Начало
 
 

„Вик” закриляше от беди с истини и професионализъм

26.12.2018 /18:25 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Последният брой на „Вик” от 1994 г. излиза с календара за предстоящата 1995 г.

Списанието бе месечно, имаше девиз „Информацията като защита” и бе издание на някогашната Гражданска защита на Република България. Целта му, още по-точно изписана, бе – да е от полза и за страната, и за всички при бедствия, аварии, катастрофи, тероризъм.

Озовах се там в началото на 90-те, малко след като главният редактор Иван Ангелов бе събрал почти целия си екип. Негова бе и подробната концепция за списанието.

Направил я бе с мерак, с голямо старание, с премисляне на много детайли, които по-късно щедро се отплащат на създателя си, а и през последвалите години не спираше да дообогатява първоначалния си замисъл.

Иван Ангелов беше и е вестникар с много опит – трудил се във вестниците „Земеделско знаме”, „Антени” „Работническо дело”, БНТ. А в редакцията заварих и Иванка Николова – от позабравения днес, ала чудесен вестник „АБВ”, Росица Цонева, фоторепортерката Елизабет Пеева.

Сетне редактор бе и известният социолог Христо Домозетов, а фоторепортер стана Тони Георгиев – и той млад и енергичен като предшественичката си. Секретарка на редакцията бе усмихнатата и разговорлива Милка Недева. Тя държеше и ключа от „касата” на „Вик”. Тя ощастливяваше – с хонорари, и сътрудници, и редактори.

Една шепа хора бяхме. И не мога и не бива да пропусна и двойката Делчо и Кери – отговорни за предпечатната подготовка. Кери – и за коригирането на всичко неточно изписано.

„Главата” бе дело на покойния вече художник Рачо Буров, а в брой 1. най-личният материал бе от Петър Станчев.

Да поясня конструкцията на списанието  

Имаше 4 раздела – „Природа – човек”, „Технологии – човек”, „Общество – човек” и „Човек – човек”. За първия грижа имаше Иванка Николова; за втория – аз; третият бе поверен на Росица Цонева, наследена от Христо Домозетов, а четвъртият – на сътрудничката Заря Калева.

Разчитахме и на рояк други сътрудници. Ще изредя част от многото – Бойко Рангелов, Латин Латинов, Васил Симеонов, Красимир Костов, Гаро Мардиросян, Маргарита Москова, Емил Георгиев, Димитър Стоянов, Йордан Тънгъров, Маруся Петкова. 

Използвахме много тематични информации и от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който по онова време все още беше към БАН, и от КАТ, и от БТА.

Превеждахме и изписвахме и заглавията, и съдържанието на всеки брой и на български, и на английски. Като минаха няколко години, почнахме да правим и малки резюмета на материалите на английски.

Събрано в няколко думи – спретнахме с дружни усилия издание, което

достойно представяше Гражданска защита пред обществото  

Не военно-ведомствено, не тесно-  и дребногръдо или дребногърдо (изберете си което повече ви харесва) списание.

Всеки раздел бе оформен графично, „почваше” с колонка с интересни данни по съответната тематика – от цял свят. Пак във всеки брой имаше коментар на дежурния сеизмолог, информация за радиоактивността в страната и за замърсяването на въздуха. Само във „Вик” (не забравяйте, че пиша за средата на 90-те години на отминалия век) можеше да се види карта на т.нар. „Черни точки по пътищата”.

А завършваха разделите с колонката „30 дни в 30 реда”. И нямаше брой без кръстословица, астрология, „Рискоскоп”, „Биоритми”. 

Графичното оформление се правеше или от Валентин Бояджиев, който нерядко и пишеше, подписвайки се с второто си име – Тодоров, или от Красимир Георгиев – вестникар и издател.

Ако се случеше някой от двамата да отсъства по някаква причина, Иван Ангелов сам свършваше и тая работа. Не му бе лесно, но – с изпушването на няколко кутии цигари повече и с оставане до късни доби, всичко ставаше в срок. За да се „завърти”  по график броят в печатницата на Университета за национално и световно стопанство в Студентския град.

Имахме само един компютър   

Пишехме на старовремските машини, но пък бяхме абонирани за сп. „Нюзуик”, четяхме го внимателно и редовно използвахме всичко, което ни бе потребно от него. Организирахме абонаментни кампании; дирехме реклами; правехме коледно-новогодишни броеве с календари; отпечатвахме и малки рекламни календарчета с фирмата си – „Вик”. 

Гостуваха на страниците ни и посланици; „отразявахме” международни конференции, посветени на тематиката на организацията ни, в които участваха представители на страни от почти цяла Европа; няколко пъти публикувахме и текстове на наши пратеници в Италия, Турция, Сан Марино. 

Правехме европейско списание   

Адресът ни бе: улица „Никола Габровски” № 30. А редакцията се помещаваше в 3 стаи – за главния редактор и фоторепортера; за секретарката, документацията и плащането на хонорари; за редакторите.  

Тъй – до пролетта на 2001-ва.

Тогава „доброжелатели” на делото ни ритнаха бурето (масата/ стола)  под краката ни и клупът на добре насапунисанато въже около гърлото на „Вик” се стегна невъзвратимо. Дъхът и гласът ни секнаха. 

Няколко години по-късно и Гражданска защита бе претопена.

...Не е необходимо човек да е пророк, за да осъзнае, че гръмотевичните, земетръсни и потопни последици от това малоумно  „визионерство” тепърва ще се стоварят връз главите на всички ни.


 

Сподели в
 

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020/14:58

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020/13:50

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

21.05.2020/11:22

„Ако човек може да направи в живота си мъничко добро, е най-доброто, защото зло всеки може да направи„. Така казва в интервю роденият в Харманли актьор Димитър Хаджиянев, от чиято кончина се навършиха 15 години.

19.05.2020/11:39

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

18.05.2020/17:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки