Начало
 
 

Гостуващи у нас журналисти от Полша запознаха СБЖ със свой проект

14.12.2018 /20:52 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По време на срещата с полските журналисти в СБЖ. Снимка: Мари Каналян

Четирима колеги от Полската журналистическа асоциация разказаха за подготвяна от тях конференция за свободата на словото в 12-те страни от инициативата за „Триморието” - инфраструктурен и геополитически проект на официална Варшава, подкрепян от Вашингтон, който обхваща страните от Балтийско до Черно и Адриатическо море, включително и България

Винаги отворен за откровен и прозрачен обмен на информация и мнения с колеги от цял свят, Съюзът на българските журналисти откликна и на заявеното в предварителна кореспонденция желание за среща от страна на представители на Полската журналистическа асоциация, подготвили свое гостуване в България. Асоциацията обединява предимно журналисти, симпатизиращи на настоящото управление в Полша.

Срещата се осъществи днес, на 14 декември, в СБЖ. Полската делегация бе 4-членна и се водеше от Дорота Желинска, международен координатор на Полската журналистическа асоциация (SDP според абревиатурата на полски). Освен нея в групата влизаха също Александра Рибницка, колумнист в седмичника Scieci и водеща на програма за международни новини по i TV, Ивона Шнайдерска, журналистка на свободна практика, която пише за „Газета Виборча”, и Пьотр Гочиек, колумнист, писател и журналист в Полското радио и в телевизия „Република”.

От страна на СБЖ делегацията бе приета от Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, Иван Върбанов, главен секретар на СБЖ, Борислав Костурков и Васил С. Сотиров, членове на УС на СБЖ. На срещата присъстваха още авторката на тези редове - Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, както и Станислава Пекова, главен редактор на сп. „Черно и бяло”, Гергина Дворецка, автор на сайта „Европа и светът” и полонист, Мари Каналян, фотограф, и други колеги.

Снежана Тодорова и присъстващите членове на УС на СБЖ разказаха на полските гости за нашия Съюз, а също и за цялостната обстановка в медийната среда в България, за нивата на свобода на словото и на автоцензурата, за ролята на олигархични медийни групировки, за накърняваните от недобросъвестни издатели права на журналистите.

На свой ред колегите от SDP информираха за целта на своето посещение. Те обясниха, че организацията им е спечелила мащабен проект, финансиран от Полската национална фондация, средства в която вкарва полската държава. Фондацията е структура, създадена през 2016 г. от полското правителство за формиране на положителен облик на страната. Тя разполага с годишен бюджет от 100 млн. злоти, което е около 23 млн. евро.

Проектът, по който работят полските гости, проучва нивата на свободата на словото в 12-те страни между Балтийско море на север и Черно и Адриатическо море на юг, обхващани от инициативата на официална Варшава под надслова „Триморие”. Сред тези държави е и България. Останалите са Австрия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.

Из тези страни се провеждат срещи и разговори с различни журналистически организации и медии, като на журналистите се раздават предварително изготвени анкети за попълване.

Целта е резултатите от проучването да бъдат обобщени и анализирани на планирана за дните 28 февруари-1 март международна конференция във Варшава, която също ще е посветена на свободата на словото в държавите от „Триморието”. Полските организатори се надяват и на българско участие. Посланието им е, че страните от Централна и Източна Европа трябва да контактуват пряко помежду си, а не да четат една за друга през източници от трети страни и организации (беше спомената „Репортери без граници”), както и че трябва да се развиват общи инфраструктурни проекти, които да са в общ интерес.

На гостите бяха зададени уточняващи въпроси относно концепцията за „Триморието”, за чийто геополитически обхват журналистите международници у нас са добре информирани, макар тя да е слабо позната на широката българска публика.

Гостите изразиха своето мнение, че това е проект за много десетилетия напред и че той може да преминава през различни етапи на развитие. Засега акцентът е върху изграждане на инфраструктурни обекти и на общи ценности, като в случя бе изтъкната темата за свободата на словото.

Полските журналисти обясниха, че страната им е против проекти като Северен поток 2, които заобикалят Украйна и полската територия, лишавайки ги от транзитни такси, и затвърждават руския монопол в енергийните доставки. Отбелязаха също, че Полша държи да направи свой газов хъб въз основа на интерконекторните тръбопроводи Север-Юг, които да се изградят по инициативата „Триморие”. Признаха, че са в течение на същите желания и на българското правителство.

Подчертаха, че не инициативата „Триморие” разбива ЕС, каквито обвинения звучат от Германия, а че самите големи страни в ЕС говорят за „Европа на две скорости” - западна и източна. „Триморието” напротив, сближавало централно- и източноевропейците за общо сътрудничество, каквото вече функционирало във Вишеградската група.

 

ДОСИЕ:

Информация относно инициативата „Триморие”, която е на всеобщо разположение в интернет, показва, че генезисът на идеята идва от концепция, лансирана от полския маршал Юзеф Пилсудски още през 20-те години на 20-ти век и известна като „Междуморие” (Intermarium). Пилсудски тогава започва да действа за обединяване на малките държави между Балтийско море на север и Черно и Адриатическо море на юг с цел те да се превърнат в мощна и военно укрепена линия срещу тогавашния СССР.

Идеята му е за конфедерация, която териториално е още по-мащабна от сегашното „Триморие”, защото според маршала тя трябва да включва и Украйна, и Беларус, и цялата юголславска федерация, дори и Финландия. В същото време в неговия проект липсват Австрия и България.

Замисълът на Пилсудски не се осъществява заради многото противоречия между страните, които той иска да събира в конфедерация, а и заради общия им страх от полска доминация в новото формирование. Същевременно от 1922 г. Беларус и Украйна вече трайно влизат в състава на СССР.

Идеята обаче никога не умира напълно и привлича вниманието включително на отвъдокеанските геополитици, макар да е практически замразена след края на Втората световна война и при настъпилото тогава дълготрайно разпределение на сферите на влияние в света. Постепенната реанимация на „Междуморието” започва след рухването на Берлинската стена и на соцлагера и след разпадането на СССР.

Но особено активно концепцията започва да се разработва в геостратегически центрове в САЩ вече след настъпвъането на 21-ви век и дошлите с него нови световни пренареждания. Тя е сред акцентите и в нашумялата книга „Следващите 100 години” на основателя и директора на американската частна разузнавателно-аналитична агенция „Стратфор” Джодрдж Фридман. Той пише за зараждането към 2050 г. на Полски блок, обединяващ страните от Централна и Източна Европа, и за „полско-турска граница”.

Книгата излиза през 2009 г. През зимата на същата година се разразява руско-украинска газова криза, прекъснала доставките на руски газ за Европа. Кризата се урежда, а Русия форсира алтернативния проект за Южен поток, който да заобикаля Украйна и да стига до Южна Европа през Черно море.

От Вашингтон гръмко зазвучават призиви за освобождаване на Стария континент от газовата зависимост от Русия. Лансира се идеята за интерконекторни връзки Север-Юг точно през Централна и Източна Европа, по които да тръгне газ от различни източници - от израелски сонди в Средиземно море край Кипър, от Азербайджан, от Катар - или внесен от САЩ втечнен газ.

Именно прекъсването на газовата връзка между Русия и Европа, лишаването на Русия от сигурни приходи и отслабването й като геополитчески фактор е в основата и на бързото съживяване на старата идея на Пилсудски през 2014 г., след пламването на кризата в Украйна и последвалото присъединяване на Крим към Русия. В средата на същата 2014-та, след възражения от ЕС и натиск от САЩ, България замразява Южен поток. В края на годината Русия и Турция решават потока да стане Турски, като мине пак през Черно море.

Успоредно напредва разширяването на доставящия на Германия газ Северен поток и превръщането му в Северен поток 2. Берлин и до днес е под непрестанен американски натиск да го спре.

През 2015-та инициативата „Триморие” вече официално излиза с това си име под светлината на прожекторите. Издигат я съвместно президентите на Полша и Хърватия. А формалното стартиране на инициативата, представяна като предимно инраструктурна (за магистрали и конектори), е на срещата на 12-те страни участнички в Дубровник през август 2016 г.

Следващата сбирка е във Варшава през юли 2017 г., като това нарочно съвпада и с посещението на президента на САЩ Доналд Трамп в Полша, за да участва и той. Подкрепата му е пълна. Последната засега среща в този формат е през септември 2018 г. в Букурещ.

Наред с Русия, която не харесва случващото се по разбираеми причини, на инициативата гледа зле и Германия, която смята, че с това обединение се разбива единството на ЕС.

 

Сподели в
 

От 21 до 27 септември за 13-ти път черноморската перла Сочи беше домакин на Международния медиен форум за съвременна журналистика „Цяла Русия“ („Вся Россия“), като тазгодишното издание е 23-то. Форумът се ползва с изключително голяма популярност, за което говори участието на над 1200 журналисти и чуждестранни гости от 40 страни. За първи път в „Цяла Русия 2019“ гост е и цялото ръководство на Международната федерация на журналистите (МФЖ). От българска страна участва председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

02.10.2019/18:52

В града герой Севастопол на път за Сочи акостира круизният лайнер „Княз Владимир“, на борда на който се намират участниците във Форума за съвременна журналистика „Вся Россия 2019“, съобщиха за сайта на СБЖ от СЖР. Сред тях са председателят на СБЖ Снежана Тодорова, представяща България, президентът на "Тесла глобал форум" Горан Марич и зам.-началникът на управление „Култура“ в Нови Сад Мирияна Лукич Маринкович.

19.09.2019/17:51

Една древна корейска мъдрост гласи, че хората със сродни убеждения ще станат приятели още на първата среща, а онези с различни убеждения няма да се сприятелят дори и след хиляди срещи. Че СБЖ и Асоциацията на корейските журналисти (АКЖ) са вече добри приятели показа и поредното гостуване у нас на представители на организацията от Република Корея. Като добри стари приятели бяха посрещнати президентът на АКЖ Джинг Кю Сунг и неговите колеги Канг Хи, Ким Дае Хви, Ким Донг Хоон и Ким Джин Хо от председателя на СБЖ Снежана Тодорова и представители на български медии.

11.07.2019/16:17

В началото на юли в Москва се състоя ІІ Международен форум „За развитие на парламентаризма“, в който взе участие председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, по специална покана от страна на организаторите на събитието и лично от председателя на Организационния комитет журналиста Пьотър Толстой. А делегацията от българския парламент бе водена от зам.-председателя на НС Емил Христов. Инициатори на събитието са Държавната Дума и Федералното събрание на РФ.

06.07.2019/19:35

Ту Сюесон, директор на Китайския културен център в София, обявява началото на Дните на китайската култура в София на 24 юни.

22.06.2019/11:13

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки