Начало
 
 

Векът на Лихачов продължава

29.11.2018 /17:14 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Дмитрий Лихачов

„Културата, това са светините на народа, на нацията. Тя е крехка. Пазете я!“Тези думи принадлежат на световноизвестния учен и голям приятел на България акад. Дмитрий Лихачов, чиято 112-годишнина от рождението отбелязахме на 28 ноември в клуб „Журналист“ в СБЖ.

„Едва ли има някой да не знае кой е Дмитрий Лихачов и неговата роля за България и европейската и световна култура“ – каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която беше водеща на вечерта.   

Ще припомня само, че акад. Дмитрий Лихачов е един от големите приятели на България, чието име с пълна сила стои редом до чешкия историк проф. Константин Иречек. Не знам дали би се намерил друг у нас или по широкия свят, който така категорично да изрече, че „България е държава на духа“. И ако това не ни дава самочувствие за страна, предизвикваща респект и уважение у другите народи, кое ще е друго?  С още нещо би трябвало да сме горди, че именно у нас се раждат  знаменитите „Десет заповеди за човечността“ на един от стоте световноизвестни хуманисти на ХХ век. А за неговите „Писма за доброто и прекрасното“ , като първите 9 Лихачов пише отново в България, известният български журналист Веселин Йосифов навремето каза“ „Да си автор на „Писма за доброто и прекрасното“ означава сам да си добър и прекрасен, да си личност в най-светлия и дълбок смисъл на думата, да говориш с неизтощима енергия и да умееш да запалиш другите. Такъв е именно Дмитрий Сергеевич Лихачов.“   

Да споделят за срещите в живота и чрез творчеството на академика бяха дошли журналистката Калина Канева и известната преводачка Мария Петкова-Базелкова. Канева, за която е известно, че я свързва дългогодишно приятелство с руския учен, е автор на книгата „Симетрия на времето“, посветена на него. Според нея Лихачов може да се сравни само с храм, в който гори една свещ – свещта на познанието. Макар че е имала много интересни срещи с него, журналистката този път припомни онези дни, когато е била издирена от авторите на документалната лента „Векът на Лихачов“ с покана да участва в снимките със свой разказ за големия учен и хуманист.

„ Културата е онова, което в значителна степен оправдава пред Бога съществуването на народа и нацията. Тя е цялостно явление, което превръща хората, населяващи определено пространство, от население в народ и нация. В понятието култура трябва да влиза, и винаги са влизали, религията, науката, образованието, нравствените и морални норми на поведение на хората и държавата. Културата, това са светините на народа, на нацията. Тя е крехка. пазете я! Историята на народите не е история на териториите, а история на културата. ценностите на културата не стареят. Истински прекрасното остава винаги прекрасно!“ За тези размисли на акад. Лихачов се присетих, слушайки развълнувания разказа на Мария Петкова, превела на български неговата последна книга „Руската култура“. Тя започна с последното изречение в нея – „Тази книга писах цял живот!“, което ни казва много за личността на този величав руски хуманист. „Руската култура“ се оказва, че е синтез на цялата мъдрост на Лихачов. Трудно е да се разбере къде свършва сухият анализ на културата и историята и къде започва живота на Лихачов, защото всичко при него е изящна и задълбочена изповед, а не скучни наукообразни изводи. И като че ли той най-добре доказва, че историята е учител на живота, като споделя, че преживяното от него, дали в лагерите по време на Сталиновия режим, или пък в работата си като учен и докосвайки се до световноизвестни културни наследства, са му помогнали в неговата работа. За всичко това и за това какво е България за Лихачов Мария Петкова сподели в деня на рождението на българолюбеца.

За това по какъв начин са се докоснали или срещнали с академика споделиха и поетът Лъчезар Еленков и дипломатът Петър Куцаров. Гост на вечерта беше и съветникът по културните въпроси при посолството на Русия у нас Алексей Новосьолов, който също разказа за своята среща с Дмитрий Лихачов.

Неизмеримо вълнение настъпи когато Снежана Тодорова прочете статията „Екология на културата. Вглеждане в традициите на миналото и в предизвикателствата на бъдещето“ (нея публикуваме отделно – бел. авт.) на отишлия си преди месец от нас голям учен и изследовател проф. д. ф. н. Александър Федотов, посветена на Дмитрий Лихачов.          

С интерес беше посрещнат документалния филм „Векът на Лихачов“, направен през 2003 г. по повод 100-годишнината от рождението на патриарха на руската култура, която беше отбелязана през 2006 г., наречена още и „Годината на Лихачов“. Лентата беше показана за първи път в Санкт Петербург по време на тържествата за вековния юбилей на големия учен през ноември 2006 година.

 Ще ми се да завърша с една мисъл на акад. Дмитрий Лихачов за ролята на България в разпространението на църковнославянския език: „Църковнославянският език, пренесен в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно много нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.“  

 

 

Проф. д. ф. н. Александър Федотов

Екология на културата. Вглеждане в традициите на миналото и в предизвикателствата на бъдещето

Културолозите отдавна са разбрали, че коренът на човешкото зло се намира не извън човека, а в него самия. Казано с други думи, причините за нашето всеобщо или конкретно неудовлетворение се крият в дисхармонията между нашите потребности и възможностите за тяхната реализация. Често се получава така, че тези потребности се оказват недостатъчно културни, а възможностите за тяхното реализиране – направо варварски. Човешките потребности нарастват главозамайващо бързо, докато възможностите за тяхната реализация съвсем не са безгранични. Тази дисхармония като че ли произлиза от обстоятелството, че човекът отдавна е изградил своя собствен свят, чието главно измерение е социокултурно, ала при това е забравил, че светът в неговото мегаизмерение – истинският, вечният (поне така ни си струва), природният, е предназначен за всички. Именно този голям свят, който ние наричаме Космос или Вселена, е самодостатъчен и не се подчинява на изкривената човешка воля и психика. Хората сякаш забравят за своята биология, за връзката си с този заобикалящ ги отвсякъде свят, който не винаги издържа на нашите „социокултурни изпълнения“. Примерите за това откриваме ежедневно; те са около нас – видими, осезаеми, ужасяващи и плашещи със своя социален егоизъм и историческо скудоумие. Бъдещето на човечеството зависи от самите нас, от нашата субективна воля и желание да се превърнем в истинско цивилизовано общество, което да се ръководи преди всичко от необходимостта да бъде формирано екологическо съзнание и да бъдат разработени екологически принципи на управление на съвременната цивилизация. Както се знае, екологията изучава връзката между живите същества и заобикалящата ги среда. Във фокуса на нейното внимание е и еволюцията на екосистемите и биосферата като цяло. От средата на 20-те години на ХХ век екологията се формира като основа за рационално природоизползване и охрана на живите организми, а в края на същото столетие се ражда и социалната екология, която изучава закономерностите във взаимодействието между обществото и заобикалящата среда, а също така решава практически проблеми на запазването на тази среда. В рамките на социалната екология се появява и екологическа етика, чието значение за културното развитие на хората непрекъснато нараства. Новата наука инвентира и нови понятия, такива като биосфера – онази област на активния живот, която включва както живите организми, така и средата на тяхното обитаване, или биоценоз – съвкупност от растения, животни и микроорганизми, които населяват определен участък на суша или воден терен и се характеризират със специфични отношения помежду си и своята приспособеност към условията на обкръжаващата среда. Човекът е задължителен участник в процесите в биосферата и биоценоза, въпреки че само той успява да се отдели от природата и да създаде своя собствен свят, наричан социосфера и включващ техносферата, обществените отношения и духовните ценности. И все пак човекът не е прерязал пъпната си връв, която го свързва с природата: той опитомява животни, култивира растения, като създава по този начин „нов природен свят“, наричан често антропосфера. Бурното развитие на човешката цивилизация през ХХ век, което се изразява преди всичко в научно-техническия прогрес, става причината биосферата да бъде включена в глобалната човешка жизнена дейност. Така на нашата планета наред с геологическия и биологическия, започва да функционира и антропогенният фактор, представляващ най-голямата заплаха за нейното съществуване. Именно антропогенният кръговрат подобно на Дамоклев меч заплашва механизмите на естествената саморегулация на биосферата. Затова екологическата култура се превръща в противовес на културата на технократите. Немският писател Танкред Дорст (Tankred Dorst) – един от инициаторите на екологическото направление в християнската култура, подчертава, че днес живеем в епохата на техниката, когато хуманитаристът е отстъпил своето място на технократа, когато цивилизацията на хората постепенно се сменя от цивилизацията на машините и роботите, които вероятно някога ще ни погълнат като в романа на някакъв фантаст. Така култът към биосферата, живота и човека се превръща в противовес на култа към техниката. Така се формулира първият принцип на екологическата култура. Вторият фундаментален принцип на екологическата култура се изразява в опазването на човека като олицетворение на биосферата и живота от него самия, от неговите физико-технически теории, лишени от толкова необходимо хуманитарно, жизнено-биологическо съдържание. Екологическата култура прави извлечение от ограничения характер на човешките възможности и умения: даже ако човечеството някога успее да създаде екологическа цивилизация като противовес на техническата и съумее донякъде да хармонизира своите взаимоотношения с природата, то пак ще си остане зависимо от природата, от нейните фундаментални космически сили. В своята прочута книга „Прошлое – будущему“ (Москва, изд. „Наука“, 1985) Дмитрий Сергеевич Лихачов използва термина „екология на културата“, пишейки: „Запазването на културната среда е задача, която е не по-малко важна от запазването на обкръжаващата ни природа. Ако природата е необходима за човека с оглед неговия биологичен живот, то културната среда е потребна за духовния, нравствен живот, за „духовната уседналост“ на човека, за неговата привързаност към родината, за неговата нравствена дисциплина и социалност.“ Тези думи на петербургския учен и интелигент като че ли още веднъж доказват, че естетическата и културната природа на Санкт Петербург е самодостатъчна. Именно в този град силата на руския нравствен дух не се нуждае от доказателства. Според Д.С. Лихачов културната екология не бива да бъде смесвана с науката за реставрация и запазване на паметници на културата, защото културното минало трябва да се изучава не в отделните му части, а като цялостен феномен. Природните загуби постепенно се възстановяват, защото природата е „жива“; тя притежава вътрешния потенциал за самовъзстановяване. За разлика от природата културните паметници са „индивидуални”; те винаги са свързани със съответната епоха, затова тяхното разрушаване е „завинаги”. То е фатално и необратимо. Д.С. Лихачов пише за „нравствената уседналост“ на хората (сравнете с понятието „нравствената култура“ на друг известен гражданин на Санкт Петербург – писателя Даниил Гранин), за създаването на която са необходими не само регионоведски, но и много по-задълбочени познания, наричани „екология на културата”. Освен философска задълбоченост и семантична амбивалентност този термин визира определена публична ангажираност, която е резултат от почти двадесетгодишни опити на руския академик да убеди широката общественост в Русия в необходимостта от сериозна и интензивна дейност по съхраняване паметниците на историята и културата. Впрочем, всяка културна инициатива представлява своеобразен призив, насочен повече към обществото и гражданите, отколкото към държавните институции. „Екология на културата“ не е обикновено реторично послание. Това понятие съдържа и методологията, необходима за неговата реализация. Постепенно се набелязва и сферата на културно-екологичните изследвания, определят се насоките на тяхното методическо и концептуално развитие, изясняват се начините за включване на различни движения, обществени сдружения и организации в практиката на социалните действия. Вероятно екологията на културата, както и екологията на природата се занимават с проблем, който има не само предпазващо и охраняващо, но и еволюционно значение. Става дума за бурното развитие на новите културни видове и тяхното взаимодействие с традиционно съществуващите. Екологията на културата днес е насочена преди всичко към осигуряване на най-оптималното функциониране на „живата култура“ като аналог на „живото вещество“ (В.И. Вернадски). Именно така днес трябва да разбираме екологията на културата, като част от нашия живот, която се вглежда не само в историята и традициите от миналото, но и в бъдещето.

                              

Снимки Мари Къналян, Калина Канева и Илия Пехливанов

Сподели в
 

Сред отличените има и изявени журналисти извън испаноезичната общност. Целта на конкурса, провеждан в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес, е да насърчава журналистика, обединяваща културите, отстояваща обществения интерес, следваща професионалната и гражданска етика. Във фиестата с връчването на отличията участваха и посланици и дипломати от Аржентина, Венецуела, Испания и Куба.

13.12.2018/20:19

В откровен и вълнуващ разговор за ролята на твореца в разбуждането и просветата на обществото се превърна представянето на двете последни стихосбирки на председателя на Съюза на българските писатели „Последна риза” и „В сянката на хоругвите”

12.12.2018/13:21

Клуб „Журналист” на СБЖ посрещна колегите на напусналия ни внезапно изтъкнат учен изтоковед, които се събраха да си спомнят за изключителната му личност по покана на неговата съпруга Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

07.12.2018/10:10

Европейският шампион по плуване за трансплантирани, журналистът Геоги Пеев, получи кристален плакет със символа на Хасково - статуята на Св. Богородица, в знак на уважение към спечелените на първенството 5 медала -2 златни и 3 сребърни.

06.12.2018/18:09

Под този може би силно стряскащ някои днешни демократи лозунг преминават сега юбилейните празници на сатириците от Пазарджик.

06.12.2018/11:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 97 гости

Бързи връзки