„Искрено ваша“ на Гергина Дворецка слага на фокус близкото минало и настоящето

17.11.2018 /14:28 | Автор : Галя Кларк | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Гергина Дворецка

Романът на дългогодишната и известна радиожурналистка, писателка и поетеса е своеобразна фамилна сага с център на действието БНР

Авторката Гергина Дворецка пише творбата си „Искрено ваша“ с идеята да разкаже живота на българско семейство преди промените и по време на преходния период, когато ценностите се сменяха в движение. Както е известно, бивш журналист няма, затова и няма да наричаме писателката бивша журналистка. През призмата на работата на главната героиня Ирена в Българско национално радио Дворецка представя колизиите на времето и техните отражения в отделните личности. 

В романа има няколко интересни линии за следване. Книгата привлича вниманието с погледа и към настоящето, и към миналото. Особено интересна би била тя за младите журналисти и въобще за младите хора днес в частта за времето през 80-те години.

Журналистиката ни тогава бе коренно различна. Изискваше се висок образователен ценз, за да се упражнява тази професия. При едно-единствено радио, една-единствена телевизия и няколко вестника, здраво контролирани от партийното ръководство, подборът на кадри бе съобразяван както с образованието и способностите, така и с произхода на кандидата.

Чест и почит беше човек да работи в БНР. И все пак, въпреки интригите в радиото, както и във всяка тогавашна медия или организация, кадрите бяха подбирани внимателно - с високи оценки, с конкурси - за разлика от ниската летва в наши дни.

Изключително атрактивна е работата с техниката в радиото – магнетофони, микрофони, студиа. Работата в единственото радио беше много привлекателна - отваряше врати.

Негативите също не са спестени от Дворецка: из коридорите се носят шушукания и се сеят раздори. Това се подсилва от лошото управление, от безразличието към работещия журналист, от неглижирането на проблемите.

Тези проблеми, свързани с  ужасно, обидно отношение към персонала, се изследват в момента в Англия. Например, наред със „сексуалния“ тормоз и тормоза в училищата, на Острова се говори за „тормоза на работното място“.

В българската журналистика този тормоз  го има в изобилие – и в частни, и в държавни медии, и преди промените, и след. Натрупаните обиди нарастват лавинообразно,журналистите напускат едни след други.

Гергина Дворецка не премълчава проблемите в електронната медия и въобще в обществото през 80-те години. Имаше и много чар в общуването, за пари не се говореше, но се просперираше в много случаи с връзки, с ходатайства, с членство в партията...

Читателят е като ударен от гръм, когато види какви зловещи неща са се случвали в радиото - грозни обвинения, очерняне, смачкване на човека, опропастяване на кариери... Но ето, и в съвременните фондации е същата печал - козни, атаки над личността. Случва се и във франкофонската среда, без значение българи или французи, никой не е застрахован.

Любопитни са страниците, в които Г. Дворецка описва как „вятърът на промяната“ измита някои лица. След 1989 г. бивши шефове, гонили и тероризирали психически хората в редакцията, работят като продавачи на зеленчуци по пазарчета.

Читателите ще открият различни характери, с различно образование и професия:  радиожурналистка и поетеса, университетски преподаватели, бивш редактор на вестник, работеща във фондация и не на последно място – хотелиер в Банско.

Книгата е изключително четивна, доста хора ще разпознаят себе си или ще намерят сходни ситуации. Сложните отношения между родители и деца, когато малките порастват и излизат от гнездото; нелеката грижа за възрастните хора в България; сблъсъкът между бизнесмени и интелектуалци - темите са много.

И не на последно място Дворецка пресъздава личните взаимоотношения между колеги, любими, родители и деца, попаднали в обществената върхушка на трудния преход от една социална система към друга.

И още, и още – писателката поставя и работи върху много теми в романа си: писането на поезия и представянето й пред публика, начина, по който интелигенцията на 90-те години е в съприкосновение с Европа, взаимоотношенията в университетските среди. В книгата има силни страници за ролята на „Брюксел“ за развитието на журналистиката ни и за сектора на неправителствените организации. 

Героите съвсем не са черно-бели, „добри“ и „лоши“, изграждането им е повлияно от средата, в която живеят и работят. Интересен е образът на Сия, той е изключително правдоподобен с начина си на говорене, на държане. В много редакции или офиси има подобни госпожи, по народному - шефки.

Сия, ръководителката на фондация, е типична „героиня на нашето време“ – тя се лута „между проекти за ромите, за децата с увреждания, за сираците, за жените, ,, претърпели насилие“ , кандидаства за субсидии между всички възможни програми на ЕС, в които може да се включи и България. Липсата на морал, или по-точно ниският морал и всеядност на много от създадените през 90-те фондации, е описан на доста от страниците в книгата.

Бащата - журналист и партиен секретар на вестника в периода на социализма, страда от подлостта на местни „партийци“. Той е пълнокръвен характер, интересен и с психичната си лабилност.

Чрез личността на бизнесмена в Банско мнозина ще разпознаят хората, които бяха активни строители в курортите ни по време на бума на имоти и са преки виновници за презастрояването.

В романа на Дворецка периодът до 1989 г.  не  е наречен „комунизъм“, а както някога се наричаше – „социализъм“. И двете понятия са верни:  от западното мислене дойде терминът „комунизъм“, тъй като управляващата партия бе комунистическата. Някогашното мислене пък бе в друга посока – комунизмът като строй не е „построен“, обществото ни е несъвършено, затова и го наричахме „социализъм“. Писателката не привнася съвременни понятия, от което книгата й само печели, тъй като героите и мислите им са напълно автентични.

Ако говорим за определен стил на романа, това безспорно е реализмът. Ако говорим за определени чувства, това е чувството на искреност, от което идва не само името на книгата, но и цялостното съдържание. Авторката е честна пред себе си и пред публиката.

В романа има доста автобиографични моменти, но определено е надхвърлено едно плоскостното разказване на житейски истории. Когато човек знае какво пише, чувствал го е лично, преминало е през сърцето му, то не може да не се получи добре.

Романът не би бил ценен за всеки читател – не й за тези, които душа дават да критикуват обществото ни до 1989 г. за всички възможни грехове. Затова пък би бил ценен за широка аудитория от четящите хора, които търсят  отговори за битието си/ни през последните петдесетина години. Време, в което България измина не статично, не линейно, а с драматични сблъсъци и прекъсванияна различни нива – политически, икономически и културни.

Романът е интересен от първата страница до последната. Сменят се и тъжни (смъртта на майката) и светли моменти (Жасмина решава да остави детето, няма намерение да абортира). В този голям труд, писан десет години, се отразяват вълненията и катаклизмите в цяла една епоха при прехода от 20 в 21 век у нас. Авторката представя живота през очите на семейство - как изглеждат другите членове през очите на всеки един от тях. В този план напомня на класики – Чехов и други руски автори - за съдбата на три или четири сестри; както и на американски класици като Стайнбек.

Читателят очаква премиерата на стихосбирката на Ирена в средата на книгата, но изненадващо тя се оказва кулминацията на развръзката и е изтеглена в края й. Това структуриране е хубаво, тъй като държи „съспенс“ до края – читателят очаква да види как ще се държат героите на премиерата.

Потенциалната читателска маса на „Искрено ваша“ е голяма: дано я прочетат много хора, работещи в медии и фондации, за да преборят дяволите в себе си...

Сподели в
 

Носителят на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) и на редица други престижни международни награди за разследваща журналистика Гюнтер Валраф пострада тежко при нелеп инцидент.

13.04.2019/17:56

За този мой разговор „виновник“ стана новата книга с поезия на журналистката Петя Пейчева „Куфар със спомени“. Освен сърдечноизповедните стихове, в нея като магнит ме привлякоха и илюстрациите – снимките на Красимир Стоичков, едно вече утвърдено име не само във фотографията, но и в кинодокументалистиката. Благодарение на Петя успях да се свържа с него и той между две свои пътувания ми подари малко от времето си, за да се срещнем и разговаряме.

11.04.2019/12:34

С известната сръбска журналистка родом от Ниш разговаряме за 20-годишнината от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия, за трагичните епизоди от войната, за професионалната й работа, за жените в Сърбия

25.03.2019/17:09

Тя е водеща на тв предаване по БНТ, което, макар да се казва „Нощни птици“, може да бъде причислено към породата редки птици за днешната българска тв природа. И това е така, защото вече 13 лета то оцелява, при това успешно и с все повече нарастваща публика, в океана от реалити формати, биг брадъри и екзалтирани майстор готвачи.

23.03.2019/14:48

На 3 март изтича срокът за събиране на необходимите 250 000 лв. за ремонт и технически преглед на кораба-светиня „Радецки“. Дарителската кампания вече тече, като в подклепа на родолюбивата мисия се включи и СБЖ. Александър Николов, председател на сдружението „Енергийно бъдеще за България“, е един от моторите на тази благородна инициатива.

20.02.2019/18:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изпрати отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера, партийните парламентарни групи и редица чужди посолства, изразявайки тревога от съобщенията за спешно подготвян нов медиен закон, в работата над който не са привлечени нито журналистически организации, нито изявени авторитети от гилдията

16.04.2019 /16:42

От ареста на основателя на „Уикилийкс” в Лондон до готвения от управляващите у нас нов медиен закон и пострадалите при отразяването на сблъсъците в Габрово колеги - професията ни е под ударите на агресивно налаганата по света и у нас политика на диктат и насилие над обществото, на лишаването му от правото да бъде информирано и критично към силните на деня

13.04.2019 /10:27

„Репортери без граници” е изготвила 10 предложения към кандидатите за евродепутати, които биха допринесли за по-добрата защита на свободата на словото и независимостта на медиите, съобщават от международната организация.

12.04.2019 /21:22

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки