„Искрено ваша“ на Гергина Дворецка слага на фокус близкото минало и настоящето

17.11.2018 /14:28 | Автор : Галя Кларк | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Гергина Дворецка

Романът на дългогодишната и известна радиожурналистка, писателка и поетеса е своеобразна фамилна сага с център на действието БНР

Авторката Гергина Дворецка пише творбата си „Искрено ваша“ с идеята да разкаже живота на българско семейство преди промените и по време на преходния период, когато ценностите се сменяха в движение. Както е известно, бивш журналист няма, затова и няма да наричаме писателката бивша журналистка. През призмата на работата на главната героиня Ирена в Българско национално радио Дворецка представя колизиите на времето и техните отражения в отделните личности. 

В романа има няколко интересни линии за следване. Книгата привлича вниманието с погледа и към настоящето, и към миналото. Особено интересна би била тя за младите журналисти и въобще за младите хора днес в частта за времето през 80-те години.

Журналистиката ни тогава бе коренно различна. Изискваше се висок образователен ценз, за да се упражнява тази професия. При едно-единствено радио, една-единствена телевизия и няколко вестника, здраво контролирани от партийното ръководство, подборът на кадри бе съобразяван както с образованието и способностите, така и с произхода на кандидата.

Чест и почит беше човек да работи в БНР. И все пак, въпреки интригите в радиото, както и във всяка тогавашна медия или организация, кадрите бяха подбирани внимателно - с високи оценки, с конкурси - за разлика от ниската летва в наши дни.

Изключително атрактивна е работата с техниката в радиото – магнетофони, микрофони, студиа. Работата в единственото радио беше много привлекателна - отваряше врати.

Негативите също не са спестени от Дворецка: из коридорите се носят шушукания и се сеят раздори. Това се подсилва от лошото управление, от безразличието към работещия журналист, от неглижирането на проблемите.

Тези проблеми, свързани с  ужасно, обидно отношение към персонала, се изследват в момента в Англия. Например, наред със „сексуалния“ тормоз и тормоза в училищата, на Острова се говори за „тормоза на работното място“.

В българската журналистика този тормоз  го има в изобилие – и в частни, и в държавни медии, и преди промените, и след. Натрупаните обиди нарастват лавинообразно,журналистите напускат едни след други.

Гергина Дворецка не премълчава проблемите в електронната медия и въобще в обществото през 80-те години. Имаше и много чар в общуването, за пари не се говореше, но се просперираше в много случаи с връзки, с ходатайства, с членство в партията...

Читателят е като ударен от гръм, когато види какви зловещи неща са се случвали в радиото - грозни обвинения, очерняне, смачкване на човека, опропастяване на кариери... Но ето, и в съвременните фондации е същата печал - козни, атаки над личността. Случва се и във франкофонската среда, без значение българи или французи, никой не е застрахован.

Любопитни са страниците, в които Г. Дворецка описва как „вятърът на промяната“ измита някои лица. След 1989 г. бивши шефове, гонили и тероризирали психически хората в редакцията, работят като продавачи на зеленчуци по пазарчета.

Читателите ще открият различни характери, с различно образование и професия:  радиожурналистка и поетеса, университетски преподаватели, бивш редактор на вестник, работеща във фондация и не на последно място – хотелиер в Банско.

Книгата е изключително четивна, доста хора ще разпознаят себе си или ще намерят сходни ситуации. Сложните отношения между родители и деца, когато малките порастват и излизат от гнездото; нелеката грижа за възрастните хора в България; сблъсъкът между бизнесмени и интелектуалци - темите са много.

И не на последно място Дворецка пресъздава личните взаимоотношения между колеги, любими, родители и деца, попаднали в обществената върхушка на трудния преход от една социална система към друга.

И още, и още – писателката поставя и работи върху много теми в романа си: писането на поезия и представянето й пред публика, начина, по който интелигенцията на 90-те години е в съприкосновение с Европа, взаимоотношенията в университетските среди. В книгата има силни страници за ролята на „Брюксел“ за развитието на журналистиката ни и за сектора на неправителствените организации. 

Героите съвсем не са черно-бели, „добри“ и „лоши“, изграждането им е повлияно от средата, в която живеят и работят. Интересен е образът на Сия, той е изключително правдоподобен с начина си на говорене, на държане. В много редакции или офиси има подобни госпожи, по народному - шефки.

Сия, ръководителката на фондация, е типична „героиня на нашето време“ – тя се лута „между проекти за ромите, за децата с увреждания, за сираците, за жените, ,, претърпели насилие“ , кандидаства за субсидии между всички възможни програми на ЕС, в които може да се включи и България. Липсата на морал, или по-точно ниският морал и всеядност на много от създадените през 90-те фондации, е описан на доста от страниците в книгата.

Бащата - журналист и партиен секретар на вестника в периода на социализма, страда от подлостта на местни „партийци“. Той е пълнокръвен характер, интересен и с психичната си лабилност.

Чрез личността на бизнесмена в Банско мнозина ще разпознаят хората, които бяха активни строители в курортите ни по време на бума на имоти и са преки виновници за презастрояването.

В романа на Дворецка периодът до 1989 г.  не  е наречен „комунизъм“, а както някога се наричаше – „социализъм“. И двете понятия са верни:  от западното мислене дойде терминът „комунизъм“, тъй като управляващата партия бе комунистическата. Някогашното мислене пък бе в друга посока – комунизмът като строй не е „построен“, обществото ни е несъвършено, затова и го наричахме „социализъм“. Писателката не привнася съвременни понятия, от което книгата й само печели, тъй като героите и мислите им са напълно автентични.

Ако говорим за определен стил на романа, това безспорно е реализмът. Ако говорим за определени чувства, това е чувството на искреност, от което идва не само името на книгата, но и цялостното съдържание. Авторката е честна пред себе си и пред публиката.

В романа има доста автобиографични моменти, но определено е надхвърлено едно плоскостното разказване на житейски истории. Когато човек знае какво пише, чувствал го е лично, преминало е през сърцето му, то не може да не се получи добре.

Романът не би бил ценен за всеки читател – не й за тези, които душа дават да критикуват обществото ни до 1989 г. за всички възможни грехове. Затова пък би бил ценен за широка аудитория от четящите хора, които търсят  отговори за битието си/ни през последните петдесетина години. Време, в което България измина не статично, не линейно, а с драматични сблъсъци и прекъсванияна различни нива – политически, икономически и културни.

Романът е интересен от първата страница до последната. Сменят се и тъжни (смъртта на майката) и светли моменти (Жасмина решава да остави детето, няма намерение да абортира). В този голям труд, писан десет години, се отразяват вълненията и катаклизмите в цяла една епоха при прехода от 20 в 21 век у нас. Авторката представя живота през очите на семейство - как изглеждат другите членове през очите на всеки един от тях. В този план напомня на класики – Чехов и други руски автори - за съдбата на три или четири сестри; както и на американски класици като Стайнбек.

Читателят очаква премиерата на стихосбирката на Ирена в средата на книгата, но изненадващо тя се оказва кулминацията на развръзката и е изтеглена в края й. Това структуриране е хубаво, тъй като държи „съспенс“ до края – читателят очаква да види как ще се държат героите на премиерата.

Потенциалната читателска маса на „Искрено ваша“ е голяма: дано я прочетат много хора, работещи в медии и фондации, за да преборят дяволите в себе си...

Сподели в
 

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

23.07.2019/10:07

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

16.07.2019/09:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки