвя се почвата за нови такива, то визитата му в Париж показва характера на българския цар в съвсем друга светлина. На тази тема е посветено строго секретно донесение (6.07.1910) на управляващия руската мисия фон Бах до министър Изволски.  Завърналият се предния ден от Франция, където е бил по време на официалното посещение на Фердинанд, посланик Палеолог споделя впечатленията си. В Париж цар Фердинанд не провежда никакви политически разговори по конкретни теми. С никого, и даже в разговорите от общ характер, той не се спира на никакви конкретни въпроси, ако не се считат няколкото скептични забележки по адрес на младотурците. Той е доволен от изискания и блестящ прием, който му е оказан във френската столица, като нищо, което може приятно да засегне слабостите на неговия характер,  не е забравено. Цар Фердинанд направил съпровождащите го български министри безлични свидетели на неговия триумф и по всякакъв начин им давал да разберат, че всичко, което виждат, се дължи изключително на неговата особа. Според думите на г-н Палеолог, тази страна на царската визита е направила повече от странно впечатление на френските държавни и политически дейци, включително и на самия президент. Ролята на министрите и на министър-председателя била наистина жалка, като те изказвали глухо и мълчаливо недоволство. Като илюстрация на думите си френският посланик посочва случая, когато в 12 часа през нощта, в навечерието на отпътуването на царя за Брюксел, нито един от министрите не знаел какво им предстои да правят на следващия ден. И на г-н Палеолог се е наложило “под секрет” да съобщи на българския министър-председател А. Малинов, че те няма да пътуват за Брюксел и че министерският им вагон ще бъде откачен от царския влак в Шантили. Стараейки се по всякакъв начин да плени французите с блестящите страни на своя ум и проявявайки жив интерес към всички въпроси на съвременния живот на Франция, цар Фердинанд всецяло се старае чрез контраст да обезличи своите министри, подчертавайки трудността да имаш работа с подобни хора.

Подобни факти се използват от съвременните медии за „любопитни четива“. И това ме кара да ви запитам: какво е вашето виждане за отношенията между медии и архиви? Медиите проявяват ли интерес към вашите открития, как ги използват – главно като сензации или с образователна и възпитателна цел? Помагат или пречат?

Темата медии и архиви е много съблазнителна за българските медии. Но непознаването на документите може да изиграе лоша шега на братята по перо. Такъв бе случаят преди години с водещия на съботното предаване на Дарик радио. Той избра за мото на своето обзорно седмично предаване думите на Драган Цанков, отправени към руския пълномощен министър: „Неща ви нито меда, нито жилото!“ Около тази поговорка гостите на предаването изказваха омразата си към Русия. Документалната истина е свързана с възстановените през 1896 г. българо-руски отношения и Драган Цанков. Известно е, че той оглавява русофилска партия, винаги поддържа руските планове и действия против правителството на Стамболов. Драган Цанков получава огромни за онова време и за размерите на България финансови средства за подпомагане на опозиционери, за издаване на вестници както самостоятелно, така и в тройствен съюз - Цанков, Балабанов и Бурмов. Този въпрос е обстойно разгледан в последната глава на първата част на студията и намира място в „Секретния архив на Министъра“, тъй като даването на суми над три хиляди рубли се одобрява от императора въз основа на обоснован доклад от първия руски дипломат. Освен това, за заслуги към Русия му е  определена ежемесечна помощ, при условие, че той повече няма да се занимава с политика. Цанков не одобрява настъпилия нов повей в отношенията на България и Русия и призовава съмишлениците си борбата против Фердинанд да бъде доведена докрай. Поради нарушаване на поетото обещание отпуснатата помощ на неуморимия поборник от Възраждането е спряна и когато отива в посолството на Русия да получи поредното си месечно възнаграждение, такова му е отказано. Тогава той се сеща за достойнството си на българин и изрича пред руския дипломат споменатите по-горе думи. Този сюжет намира място в секретната телеграма на Муравьов от 29.11.1897 г. до руския представител у нас Бахметев за спиране на предоставяните парични средства на Цанков. Тя е в отговор на секретен доклад на Бахметев по визираната тема. В шифрограмата руският министър на външните работи пише: „на Цанков не беше продължена, а само оставена до края на годината вече по-рано височайше назначената му помощ срещу неговото обещание да се откаже от политическа дейност. Но тъй като Цанков наруши обещанието, продължавайки агитацията, Вие трябва незабавно да прекратите по-нататъшното даване на помощ”.

Бих искал да кажа нещо, което касае отношението на ръководителите на България и на медиите към темата за руските архиви. Малко са хората, които коментират професионално тази тема. А спекулациите са в изобилие. Въобще, с руската тема не се занимават само онези, които не са прелитали над Русия на път за други страни.

Документите в руските архиви имат различен статус, характер и произход. Архивни документи, създадени от руски представители в българските земи. Те засягат  живота и дейността на нашите предци, когато липсва българска държава. Български документи, създадени от нашите предци и предоставени за съдействие или решение от представителите на Русия. Документи, създадени в България в периода 1896 до 1914, каквато е строго поверителната докладна записка на Андрей Тошев до министъра на външните работи Д. Станчов, написана в София на 28.11.1907 година и посветена на македонския въпрос. Документи, създадени в Русия, каквито са протоколите от разпитите на регентите. Български документи, създадени в България, иззети от предните групи СМЕРШ и намиращи се в т.н. трофеен архив. Такива са секретните протоколи  от заседанията на МС на Царство България, документи, създадени в МВР и ДС, министерството на войната на Царство България и други от 1925 до девети септември 1944 година.

Съдбата и статуса на тези документи са различни, тяхното международно правно положение също. За да бъдат полезни, разговорите за “връщането” на архивите трябва да отчитат всяка особеност и специфика, а също и българската практика спрямо преместени български духовни ценности от съседни страни. Преобладаващата част от българските ръкописни книги и документи от Втората българска държава са пренесени доброволно от българските религиозни дейци, участвали в покръстването на Киевска Русия. В най-стария руски писмен паметник “Повесть временных лет” се отбелязва, че княз Владимир се покръства в Херсон и взима на служба много българи  и български църковни  книги. Огромен брой български документи от годините на турското робство се намират в Русия, но това са подадени от българи жалби и прошения или са придобити от руски дипломати в българските земи. В секретния архив на руските ръководители се съдържат документи за даване и получаване на средства от висши български политици и държавници. От българските земи са изнесени в различни руски музеи национални произведения – икони, ръкописни и печатни книги. Те са взети от различни руски “географски” експедиции, докладвани са на императора и са разпределени според тяхната ценност и характер. Днес те се намират в закрити хранилища на Ермитажа, Руския музей, Държавния исторически музей в Москва и другаде. В определени случаи част от тях са показвани в рамките на български изложби в Русия (икона “Йоан Предтеча” от Кремиковския манастир). Открит е въпросът за нашата активност и желание  за заснемане и документиране на тези български творби. Различен е характерът и статусът на архивите, свързани с дейността на българските емигранти в Русия.

Затова, според мен, основна тема на подобни дискусии и важна задача за специализираните български ведомства и специалисти е създаване на списък на “изнесените” български духовни ценности, които се намират в руски хранилища. За връщане на документи не може и дума да става. Никоя държава (освен България) не връща оригиналите на иззети документи. Иде реч за направа на копия, с което се занимава Държавната агенция Архиви. Въпросът е в друго. Основните документи, свързани с България, се намират в АВП РИ и АВП РФ – архива на външната политика на Руската империя и на Руската федерация. Те са собственост на МВнР на Русия, за тях се грижи Историко-документалния департамент, оглавяван от посланик с дългогодишен опит, който ръководи над 150 служители. Същото се отнася за архива на  ГПУ, предшественик на КГБ, СВР, ГРУ, МО и др. В Руското архивно агентство са съсредоточени архивите на други ведомства. При разговор за архиви, които са в ИДД на МВнР, руската страна иска да има работа с представители на МВнР на България. А българското външно министерство не се занимава с история, а с актуална политика. В българското външнополитическо ведомство няма лице, което да се занимава с този проблем. Даже да бъде определен човек, който да следи тази тема, то той по-скоро ще следи ротацията и кога ще може да замине на задгранична командировка. С други думи, българската страна е оставила този въпрос в ръцете на ДАА, а руската страна предпочита да има работа  по този проблем с МВнР. И кръгът се затваря. Ако България наистина иска да намери истинско приемливо, а не формално решение на въпроса с изнесените български духовни ценности, то МВнР на нашата страна непременно трябва да бъде включено под някаква форма в решаването на проблема.

Освен интересните неизвестни факти, книгите впечатляват и с изложението и стила си: жив, публицистичен, увлекателен. Например: „От разстоянието на времето  провъзгласяването на Независимостта изглежда като театрално действие с главен актьор Фердинанд. Русия му суфлира, Австрия го гримира, а той играе своята игра, за да надене на главата си царската корона…“ Освен с темата си, тези две книги ми напомнят „Строители на съвременна България“, “Българският Великден“ и „Графът на българите“- всички заедно те са едно четиво, така необходимо на съвременния българин, особено на младите. Замисляте ли да ги обедините под едно по-силно публицистично заглавие?

След представянето на моето изследване, интерес е проявен от известно издателство с цел издаване на двете части на „България в руските секретни архиви“- „Съединението и Независимостта на България през погледа на руската дипломация“. 

Надявам се този интерес от намерение да прерасне в реализация в близките години.

И накрая – има ли други „секретни архиви“, които ви зоват?

Да, работата продължава с обработка на притежаваните материали, които обхващат периода от 1828 до 1912 година. Като първото събитие е походът на И.И. Дибич - Забалкански 1828 – 1832. В неговия щаб се намира Ф. Фотон, който си води записки от различни срещи и разговори. За нас е интересна неговата беседа с българите, които се преселват в Русия съгласно съответния член на подписания Адрианополски/Одрински мирен договор. Неговото учудване няма граници, когато среща и разговаря със сто семейства, който бягат от турците, говорят на турски език и не знаят български. На въпроса „Вие пък защо и от кого бягате?“, отговорът е: „Нашите деди не са дошли откъм Стамбул, а са преминали през Дунава, за да отидат в България“.

Ако тази тема бъде разработена, то може да бъде коригирана тезата за произхода на турскоезичното население на Североизточна България, където са отсядали кумани и други тюркоезични племена, лесно поддаващи си на турската асимилация. При това следва да се отчита, че в речника на делиорманските турци има думи като делиборан, лудо вино, а е известно че те по принцип не употребяват алкохол.

Други теми, по които работя, са подготвени сборници с документи с примерно заглавие „Бургас и регионът в руските секретни архиви“. Друг е въпросът, че интересът на местните ръководители към визираната тема е почти нулев.

Ще споделя и още нещо. Преди години се появи възможност да попадна и щях да съм работил в архивите на руските секретни служби, но не беше постигнато съгласие от българска страна относно темата и времевите граници на изследването. Бих бил щастлив, ако в наши дни или след време нещата биха се развили така, та български изследовател-историк да има възможност да надникне във визираните архиви и допринесе за изясняване на много въпроси от най-новата история на България.

Намирам за необходимо също така, във връзка с изложбата „Дипломация и доблест“, организирана от НИМ и ДАА по повод 110-та годишнина от провъзгласяване на Независимостта на България, да отбележа следното. Изложбата е прекрасна. Присъстващите, особено от МВнР, бяха единици. Затова е важно да бъдат подчертани както дипломатическата находчивост, така и доблестта на българските дипломатически и други дейци. Двете най-важни събития, записани със златни букви в новата ни история, носят български характер, в тях участват българи от всички български земи. Нека припомня имената на Захари Стоянов, генерал Николаев, Стефан Стамболов, Димитър Петков,  Александър Малинов  и други. Особено бих искал да отбележа записката на генерал Паприков до министър Изволски за бъдещето развитие на отношенията между България и Русия.

Ако сравним действията по време на Съединението - Стефан Стамболов подменя телеграфистите, като тайно им поръчва при донасяне на шифрограми от руските гавази, при предаването им по телеграфа да разбъркват цифрите от средата, края и началото. Така получаваните и изпращани информации и съобщения стават неразбираеми. В резултат генерал Каулбарс се оплаква на императора, че нищо не разбира, а руският цар няколкократно го пита защо не използва специално предоставения му за връзка с царя военен шифър. Ако турските комисари в Княжество България се държат като деребеи, то през 1907 година българите не допускат постъпки, равни на държавна обида, и реагират на подобно поведение така, та пратениците на султана Неджиб ефенди и Садък паша са принудени да се оттеглят. Ако сравним посочените действия на Стефан Стамболов с постъпките на Малинов и Паприков в Петербург, в Зимния дворец, днес Ермитажа, по време на първото официално посещение на Фердинанд през 1909 г., когато се решава  дали Фердинанд да се именува цар на България или цар на българите, то може да ги оценим с парафразираните думи на Вазов: за две-три години, тайно и полека, българските дипломати израстват с няколко века.

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Преди по-малко от месец отбелязахме годишнината от създаването на едно от авторитетните български списания - „Пламък“. Вече 95 лета то продължава да е търсено и обичано от читателите, макар и да има зад гърба си достолепна и респектираща история. Драматичните събития не успяха да угасят неговата светлина и днес то продължава да оставя неизбеляваща диря в българската литература и сред нейните почитатели и следовници.

21.10.2018/16:24

Многостранни са талантите на директорката по реклама и връзки с обществеността в списание „Осем”, която е известна актриса. Моноспектакълът й „Приятно ми е, Ива!” е едно от театралните събития на годината

20.10.2018/09:58

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки