Начало
 
 

„Вик” закриляше от беди с истини и професионализъм

26.12.2018 /18:25 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Последният брой на „Вик” от 1994 г. излиза с календара за предстоящата 1995 г.

Списанието бе месечно, имаше девиз „Информацията като защита” и бе издание на някогашната Гражданска защита на Република България. Целта му, още по-точно изписана, бе – да е от полза и за страната, и за всички при бедствия, аварии, катастрофи, тероризъм.

Озовах се там в началото на 90-те, малко след като главният редактор Иван Ангелов бе събрал почти целия си екип. Негова бе и подробната концепция за списанието.

Направил я бе с мерак, с голямо старание, с премисляне на много детайли, които по-късно щедро се отплащат на създателя си, а и през последвалите години не спираше да дообогатява първоначалния си замисъл.

Иван Ангелов беше и е вестникар с много опит – трудил се във вестниците „Земеделско знаме”, „Антени” „Работническо дело”, БНТ. А в редакцията заварих и Иванка Николова – от позабравения днес, ала чудесен вестник „АБВ”, Росица Цонева, фоторепортерката Елизабет Пеева.

Сетне редактор бе и известният социолог Христо Домозетов, а фоторепортер стана Тони Георгиев – и той млад и енергичен като предшественичката си. Секретарка на редакцията бе усмихнатата и разговорлива Милка Недева. Тя държеше и ключа от „касата” на „Вик”. Тя ощастливяваше – с хонорари, и сътрудници, и редактори.

Една шепа хора бяхме. И не мога и не бива да пропусна и двойката Делчо и Кери – отговорни за предпечатната подготовка. Кери – и за коригирането на всичко неточно изписано.

„Главата” бе дело на покойния вече художник Рачо Буров, а в брой 1. най-личният материал бе от Петър Станчев.

Да поясня конструкцията на списанието  

Имаше 4 раздела – „Природа – човек”, „Технологии – човек”, „Общество – човек” и „Човек – човек”. За първия грижа имаше Иванка Николова; за втория – аз; третият бе поверен на Росица Цонева, наследена от Христо Домозетов, а четвъртият – на сътрудничката Заря Калева.

Разчитахме и на рояк други сътрудници. Ще изредя част от многото – Бойко Рангелов, Латин Латинов, Васил Симеонов, Красимир Костов, Гаро Мардиросян, Маргарита Москова, Емил Георгиев, Димитър Стоянов, Йордан Тънгъров, Маруся Петкова. 

Използвахме много тематични информации и от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който по онова време все още беше към БАН, и от КАТ, и от БТА.

Превеждахме и изписвахме и заглавията, и съдържанието на всеки брой и на български, и на английски. Като минаха няколко години, почнахме да правим и малки резюмета на материалите на английски.

Събрано в няколко думи – спретнахме с дружни усилия издание, което

достойно представяше Гражданска защита пред обществото  

Не военно-ведомствено, не тесно-  и дребногръдо или дребногърдо (изберете си което повече ви харесва) списание.

Всеки раздел бе оформен графично, „почваше” с колонка с интересни данни по съответната тематика – от цял свят. Пак във всеки брой имаше коментар на дежурния сеизмолог, информация за радиоактивността в страната и за замърсяването на въздуха. Само във „Вик” (не забравяйте, че пиша за средата на 90-те години на отминалия век) можеше да се види карта на т.нар. „Черни точки по пътищата”.

А завършваха разделите с колонката „30 дни в 30 реда”. И нямаше брой без кръстословица, астрология, „Рискоскоп”, „Биоритми”. 

Графичното оформление се правеше или от Валентин Бояджиев, който нерядко и пишеше, подписвайки се с второто си име – Тодоров, или от Красимир Георгиев – вестникар и издател.

Ако се случеше някой от двамата да отсъства по някаква причина, Иван Ангелов сам свършваше и тая работа. Не му бе лесно, но – с изпушването на няколко кутии цигари повече и с оставане до късни доби, всичко ставаше в срок. За да се „завърти”  по график броят в печатницата на Университета за национално и световно стопанство в Студентския град.

Имахме само един компютър   

Пишехме на старовремските машини, но пък бяхме абонирани за сп. „Нюзуик”, четяхме го внимателно и редовно използвахме всичко, което ни бе потребно от него. Организирахме абонаментни кампании; дирехме реклами; правехме коледно-новогодишни броеве с календари; отпечатвахме и малки рекламни календарчета с фирмата си – „Вик”. 

Гостуваха на страниците ни и посланици; „отразявахме” международни конференции, посветени на тематиката на организацията ни, в които участваха представители на страни от почти цяла Европа; няколко пъти публикувахме и текстове на наши пратеници в Италия, Турция, Сан Марино. 

Правехме европейско списание   

Адресът ни бе: улица „Никола Габровски” № 30. А редакцията се помещаваше в 3 стаи – за главния редактор и фоторепортера; за секретарката, документацията и плащането на хонорари; за редакторите.  

Тъй – до пролетта на 2001-ва.

Тогава „доброжелатели” на делото ни ритнаха бурето (масата/ стола)  под краката ни и клупът на добре насапунисанато въже около гърлото на „Вик” се стегна невъзвратимо. Дъхът и гласът ни секнаха. 

Няколко години по-късно и Гражданска защита бе претопена.

...Не е необходимо човек да е пророк, за да осъзнае, че гръмотевичните, земетръсни и потопни последици от това малоумно  „визионерство” тепърва ще се стоварят връз главите на всички ни.


 

Сподели в
 

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

22.03.2019/17:23

Тази година плевенското читалище „Съгласие” чества 150 години от създаването си и по този повод са предвидини серия амбициозни прояви.

16.03.2019/17:22

В живота на всеки народ има празници, които са неотделими от неговото битие. Датата Трети март е трайно свързана с историята на Третата българска държава. Всеки българин ще ви каже, че на този ден отбелязваме Освобождението от турско робство и че на тази дата е подписан Санстефанският мирен договор. Въпросът е защо точно на тази дата, а не по-рано или по-късно?

03.03.2019/09:57

Навършват се 136 години от приемането на първия Закон за печата в България. След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. свободата на печата е гарантирана от Търновската конституция, която е приета на следващата 1879 г.

12.02.2019/14:40

На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферския книжар и издател Димитър Паничков - виден български родолюбец от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България.

08.02.2019/13:18

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 141-годишнината от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията

03.03.2019 /00:17

Публикуваме решението на УС на СБЖ за свикване на Общо събрание и дневния ред, както и факсимиле от съдебно "Определение", от което произтича невъзможността за свикване на отчетно-изборно събрание, докато срещу Съюза още има висящи съдебни дела

27.02.2019 /15:47

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 133 гости

Бързи връзки