Начало
 
 

Паулиана Новакова: В БНР - хроника на една предизвестена смърт

20.10.2018 /09:10 | Автор : Паулиана Новакова | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По повод уволняването на целия творчески екип на радио Бинар към БНР с мотива за неспазване на трудовата дисциплина, дългогодишната радиожурналистка подвига въпроса как и защо бе съсипано самото радио Бинар, създадено да развива възможностите на обществената медия в новата дигитална среда. И защо мълчи СЕМ.

Предлагаме статията на Паулиана Новакова, публикувана в obache.bg .

Шест души били уволнени в БНР. Целият творчески екип на Бинар. И ни звук, ни стон.  А спомняме си колко шум се вдигаше около изпълнители на по-странични дейности от производството на радиосъдържание доскоро. Провинилите са уволнени за неспазване на трудовата дисциплина. Не идвали навреме или редовно на работа. Работата обаче е там, че предметът на тяхната дейност отдавна го няма.

Да припомним:

Бинар по замисъл бе мултимедийно интернет радио, създадено да развива  възможностите на обществената медия в новата дигитална среда. Самото му име олицетворяваше бъдещата трансформация на медията: БНР-БиНаР. Това беше един проект, реализиран 2010-2013 с подбран екип и с много труд, с избистрена концепция за реализиране и развитие съобразно новите идеи, разработвани и формулирани от организацията на обществените радиооператори в Европа.

От дълго време обаче, Бинар е звено от системата на БНР с неясна функция. Съществува като страничка в сайта, с разнородно и нефокусирано съдържание. Но не по вина на уволнените.  А поради некомпетентност и неадекватност в действията на цели две ръководства на Радиото, които заметоха концепцията му със самочувствието, че от тях започва светът. И най-вече поради безхаберието на СЕМ, който за близо 6 години веднъж не зададе въпроса „Какво става с Бинар?“, или поне  как се изпълняват препоръките на ЕС за развитие на нови платформи.

Защото трябва да кажем, че този проект не е създаден по каприза на един мениджър- ски екип, фриволно поддал се на творчески инвенции. Той е продиктуван от наложените изисквания на ЕС и EBU за преформулиране на обществената мисия на публичните медии така, че тя да включва разработване и развитие на нови платформи. Целта е общественото съдържание да стига до новите аудитории, които вече не ползват радиоапарат.

И тези аудитории съвсем не са пренебрежително подминаваните доскоро „младежи“,  както се смяташе преди 5-6 години, а са по-голямата част от активното население. Следователно ако една обществена медия не работи за по-голямата част от обществото, тогава за какво се харчат парите на данъкоплатците? Такава е европейската логика. То и преди 6 години средната възраст на аудиторията на програма  „ Христо Ботев“ например, беше 55 – 60 +. Как е сега, историята мълчи. За кого работят програми със слушаемост под  2% също. СЕМ не се сеща да попита.

У нас е така. Вместо да се развива проектът, замислен да доставя радиосъдържание до нови аудитории, той  се закрива. Защото тези шестима са последните.

Но, да проследим хронологията.

2010-та. Годината в която европейските радиооператори водеха най-шумните дискусии за бъдещето на радиото.  „Мултимедията среща радиото“  беше постоянен форум за дискусии в рамките на EBU, защото беше ясно, че ефирните честоти нямат бъдеще, дигиталните технологии напредват и налагат нов тип комуникации,които  формират нови аудитории…Обществените електронни медии трябваше да извършат своята революция, да се трансформират, за да оцелеят. С развитието на технологиите и новата култура на комуникации нужно беше радио от ново поколение, което можеш да слушаш и да гледаш, което предлага онлайн и офлайн съдържание, което можеш да ползваш където и както пожелаеш.

БНР се оказа един от пионерите в това направление. По това време румънците вече  бяха закрили ефирната си младежка си програма и имаха своето 3FM – „Флориан Питис”, по името е на легендарен актьор, лидер в гражданските им движения и правеха радио в интернет със студио и камери. 

Нидерландците пуснаха  своето 3FM Serious Radio, чехите по- късно сложиха камери в студията си. Изобщо, европейските радиооператори  пробваха, експериментираха.  „Всички вървим по различни пътеки към бъдещето на радиото в дигиталната ера”, казваше тогавашният директор на развитие на ВВС Мат Дейвис, но накрая ще се срещнем”.

БНР вървеше в крачка с тях. Радио, което можеш да гледаш и слушаш, когато и както пожелаеш. 

„Свобода от схемата“ беше слоганът.

Изграждаше се млад и прецизно подбиран екип от хора с мултифункционални възможности. Пишещи и мислещи млади журналисти, блогъри, компютърни специалисти, аниматори, видеооператори. Разработи се концепция за съдържание, отговарящо на новите интереси на новите аудитории.

Идеята бе платформата да предлага офлайн и онлайн съдържание: стрийминг- предавания на живо, съобразени с новите комуникации, с камери в студиото, защото визията е важна част от новата комуникация и подкаст, който предлага и най-доброто от съдържанието на БНР. Затова и името БиНаР (BNR) пасна като ръкавица.

Тоест, Бинар беше РАДИО от ново поколение с  радиосъдържание за слушане и гледане. Също и с музикален плеър, за профилиран избор на музикални листи. Програмната схема включваше първо 6, после 8 часа на ден предавания  за пътешественици и еколози, за нови технологии, за неправителствени и граждански инициативи, за алтернативна култура.

Тематиките се разширяваха  за всичко, което интересува новите поколения. Европейският съюз за радио и телевизия вече беше открил в структурата си „ Нова радиогрупа“,  чиято цел бе да разработва концепции за новите формати, които да защитят ролята на радиото публична медия и представеният проект за Бинар спечели одобрение.

По времето когато Бинар работеше на пълни обороти, отсъствие от работа нямаше. Не само защото членовете на екипа имаха строго разписани длъжностни характеристики съобразно дейностите, които изпълняват, но  и защото мотивацията, че правят нещо ново и различно, ги вдъхновяваше. Водеха по 4 часа, правеха видеорепортажи, участваха във всекидневни планьорки и обсъждания, монтираха, качваха в Интернет, в крачка се обучаваха и поемаха дейности, неспецифични за традиционната радиожурналистика, но задължителни за мултимедийния журналист и  репортер.

Правеха се предавания на живо от необичайни места, ставаха популярни, канеха ги на младежки форуми и събития. 2012-а година Асоциацията на рекламодателите се гордееше, че именно БИНАР излъчва и отразява в Интернет техния фестивал, като символ на общото дигитално бъдеще. Тези хора  ги няма, те си отидоха и никой не ги спря, за да се възползва от техния опит. Защото дойде злополучният спортсмен директор Янкулов и с наполеоновско самочувствие каза: ”Аз ще го направя  по-хубаво”.

Единственото, което направи бе, че  „изрита“ Бинар в ъгъла, приши го към Сайта. Аудио-визуалните предавания спряха, останаха музикалните стрийминги, дадени на частна фирма. Последва шумен скандал. Хората, които правеха интернет радиото, започнаха да напускат. Новоназначените попадаха във вакуум, незнаейки  какво всъщност се иска от тях да правят. Взеха да пишат самоцелни, понякога не лоши текстове,  но без идея каква точно част от мисията на обществената медия изпълняват  и за каква точно аудитория работят. Както се казва без връзка с главния мозък. Радиото от ново поколение го нямаше вече.

СЕМ нищо не забеляза.

После дойде Александър Велев, който в концепцията си все пак спомена Бинар. И  дотук. Вътрешно административини структурни трансформации подхвърляха разпадащите се останки от Бинар ту в Сайта, ту в програма „София“. Първоначалната концепция окончателно изчезна в небитието, без нещо ново да се предложи като алтернатива. Студийният комплекс, изграден с огромни усилия, който съчетаваше аналогови и дигитални технологии,  престана да се ползва, камерите се използваха по инцидентни официални поводи.

В Бинар отвреме-навреме се назначаваха хора, които никой не е запознал каква е била първоначалната идея за новото радио. Тя, твърдят посветени, била  непозната и на самия директор. Интересно, как толкова хартия се изписа като предложения и отчети, препращани и в СЕМ, съхранявани в архиви. Сигурно няма кой да чете. Или приемствеността не означава нищо за регулаторния орган?

По някое време остатъците от екипа и новоприсъединилите се колеги са поискали все пак среща с ръководството, за да си изяснят предмета на своята работа. Така и не са получили яснота, макар че, вътрешно ведомствените правилници и разписани длъжностни характеристики налагат на всеки началник като предмет на дейност задължението да осигурява задължителен обем от работа на своите подчинени.

Така че ситуацията започва да изглежда абсурдна. Отнемаш предмета на работа, а търсиш сметка защо подчинените не работят достатъчно?

Ама нали за това е регулаторният орган, да попита началството защо не формулира  съдържанието и дейността на тази структура, както и задължителните задачи, които да се изпълняват в указаното работно време.

Човек може да допусне две неща при сегашната ситуация. Че или е задействал рефлексът „няма човек, няма проблем“ тоест, като не знаеш какво да правиш с едно нещо, го махаш. Така можеш да реализираш и някоя икономия, ако не ти се вързва бюджета. Или имаш наум да вкараш проект разработен от външна фирма, с която си се договорил. Но тогава какво става с обществената мисия на радиото? И как цяла структура се аутсорсва без одобрение от СЕМ? То така може и останалите програми да се поемат от частни лица.

Така било, казват, с архивите. И за какво става дума, когато архивите, перспективните линии едно по едно  се изнасят навън – на аутсорсинг? Неспособност, липса на визия, безпомощност или съзнателно обезсилване на обществената функция на БНР?

Малко вероятно е на третата година от един изтичащ мандат някой да е осъмнал със свежа идея, обаче. Затова по близко до ума е хипотезата за зачеркнатото бъдеще на обществената медия. След като никой не се вълнува от уволнението на последните от Бинар, значи никой не си дава сметка, че идеята за бъдеще на обществената медия изчезва. Не просто хората.

Само за справка ще припомним че когато ВВС усети, че губи аудитория, специален екип от изтъкнати медийни експерти работи цяла година върху стратегия, наречена Бяла книга за развитието и новите приоритети на медията. Тя бе представена и защитена в Парламента. Закриха се ефирни програми, някои минаха изцяло в Интернет, създаде се  специален отдел TESTER, който  да разработва ново съдържание , включително по предложение на публиката.

А у нас Законът за радио и телевизия, за който си изтрихме езиците да повтаряме, че е безнадеждно остарял, защото не припознава Интернет като медийна среда, крепи вече май единствено органа, който би трябвало да изисква развитие на обществените медии.

Е, като че ли стигнахме до отговора защо си отиде БИНАР. Защото няма интерес да се променя статуквото. Иначе ще вземе да се наложи да се промени и така удобния СЕМ, назначаван по квоти от политиците. Иди разправяй, че т.н. обществените медии служат на обществото. Което обаче, им плаща.

Това уволнение има един съпътстващ  зловреден ефект, свързан с психоклимата в Радиото. Останалите сега си мислят – ами така им се пада, не идват на работа, а нас тук ни дебнат за всяка минута, чекираме се на влизане и на излизане, едва ли не и като ходим до тоалетната, окото на камерите следи всичко – защото такова е разбирането на сегашното ръководство за ред и дисциплина. Дигитализацията се изчерпа с камерите, заради които журналистите и в редакциите си говорят шепнешком… И в тази нездравословна среда няма как да се сетят, че това звено Бинар е било създадено да ги вдъхновява и тях да търсят нови пътища за развитие в дебрите на новата медийна среда. Единствено оцеляването ги тревожи.

В кой век мисли че живее Радиото?

 

Сподели в
 

Известната журналистка Копринка Червенкова, носителка на тазгодишната награда на СБЖ „Златно перо" в категория "Печат", отговаря в интервю за „Клуб Z" на въпроси за прехода, обществото и медиите. Получавайки наградата на СБЖ, тя оповести, че поради липса на средства от догодина спира да излиза нейният вестник „К"...

14.11.2019/14:58

Делото срещу основателя на WikiLeaks е фарс, демонстриращ как държавата може да смаже всекиго, пише в блога си известният британски автор, издател и правозащитник Крейг Мъри

31.10.2019/20:23

Членът на УС на СБЖ и бивш генерален директор на БНР Валери Тодоров коментира в своя публикация в сайта "Обаче" кризата в общественото радио.

20.09.2019/12:22

По повод гнусна публикация в ПИК срещу един от кандидат-кметовете в София редица медии излязоха с декларация в защита на етиката в журналистиката и настояха политиците да спрат да подкрепят и легитимират подобни издания под каквато и да е форма.

06.09.2019/19:25

Новината за демонтираните микрофони на журналистите по време на т. нар. пресконференция на премиера Бойко Борисов и бъдещата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в МС на 29 август предизвика иронични коментари сред колегията. Предлагаме подборката, публикувана от dnevnik.bg.

01.09.2019/09:07

 Представяме ви

За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

07.01.2020 /11:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Едно от ярките събития в края на миналата година беше излизането от печат на двуезичната книга (български и английски) „Бай Иван- безпристрастният свидетел. Иван Христов Юскеселиев, фотожурналист 1887-1947“,чийто съставител е известният фотожурналист Иво Хаджимишев.

02.01.2020 /14:14 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Испанският фоторепортер Хуанчу Родригес бе убит заедно с още хиляди панамци преди 30 години - при американската интервенция в централноамериканската република, извършена, за да бъде отвлечен Мануел Антонио Нориега, прекалено осведомен за тъмните дела на ЦРУ и Джордж Буш-баща в региона

22.12.2019 /16:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ръководителката на медийния мониторинг на ГИСДИ представи монографията си „Меди@избори“. Премиерата на книгата предизвика голям интерес и разгорещена дискусия.

20.12.2019 /18:24 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

В залата на „Държавен архив“ Силистра се състоя възпоменателна вечер за преподавателя, историка, краеведа, научния изследовател и общественика д-р Станка Георгиева, приживе член на едно от двете дружества на СБЖ в крайдунавския град.

30.12.2019 /13:03 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Глобалната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 53 гости

Бързи връзки