В януарския си брой сп . "Журналист", издание на Германския журналистически съюз, публикува статия та "Български кампании" , в която се прави анализ на свободата на словото в българския печат, съобщи "Дойче веле" . Автор е Франк Щийр, който живее в София. Ето по-важното от статията:
Комунистическият режим в България беше свален преди 18 години. Промяната навърши пълнолетие, написа седмичникът "Политика" през ноември 2007 г. Само че българската журналистика все още страда от детски болести. Най-известният пример за това е актуалният скандал с т.нар. афера Батак, която разтърси България и предизвика отзвук в германските медии.
Все пак два български вестника на германския медиен концерн ВАЦ изиграха значителна роля за скандала. След като представя накратко темата на несъстоялата се научна конференция за Батак, както и обвиненията срещу докторантката от Берлинския свободен университет Мартина Балева, че преиначавала българската история, авторът заключава:"Изминаха няколко дни на национална истерия, докато група интелектуалци се солидаризираха с Балева и протестираха срещу ограничаваната свобода на науката".
Медийният отзвук на несъстоялата се научна конференция за Батак е само един от поводите за анализа, поместен в сп. "Журналист". В него се цитира коментар на колегата от "Дойче веле" Александър Андреев, според когото свободата на българските медии свършва там, където започва политическият и икономически натиск върху тях.
Според Щийр този извод обяснява защо американската организация "Фрийдъм хаус" нарича българската преса полусвободна, а организацията "Репортери без граници" постави България на 51-во място в класацията си за свобода на медиите, предупреждавайки за това, че българските журналисти рискуват физическа разправа.
В статията четем: "Фоторепортерът Емил Иванов изпита на собствен гръб това предупреждение" . При опита си да отрази съдебен процес фоторепортерът на в . "Експрес" бил набит от полицаи. След задължителната проверка по случая вътрешният министър Румен Петков заяви, че пазителите на реда са изпълнили задълженията си. Петков е известен със специалното си отношение към медиите.На пресконференция заради изненадващата оставка на заместник-министър в края на ноември Петков реши, че на журналистите им е забранено да задават въпроси. В статията се припомня и за случая с в . "Поглед", чиито главен редактор, заместник-главен редактор, както и журналистът Румен Леонидов бяха уволнени. Германското списание отбелязва, че уволненията са заради статия, в която се критикува едностранното отразяване на учителската стачка във вестник "Труд".Германското списание цитира журналиста Ясен Атанасов с думите
: "Разбира се, че не мога да го докажа, но не само аз предполагам, че в този случай от главната редакция на "Труд" са оказали въздействие. В България не е необичайно да се посяга към телефона, когато някой се чувства засегнат от дадена статия. Нещата се уреждат от позицията на властта, с която разполагаш. В това отношение в сравнение с миналото нещата в България са се променили малко, заключава Атанасов. "Журналист" се цитира и журналистката Людмила Димова от ЛИК, която припомня за исканията да се превърне Съветът за електронни медии в независима от партиите институция. Според Димова обаче сега управляващата коалиция не прави нищо за нужната промяна в българския медиен закон. Случайно ли е това? , пита Щийр . Отговорът му : "Т ова е по-скоро поредният симптом за проблемите на българската медийна система, а всъщност тя би трябвало да вдъхва надежди " .В края на статията си Щийр припомня за поздравителното писмо на българския премиер Сергей Станишев до "Вестникарска група България" по случай 10-годишния й юбилей. В него премиерът-социалист хвалел вестниците с думите "Вие задавате тона на събитията". На фона на историята с конференцията за Батак и господстващата позиция на "24 часа" и "Труд" тази похвала има доста своеобразно звучене, коментира Щийр .