Начало
 
 

Даниил Гранин: Омразата няма бъдеще! Да простим и да помним!

28.01.2019 /17:59 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Разказът на Даниил Гранин за Ленинградската блокада пред Бундестага разтърси депутатите

„Съвестта ни е като малко представяне пред Бога” – казваше преди време мъдрецът Даниил Гранин, чиято 100-годишнина отбелязваме в месеца, когато си спомняме и прекланяме пред 75-годишнината от премахването на фашистката блокада на града на Нева. Тази година е обявена за Година на Даниил Гранин в Русия и има защо. Той не обичаше да дава интервюта и да разказва за войната, защото тя беше изрязала дълбоко в сърцето му спомените не само от сраженията срещу хитлеристката чума, но и от блокадата на любимия негов Ленинград.

„Каквото исках да кажа, съм го казал в книгите си” – казваше той, но когато се срещнах се него в Питер, не ме върна, а щом чу че съм от България, се съгласи да разговаряме за вестника, в който тогава работех. „Но вие идвате от България, която моят добър приятел акад. Лихачов толкова много обичаше, че просто не ми стигат сили да ви върна” – ми каза той и на чаша чай с него развързахме приказките. Да ви призная, беше ми много притеснено, защото това бе писателят, когото жив бяха вписали в листата на класиците, а и храбростта да застанеш и да говориш с него е все едно да се докоснеш до мъдрец. Освен роб на перото, на прекрасните си творби, Даниил Александрович дори и в напредналата си възраст продължаваше да е подвластен и страстен привърженик на спорта и пътешествията. За всичко разказваше прочувствено и влагайки много обич. И когато го попитах, все пак не е ли преживял разочарование през всичките тези години, той ми отвърна, че има такъв момент и това се случило по времето на Горбачов, когато се поддал на изкушението да седне на депутатската банка в Думата, но, слава на Бога, много бързо разбрал, че политиката не е за него и побързал да се оттегли. Та ето това било неговото най-голямо разочарование в живота. „Важното е да си остана и да бъда такъв, какъвто ме познават всичките мои приятели, близки и дори само читателите” – ми каза Даниил Александрович, завършвайки спомена си за своето „фиаско”.

Останах изключително приятно изненадана от това, че той познава много добре българската история, култура и духовност. Вероятно приятелството му с акад. Дмитрий Лихачов не е било напразно. „Народ без култура и без изкуство не съществува в световното съзнание – ми сподели той. – Именно културата и изкуството са, общо взето, които създават красотата и доброто, малко или много вечното, свързано с нравствения облик на човека.” Припомням тези негови размисли, защото си мисля, че днес те са много важни, тъй като, уви, с много лека ръка зачертаваме цели периоди от историята или говорим за тях с презрение, какъвто е случай с Ленинградската блокада и Втората световна война, за която някои все по-напористо се опитват да изтрият стореното от съветския народ и армия за Европа. Като че ли все по-често се говори, че, видите ли, благодарение главно на Америка и европейските страни е разгромен фашизмът. И се  забравят милионите жертви и решаващите победи на съветската армия.

И по този повод в тези дни на годишнината от края на Ленинградската блокада и 100-годишнината от рождението на Даниил Гранин, ми се ще да припомня не епизоди от тези събития, а неговата реч в Бундестага, която той произнесе на 27 януари (деня на пробива на блокадата) 2014 г. в „Часа на паметта” пред депутатите в Бундестага. Когато пред Меркел, германското правителство и немските законотворци той, руският писател, припомни блокадния Ленинград, в който е прекарал всички 872 дни в обсадения и обречен на нечовешки изпитания град.

 

Разказът на Даниил Гранин разтърси немските депутати

 

с разказаното за онези трагични и пълни с жестокост и героизъм дни.

 

„Градът беше обкръжен от немските войски и на 17 септември 1941 г. отбраната на Ленинград рухна – започва своя разказа Гранин. – Блокадата започна внезапно и не бяхме готови за нея, нямаше запаси и продоволствие. Изведнъж въведоха купони, като отпускаха хляб по половин килограм на работещите и по 300 гр. на служащите. От 1 октомври – 400 гр., а от 20 ноември катастрофално намалиха дажбата – 250 гр. на работещите, 125 гр. на служащите и по толкова на децата – тънко парченце хляб, като половината беше от целулоза, а останалото - с примеси… По-късно едно след друго престанаха да работят водопроводът, канализацията, транспортът, трамваите, спряха тока и отоплението. Линията на фронта плътно се приближаваше към града…

Приближаваше зимата, люта и с температури минус 30-35 градуса. Огромният град беше лишен от всякакви жизнени запаси. Всеки ден безпощадно бомбите се изсипваха над него, а през деня го обстрелваха със снаряди. Горяха домове, а нямаше с какво да гасим пожарите, които по няколко денонощия бушуваха…

…..

А Хитлер повтаряше, че не трябва да се влиза в града, за да няма огромни загуби при улични боеве. Беше сигурен, че при такава храна и условия  хората няма да издържат и ще се предадат. Ако гладът не ги застави, то още по-добре – населението ще измре и няма да се наложи да бъде изхранвано…

….

Маршал Жуков сочи цифрите – 1 милион и 200 хиляди души умират от гладна смърт. Смъртта унищожаваше тихо, безмълвно, ден след ден, месец след месец – през всичките тези 900 дни. Как да се скриеш от глада? Той настигаше всички сред стените на домовете, на работа, в жилищата сред празните тенджери, тигани и бюфети. Всичко се използваше за ядене – изтъргваха лепилото от тапетите, варяха кожени колани. Ядяха се котки и кучета, дори в един момент посегнаха и на мъртвите.

35 години след войната

 

с писателя Адамович написахме „Блокадна книга”,

 

 където събрахме разказите на оцелели в блокадата. Там имаше ужасяващи примери. Като този: Умира тригодишно дете и майката слага трупчето му между прозорците, като всеки ден реже по парче от него, за да храни дъщеря си. Спасила я. разговарях с тази майка и нейната дъщеря, която не знаеше подробностите. А майката знаеше това и не си е позволила да умре или да полудее, само и единствено в името да спаси дъщеричката си. И я спасила.

Ето в какво се е превърнал животът на блокадниците. Омразата е затъпяващо чувство. В него няма бъдеще. Трябва да умееш да прощаваш, но трябва и да умееш и да помниш!

 

На улиците и във входовете лежаха трупове, завити в чаршафи, силите не стигаха да ги погребат. Изнасяха ги на стълбищата или на шейни ги возеха до гробището, но и там не ги погребваха, а просто ги оставяха.

А когато ледът на Ладога укрепна, по него прокараха към Голямата земя Пътя на живота и започна евакуацията на жените, децата, ранените… А немците безпощадно го обстрелваха и снарядите трошаха леда. Камионите, пълни с хора, потъваха в студената вода. Но пътят работеше денонощно, защото друг начин да евакуират жителите на града нямаше.

….

И въпреки това хората не озверяваха, а си помагаха. Виждаш паднал на улицата човек, минаващият край него го изправя и с последни сили ще го заведе до пункта с топла вода, за да се подсили. Спомням си как веднъж ми донесоха дневник на момчето Юра – на 14 години. Живеел с майка си и сестра си. Порази ме написаното, защото това беше история за съвестта на това момче. В пунктовете за хляб точно до грам теглели порцията хляб, който се полагал. За него трябвало се отрежат допълнително, за да може да го нагодят точно 250-300 грама. Задължението на Юра в семейството било да стои на огромната опашка, за да занесе вкъщи парчето хляб. В дневника си той признава какво мъчение било за него по пътя до дома да не се изкуши и да си отчупи малко късче, но не си позволил за това да разберат нито майка му, нито сестричката. Имало моменти, когато не издържал и изяждал парчето хляб. И знаете ли какво е пишел за това, че го е било срам, да си признае, че е проявил алчност, а след това и липса на съвест, че като крадец откраднал от своите най-близки хлябът насъщен. Никой не е разбрал за това, но момчето се измъчвало от стореното. В дневника му поразява неговият постоянен сблъсък между глада и съвестта, борбата му с ежедневните опити да съхрани своята порядъчност. Не знаем дали е успял да остане жив, от дневника се вижда как бавно силите го напускат, но дори и вече пълен дистрофик, той не си позволявал да проси храна от съседите си.”

И така, повече от час, подпиращият се на бастуна си 95-годишен писател разказва ужасяващи епизоди от Ленинградската блокада, от онези 900 дни, които и до днес карат много хора да плачат или да настръхват от ужас и недоумение, че това се е случило в ХХ век. Речта на Даниил Гранин е безпощадна. Той не говори, както мнозина в бундестага са очаквали, за историческото помирение между немци и руснаци, за уроците от миналото и преодоляването на тоталитарното наследство в Германия и Русия. Той разказва за блокадата на града на Нева, говорейки на притихналите депутати за чудовищните и пълни с жестокост и смърт дни на жителите на Ленинград, останали без всичко за нормален живот, но не превърнали се в зверове. „Войниците са длъжни да воюват с войници, а войната е чисто войнишко дело – казва на немските депутати мъдрецът Гранин. – А в Ленинград беше изпратен гладът, който воюваше вместо войниците. Дълго време не можех да простя на немците тяхното очакване на капитулацията, очакването на гибелта на града.”

След приключването на неговата прочувствена реч Бундестагът сякаш  беше притихнал, а политиците стояха като замръзнали.

Словото на руснака Даниил Гранин точно в Райхстага, който е отправна точка за войната и блокадата в Ленинград, за мнозина се оказва началото на пробуждане и знак за замисляне за миналото, но също така и да се помни отговорността, която трябва да се предаде на следващите поколения германци.

А самият писател, след като се прибира в Русия, споделя, че в Германия открил много нови приятели.    

Чрез този спомен за случилото се през 2014 г. на 27 януари реших да припомня в тази година на отбелязване на 75-годишнината от премахването на блокадата в града на Нева и век от рождението на мъдреца на руското слово, за онези трагични дни, които не бива да се забравят от всички.

И ще ми позволите отново да се върна към моята среща с Даниил Гранин в Санкт Петербург. Когато го попитах дали в момента пише нова книга, той ми отвърна тъжен: „Сега пиша неща, свързани с войната. За моята война, тъй като и аз воювах.

Важното е да бъда такъв, какъвто ме познавате.”

Какъвто го познават милионите му читатели…

Сподели в
 

Състуденти, колеги и приятели на отишлия си преди 9 месеца изтъкнат учен припомниха неговия огромен принос в изтокознанието и хуманните му завети.

19.08.2019/04:16

След като преди четири години СУ „Св. Климент Охридски“ събра българския елит да почете годишнина от учредяването на първия международен договор за защита на културните ценности и неговото Знаме на Мира „Пактът Рьорих“, най-хуманния и миролюбив документ в света, то и Кюстендил в горещите августовски дни е домакин на изложбата „Пактът Рьорих. История и съвременност“.

18.08.2019/20:12

"Аз не подценявам трудовите спестявания на Слави Трифонов. Но в България не е прието да вадиш от трудовите си спестявания и да ги инвестираш в политиката".

18.08.2019/14:35

От 2006 г. Ангел Бончев е част от екипа на ТВ Европа. В кариерата си има над 30 000 новинарски емисии и стотици репортажи на най-различни теми. През 2014 г. отразява срещата на върха на ЕС в Атина, а голямата му страст са пътуванията и създаването на филми, посветени на православието.

18.08.2019/10:59

Легендата на френското кино Жерар Депардийо беше принуден спешно да напусне театралния фестивал, организиран в градчето Раматюйе. Причината за бързото му изнасяне от събитието бяха журналистите, които искаха да му зададат въпроси, а организаторите от своя страна били нарушили „комендантския час за общуването му с медиите“.

14.08.2019/18:45
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки