Начало
 
 

Димитър Паничков печата „Дума на българските емигранти“

08.02.2019 /13:18 | Автор : Атанас Коев | Източник: Десант Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Димитър Паничков умира в Браила на 5 февруари 1909 г.

На 5 февруари се навършиха 110 години от смъртта на калоферския книжар и издател Димитър Паничков - виден български родолюбец от периода на нашето Възраждане и първите години на свободна България.

Преди освобождението ни от турско робство той открива книжарница в Румъния, която се превръща в голямо културно средище на емиграцията ни по това време там.

Изявеният наш книгоиздател е роден в китното подбалканско градче Калофер през 1810 г. Първоначално образование момчето получава в килийното училище на родния си град.

След това за известно време е чирак в Карлово, а впоследствие учи абаджийство при баща си, като заедно с него често пътува до турската столица Цариград. През март 1858 г. Димитър окончателно се установява там.

Пращат го на заточение в Мала Азия  

Обрат в живота на видния калоферец настъпва през 1859 г., когато постъпва на работа в печатницата на Драган Цанков, където прилежно усвоява печатарския занаят. След това купува от него печатницата на изплащане и от юли 1861 г. поема отпечатването на сп. „Български книжици“, като това продължава до юни 1862 г.

Димитър Паничков се включва активно в борбата на народа ни за църковно-национална независимост. Заради тази му дейност през 1863 г. е арестуван и изпратен на заточение в Мусул, Мала Азия. Още на следващата година той успява да избяга и след редица митарства и перипетии се добира до Влашко, установявайки се в румънския град Браила.

Тук българският родолюбец открива кръчма, където започват да се събират нашите революционери, намиращи се там по това време. Скоро това става достояние на румънските власти и той е изгонен от Браила, като е интерниран в Бесарабия.

С поръчителството на д-р Иван Селимински Паничков е освободен и се завръща от заточение на предишното си място. През 1867 г. започва да печата в Браила българския в. „Дунавска зора“. Той работи като издател заедно с редица наши просветни и революционни дейци, подвизаващи се по това време във Влашко, като сред тях са Добри Войников, Христо Ботев, Светослав Миларов, Стоян Заимов и др.

Не му отпускат пенсия 

През този период от неговата печатница излизат българските вестници „Хъш“, „Кукуригу“, „Хитър Петър“, „Михал“, „Възраждане“. От 1871 г. Димитър Паничков започва да печата Ботевия вестник „Дума на българските емигранти“, а на следващата година редактира в. „Клепало“.

Към печатницата си той открива книгопродавница (книжарница), която постепенно започва да се посещава от голям брой българи, живеещи по това време във Влашко.

Димитър Паничков доживява до дълбока старост, като старините си прекарва в мизерия, тъй като не му е отпусната пенсия. Забравен от мнозина от тези, които в продължение на дълги години е издавал през Възраждането.

Свързани:    Димитър Паничков - забравеният вестникар и хъш

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.
Дата: 20.05.2015

Вестникът на Ботев - широк прозорец към тогавашна Европа

На 10 юни т.г. се навършват 140 години от излизането на в. „Дума на българските емигранти”, издаван от Христо Ботев. Негов продължител е съвременната „Дума”, основана от журналиста Стефан Продев, който бе и нейн главен редактор.
Дата: 10.06.2011


 

Сподели в
 

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019/15:19

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019/14:48

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки