Румен Бахов: Светът е пъзел от добри и лоши новини от хилядолетия насам

17.12.2018 /14:52 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Румен Бахов в студиото на "Здравей България". 17 декември 2018

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

Без много да му мисля, ще кажа,че Той и Тя, рубриката, като че ли са родени един за друг, и може би затова и двамата се ползват с популярността и обичта на драгия зрител. Преди да се реша да „оплета“ в мрежата на интервюиращия  Румен Бахов, гледах повече от година „Пълен абсурд“ и си повтарях, че трябва да го поразпитам. И ето, че най-после дойде мигът и журналистът е гост на сайта на СБЖ.  

Той обаче не е от хората, за които можеш да намериш изписано колкото една „Война и мир“, но пък е от породата на онези, които си вършат работата както трябва.

Самият Румен споделя за своята Одисея в журналистиката така: ”На път за телевизията минах през радиото и разбрах, че малкият екран е голяма работа”. Хрониката разказва, че преди да стане лице на рубриката „Пълен абсурд”, години наред работи в БНТ, като заради репортажите му го наричат „Царят на абсурда” – в своята авторска рубрика той представя онези истории от истинския живот, които изглеждат извън всякаква логика и наподобяват филмов сценарий. „Убеден съм, че да разказваш истории е особено занимание, което понякога разсмива, понякога натъжава, но най-важното е да провокира към размисъл”, споделя Румен Бахов.

Журналистът е отличен e с приза ”Достойните българи”, заради историите, които разказва с ирония, за да помага на хора, изпаднали в абсурдни ситуации. И за усилията му да търси подкрепа в решаването на сложни и заплетени житейски казуси.

 

Преди да започнем, нека се уточним: “Пълен абсурд“ ли ще бъде това наше интервю, или да? С други думи: що е за вас абсурдът и „има ли той почва“ в нашия живот и медии?

Благодаря за вниманието! Няма как да не бъде ”Пълен абсурд”. Постоянно срещам много хора, които инвестират огромно количество от енергията си, за да попаднат в рубриката ми… Абсурдността има и философско обяснение, но в ежедневието ни представлява опит за представяне на безсмислено и нерационално действие - с комичен резултат като постижение, заслужаващо аплодисменти. Често абсурдността върви в комплект с глупостта…

Той - Абсурдът, не само че има почва в нашия живот, но е пуснал здрави корени и дава плодове през всички сезони на годината…Понякога се стряскам насън, че и аз отхапвам от тях…Събуждам се леко притеснен, че скоро ще трябва да снимам и себе си…Но вече като герой в рубриката ”Пълен абсурд”…

Не само в живота, но и в някои медии…абсурдът има запазено място…Понякога, като абсурдна манипулация на факти, понякога, като опит „да се хване окото на аудиторията” с екстравагантен анонс или заглавие, зад които се крие кухо съдържание…..

А как сте с нервите, Румен Бахов, след като сте се захванали с едно толкова трудно занимание  – да „чистите“ абсурдите в страна, която по някои показатели може да се назове Абсурдистан? Остава само да ви провъзгласят за Сизиф!

Всъщност, не знам дали искам да ме провъзгласят за Сизиф ! Сизиф е бутал камъка, не само за да изпълни наказанието, наложено му от боговете, но вероятно и с абсурдното усърдие и надежда, че така ще утъпче пътека към върха... Напънал тяло, стиснал зъби, събрал сила и дух в едно, за да извлачи безброй много пъти скалата, а в следващият миг да я види, как се търкулва бясно надолу...Тук някъде, се крият корените на философията на абсурда. В знаменитото си есе Камю прави блестящ анализ на абсурда и абсурдността в живота и показва, че абсурдността е вечна... Боговете, според преданието и не без основание, вярвали, че няма по-страшно наказание от безполезния труд. Но Сизиф е победил съдбата, защото не се е преклонил. Всъщност, бих искал моят камък да се търкулва надолу по-малко на брой пъти, отколкото съм успял да го избутам до върха...

Понякога, простете ми, ако греша, но мисля че изпадаме в абсурден апотеоз на страданието и се опияняваме от ролята на мъченици. Вместо, да положим усилия срещу това, което ни пречи.

Тичам в парка и си мисля за хубави неща и за места, които искам да посетя…Това е моята терапия срещу стреса от срещите с абсурдността…Понякога съм изумен от факта, че ние самите не желаем да сложим точка на много от безумията в живота си…Не искаме, не знам защо, но не искаме да пазим чистота и хвърляме боклуци, дори на места, известни с приказната си красота…

Първо си правим селфита, после ги замърсяваме, за да не се снимат и други след нас…Абсурдно!

Напълно абсурдно, но издигаме в култ желанието да не се съобразяваме с правилата…Искаме да живеем в подредена градина, а се държим като попови прасета, които пробиват - неуморно, за да се покажат на хоризонта и да видят пораженията…

Минали сте през много спирки в кариерата си на журналист. Какъв беше пътят ви - постлан с рози и с добри намерения, или пък изпъстрен с много лунни кратери, сиреч дупки?

Намирал съм и рози по пътя, които са се оказвали най- обикновени бодли. Не е страшно да се убодеш, важно е да не изтъргуваш съвестта си, срещу привилегията да не срещаш бодли. Нагледал съм се на толкова много неща, а често си мисля, че видяното не е достатъчно. Сам съм се преборил за всяко парче от историите, които обичам да разказвам. Дължа огромна благодарност и на много мои колеги, които през годините са ми давали шанса да ги разказвам. Попадал съм и в кратери, прескачал съм и дупки, но се радвам, че не съм лазил на колене. Но, поклон дòземи на този, който сложи ръка на сърцето си и каже, че никога не е правил компромиси...

Мислите ли, че новините и истината в медиите ни са едно и също нещо? Или това понамирисва пак на вашата тема?

Новините не могат да бъдат поднесени абсолютно безпристрастно. Те са дело на реални хора, които не са лишени от чувствителност и емоции. Новините трябва да бъдат поднесени честно, без манипулация на фактите. Българското новинарство, като цяло, е коректно и с чиста професионална съвест. Поне по-голямата част от него. Има и такава част обаче, която чудесно ще се впише в посока на абсурдността.

За вас какво занимание са историите, които разказвате – смешно, тъжно или трагикомично? Понякога просълзявали ли сте се от видяното, което трябва да покажете на зрителите?

Първо, историите, които разказвам, са професионално занимание. Те са нещо, което е част от моя живот и го правя с удоволствие. Някои от героите в тези истории са достойни за герои във филмов сюжет. Един от тях намерих на няколко метра под земята - в дълбока комуникационна шахта, заобиколен от огромни плъхове, останал кожа и кости, прояден от въшки... Решил да сложи край на живота си, защото загубил надежда, че доброто го има. Оказа се, че е с присъда, заради поредна дребна кражба - този път на тамбура и тъпан от читалище в провинциален град. Заложил личната си карта за няколко лева и решил да се скрие под земята от изтърпяване на наказанието.

Всъщност, той се беше самоосъдил на много по-тежко наказание...

Извадихме го от дупката с оператора Десислав Митов.

След това го снимах как излиза от затвора, укрепнал, заякнал и с надеждата, че му предстои нов живот.

Няколко години по–късно разбрах, че окончателно е решил да скъса с живота..., заради алкохола...

Приживе ми беше доверил, че не знае дали ще успее да намери компромис с угризенията си, породени от пропуснатото време, да намери смисъла на живота си.

Ревал съм на глас, заради някои истории. Заради други съм се смял. Заради трети съм се чувствал объркан... В търсене на поуката и посоката.

Някой от абсурдите оставал ли ви е без думи и в състояние да не можете да разкажете за него? Най-невероятната история, на която сте попадал?

Едно признание...специално за вас... Има няколко истории, които не съм разказвал, защото смятам, че са ненормално абсурдни. Надвишават всякакъв праг на чувствителност и излизат извън нормите на човешкото възприятие.

Но често си спомням за историята на един класически отшелник. Мъж, който покрива стандартите на Холивуд за приключенско кино. Този напълно абсурден човек живее сам в каменна къща, навръх планината. Постройката е с формата на бъчва и има няколко подземни етажа, изкопани на ръка. Стопанинът спи на хамак, който виси от тавана на "спалнята“ му. Твърди, "че така изпитва вкуса на свободата и спокойствието, все едно, че е на небето...".

Този мой герой донякъде си прилича със Сизиф... Продължава да копае и бута огромни камъни в буквалния смисъл на думата. Цепи скалите наоколо, като налива в пукнатините вода, която замръзва и се разширява. Така успял да отвори огромен кратер, свързан с подземна река. Къпе се в него при минусови температури, за да се калява.

Яде всичко, което се намира в природата - змии, гущери, охлюви, гъби, корени...

Внимание! Докато снимах тази история, опитах и от „плътта на Адам и Ева...". Моят герой ме почерпи с кафе, сварено от бяла огнеупорна глина. Точно от такава, от каквато Бог, според поверието, е създал първия човек...

Наричат ви „Царят на абсурдите“, избраха ви за „Достоен българин на 2017 година“. Как се съчетават тези две неща? Трябва ли човек да е абсурден, за да бъде достоен? Или това мнение идва още от Ботевото „свестните у нас считат за луди“?

Абсурдността е изначало заложена в човешката същност. Людете не мирясват, докато не си надвият на ината. Въпросът обаче е, как да се преборим с ината си. Да го обуздаем и да насочим енергията в полезна посока!

Абсурдността и достойнството вървят ръка за ръка, защото е много по-лесно да преклониш глава, отколкото да я изправиш. А понякога този, който е дръзнал безкомпромисно да отстоява мнението си, в очите на околните изглежда странен и "социално луд".

Все се заричам, че няма да препрочитам една от любимите се книги "БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД". В нея, освен всичко друго, Иван Хаджийски поставя и диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта". Анализът на автора за абсурдността на българския поведенчески рефлекс е толкова разтърсващ, че те кара да се хващаш за главата.

Ще допълня само, че често се срещам с абсурдни прояви "на таланта да се вика силно наум и да се мълчи на глас".

Че зрителите си падат по вашата рубрика говори фенгрупата, която е създадена. И още нещо, във фейсбук се появи също група, която призовава да сте водещ на централните вечерни новини в националната телевизия (навярно смятат всичко, което става у нас и намира място в медиите. за абсурд!) Наричат ви „откритие в телевизионната журналистика“. А вие, скрито в себе си, чувствате ли се „откритие“?

Мечтата ми да бъда водещ, поне на една централна емисия новини, не знам кога и дали ще се сбъдне... Иначе, благодаря за комплимента... аз съм много суетен, още веднъж благодаря! Дали съм откритие, не знам. Знам, че съм различен, често екстравагантен... идва ми отвътре, нито го изигравам, нито го преигравам! Понякога, трудно се удържам... Имам голям мерак да отида на Световно първенство за репортери. Гледам всякакви телевизионни формати - новинарски, публицистични, забавни... Гледам и се питам - "дали мога да го направя по-добре"?

Зрители, слушатели и читатели вече като че ли се чувстват изтерзани от единствено поднасяните черни новини. Вие как се отнасяте към това, че почти всички емисии в телевизиите започват само и единствено с новини за грабежи, убийства, катастрофи? Къде избяга добрата новина, Румен Бахов?

Добрата новина е около нас. Често просто не я забелязваме. Колкото по-добре живеят хората, толкова по-трудно забелязват хубавите неща, защото ги приемат за даденост. Светът е пъзел от добри и лоши новини от хилядолетия насам. Не е задължително да има изобилие от добри новини, важно е да се полагат усилия срещу причините, пораждащи лоши новини.

Към кое можете да останете безучастен, безразличен и да си кажете: това не ме интересува?

Приемам, че право на всеки е да инвестира усилията си в желана от него посока. Дразня се, когато виждам можещи хора да се занимават с глупости. Приемам, че това е техен избор и ако не накърняват обществен интерес, каквото си искат, това да правят. Това може да бъде проява и на социално отшелничество, често срещано е.

Друг вариант е модерното номадство, по-известно като травъл ливинг - живот пътешествие или живот в пътешествие. Начин на живот, при който хората оставят домовете си и тръгват на доживотно околосветско пътешествие, без да им пука къде ще бъдат и какво ще правят. Срещал съм такива хора. Твърдят, че това е вкусът на свободата. Но не е моето нещо! Безразличен ми е подобен прочит на живота, не ме интересува.

Все още ли футболът е ваша страст, след като е неосъществената ви мечта? И какво загуби във ваше лице българският футбол?

Когато видя футболно игрище, изпитвам тръпка. Футболът е феномен. Рано или късно, ще си направя футболна врата в хола и ще си купя робот, който шутира. По един час на ден ще тренирам спасяване на удари. Това е неосъществена моя мечта - да пазя вратата на голям футболен отбор. Бях много добър, но се разминах с това. Не бих отказал да ме картотекират в аматьорски отбор и да изигравам по някой мач.

Без показна скромност: какво спечели българската журналистика от вашето предпочитание към нея и от вашето предаване?

Може би, различен маниер на показване на действителността, която ни заобикаля, и провокативен опит за разкриване на по-долни пластове. Телевизионерството е облагодетелствано, че използва изразни средства, които дават неограничени възможности. Щастлив съм, че имам възможността да правя това, което правя! Признавам, че има и моменти, когато се ядосвам, че не съм успял да извлека максимума. Минава ми бързо и продължавам! Радвам се, че ми се обаждат и ми пишат много българи, които живеят в чужбина. Бях поканен на събора в Ориндж Каунти, където видях хиляди наши сънародници, които са постигнали българската мечта в Америка. С много труд, постоянство и честност!

С опита, който имате, можете ли да посочите, да речем, десетте или петте най-големи абсурда в нашия живот през прословутия Преход?

Вероятно, всеки би направил по свой си начин подобна класация, но се сещам за няколко, които са част от народопсихологията ни. Те са важни и показателни за отношението ни към труда и успеха и представляват социокултурен феномен.

- рекорд по брой на политически партии, регистрирани за участие в избори.

- маниакално желание за закупуване на скъп автомобил, телефон или друга вещ, с които да се впечатлят и респектират околните.

- продължаващата в обществото нагласа, че правилата важат само за другите, а този, който стриктно ги спазва, не е нищо друго, освен "будала".

- нежеланието да повярваме, че просперитетът на нацията винаги е плод на колективни усилия, както и страхът да не се минем, ако безвъзмездно свършим нещо за общото благо.

- продължаващото безразборно изхвърляне на фасове и боклуци по улиците, съчетано с оглушителния обществен вой, че навсякъде е много мръсно.

Фаталните абсурдни мигове в живота на самия Румен Бахов? Има ли ги и можете ли да разкажете за тях?

Има, но ще ви ги разкажа в следващото интервю...

Коя е пътеводната ви мисъл, за да оцелеете и да продължавате бодро напред?

Ще ви отговоря, но не накратко! Имам честта и привилегията да съм заобиколен от доказани професионалисти. Двама от монтажистите, с които работя, впечатлиха носител на най-авторитетната американска наградата за монтаж. Изпитах гордост и удовлетворение...Те двамата са на световно ниво!

Готов съм със сценарий за филм, който да бъде заснет със смартфон…Това е последен писък на модата, набира скорост и има бъдеще. Холивуд също проявява интерес към подобни опити.

 Убеден съм, че живеем и ще живеем по-добре. Вярвам, че с труд, талант и професионално отношение към работата - успехите са орисани да се случат! Благодаря на всички, които изтърпяват, поощряват и се радват на това, което се опитвам да правя!

Прегръщам всички с пожелание за много здраве!

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Известната актриса от Централния куклен театър се вдъхновява от срещите си с малките зрители. Всяко лято с група други творци работи за деца в неравностойно положение, събрани на Юндола

13.06.2019/20:36

Испанската фамилия Санча пречупва през съдбата си войните и вдъхновенията на 19, 20 и 21 век. Поела от Малага през Лондон, Париж, Москва, Берлин, Мексико, след важна спирка в София, тя стига до Мадрид и Виена. Изложба в Националната галерия показва картините и историите на 4 поколения от удивителното семейство. Важна роля в него има и журналистката Анелия Стоянова-Санча, дъщеря на Людмил Стоянов и съпруга на Хосе Санча.

07.06.2019/11:53

По повод 175-годишнината на българската журналистика и 125 години от учредяването на организирано журналистическо движение гост на СБЖ беше председателят на Съюза на руските журналисти Владимир Соловьов. Неговата визита предизвика интерес сред журналистическата общност, с която той проведе сърдечна среща-разговор, в който откровено отговаряше на зададените му въпроси.

24.05.2019/22:36

Тези дни излезе по книжарниците една книга, която събуди интереса на читателите. Журналистът Калин Тодоров успя да надникне „Зад завесата на соца“. Освен като журналист преди и след промените, той е известен с това, че е поел интереса към занаята ни не от кого да е, а от Соня Бакиш – дългогодишен редактор на сп. „Жената днес“ и може би най-респектиращата и достойна за уважение професионалистка, и на най-дълго управлявалия България премиер Станко Тодоров.

18.05.2019/19:44

Отдавна се бях „прицелила“ да разговарям с главния редактор на в. „Ереван“ Вартануш Топакбашян. И ето че събитие около вестника ни събра на разговор. Нашега или наистина, но вестник „Ереван“ вече е на 75 лета и е сред изданията, за които може да се каже, че в условията на демокрация у нас е дълголетник и успява да удържи на житейските бури.

14.05.2019/17:21
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 205 гости

Бързи връзки