Милияна Балетич: Военният журналист се докосва до истината за живота и смъртта

18.12.2018 /13:55 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Милияна Балетич

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

Тя е от хората, които веднага те спечелват с емоционалните си думи и откровеност. Да си призная, стреснах се, като я чух да произнася, че „журналистиката е злоупотреба с професията“ и реших да я поканя да даде интервю за сайта на СБЖ.

Милияна Балетич е единствената жена, която се занимава с афоризми в бивша Югославия и е публикувала над 2500 от тях в редовната си колонка във вестник „Дневник“, озаглавена „Намекване“. Нейната книга "Ексхумацията на истината" (2002) е събрала автентични свидетелства за войната, както и интервюта, правени тогава. През 90-те години е редактор и коментатор в новините и политическия отдел на държавната РТС, прави на живо предавания несамо от студиото, а и на терен и е военен репортер от бойните полета в гражданско-религиозната война при разпадането на бивша Югославия.

Като "храбра славянка“, пробила информационната блокада на многострадална Югославия чрез тюменския телевизионен ефир", през 1992 г. е наградена с плакет и ордена „Св. Императорско семейство Романови“. Като журналист Милияна непоколебимо се бори в името на истината, като това й носи  "печалбата", че през 1994 г., по предложение на тогавашния специален пратеник на ООН за бивша Югославия Тадеуш Мазовецки Съветът за сигурност на ООН издава решение, с което се забранява да упражнява  журналистическата си професия, което й носи отстраняване от телевизионния екран.

След 5 октомври 2000 г., по времето на управлението на Зоран Джинджич, властта започва политическо преследване срещу нея, като я изгонват от работа, конфискуват апартамента й и дори има искане към Трибунала в Хага за нейното екстрадиране, лепвайки й етикета "символ на журналистите-подпалвачи на войната".

След 9-годишен съдебен спор Милияна Балетич е възстановена на работа, но и до ден-днешен трябва всеки ден да се обажда в редакцията (подобно на тези които се обаждат полицията) където дава предложения за теми и емисии, но не и се дава да ги реализира. Въпреки съдебното решение, журналистката продължава да не може работи.

При тези обстоятелства, за да може да се занимава с журналистика, тя откри сайт www.milijanabaletic.com, където публикува коментари и анализи на настоящите вътрешни политически проблеми и глобалните движения. „Смятам, че съм една нормална и обикновена личност, за която парите и материалните блага не означават нищо, което говори, че никой не може да ме купи – ми сподели Милияна. - Единственото, което искам много, е най-после истината да излезе на бял свят.“ И макар че днес живее нормално, в душата й спомените са оставили дълбоките белези на преживяното и видяното.  Тя ми каза,че се е отучила вече да се бори, но е убедена, че само ако се борим за дадена кауза, винаги ще побеждаваме. 

- Милияна, малко стряскащо звучи формулировката ви: „Журналистиката – злоупотреба с професията“. Какво искате да ни кажете?

- Според мен глобализмът уби журналистиката. Това означава, че тези, които я „окупираха“, не дават нито един долар или евро, а накрая печелят от това. Те купиха най-големите професионалисти, което означава, че освен да си голям професионалист, трябва и да си човек без чувството на чест. Купиха ги за пропагандисти  и при това ги нарекоха „независими журналисти“, така че измамата да мине по-лесно и незабелязано.

На бивши журналисти, които не искаха да продават истината, им лепваха различни етикети, само и само да се откажат от професията. Не можеха да ги купят, но пък затова можеха да ги елиминират, и така от високо професионалната журналистика не остана нищо, а я превърнаха в услуга на своята пропаганда.

От друга страна лансираха пълни аматьори, като им дадоха възможност да се занимават с най-сериозните теми в журналистиката, за да се създаде впечатлението, че се дава възможност и за друго мнение. И за да не се спука балонът, защото народът усеща, че го лъжат, което е много жалко, тъй като нито един човек не иска да приеме аматьорски приказки. Така че това направо си е позор. Или с една дума,глобализмът уби журналистиката чрез купени журналисти-професионалисти и аматьори и поради това казвам,че тази журналистика е злоупотреба с професията.

- А фалшивите новини елементи ли са на тази злоупотреба и какво е мястото на хибридните войни в медиите?

- Вижте, тези висококачествени професионалисти имат задачата - за това им плащат техните шефове! - да опаковат пропагандата във формата на журналистическа истина и по този начин да промиват мозъците на хората. И то така,че народът несамо да не се противопоставя, а и да защитава своя „окупатор“, убеден че той мисли за неговото добро.

- Според вас кой и как злоупотребява с нашата професия – журналистите, които работят в нея и са принудени финансово и политически да са в услуга на управляващите, или пък самите управляващи?

- В духа на шегата ще ви отвърна, че това е търговия. Няма нечестна журналистика без нечестни журналисти, нито пък има купени пропагандисти на пазара на журналистиката без интереса и капитала на босовете. Трябва да има две условия – от една страна да е висококачественият като професионалист журналист, но нечестен като човек , а от друга – безкрупулни управляващи, които в името на своя интерес да го купят.

Все пак си мисля, че по-виновен е дивият  капитализъм, отколкото журналистиката, защото всяка професия си има и нечестни хора. При нас те са такива, които са купени, и такива, които не могат да бъдат купени. Но капиталът е много по-силен от тези две категории. Първите ги убиват с парите, които им наливат, а другите може и физически да бъдат  ликвидирани или по друг начин.

- Неизличима болест ли е според вас злоупотребата в журналистиката и можем ли да се излекуваме от нея?

- Можем. Ние в Сърбия имаме поговорка, че клин клин избива. И ако до 2000-та  година у нас имаше еднополярен свят, то сега той е мултиполярен и сблъсъкът е там, а зад честните журналисти трябва да застане някоя сила. Аз виждам такава в лицето на Русия. Трябва да застане зад тях и да ги защити, за да могат да работят, да търси точно тях. И понеже журналистиката не е евтина професия, трябва да се дадат и средства, най-вече за тв журналистиката.

Но аз мога да говоря единствено за Сърбия и сръбския народ, който е хитър народ, но е подложен на такава голяма пропаганда, че мозъците на хората вече са промити. Но ако има истински медии с добри професионалисти, качествена програмна схема, която поднася достоверна информация, то за по-малко от осем месеца народът ще разбере за какво иде реч. 

- И понеже споменахте народа, как се отразява този зловреден порок – злоупотребата в журналистиката, върху доверието на хората в медиите?

- Да ви кажа честно, днес хората са изпаднали в състояние, което може да се нарече зомбиране. Бомбардират го с много и различна информация и по тази, която му е най-близка, си изгражда мнението. Във всеки случай е вкарван в заблуждение и така лесно попада в капана на пропагандата.

- Какво е да си първата жена военен репортер в горещите точки в бивша Югославия? Какво е усещането?

- За мен войната е особен вид лудост, която владее човечеството. Тя има свой мирис и това е мирисът на барут и смърт. Има и своя цвят, своите закономерности и е ситуация, която кара човек  да деградира и да приема това за нормално състояние. За войната смъртта е нещо нормално, а животът - ако Бог го даде. Когато отразявах на живо по местата, където се водеше войната, и когато трябваше да погребвам мои близки, може да се каже, че дори изпитвах някаква съпротива към това, дето всички много плачеха.

Ще ви дам пример с един мой близък, който умря в болница. Тогава все си мислех, че тези хора не знаят какво е животът или смъртта, а, от друга страна, виждах как млади хора – на по 20-30 години, умираха на фронта убити или ранени, някои от тях обезглавени по най-жесток и кръвожаден начин, които се жертваха в името на това да живеят в друго време, в мир. Не ми беше никак лесно и приятно, когато някои не желаеха да гледат картини от войната по телевизията, защото си мислех: как може да са такива егоисти, да не изпитат поне малко съчувствие. А аз си мислех, че по този начин отдаваме на тези хора своето преклонение, своя пиетет, заради техните страдания и мъки.

Отдавна в моята страна войната отмина, вече изтекоха много години, и аз самата вече не мога да гледам картини от войните. А може би това е знак, че вече съм се върнала към нормалния си начин на живот.

- А къде бяхте военен кореспондент?

- О, навсякъде. Началото на войната ме завари във Вуковар, а след това Западът и хърватите разшириха фронта и военните действия се прехвърлиха най-вече в Дубровник. Та Вуковар, Дубровник, Мостар, Сараево. Бях навсякъде.  Да ви призная, беше ужасно. Там, където бяха най-големите главорези, си пролича колко е коварен Западът.

Сега всички се възмущават като гледат как в арабските страни обезглавяват невинни хора, но аз искам да ви кажа, че муджахидините в Босна и Херцеговина също сечаха главите на сърби и се снимаха с тях. Опаковаха ги в дървени сандъци по две и стъпваха върху тях с ботушите си докато очите им още се движеха и даваха признак на живот.

Това го показах по телевизията и затова от Запада, макар да бях независим журналист, ми лепнаха етикет за глас на пропагандистката машина на Милошевич. Непрекъснато твърдяха,че сърбите са агресорите и палачите. И нито една от западните медии не си правеше труда да напише и да говори за муджахидините, а те бяха не по-малко от десет хиляди.

А и още нещо. Спомням си и досега за един от най-страхотния пропаганден ход, който се отнасяше до случилото се на ул. „Вася Мискина“ в Сараево. Беше в началото на войната. На една голяма опашка хора се бяха наредили за хляб и мляко. Улицата е много малка, но с много високи сгради. Та там бяха заложили експлозиви и унищожиха всичките тези невинни хора. Всичко беше в кръв и разкъсани тела. А всички западни медии, като CNN, БиБиСи и други, твърдяха ,че това са го извършили сърбите. А камерите им бяха предварително инсталирани там!

Това бяха първите саможертвени акции на мюсюлманите, а го приписаха на сърбите, което не е вярно. Със страхотни лъжи прикриха това, което се случи във Вуковар, Сараево и Сребреница.

Снимки: Спирдон Спирдонов и личен архив  

 

Сподели в
 

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

20.01.2019/13:06

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право несамо защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас.

11.12.2018/08:05

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Международната и Европейската федерации на журналистите (IFJ / EFJ) отново призовават ЕС да се застъпи за защита на правата на всички журналисти, тъй като преговорите по Директивата за авторсоко право при цифровия единен пазар все още не са приключили, съобщават от МФЖ.

21.01.2019 /12:47

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява всички журналисти и семействата им с коледно-новогодишните празници, като им пожелава мир, здраве, обич и благоденствие

23.12.2018 /21:21

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 46 гости

Бързи връзки