Начало
 
 

Какво стои зад посегателството на неонацисти срещу журналисти в Рим

10.01.2019 /19:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Неонацисти отправят характерния си поздрав на възпоменание на римската улица „Ака Ларентия”

Репортер и фотограф от L’Espresso станаха обект на агресия от страна на ултрадесни активисти. Главният редактор на списанието негодува за вялата реакция на вътрешния министър Матео Салвини и му напомня, че италианската конституция е антифашистка

В Италия не стихва отзвукът от инцидента на 7 януари, когато репортер и фотограф на списание L’Espresso бяха удряни и ритани от неофашисти, докато се опитваха да отразяват тяхно събитие. По този повод главният редактор на списанието Марко Дамилано написа остър коментар, отправен директно към вътрешния министър Матео Салвини. В текста се порицава вялата и дори „отегчена” реакция на министъра спрямо инцидента и му се припомня, че „има задължението да гарантира безопасността на всички граждани, включително на журналистите, както и зачитането на конституцията на републиката, която е антифашистка”.

Малтретирането на журналистите се разиграва навръх отбелязването от страна на няколко неофашистки формации на 41-годишнината от драматично събитие, станало на 7 януари 1978 г. и влязло в историята като клането от улица „Ака Ларентия”. На тази дата в резултат на стрелба, открита предположително от ултралеви терористи, са убити двама млади членове на неофашистката партия Италианско социално движение, излизащи от офиса й на римската улица „Ака Ларентия”.

Трябва да се знае, че 70-те години на 20-ти век в Италия често са наричани „Оловните години” заради ескалацията на политическото насилие, упражнявано тогава и от ултрадесни, и от крайнолеви групировки. По същото време е в ход и прословутата операция „Гладио” на спецслужбите на САЩ и НАТО, целяща да предотврати влизането в правителството на силната Италианска комунистическа партия. Смята се, че развихрянето специално на левичарскя тероризъм, чийто връх е отвличането и убийството на бившия италиански премиер Алдо Моро от „Червените бригади” тъкмо през 1978 г., е целяло - и е постигнало - италианското общество да се отдръпне от всичко ляво, най-вече от ИКП, макар тя винаги да е осъждала тероризма.

Конкретно за случая със стрелбата на улица „Ака Ларентия” така никога и не е доказано безспорно, че зад нея стоят крайни левичари. Версията за такава следа се дължи единствено на аудиокасета, подхвърлена на една бензиностанция. В записа на нея отговорност за нападението на „Ака Ларентия” поема организацията Nuclei Armati per il Contropotere Territoriale („Въоръжени клетки за териториална съпротива”). Но преките извършители така и никога не са заловени. Чак през 1988 г. в една от тайните квартири на „Червените бригади” в Милано е открит картечният пистолет Scorpion, с който са застреляни убитите на „Ака Ларентия”.

Впрочем, може да се припомни, че основателят на „Червените бригади” Ренато Курчио първоначално е членувал в неофашистка групировка и чак по-късно се прехвърля на противоположния полюс. През същата метаморфоза преминават и други негови съратници.

Важна е и още една ретроспекция към стрелбата на „Ака Ларентия” на 7 януари 1978 г. Вестта за нападението много бързо се разчува и веднага на мястото започват да се събират активисти, парламентаристи и ръководни дейци на Италианското социално движение (ИСД). Идват и журналисти, но доста от тях са с негативно отношение към неофашистите, в резултат на което възниква скандал, прелял в сбиване. В него се включва и тогавашният лидер на младежката организация на ИСД Джанфранко Фини, който години по-късно ще преобразува партията в Национален съюз и дори ще стане външен министър.

За да потуши разгорещените страсти на „Ака Ларентия” вечерта на 7 януари 1978 г. се намесва и полицията, която обаче само влошава положението, защото произведен от неин служител изстрел ранява смъртоносно още един млад неофашист, починал два дни по-късно в болницата.

През изминалите оттогава десетилетия всички италиански политически сили са осъждали драмата на „Ака Ларентия” и въобще насилието от „Оловните години”, като е била почитана паметта на всички жертви - десни, леви, служители на реда и т.н. При възпоменанията през 2008-ма тогавашният ляв кмет на Рим Валтер Велтрони  заявява, че паметта за случилото се на „Ака Ларентия” е „граждански дълг на обществото”. През 2012-та обаче мемориалната плоча върху фасадата на някогашния офис на ИСД на тази улица е сменена. И надписът на новата плоча определя убитите млади неофашисти вече не като жертви на политическото насилие изобщо, а като „жертви на комунистическата ненавист и на държавните слуги”...

Тази година масовото поклонение, организирано на улица "Ака Ларентия" от възходящата ултрадясна партия CasaPound, бе с фашистки лозунги и с поздрава с изпънатата напред дясна ръка. Показателно видео оттам е качено в YouTube.

Ето това е парещият контекст и на случая с неофашисткото посегателство срещу журналистите от левеещото списание L’Espresso, което редовно критикува крайната десница, както и много от решенията на вътрешния министър Матео Салвини от партия Лигата.

Репортерът Федерико Маркони и фотографът Паоло Маркети отиват на 7 януари т.г. да отразяват за списанието си възпоменанието за жертвите от „Ака Ларентия” на римското гробище Верано, където те са погребани. Възпоменанието е организирано от няколко неофашистки организации, сред които са Avanguardia Nazionale („Национален авангард”), Forza Nuova („нова сила”) и Fiamme Nere („Черен пламък”). Avanguardia Nazionale всъщност официално е разпусната още през 70-те години, когато е обявена от властите за подривна, но де факто и до днес продължава да действа, сочи в репортажа си за събитието L’Espresso.

Неколцина от организаторите, сред които е и водачът на римската организация на Forza Nuova Джулиано Кастелино, отиват при журналистите и настовят те да им покажат както журналистическите си документи, така и личните карти. Щом виждат, че Маркони и Маркети са от L’Espresso, неофашистите стават агресивни, започват да ги удрят с юмруци и да ги ритат. Кастелино и негов съратаник от Avanguardia Nazionale отнемат мобилния телефон и портфейла на Маркони и изтриват от телефона всички направени с него снимки и видеоклипове. Същото се случва и с фотоапарата на Маркети. Журналистите и досега не са получили обратно личните си вещи, които засега са задържани от следователите до изясняване на подробностите по случая.

Според излезлия в L’Espresso репортаж нападателността специално на Кастелино вероятно е била провокирана от факта, че Маркони и Маркети са документирали неговото свободно движение и политическа активност, въпреки че би трябвало да е под специален надзорен режим, защото е разследван за измама на националната здравна система и за фалшифициране на документи, с които е планирал да пробутва менте хранителни добавки на болни хора. И това не е единственият му сблъсък със закона. През 2016 г. е осъден на 4 месеца затвор за съпротива срещу държавен служител. А през 2014-та се разминава с решектите, макар че е заловен с 30 пиратки и с половин килограм кокаин. Пускат, защото адвокатите му доказват, че дрогата била за лична употреба, а пиратките - за посрещане на Нова година.

Самият Кастелини след вдигнатия от L’Espresso шум заради посегателството му над журналистите оотрича да е бил агресивен спрямо тях и твърди, че те се опитвали тайно да правят снимки на възпоменанието, без да се легитимират. Тепърва следствието ще сверява свидетелски показания.

Що се отнася до ролята на Салвини, главният редактор на L’Espresso изригна срещу него заради обтекаемите му приказки в отговор на оплакването на журналистите. Вместо категорично осъждане на малтретирането и извършителите му, вътрешният министър само безлично и с досада отрони мимоходом пред медиите, че „който вдига ръка срещу другиго, било то журналист или дърводелец, трябва да отиде в затвора”. При това Салвини изобщо прескочи факта, че Джулиано Кастелино е нарушил специалния надзорен режим, под който би трябвало да е - а това е признак и за нехайното прилагане на тези мерки от страна на вътрешното министерство. Дали не е така, защото снисходителността на министъра към десните радикали не знае граници?...

Но Салвини отдавна не се трогва от медийни критики. Вълнуват го по-мащабни хоризонти. Междувременно той вече се оказа на посещение в Полша, където обяви, че Рим и Варшава заедно ще спретват на евроизборите през май т.г. „нова пролет” за Европа...

Сподели в
 

На откриването на уникалната фотоизложба „Тодор Славчев. Фотоархив” председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова връчи плакет на СБЖ „Златно перо” на внучката на големия фотограф, напуснал ни през 1992 г. Яна Узунова е отличена заради усилията й да опази и систематизира съкровищницата на сниманите от нейния дядо в продължение на над 60 години фотосвидетелства за историята.

15.06.2019/11:17

По време на 30-ия редовен конгрес на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който се проведе в Тунис на 13 и 14 юни т.г., бе избран нов президент на организацията.

14.06.2019/22:00

Богата фактология и храна за размисъл предлага второто допълнено издание на книгата на преподавателката във ФЖМК „Българската журналистика (1842-1944). Актуални ракурси”. Първото издание, излязло през 201-та, е носител на „Златно перо” на СБЖ.

13.06.2019/10:25

Българската национална телевизия (БНТ) е в практически фалит и ситуацията е критична. Това каза още в началото на едночасовата дискусия изпълняващият длъжността генерален директор Емил Кошлуков, който е и един от кандидатите за шеф на обществената медия. Както първи сайтът на СБЖ sbj-bg.eu информира днес Съветът за електронни медииш(СЕМ) изслуша финансовия отчет на БНТ в търсене на изход от критичната ситуация.

12.06.2019/21:38

Как ли би изглеждала „Улицата на живота“ на журналистката Елена Влашка, ако захванеше да я ремонтира Столичната ни община? Никак не ми се мисли, след като виждаме какво се случи на една от емблематичните, със свой неповторим дух и излъчване, със своя богата история софийска улица, „Граф Игнатоиев“. На нея се намира и Клуб „Журналист“ на СБЖ, който събра много почитатели на таланта на Елена Влашка при представянето на новата й книга „Улични мисли“.

06.06.2019/08:13
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки