Начало
 
 

СБЖ домакин на международна журналистическа среща за отстояване на истината за събитията по света

05.12.2018 /18:24 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова откри конференцията

Международна журналистическа конференция на тема „Истината срещу фалшификациите. Ролята на журналистите в събитията по света“ събра в клуб „Журналист“ на СБЖ участници от няколко балкански страни и Европа. Организатори на форума бяха Националната асоциация „Сигурност“ и Съюзът на българските журналисти.

Основните теми, които бяха обект на дискусия, акцентираха върху необходимостта журналистите да отразяват обективно събитията, да не се превръщат в проводник на фалшификации и в инструмент за политически поръчки или пък за разпалване на война, както и цензурата и зависимостите, натиска и честността.

Като много важен оцени форума председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която откри конференцията. „Борбата с двойните стандарти и фалшивите новини, както и защитата на свободата на словото са основните задачи на СБЖ – каза тя. – Поради това тази среща е много важна за нас.“ 

На свой ред председателят  на Националната асоциация „Сигурност“  о. р. полк. Чавдар Петров се обърна към участниците в конференцията, подчертавайки значението й за обсъждането на истината и фалшификациите, на ролята на журналистите в събитията по света. Той изказа своето мнение,че фалшивите новини са били в основата за разгрома на бивша Югославия и нейното разпадане, както и за войните в Ирак и Сирия, за процесите около Арабската пролет. Освен това, смята Чавдар Петров, те са и основен елемент на станалите толкова актуални хибридни войни.

Той изнесе любопитни данни за това в кои страни колко и кои се занимават с фабрикуването на фалшиви новини. В САЩ над 5 хиляди спецофицери създават удобни фалшиви новини, които се използват от Държавния департамент. В Китай техният брой е над 3 хиляди, в Русия – над 2500, в Англия – над 1500. 

Председателят на „Сигурност“ заяви, че България също не е изолирана от подобни процеси. Той припомни, че още през 70-80-те години на миналия век посредством фалшиви новини страната ни беше въвлечена в световни скандали като атентата срещу папа Йоан Павел ІІ и убийството на Георги Марков. У нас, смята Петров, фалшивите новини днес се използват за злепоставяне на неудобните на властта, като по този начин възникват съмнения за отговорността и професионализма на журналистите.

За журналистката Зорница Илиева, която беше и водеща на конференцията, няма съмнение,

че медии и политика са скачени съдове

И единият прелива в другия своите правила и нареждания, то в медиите – другият съд – информационният поток така се омесва, че изкривява действителността по удобен за политиката начин. „Затова е разбираемо твърдението, че пропагандата и манипулацията са свързани понятия, а връзката между тях се осъществява чрез медийната среда“ – е убедена Зорница Илиева.

В своя анализ „Ролята на журналистите в битката за истината“ тя не пропусна да илюстрира ролята на днешната пропаганда със съвсем пресен пример – кризата в Керченския проток, която по много ясен начин показа,че с някоя „елементарна подмяна на факти разясняването на ситуацията прозвуча обидно за всеки що-годе информиран българин“.

Журналистката посочи, че интерпретациите на медиите за случилото се базира върху опорни точки като „Русия е агресор“, „Украйна е жертва“, а „Москва не спазва международното право“. И всичко това без въпросните медии да си направят труда да видят реакцията на някои европейски държави, които използват добре подбрана словестност по случая.

Според Зорница Илиева: „Истината или балансираната политика, съответно анализите за тази политика, може да съществува само при медии, които имат ясни собственици, нямат страх да застанат с името си пред обществото, когато твърдят дадена теза и отстояват изнесената информация, защото не се притесняват да отидат на съд, за да докажат правото си“.  А при едно “масово заливане с фалшиви новини, хибридни войни и целеви внушения от определени източници спасителният пояс за журналистите от традиционните медии е да са заложили на истина“.

За

журналистиката като злоупотреба с професията

разпалено и много интересно говори сръбската журналистка от Нови Сад Милияна Балетич. Между другото тя е първата жена военен кореспондент в бивша Югославия, която е отразявала всички горещи точки в страната (интервю с Милияна  за сайта на СБЖ ще публикуваме скоро). Тя е работила пряко на терена и директно е излъчвала своите емисии.

Балетич разгледа журналистиката през един особен поглед - на глобализма и неговото влияние върху професията. Според нея колко е важна нашата професия днес, се вижда най-добре от капитала, който стои зад дадена медия. И ясно се забелязва, че някогашната роля на журналистиката да алармира за случващото се в обществото днес вече я няма и професията е станала слугиня на властта.

Милияна Балетич твърди още, че от пропагандното оръжие, което е умело опаковано, страда по-голямата част от обществото, както и малките народи. То унищожава идентичността им с една единствена мантра: „Не искам миналото, а искам бъдещето!“

Сръбската журналистка е убедена, че на всички, които искат днес да държат в зависимост обществото, са им необходими журналисти, които се продават лесно.

С остър, но критичен до болка език, Милияна Балетич направи разтърсващ анализ на съвременните медии, които, за жалост, са подвластни на парите, а не на обективната журналистика. Според нея неуки, но амбициозни журналисти промиват днес съзнанието на читателите и зрителите, а чрез помощта на аматьорите днес е убита истинската журналистика. „Наясно съм, че никой не ни дава даром свободата – каза Балетич, - а трябва да се борим за нея, за да ни има.“

А според нейния колега Горан Игич думата „наратив“ е синоним на спецпропагандата. Той припомни, че вече не живеем във времето на писаната реч, а на изображението, времето на Instagram. „В медиите от така наречено I поколение имаше повече елементи на медийна сигурност. – каза Игич, - Сега обаче живеем във времето на смартфони, таблети, социални мрежи и спецификата на тази нова информационна система е, че имаме много повече анонимни автори, а така най-лесно е да се намери пътя, ако си пропагандист, понеже ставаш невидим, всички могат да са автори, всички могат да са източници на информацията.“

За жалост поради тази нова среда информационната сигурност е индиферентна към моралните норми на старата журналистика. Според сръбския журналист в интернет пространството, а и във виртуалната реалност,

анонимното публикуване е вече масова практика,

а в последно време все повече набира скорост и онлайн терорът, публикуването на неподходящи снимки, както и станалите вече достатъчно популярни фалшиви новини. Но това е ХХІ в. – век на информационната война.

Освен върху влиянието на новите информационни технологии и тяхната намеса в журналистиката, Горан Игич се спря и на това, че по време на бомбардировките през 1999 г. случващото се в Сърбия беше обвито в пълно информационно затъмнение, като дори журналистите от белградските телевизии се превърнаха в цели на НАТО.

„Тези, които създадоха Югославия, те ни и счупиха краката. И сега виждаме процес на африканизация на Балканите, ставаме колонии на силните транснационални корпорации, народите ни стават роби“ – е убеден Игич. Той изрази надежда, че нашите две страни „имат пълно историческо право да бъдат силни върху реалните исторически моменти“, и че е време да се направи нещо много повече за контактите между журналистите от Белград и София. Какво по-хубаво от това да бъде изграден един информационен мост - наратив, за който си заслужава да се говори.

За фабрикуването на фалшивите новини и за истината,

която се оказва винаги първата жертва в една война, говори журналистът от Черна гора Гойко Райчевич - създател и редактор на портала www.in4s.net. Според него много западни медии стигат дотам в пропагандата си, че сатанизират дадени държави, като чак след това дават информация за тях.

Журналистът се спря и на някои примери, като войната в Ирак, която бе обявена под предлог, че страната разполага с биологично оръжие, което след това се оказа фалшива новина. Той посочи, че също примерите от бивша Югославия не са един или два, като западната пропаганда например без доказателства обвини сърбите за удара по пазара в Сараево. А най-пресният пример е Сирия, за която също се твърдеше, че има химическо оръжие.

Райчевич подчерта,че всеки журналист, който сяда да пише преди всичко трябва да е наясно кой, къде, кога и как е извършил дадено събитие.

Любопитен беше разказът му за експеримент в Черна гора, който се състоял в разпространяването на билбордове с ликовете на Тръмп и Путин и надпис: „Хайде да направим отново света велик!“ Първият от тях бил поставен на неслучайно място - там, където е дадена първата жертва на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия.

Вестта за това стига бързо и до „Вашингтон поуст“, който публикува новина, разбира се, фалшива,  че авторът на билборда е руснак, който живее в Москва. А авторът е самият Гойко Райчевич, когото скоро след тази негова хрумка бързо обявяват за терорист, а сайта, който прави, за терористична проруска група. Копи пейстът бързо обраства с много фалшиви новини, в които той ту е млад и як сибиряк, ту московчанин и още какъв ли не руснак, но никой не се сеща да разнищи нещата докрай.

Разтърсващ беше разказът на английската независима журналистка, фотограф и зам.-редактор на 21st Ientury Wire Ванеса Билли за Сирия. Тя си е спечелила известност и с това, че е активен борец за мир и носител на престижната награда за журналистика „Марта Гелхорн“ за 2017 година. Билли говори за

международната криминализация на пропагандата на войната

Ванеса сподели, че още през 2016 г. е била в Сирия, където е видяла истинското лице на войната, в която участват престъпници, а медиите запазват мълчание и се съгласяват със случващото се там. Английската журналистка критикува остро лицемерното поведение на Запада по сирийския конфликт, както и по повод внедряването на т. нар. бели каски.

За фалшивите новини и политиката говори журналистът от телевизия „Алфа“ Николай Михов, според когото основни техни проводници са гугъл и фейсбук. Той каза, че читателят не може да различи фалшивите от истинските новини и основният въпрос е дали той трябва да се прави на разследващ в този процес.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова направи паралел между преживяното тук, на Балканите, и друг район на света, в който се разиграват подобни процеси. Тя разказа за Венецуела, където е била на два пъти като журналист през последната година.

Къдринова припомни кадрите с бежанци от Косово, които се разпространяваха навремето като пропагандна подготовка за бомбардировките над Югославия през 1999 г., и отбеляза, че намира голяма сходство между тях и сегашните кадри с колони венесуелци, напускащи страната си заради последствията от водената срещу нея икономическа война. "Тези разтърсващи кадри със страдащи хора и сега очевидно имат за цел да послужаткато оправдание за готвещата се "хуманитарна интервенция" срещу Венецуела," смята Къдринова.

Тя спомена и другия нашумял напорледък мигрантски поток - от Хондурас към САЩ, на който обаче големите медии се стараят да придадат друг пропаганден оттенък. Представят го единствено като икономическа миграция, докато репортажите на латиноамериканските социални медии показват хора от тези колони, обвиняващи политиката на САЩ за бедността в Централна Америка. "Гневът именно от тази политика е двигателят на този мигрантски поток в региона, но това никога няма да го чуете от мейнстрийм медиите," отбеляза Къдринова.

Емоционални бяха видеоборъщението на много смелата сирийска журналистка Рим Масуд, както и на д-р Мохамед Ибрахим, председател на Асоциацията на сирийците в България, който говори за избирателното поведение и отношение на българските медии за случващото се в Сирия. Но това е характерно и за медиите по света. За него Рим Масуд е пример за сирийската жена и журналистка преди войната, а днес тя и такива като нея са отстранени от медийното пространство от т. нар. демократично общество.

Международната журналистическа среща с предмет за истината срещу фалшификацията и за това, каква е ролята на журналистите в събитията по света, се оказа една много полезна инициатива, на която си заслужаваше да присъства всеки един журналист или представител на медия. Тя даде трибуна да бъдат дискутирани болните теми на професията, която като че ли с всеки изминал ден започва да се износва и да губи своята сила и власт, рискувайки да се превърне в послушко на всякакви групировки или политически сили.

И ми се ще да припомня накрая на моя репортаж изреченото от голямото име в нашата професия - Йосиф Хербст - за истинската журналистика: „Никому в угода, на никого напук“. И още нещо е казал той: „Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.“
 

Снимки Спирдон Спирдонов

Сподели в
 

Сред отличените има и изявени журналисти извън испаноезичната общност. Целта на конкурса, провеждан в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес, е да насърчава журналистика, обединяваща културите, отстояваща обществения интерес, следваща професионалната и гражданска етика. Във фиестата с връчването на отличията участваха и посланици и дипломати от Аржентина, Венецуела, Испания и Куба.

13.12.2018/20:19

В откровен и вълнуващ разговор за ролята на твореца в разбуждането и просветата на обществото се превърна представянето на двете последни стихосбирки на председателя на Съюза на българските писатели „Последна риза” и „В сянката на хоругвите”

12.12.2018/13:21

Клуб „Журналист” на СБЖ посрещна колегите на напусналия ни внезапно изтъкнат учен изтоковед, които се събраха да си спомнят за изключителната му личност по покана на неговата съпруга Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

07.12.2018/10:10

Европейският шампион по плуване за трансплантирани, журналистът Геоги Пеев, получи кристален плакет със символа на Хасково - статуята на Св. Богородица, в знак на уважение към спечелените на първенството 5 медала -2 златни и 3 сребърни.

06.12.2018/18:09

Под този може би силно стряскащ някои днешни демократи лозунг преминават сега юбилейните празници на сатириците от Пазарджик.

06.12.2018/11:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 90 гости

Бързи връзки