Германското сп. "Журналист" коментира свободата на българската преса

10.01.2008 /15:42 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

В януарския си брой сп . "Журналист", издание на Германския журналистически съюз, публикува статия та "Български кампании" , в която се прави анализ на свободата на словото в българския печат, съобщи "Дойче веле" . Автор е Франк Щийр, който живее в София. Ето по-важното от статията:

Комунистическият режим в България беше свален преди 18 години. Промяната навърши пълнолетие, написа седмичникът "Политика" през ноември 2007 г. Само че българската журналистика все още страда от детски болести. Най-известният пример за това е актуалният скандал с т.нар. афера Батак, която разтърси България и предизвика отзвук в германските медии.

Все пак два български вестника на германския медиен концерн ВАЦ изиграха значителна роля за скандала. След като представя накратко темата на несъстоялата се научна конференция за Батак, както и обвиненията срещу докторантката от Берлинския свободен университет Мартина Балева, че преиначавала българската история, авторът заключава:"Изминаха няколко дни на национална истерия, докато група интелектуалци се солидаризираха с Балева и протестираха срещу ограничаваната свобода на науката".

Медийният отзвук на несъстоялата се научна конференция за Батак е само един от поводите за анализа, поместен в сп. "Журналист". В него се цитира коментар на колегата от "Дойче веле" Александър Андреев, според когото свободата на българските медии свършва там, където започва политическият и икономически натиск върху тях.

Според Щийр този извод обяснява защо американската организация "Фрийдъм хаус" нарича българската преса полусвободна, а организацията "Репортери без граници" постави България на 51-во място в класацията си за свобода на медиите, предупреждавайки за това, че българските журналисти рискуват физическа разправа.

В статията четем: "Фоторепортерът Емил Иванов изпита на собствен гръб това предупреждение" . При опита си да отрази съдебен процес фоторепортерът на в . "Експрес" бил набит от полицаи. След задължителната проверка по случая вътрешният министър Румен Петков заяви, че пазителите на реда са изпълнили задълженията си. Петков е известен със специалното си отношение към медиите.

На пресконференция заради изненадващата оставка на заместник-министър в края на ноември Петков реши, че на журналистите им е забранено да задават въпроси. В статията се припомня и за случая с в . "Поглед", чиито главен редактор, заместник-главен редактор, както и журналистът Румен Леонидов бяха уволнени. Германското списание отбелязва, че уволненията са заради статия, в която се критикува едностранното отразяване на учителската стачка във вестник "Труд".Германското списание цитира журналиста Ясен Атанасов с думите

: "Разбира се, че не мога да го докажа, но не само аз предполагам, че в този случай от главната редакция на "Труд" са оказали въздействие. В България не е необичайно да се посяга към телефона, когато някой се чувства засегнат от дадена статия. Нещата се уреждат от позицията на властта, с която разполагаш. В това отношение в сравнение с миналото нещата в България са се променили малко, заключава Атанасов. "Журналист" се цитира и журналистката Людмила Димова от ЛИК, която припомня за исканията да се превърне Съветът за електронни медии в независима от партиите институция. Според Димова обаче сега управляващата коалиция не прави нищо за нужната промяна в българския медиен закон. Случайно ли е това? , пита Щийр . Отговорът му : "Т ова е по-скоро поредният симптом за проблемите на българската медийна система, а всъщност тя би трябвало да вдъхва надежди " .

В края на статията си Щийр припомня за поздравителното писмо на българския премиер Сергей Станишев до "Вестникарска група България" по случай 10-годишния й юбилей. В него премиерът-социалист хвалел вестниците с думите "Вие задавате тона на събитията". На фона на историята с конференцията за Батак и господстващата позиция на "24 часа" и "Труд" тази похвала има доста своеобразно звучене, коментира Щийр .

Сподели в
 

В канала си в интернет младият влогър събира хиляди българи от цял свят. Кое придава популярност и емоция на онова, което прави? Интервю с него в "Нощен хоризонт" търси отговора.

06.03.2021/16:30

Артист, журналист, писател, логопед - какво ли не е била тя през живота си.

06.03.2021/15:16

Официалната кампания за предстоящите парламентарни избори започна, а с нея Българската национална телевизия даде началото на специалната си програмa - Избори 2021 #ИзбериВажното.

06.03.2021/13:37

През тази година Европейската комисия ще представи план за действие в отговор на тежката икономическа ситуация в медийния сектор. Това съобщи в сряда, на март, заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова на събитие, организирано от EURACTIV. Тя има готовност да подкрепи инициативи в сектора.

06.03.2021/12:05

Получавам съобщения, но няма от какво да се страхувам, споделя в интервю за "Клуб Z" Андон Балтаков

06.03.2021/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки