Начало
 
 

Читалище „Съгласие” е един от символите на Плевен

16.03.2019 /17:22 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И днес читалище „Съгласие” е духовното огнище на Плевен

Тази година плевенското читалище „Съгласие” чества 150 години от създаването си и по този повод са предвидини серия амбициозни прояви.

Без преувеличение може да се каже, че „Съгласие” поставя основите на културния живот в Плевен и непрекъснато ги обновява и доразвива.

Читалището един от символите на Плевен и неслучайно се издига на централния градски площад „Възраждане” редом до параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец”.

Читалище „Съгласие 1869” е основано на 1 октомври 1869 г. от учителя Нестор Марков, само няколко месеца след организирането на частния революционен комитет в града от Васил Левски. На учредителното гражданско събрание е избрано читалищно настоятелство и са събрани 3000 гроша.

Тук е първата музийна сбирка  

Събранието възлага на Нестор Марков да напише читалищен устав, а на настоятелството да поръча печат във Виена. За читалищно помещение служи кафенето на Хаджи Петраки Мъжкаров. В него 5-6 вестника и малко книги поставят началото на първата и единствена до 1954 г. библиотека в град Плевен. След няколко трудни години на 6 август 1873 г. е приет нов устав, избрано е ново настоятелство и читалището получава своето име „Съгласие”.

И днес „Съгласие” е генератор на културни прояви и събития. Ето и няколко от жалоните, които „Съгласие” поставя през годините: През декември 1869 г. в читалището самодейна трупа изнася първото театрално представление с което се поставя начало на театралния живот в града.

По-късно читалището предоставя своята първа собствена сграда на Общинския театър – и днес в него се намира Драматичен театър „Иван Радоев”. По-късно Народният университет предизвиква интереса на любознателните плевенчани.

През 1911 г.- в библиотеката на „Съгласие” е подредена малка археологическа изложба. Години на труд и откривателство я превръщат в музейна сбирка, от която израства Плевенският музей. През 1920 г. читалището поставя първото оперетно представление със самодейни певци и оркестранти.

Издава първите 2 вестника  

Изграденият по-късно оперетен колектив поставя началото на Плевенския оперетен и оперен театър. През 1923-1924 г. читалище „Съгласие” издава в. „Читалищни вести”, а през 1929 г. в. „Съгласие”. През 1924 г. е организирана Плевенска самодейна филхармония, от която израства Държавен симфоничен оркестър – днес Плевенска филхармония.

От 1933 г. в литературния кръжец, събран около Николай Ракитин и наречен по-късно „Цветан Спасов”, израстват много от известните български писатели.

Трябва да се отбележи и че през 1933 г. със свои средства читалище „Съгласие” издава единствената доскоро история на град Плевен от акад. Юрдан Трифонов, която днес е библиографска рядкост. Антикварното й издание се продава за минимум 30 лева. През 1937 г. в читалището е открито и едноименно читалищно кино.

През 1944 г.са организирани първите курсове по руски език. Повишеният интерес към изучаването на чужди езици води до откриването на езикова школа. Отново „Съгласие” през 1952 г. открива първата за Плевенски окръг музикална школа, която подготвя условията за откриване на Средно музикално училище в града.

През 1953 г. е изградена самодейна танцова трупа, а през 1956 г. и битов колектив от инструменталисти и певци. От обединяването на тези два колектива се ражда Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци. През 1954 г в „Съгласие” е основана първата в страната читалищна балетна школа.


 

Сподели в
 

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019/15:19

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019/14:48

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки