Начало
 
 

Посланичката на Куба: Без историческа памет обществата са свършени

18.01.2019 /19:13 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Каридад Ямира Милиан по време на срещата в Клуб "Журналист". Снимка: Къдринка Къдринова

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан разказа за развитието на Острова на свободата 60 години след Кубинската революция на среща с медиите в Клуб „Журналист” на СБЖ

Малко се оказаха местата в Клуб „Журналист” на СБЖ за колегите и гостите, които се събраха за срещата с Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, новата посланичка на Куба у нас. Интересът бе много голям, залата бе препълнена, имаше и правостоящи.

Сърдечна, усмихната, комуникативна и непосредствена, представителката на Хавана веднага спечели общите симпатии. С нея бе и съпругът й Диснаел Мартинес Ривера, съветник в посолството.

Срещата откри председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която приветства Нейно Превъзходителство, припомни традиционно топлите отношения между България и Куба и даде думата на гостенката да разкаже за днешния ден на страната си 60 години след Кубинската революция.

Каридад Ямира Куето Милиан съпроводи изказването си видеопрезентация, която съпровождаше думите й със снимки и с данни по засяганите теми. Посланичката започна така:

„Това е среща между приятели. Народите ни се познават толкова добре. Хиляди българи са били в Куба през годините, работили са у нас, помагали са да изграждаме нашата социално-икономическа система, на мнозина децата са се родили на нашия остров, имаме и толкова смесени бракове, а също и много кубинци, които са получили образованието си във вашата страна. Връзката между Куба и България е много специална, минава през човешките сърца”.

Представителката на Хавана припомни трудностите, които е трябвало да преодолява родината й през 60-те години, изминали от победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г. – организираното от ЦРУ нахлуване на наемници в Плая Хирон през април 1961 г. и разбиването им за 72 часа, ракетната криза от октомври 1962 г., която тук наричаме Карибска, а в Куба Октомврийска, както и други драматични епизоди.

Каридад Ямира Куето Милиан изтъкна огромните щети, които страната й продължава да понася в резултат на наложената от САЩ още през 1961 г. финансова, икономическа и търговска блокада срещу Куба. През годините досега са се натрупали над 933 милиарда долара загуби. Само за 2018-та пораженията от блокадата възлизат на над 4 милиарда и 324 милиона долара. Това прави по 12 милиона долара на ден.

Посланичката напомни също и за организираните от ЦРУ над 600-те неуспешни атентата срещу кубинския ръководител Фидел Кастро.

„Пита се: как оцеляхме 60 години под такъв натиск? Отговаряме: заради силата на кубинския народ. Империята може да ни атакува, но не може да пречупи волята ни. Не може да надвие международната солидарност, която е с нас. САЩ олицетворяват егоизма, корпоративния капитализъм. А Куба е лицето на солидарността и хуманизм,” изтъкна представителката на Хавана.

Посланичката продължи, че 60-годишнината е повод за равносметка, но и за поглед напред, защото революцията не свършва, а е постоянен процес. „Освен това та се прави от човешки същества, които не са съвършени, затова не са ни чужди и грешките, и пропуските. Много сме постигнали, но много още не сме успели.”

Тя сподели, че често й задават въпроси как ще се развие революцията, след като поколението, което я е извършило, вече си отива. Според посланичката в страната й е осигурена приемственост и на по-младите се предават основните морални ценности и идеали. „Разбира се, революцията ще продължи с различни ацкенти, с нови нюанси. Революция е дъщеря на времето. Децата ни живеят в глобален свят, имат по-широки хоризонти и ще намерят своето бъдеще, ще оставят своята следа в него, продължавайки революцията,” каза Каридад Ямира Куето Милиан.

Според нея тази премственост днес се олицетворява от новия президент на Куба Мигел Диас-Канел, който от поколението, родено вече след революцията, израсло и оформило се заедно с нея. „Той е много добре подготвен професонално. Има много като него - инженери, работници, строители. Разбира се, не е Фидел. Като Фидел няма друг. Но сегаиниат ни президент е готов и за предизвикателства, и за победи,” изтъкна посланичката.

Тя посочи, че за 2018 г. Куба е отбелязала скромен, но стабилен растеж на БВП от 1,2%, който не е успял да постигне по-високи нива и заради големите поражения, нанесени от урагана Ирма. В същото време Каридад Ямира Куето Милиан обърна внимание, че качеството на живота в Куба се измерва и с други показатели.

Например, жителите на Острова на свободата плащат символични суми за жилищата си, за ток, за вода. Здравеопазването и образоването са безплатни.

Куба е посочена от ЮНЕСКО като страната с най-добър достъп до образование в Латинска Америка. А постиженията на кубинското здравеопазване и медицина са довели до един от най-ниските показатели за детска смъртност – 4 на 1000.

Островът на свободата днес разполага с 492 366 здравни работници. Осигурени са по 122-ма лекари на 10 000 души и по 602-ма стоматолози на 10 000 души. В страната има 150 болници с висококачествено медицинско оборудване. За последните 7 години са извършени един милион операции.

На високо ниво е медицинскоко образование, има 13 медицински университета, 25 факултета с медицински специалности. Известна и престижна е и Латиноамериканската школа по медицина, където се обучават младежи от 85 страни. Ощо в Куба в момента има 280 000 студенти по медицина.

„Готвим медицинския батальон на бъдещето,” посочи посланичката. Тя припомни, че десетки хиляди кубински лекари работят всеотдайно в 65 страни в света, отивайки обикновено в такива отдалечени кътчета, където местните лекари не стъпват.

Каридад Ямира Куето Милиан изтъкна също така живата връзка на всеки кубинец с културата. „Това е в кръвта ни. Когато едно дете се роди, още на следващата година то вече пее под звуците на китара. Но за нас също е важна общата, интегралната култура, която позволява на човека да разбира света, в който живее,” подчерта посланичката.

По повод все още затруднения достъп до интернет в Куба тя призова да не се забравя, че страната продължава да живее под американска блокада, а големите компании в сферата на информатиката също са американски и техните услуги и продукти са изключително скъпи за острова.

В същото време тези затруднения предизвикват и интересен социален ефект. Ако другаде по света новите технологии ограничават прякото общуване между хората и пренасят контактите само в „мрежата”, то при кубинците става обратното – интернет се превръща в стимулатор за общуването. „Понеже все още малко хора имат онлайн връзка по домовете си, всички се събират по паркове и градинки, където е осигурено wi-fi покритие, и там търсят сигнал, за да си поговорят с роднините в Маями или в Барселона. И съседите постоянно се подканват: я виж сина ми, ела да ти покажа чичо ми и т.н.,” разказа посланичката.

Тя допълни, че и президентът Мигел Диас-Канел е много активен в интернет. Има сови профили и във Фейсбук, и в Туитър, където редовно коменитра актуални събития.

Каридад Ямира Куето Милиан изтъкна и кубинските успахи в туризма. През 2018-та страната е била посетена от 4,7 млн. туристи, включително и хиляди американски граждани, на които се е налагало да заобикалят ограниченията на блокадата, минавайки през Канада или Мексико, за да избегнат кубински печати в паспортите си.

„В туризма е бъдещето на Куба, той влив важни приходи в икономиката ни. Разбира се, носи ни и предизвикателства. Влиянието на различните кулури расте, за добро или лошо. Но ние сме отворени към света, не можем да се капсулираме,” посочи посланичката. Същевременотн тя изтъкна, че кубинците са хора с високо образование и култура, че човешкият интелектуален и професионален потенцил на страната е много голям. И че това също е причина за блокадата, защото „САЩ не желаят да позволят на тази интелигенция да покаже пред света възможностите си в пълен обем”.

По отношение на икономическите нововъведения в Куба Каридад Ямира Куето Милиан отбеляза, че вече около 600 000 души работят частно – предимно в сферата на услугите, туризма и селското стопанство. Но фабриките и заводите, средствата за производство, земята остават под контрола на държаватга. „Никога няма да позволим експлоатация на човека от човек, държавата ще продължи да осигурява цялата социална помощ,” подчерта посланичката.

За 2019-та е планирано държавата приоритетно да инвестира в захарната промишленост. Правят се и атрактивни предложения за чуждите инвеститори, като например в зоната за свободна търговия в пристанището Мариел на Мексиканския залив, недалеч от Хавана.

Но и към чуждите капиталовложители кубинската държава е много стриктна за спазването на законите и гарантирането на достоен труд. „Нуждаем се от инвестиции, но не на всяка цена. Няма да допуснем някой капиталист да дойде тук, за да вади лесни печалби и да превръща кубинците в роби като им плаща мизерни заплати. Това в Куба няма да стане,” увери Каридад Ямира Куето Милиан.

Посланичката изтъкна и високите успехи на страната в науката, като те са на световно ниво особено в биотехнологиите и в медицинските препарати за борба с рак, туберкулоза, диабет. „Но е почти невъзможгно да вкараме тези наши постижения в регистрите в САЩ и Европа. А има много интересни проекти с американски лекари и учени, които пътуват и идват при нас въпреки блокадата. Те са възхитени от високия интелектуален потенциал на Куба,” каза посланичката. Тя добави, че през ноември т.г. на Острова на свободата предстои Световен конгрес по хирургия и се очакват много лекари от цял свят.

2019-та ще е и годината на новата кубинска конституция. От август до ноември беше проведен широк, всенароден дебат по проекта за промени в основния закон на страната. Досегашната конституция е от 1974-та, но вече са налице нови реалности, които трябва да намерят отражение в основния закон.

Обсъжданията са протекли по време на над 133 000 събрания из цялата страна с участието на 9 милиона жители от 11-милионното население на острова. Направени са над 650 000 предложения към текста, нанесени са над 500 000 поправки. На 22 декемрри Националното събрание е приело окончателния текст с всички нанесени корукции. Предстои той да мине и през референдум, който ще се състои на 24 февруари.

Посланичката обеща на допълнителна, специална среща да разкаже по-подробно за новата конституция на Куба. Сега посочи като примери за оживени дебати две от темите. Едната е била за това, как да се избират кметове – нова позиция, въвеждана сега за пъри път. Първоначално идеята е била кметовете да се назначават от президента. „Но хората казаха: не, кметовете не може да са приятели на президента, трябва да ги избира Националното събрание,” разказа Каридад Ямира Куето Милиан.

Имало е спорове и по темата дали да се включва в конституцията формулировка за брака като съюз между двама души, вместо съюз между мъж и жена. „Дебатите показаха, че кубинското общество е отворено по тези въпроси, но не е моментът това да влиза в конституцията. Ще направим просто промени в Семейния и Гражданския кодекс,” каза посланичката.

Тя продължи: „Най-големият успех на този дебат е, че помогна на хората да разберат, че никой човек не трябва да се дикриминира заради пола или сексуалната ориентация. Питали са ме: за сексуална революция ли мислите? Не, мислим за социална революция, където няма да има дискриминация по никакъв мотив - нито заради цвят на кожата, нито заради религия, нито заради сексуална ориентация”.

В заключение на презентацията Каридад Ямира Куето Милиан изтъкна, че Куба е стигнала до 60-годишнината на революцията си благодарение на солидарността. И благодари специално на Асоциацията за приятелство „България-Куба” за големите й усилия в тази посока.

На посланичката бяха зададени и много въпроси, включително и как ще работи за развитието на двустранните ни отношения. Тя отговори, че на първо място ще съдейства всячески за разширяване и задълбочаване на приятелството и разбирателството между Хавана и София. Акцент в работата й ще е засилването на икономическите, търговските и инвестиционните връзки, а също така и контактите в културата, образованието и международния диалог. Нейно Превъзходителство изтъкна голямото съвпадение в позициите на двете ни страни в различни международни организации и неизменната подкрепа на България при гласуванията в ООН за отмяна на антикубинската блокада на САЩ.

На въпрос за съдбата на американската военна база, незаконно продължаваща да заема кубинска територия в провинция Гуантанамо, посланичката обясни, че Куба продължава да използва всички дипломатиески канали, за да изисква връщането на територията и закриването на базата. Но настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп не е показал засега готовност за среща и разговори с кубинския държавен глава Мигел Диас-Канел, който пък от своя страна неизменно отговаря на журналистите, че Куба никога не е отказвала диалог с който и да е американски президент въз основа на взаимното уважение и ненамесата във вътрешните работи.

На посланичката беше зададен въпрос и за отношението на Куба към актуалната обстановка в Латинска Америка, към силния натиск, на който е подложена Венецуела, към смяната на властта в Бразилия и т.н.

Каридад Ямира Куето Милиан отговори, че Куба е неразривна част от Латинска Америка, че прогресивните движения на континента винаги са били много солидарни с Кубинската революция и също в отговор са получавали нейната солидарност и подкрепа.

Посланичката разказа, че в периода на възхода на „лявата вълна” на континента е била директор за Централна Америка в кубинското външно министерство. И в това си качество е пътувала много из региона. Тя сподели лични впечатления от 2009 г., когато според нея лидерите на латиноамериканските правителства са имали „перфектната семейна снимка”: „На нея бяха редом Фидел Кастро, Уго Чавес, Лула да Силва, Ево Моралес, Рафаел Кореа, Даниел Ортега, Кристина Фернандес, Фернандо Луго, Мануел Селая и други техни съмишленици.”

Каридад Ямира Куето Милиан подчерта, че в онзи период Латинска Америка за първи път е постигнала забележително единство, имала е лидери, обединени от общи стремежи, устремени към солидарност, интеграция, развитие. Но в отговор Съединените щати, решени да възстановят господството си в региона, започнали да нанасят удари именно по лидерите.

Първият такъв удар бил превратът през 2009 г., свалил от власт президента Мануел Селая в Хондурас – ключова страна в Централна Америка със силно военно присъствие на САЩ. „Оттам започна тяхното контранастъпление. И цялата сила на империята се концентрира върху персоналното отстраняване на лидерите, включително и физическото им унищожаване. И те го постигнаха. Помислете за смъртта на Чавес,” каза посланичката.

Тя добави, че като оръжие срещу тези лидери са изполвани и обвинения за корупция, заради които пък Лула е вкаран в затвора в Бразилия. На такива атаки са подложени и бившите президента на Аржентина и Еквадор. „Империализмът удари директно по лидерите, защото когато една революция и народ нямат лидер, нещата няма да вървят. Затова за нас, в Куба, е толкова важнта приемствеността,” подчерта посланичката.

За Бразилия тя отбеляза колко важна е тази страна за Латинска Америка. Кубинските лекари, които са работели там по договор с Латиноамериканската здравна организация, са си тръгнали, защото новоизбраният ултрадесен бразилски президент си позволи да ги обижда и да поставя условия. А кубинците са работили на такива места, в които преди тях никога не са стъпвали лекари. Сега същите лекари са поканени в различни каричски държави.

По отношение на Венецуела посланичката посочи, че там сблъсъкът е особено ожесточен заради геостртегическото значение на страната и на нейните природни богатства. „Империализмът и САЩ не могат да позволят Венецуела да е независима от международните понополи. Блокадата срещу нея е френетична. Вътрешната опозиция е създадена и поддържана отвън. Полагат се усилия за провокиране на война между Венецуела и Колумбия, а това са два братски народа. Империализмът цели да сблъска помежду им всички латиноамерикански народи,” каза посланичката. Тя посочи още: „С Венецуела ни обединява споменът за Чавес. Той бе приемникът на Фидел на континента. Ние винаги ще сме с Венецуела”.

На Каридад Ямира Куето Милиан  беше зададен и въпрос какво ще предприеме Куба, за да се предпази от грешките, допуснати от бившите соцстрани в Европа при техния преход.

Посланичката отговори: „Много често чувам от приятели от тази част на Европа: не повтарайте нашите грешки. Ние видяхме какво се случи при вас. Но процесите са различни. Сигурно ще допускаме грешки, но те няма да са вашите, а нашите. Ние не можем да сме затворено общество, трябва да проектираме нашия социално-икономически модел спрямо променящия се свят. Искаме да извличаме полза от чуждия опит, но не да копираме. Нашите грешки ще са си наши и ние ще имаме отговорността да се справяме с тях. А що се отнася до ситуацията при вас, може би тя е такава, защото обществото загуби историческата си памет. А това е пагубно за всяко общество, без нея обществата са свършени. Необходимо е тя да се предава заедно с моралните ценности на младите поколения. Затова ние толкова държим на премствеността”.

Тамара Такова, председател на Асоциацията за приятелство „България-Куба” отправи топли дружески думи към Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан и разказа на колегията за многобройните инициативи на Асоциацията в подкрепа на Острова на свободата, като показа и едно от последните й издания – двуезичен сборник със стихове на български поети под заглавието „За Куба – с любов”.

Срещата продължи още дълго с неформални разговори и с много нови приятелства за посланичката на Куба у нас Каридад Ямира Куето Милиан.

Сподели в
 

152-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Майстора - големия публицист и социалист, бяха отбелязани в града в подножието на Бузлуджа с дискусия за посланията му към нашето съвремие и с тържество край паметника му. Някогашната редакция на „Работнически вестник” се руши - липсват средства за ремонт.

17.08.2019/21:06

Книгата на известния журналист-международник, общувал с Уилфред Бърчет, Луис и Амилкар Кабрал, Ясер Арафат и с много други известни и безименни герои на световни трусове, вече е на разположение на българския читател. Тя ще бъде представена в СБЖ на 30 септември. Ще присъства и авторът, който от десетилетия живее и работи в Мадрид.

16.08.2019/20:03

Международната федерация на журналистите и Палестинският синдикат на журналистите алармират за опита на израелските власти да депортират в Йордания живеещия в Източен Йерусалим от 20 години Мустафа Ал-Харуф, който работи като фоторепортер за Анадолската агенция. Той е под арест от 22 януари.

08.08.2019/20:20

Датата е 6 август, годината 1945-та, 8,45 местно време Хирошима става жертва на най-зловещата история, родена от човешки мозък – изпепелена е от атомна бомба, хвърлена от американците. Такава е и съдбата и на друг японски град – Нагазаки. Американският бомбардировач В-29, пилотиран от Пол Тибетс, хвърля първата атомна бомба, останала в историята с печалното название „Little Boy“.

06.08.2019/16:54

УС на СБЖ и ИБ на НС на БСП обявяват, че откриват процедурата по набирането на предложения и определянето на носителя за 2019 г. на Наградата за млад журналист "Стефан Продев".

01.08.2019/18:27
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки