Начало
 
 

Паулиана Новакова: В БНР - хроника на една предизвестена смърт

20.10.2018 /09:10 | Автор : Паулиана Новакова | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По повод уволняването на целия творчески екип на радио Бинар към БНР с мотива за неспазване на трудовата дисциплина, дългогодишната радиожурналистка подвига въпроса как и защо бе съсипано самото радио Бинар, създадено да развива възможностите на обществената медия в новата дигитална среда. И защо мълчи СЕМ.

Предлагаме статията на Паулиана Новакова, публикувана в obache.bg .

Шест души били уволнени в БНР. Целият творчески екип на Бинар. И ни звук, ни стон.  А спомняме си колко шум се вдигаше около изпълнители на по-странични дейности от производството на радиосъдържание доскоро. Провинилите са уволнени за неспазване на трудовата дисциплина. Не идвали навреме или редовно на работа. Работата обаче е там, че предметът на тяхната дейност отдавна го няма.

Да припомним:

Бинар по замисъл бе мултимедийно интернет радио, създадено да развива  възможностите на обществената медия в новата дигитална среда. Самото му име олицетворяваше бъдещата трансформация на медията: БНР-БиНаР. Това беше един проект, реализиран 2010-2013 с подбран екип и с много труд, с избистрена концепция за реализиране и развитие съобразно новите идеи, разработвани и формулирани от организацията на обществените радиооператори в Европа.

От дълго време обаче, Бинар е звено от системата на БНР с неясна функция. Съществува като страничка в сайта, с разнородно и нефокусирано съдържание. Но не по вина на уволнените.  А поради некомпетентност и неадекватност в действията на цели две ръководства на Радиото, които заметоха концепцията му със самочувствието, че от тях започва светът. И най-вече поради безхаберието на СЕМ, който за близо 6 години веднъж не зададе въпроса „Какво става с Бинар?“, или поне  как се изпълняват препоръките на ЕС за развитие на нови платформи.

Защото трябва да кажем, че този проект не е създаден по каприза на един мениджър- ски екип, фриволно поддал се на творчески инвенции. Той е продиктуван от наложените изисквания на ЕС и EBU за преформулиране на обществената мисия на публичните медии така, че тя да включва разработване и развитие на нови платформи. Целта е общественото съдържание да стига до новите аудитории, които вече не ползват радиоапарат.

И тези аудитории съвсем не са пренебрежително подминаваните доскоро „младежи“,  както се смяташе преди 5-6 години, а са по-голямата част от активното население. Следователно ако една обществена медия не работи за по-голямата част от обществото, тогава за какво се харчат парите на данъкоплатците? Такава е европейската логика. То и преди 6 години средната възраст на аудиторията на програма  „ Христо Ботев“ например, беше 55 – 60 +. Как е сега, историята мълчи. За кого работят програми със слушаемост под  2% също. СЕМ не се сеща да попита.

У нас е така. Вместо да се развива проектът, замислен да доставя радиосъдържание до нови аудитории, той  се закрива. Защото тези шестима са последните.

Но, да проследим хронологията.

2010-та. Годината в която европейските радиооператори водеха най-шумните дискусии за бъдещето на радиото.  „Мултимедията среща радиото“  беше постоянен форум за дискусии в рамките на EBU, защото беше ясно, че ефирните честоти нямат бъдеще, дигиталните технологии напредват и налагат нов тип комуникации,които  формират нови аудитории…Обществените електронни медии трябваше да извършат своята революция, да се трансформират, за да оцелеят. С развитието на технологиите и новата култура на комуникации нужно беше радио от ново поколение, което можеш да слушаш и да гледаш, което предлага онлайн и офлайн съдържание, което можеш да ползваш където и както пожелаеш.

БНР се оказа един от пионерите в това направление. По това време румънците вече  бяха закрили ефирната си младежка си програма и имаха своето 3FM – „Флориан Питис”, по името е на легендарен актьор, лидер в гражданските им движения и правеха радио в интернет със студио и камери. 

Нидерландците пуснаха  своето 3FM Serious Radio, чехите по- късно сложиха камери в студията си. Изобщо, европейските радиооператори  пробваха, експериментираха.  „Всички вървим по различни пътеки към бъдещето на радиото в дигиталната ера”, казваше тогавашният директор на развитие на ВВС Мат Дейвис, но накрая ще се срещнем”.

БНР вървеше в крачка с тях. Радио, което можеш да гледаш и слушаш, когато и както пожелаеш. 

„Свобода от схемата“ беше слоганът.

Изграждаше се млад и прецизно подбиран екип от хора с мултифункционални възможности. Пишещи и мислещи млади журналисти, блогъри, компютърни специалисти, аниматори, видеооператори. Разработи се концепция за съдържание, отговарящо на новите интереси на новите аудитории.

Идеята бе платформата да предлага офлайн и онлайн съдържание: стрийминг- предавания на живо, съобразени с новите комуникации, с камери в студиото, защото визията е важна част от новата комуникация и подкаст, който предлага и най-доброто от съдържанието на БНР. Затова и името БиНаР (BNR) пасна като ръкавица.

Тоест, Бинар беше РАДИО от ново поколение с  радиосъдържание за слушане и гледане. Също и с музикален плеър, за профилиран избор на музикални листи. Програмната схема включваше първо 6, после 8 часа на ден предавания  за пътешественици и еколози, за нови технологии, за неправителствени и граждански инициативи, за алтернативна култура.

Тематиките се разширяваха  за всичко, което интересува новите поколения. Европейският съюз за радио и телевизия вече беше открил в структурата си „ Нова радиогрупа“,  чиято цел бе да разработва концепции за новите формати, които да защитят ролята на радиото публична медия и представеният проект за Бинар спечели одобрение.

По времето когато Бинар работеше на пълни обороти, отсъствие от работа нямаше. Не само защото членовете на екипа имаха строго разписани длъжностни характеристики съобразно дейностите, които изпълняват, но  и защото мотивацията, че правят нещо ново и различно, ги вдъхновяваше. Водеха по 4 часа, правеха видеорепортажи, участваха във всекидневни планьорки и обсъждания, монтираха, качваха в Интернет, в крачка се обучаваха и поемаха дейности, неспецифични за традиционната радиожурналистика, но задължителни за мултимедийния журналист и  репортер.

Правеха се предавания на живо от необичайни места, ставаха популярни, канеха ги на младежки форуми и събития. 2012-а година Асоциацията на рекламодателите се гордееше, че именно БИНАР излъчва и отразява в Интернет техния фестивал, като символ на общото дигитално бъдеще. Тези хора  ги няма, те си отидоха и никой не ги спря, за да се възползва от техния опит. Защото дойде злополучният спортсмен директор Янкулов и с наполеоновско самочувствие каза: ”Аз ще го направя  по-хубаво”.

Единственото, което направи бе, че  „изрита“ Бинар в ъгъла, приши го към Сайта. Аудио-визуалните предавания спряха, останаха музикалните стрийминги, дадени на частна фирма. Последва шумен скандал. Хората, които правеха интернет радиото, започнаха да напускат. Новоназначените попадаха във вакуум, незнаейки  какво всъщност се иска от тях да правят. Взеха да пишат самоцелни, понякога не лоши текстове,  но без идея каква точно част от мисията на обществената медия изпълняват  и за каква точно аудитория работят. Както се казва без връзка с главния мозък. Радиото от ново поколение го нямаше вече.

СЕМ нищо не забеляза.

После дойде Александър Велев, който в концепцията си все пак спомена Бинар. И  дотук. Вътрешно административини структурни трансформации подхвърляха разпадащите се останки от Бинар ту в Сайта, ту в програма „София“. Първоначалната концепция окончателно изчезна в небитието, без нещо ново да се предложи като алтернатива. Студийният комплекс, изграден с огромни усилия, който съчетаваше аналогови и дигитални технологии,  престана да се ползва, камерите се използваха по инцидентни официални поводи.

В Бинар отвреме-навреме се назначаваха хора, които никой не е запознал каква е била първоначалната идея за новото радио. Тя, твърдят посветени, била  непозната и на самия директор. Интересно, как толкова хартия се изписа като предложения и отчети, препращани и в СЕМ, съхранявани в архиви. Сигурно няма кой да чете. Или приемствеността не означава нищо за регулаторния орган?

По някое време остатъците от екипа и новоприсъединилите се колеги са поискали все пак среща с ръководството, за да си изяснят предмета на своята работа. Така и не са получили яснота, макар че, вътрешно ведомствените правилници и разписани длъжностни характеристики налагат на всеки началник като предмет на дейност задължението да осигурява задължителен обем от работа на своите подчинени.

Така че ситуацията започва да изглежда абсурдна. Отнемаш предмета на работа, а търсиш сметка защо подчинените не работят достатъчно?

Ама нали за това е регулаторният орган, да попита началството защо не формулира  съдържанието и дейността на тази структура, както и задължителните задачи, които да се изпълняват в указаното работно време.

Човек може да допусне две неща при сегашната ситуация. Че или е задействал рефлексът „няма човек, няма проблем“ тоест, като не знаеш какво да правиш с едно нещо, го махаш. Така можеш да реализираш и някоя икономия, ако не ти се вързва бюджета. Или имаш наум да вкараш проект разработен от външна фирма, с която си се договорил. Но тогава какво става с обществената мисия на радиото? И как цяла структура се аутсорсва без одобрение от СЕМ? То така може и останалите програми да се поемат от частни лица.

Така било, казват, с архивите. И за какво става дума, когато архивите, перспективните линии едно по едно  се изнасят навън – на аутсорсинг? Неспособност, липса на визия, безпомощност или съзнателно обезсилване на обществената функция на БНР?

Малко вероятно е на третата година от един изтичащ мандат някой да е осъмнал със свежа идея, обаче. Затова по близко до ума е хипотезата за зачеркнатото бъдеще на обществената медия. След като никой не се вълнува от уволнението на последните от Бинар, значи никой не си дава сметка, че идеята за бъдеще на обществената медия изчезва. Не просто хората.

Само за справка ще припомним че когато ВВС усети, че губи аудитория, специален екип от изтъкнати медийни експерти работи цяла година върху стратегия, наречена Бяла книга за развитието и новите приоритети на медията. Тя бе представена и защитена в Парламента. Закриха се ефирни програми, някои минаха изцяло в Интернет, създаде се  специален отдел TESTER, който  да разработва ново съдържание , включително по предложение на публиката.

А у нас Законът за радио и телевизия, за който си изтрихме езиците да повтаряме, че е безнадеждно остарял, защото не припознава Интернет като медийна среда, крепи вече май единствено органа, който би трябвало да изисква развитие на обществените медии.

Е, като че ли стигнахме до отговора защо си отиде БИНАР. Защото няма интерес да се променя статуквото. Иначе ще вземе да се наложи да се промени и така удобния СЕМ, назначаван по квоти от политиците. Иди разправяй, че т.н. обществените медии служат на обществото. Което обаче, им плаща.

Това уволнение има един съпътстващ  зловреден ефект, свързан с психоклимата в Радиото. Останалите сега си мислят – ами така им се пада, не идват на работа, а нас тук ни дебнат за всяка минута, чекираме се на влизане и на излизане, едва ли не и като ходим до тоалетната, окото на камерите следи всичко – защото такова е разбирането на сегашното ръководство за ред и дисциплина. Дигитализацията се изчерпа с камерите, заради които журналистите и в редакциите си говорят шепнешком… И в тази нездравословна среда няма как да се сетят, че това звено Бинар е било създадено да ги вдъхновява и тях да търсят нови пътища за развитие в дебрите на новата медийна среда. Единствено оцеляването ги тревожи.

В кой век мисли че живее Радиото?

 

Сподели в
 

Редките случаи, в които корпоративни издания разобличават потока от фалшиви новини за Венецуела, само подчертават силата и мащаба на самоналожената цензура, пише в The Intercept известният американски журналист, писател и юрист, нашумял още с публикуването на разкритията на Едуард Сноудън. Препечатваме неговата преведена на български и публикувана в „Барикада” статия.

12.03.2019/21:33

Голяма популярност във Фейсбук в последните дни придоби писмо на уругвайския журналист и преподавател по журналистикат в университета ОРТ в уругвайската столица Монтевидео - Леонардо Аребкорн, който е и местен кореспондент на информационната агенция Асошиейтед Прес. Предлагаме текста му поради силния обществен резонанс и значението на повдигнатите проблеми, съществуващи и у нас.

18.01.2019/09:19

Всъщност целта на моята понеделнишка колонка бе критика към правителството, че не обяснява действията си за избора на F-16, но Слави обвини вестника, че е слугински. Казва го авторът на онова ненадминато интервю с Бойко Борисов!

16.01.2019/18:29

Битката за истината засяга всички, пише в своя статия за фалша из социалните медии известният журналист от в. "Сега". Традиционните медии няма да оцелеят, ако не заложат на истината, но така ли правят те, пита още авторът.

30.11.2018/12:14

Основен извод от гостуването на Борисов при Трифонов: Журналистите са си журналисти, а шоумените са си шоумени.

22.11.2018/16:04

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 131 гости

Бързи връзки