Начало
 
 

Магдалена Гигова: Да се погледнем в огледалото “България през стъклото на времето“

20.01.2019 /13:06 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"България през стъклото на времето" е събрала уникални снимки от другата България

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

Оказва се, че пръст в това интересно начинание има и нашата колежка Магдалена Гигова, която като човек, отдаден на журналистиката, непрекъснато ни изненадва с нещо ново - нови теми, нови туристически дестинации, смяна на медии, нови предавания, нови открития. Сега очакваме с нетърпеливо любопитство изложбата „България през стъклото на времето“, за която тя споделя известни и неизвестни неща за сайта на СБЖ.

С какво те привлече идеята на фотоизложбата, Маги? Как тези стари фотографски плаки са попаднали у Антонина Стоянова? Нещо повече за „стъклата“, както ги наричаш – къде и как са се съхранявали и какво обема тази „сбирка“?

Фотоизложбата „България през стъклото на времето“ разказва приказка. Зад 36-те стъклени плаки със сюжети от началото на ХХ век се крие една семейна история, преплела съдбите на личности като един от създателите на модерния роман – Джеймс Джойс и прочутия италиански писател Итало Свево, патрицианския род Венециани и българина Марко Близнаков от Стара Загора.

Всичко започва през 1999 година, когато бизнесдамата Ирина Дилкова научава от свой колега-италианец, че баба му, която има български корени, иска да дари семейни реликви на някой музей в отечеството на дядо си. Ирина свързва достолепната италианска аристократка Надежда Близнакова с тогавашната първа дама Антонина Стоянова, защото съзнава, че подобно духовно съкровище ще попадне на точното място във фондация „Ценности“. Та нали идеята на фондацията е да опазва съкровищницата на българската история и да просвещава.

Но да разкажа малко повече за тези стойностни артефакти. Това са 36 стъклени плаки, които аз първоначално мислех за дагеротипи (първите снимки, правени върху стъкло с помощта на сребро). Известният фотограф, за чието участие ще разкажа след малко, обясни, че това са своеобразни диапозитиви, или както аз опростих „дядото на диапозитива“. С тях дядото на Надежда Близнакова – Марко, е изнасял сказки за красотите на родината си като почетен консул на България в Италия. А той става такъв по заслуги! Будният младеж от Стара Загора заминава да учи инженерство в Триест, където се влюбва в италианската аристократка Петронела Венециани. Тя тръгва с него за Бургас, където той участва в строежа на пристанището, Там се раждат две от децата им. В Италия те заживяват в семейния замък, наречен вила „Венециани“, заедно със семейството на сестрата на Петронела – Ливия. Тя пък е женена за известния италиански писател Итало Свево. Двамата баджанаци работят във фабриката на тъста си. Марко изобретява корабна боя, която опазва дъното на плавателния съд от досадните налепи, които налагат след всяка плаване да влиза на док. Британският кралски флот купува патента, фирмата отваря офис в Англия. Там двамата мъже се запознават с Джеймс Джойс. Те канят писателя да живее със семейството си в Триест, а като благодарност за гостоприемството им той преподава английски на техните деца. Твърди се, че в чертите на главния герой от прочутия му роман „Одисей“ могат да се открият черти от личностите на Марко Близнаков и Итало Свево.

Стъклените плаки са заснети в България в онези славни за семейство Близнаков времена, което, между другото, е дало плеяда дипломати на Италия.

Бизнесдамата Нели Беширова веднага подкрепи идеята за фотоизложба и тя е изключителен спомоществувател на проявата. От „Квадрат 500“ също харесаха експозицията, затова тя ще стои в зала 19 от 8 февруари до 7 април. Кураторът на изложбата д-р Райна Дамяни измисли заглавието „България през стъклото на времето“, а етнологът Анелия Милушева се нагърби с нелеката задача да напише текстове към снимките, като обясни на „неукия“ тийнейджър що е то кросно, хурка и белене на платно. Известната режисьорка-документалистка Милена Кънева и Ирина Дилкова, която има солиден опит в журналистиката и в киното, отидоха уж да заснемат петминутно интервю с Надежда Близнаков, а дамата, която неотдавна навърши 95 години, ги засипа с толкова интересни факти, че и едночасов филм няма да стигне.

Впрочем, посетителите на изложбата ще имат възможност да изгледат и видеоразказ за историята на рода Близнаков и стъклените плаки с участието на Надежда на голям екран с удобни пейки отпред в зала 19

Разкажи още нещо за рода на Близнаков. За съжаление се знае малко или почти нищо, а той е бил знаков.

Да, наистина, единственото сведение, което успях да открия за Марко Близнаков, бяха няколко реда в проучване на Михаил Заимов за пристанищното дело у нас. Дълго време търсехме и потвърждение, че наистина е бил почетен консул на България в Италия, докато роднините му не показаха на Милена и Ирина указа на цар Борис Трети и агремана на крал Виктор Емануил Втори. А Марко Близнаков е бил такъв родолюбец, че е пожелал да бъде положен не в натруфената и импозантна гробница на семейство Венециани, ами си е направил до нея своя собствена с надпис на български език:„Марко Близнаков, Стара Загора“. Умилителни са снимките на внучката му Надежда с тракийска народна носия, знак, че българщината е била тачена в неговия дом.

И как „старото“ се фокусира от прожектора на времето, осветява се от средствата на „новото“ и как Иво Хаджимишев се намеси професионално в цялата тази история?

Самата идея на фондация „Ценности“ елегантно преплита в изложбата старинни и съвременни технологии, философии и послания. Част от това начинание е и известният фотограф Иво Хаджимишев, който, когато видя стъклените плаки, така се въодушеви, че ги дигитализира като жест към Антонина Стоянова. Пропуснах да кажа, че всяка от тях е завита в неугледна на вид стара хартия, която за нас, журналистите, е истинско богатство – пожълтелите листа са дипломатически грами от 20-те и 30-те години на ХХ век, съобщения на агенция Ройтерс и на БТА, свързани пряко или непряко с България. Иво Хаджимишев засне и тях, а кураторът Райна Дамяни реши част от тях да бъдат отпечатани на текстил и да се направи своеобразна инсталация – който прояви интерес да разгърне плата и да прочете написаното. Отново Хаджимишев предоставя за изложбата и старинен апарат, подобен на онзи, с който са заснети плаките. Той ще бъде поставен в специална витрина заедно с част от оригиналните диапозитиви. Така миналото и настоящето се свързват в буквалния смисъл. А иносказателно – чрез проследяването на историята на един род, паралелно със световните събития и сцените от българския бит от началото на ХХ век, всеки от нас може да се изпълни с гордост, с любопитство, с желание за познание…

Къде се корени тайната на тази голяма изненада, пред която ще се изправим на 8 февруари в „Квадрат 500“?

Може би изненадата за някого ще бъде в изумлението колко сочни и почти релефни са изображенията след повече от 100 години. Друг ще се вгледа в лицата от снимките и ще възкликне:„И преди век българките са била най-красивите в света“. Трети ще въздъхне, че дупнишката шевица от два от фотосите е изчезнала през годините, но с утехата, че сърцати дами се опитват да я възродят. А по-младите може и да се подсмихнат на „флиртуването“ между момци и моми при ходенето за вода или да се дивят на убеждението, че ако жена върши мъжка работа или обратното, семейството ще бъде сполетяно от беда.

Маги, като журналист, който представя много етноси от света, как гледаш на това, че има толкова много празнини в историята на много наши достойни българи и дали тази проява може да запали искрата у младите, особено младите журналисти, да станат търсачи и събирачи на парченцата от пъзела на българската битност и история?

Историята е наука за гордост и поука. Римата се получи случайно. Радостното за мен е, че се завръща интересът към изконното, българското, независимо дали е история, фолклор, легенди или изкуство. Много истински ценни реликви са потънали в немара или са изчезнали след злонамереност или от откровена необразованост. Надявам се точно такива прояви като изложбата „България през стъклото на времето“ да пробудят „нещотърсачите“ у младите журналисти. Самото откриване на стъклените плаки доказва, че историите са навсякъде около нас Просто трябва да имаме сетива да ги видим и сърце да ги опишем, независимо от изразните средства. И да заразим с този родолюбив бацил колкото може повече хора.

С изложбата, която предстои да бъде открита, какво послание отправяте от фондация „Ценности“ към българите? И защо Антонина Стоянова се „нави“ на тази нелека стъпка - да се направи тази изложба при положение, че си е истинско предизвикателство да се възкресят едни фотографии, правени много назад във времето?

Посланието е заложено в името и цялата дейност на фондацията – „Ценности“. Мисията на организацията е, основавайки се на традиционните български ценности, да подпомага развитието на българското образование, наука и изкуство, като част от общоевропейската култура и да представя българските върхови постижения по света. Не мога да говоря от името на Антонина Стоянова, но самият факт, че тя съхранява семейните реликви на фамилията Близнаков повече от 20 години, съзнавайки тяхната стойност и очаквайки подходящия момент да бъдат представени подобаващо, означава много. Изразът „възкресяване на фотографиите“ е изключително точен – те се възраждат и от съкровище на един род се превръщат в имане за цял народ

Пред какви трудности и дилеми бяхте изправени по време на подготовката на фотоизложбата?

Характерно за народопсихологията на българина е тюхкането, но напук на това, ще кажа, че наистина нямахме големи трудности. Нели Беширова веднага откликна и застана зад нас.От Националната художествена галерия и предишната директорка Слава Иванова, и сегашната Яра Бубнова, без сянка от съмнение осъзнаха потенциала на предлаганите артефакти. Иво Хаджимишев сам предложи помощта си, късметът бе с Милена Кънева и Ирина Дилкова при снимките и новините извираха с всеки следващ кадър. Италианският посланик Стефано Балди се въодушеви от съвпадението, че изложбата ще бъде открита в годината, когато се навършват 140 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни…

Може би трудностите предстоят, защото изложбата просто „си плаче“ да бъде показана в Италия и Великобритания. Милена и Ирина имат материал за едночасов филм. Плаките заслужават да бъдат събрани в луксозен албум с текстове на български и английски… Все идеи, които звучат страхотно, но реализацията им ще има нужда от солидна финансова подкрепа.

Дори фотосите, които ми предостави предварително за илюстрация на нашия разговор, направо изумяват. На тях Марко Близнаков е запечатал едни българи, които излъчват светлина и чистота. Смяташ ли, че съвременниците са се променили чак толкова и с какво са по-различни от своите предци на снимките?

Наистина снимките показват едни спокойни, ведри, дори омиротворени хора. Липсва онова неистово напрежение, характерно за погледите на съвременните хора. Но аз вече споменах – вгледайте се в лицата на момите. Те не са подбирани по красота, обаче излъчват достойнство и вродено чувство на гордост. Момците са с изправени рамене и с осанка, а не с преведени от висене пред компютъра плещи. Но иначе, дори при черно-бялата фотография проблясва цветната искра на любопитството, напушеният смях, мъдростта… Надявам се да не сме се променили толкова, колкото ни се струва. Хубавото е сгушено дълбоко в нас

Не смяташ ли, че правейки тези снимки, Марко Близнаков се е изявявал и като фоторепортер?

Не сме сигурни дали ги е правил самият той или ги е поръчал на някого, защото поради заетостта си като консул, във фабриката и с многолюдната си челяд едва ли е имал време да търчи из България с тежък фотоапарат на рамо. Още повече, че две от снимките Анелия Милушева откри и в книга на етнографа проф. Христо Вакарелски, който е връстник на Марко Близнаков.

„Изложба със завладяваща история и образност, дава възможност да преоткрием културното си наследство, обичаи и занаяти, бит и душевност, да свържем събития и хора от България през стъклото на времето“, пише в съобщението за нея. Смяташ ли, че днес при това наше забързано и съвсем не розово всекидневие, а и време на модерни технологии, хората ще се замислят, когато видят фотографиите, за миналото на страната ни, ще потърсят да възкресят някои обичаи, традиции? Или ще кажат: това не ни интересува?

Изложбата „България през стъклото на времето“ е като хубав бонбон – приключението започва от развиването на хартийката (или разопаковането на увитата в дипломатическа грама плака), минава през очакването, после през небцето и ароматът му остава дълго да витае около нас или в съзнанието ни. Дори у един човек да пробудим интереса към обичаите, традициите и историята на рода му, мисията на изложбата ще бъде изпълнена. Е, надеждата ни е да не е само един. Със сигурност ще има хора, на които патриотичните ни тежнения ще се сторят безсмислен напън. Но ако решат на надникнат в „Квадрат 500“ от любопитство или за да се скрият от дъжда, съм сигурна, че ще бъдат увлечени от магията да погледнат към „онази“ България през стъклото на времето. България, в която дадената дума е била по-силна от сключен договор, предприемчивият дух е превръщал нашите дядовци в равностойни партньори на световни концерни, учителите са били на почит, а уважението към по-възрастните е било неизменна част от възпитанието на децата. Звучи прекалено носталгично, за да го превърнем в настояще?

Че да опитаме поне!

 

Снимки Фондация „Ценности“

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки