Начало
 
 

Елена Йончева е нужна за България на европейската сцена

21.03.2019 /13:12 | Автор : Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Жоржета Пехливанова

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

Като международник и дипломат ще кажа, че журналистката с огромен международен опит и влияние Елена Йончева е нужна за България на европейската сцена. Тя е български журналист от висока класа, с международен авторитет, известност и с индивидуален почерк, който понякога не се харесва на средностатистическата аудитория.

С упоритост, последователност и всеотдайност в нейната високоотговорна професия, не е леко. Аз съм видяла Елена Йончева на международен терен в действие и смятам, че е от значение да го споделя с обществото с факти и без хвалби.
Елена Йончева направи два филма - за Венецуела и Колумбия - в най-напрегнатия период от историята между двете южноамерикански съседни държави. И то в период, когато ги оглавяваха двамата „костеливи“държантици Уго Чавес и Алваро Урибе, антагонистични политици, всеки със собствено кредо.

След десет срещи и разминавания през 2007 г. се срещнаха в имението „Ато Гранде“ - „Голямата колиба за сговор на овчарите“, подарена от Симон Боливар на генерал Сантандер за „свободата на Колумбия“, и заровиха томахавката в името на хуманни цели. Да бъдат спасени заложници, отвлечени от левите бунтовници от ФАРК, както и да бъдат спрени убийствата в граничния регион от 2200-километровата граница между двете съседни страни - убийства, извършвани от десни колумбийски паравоенни формирования.

Венецуелският президент Уго Чавес, определен от колумбийския ръководител Алваро Урибе за „посредник и гарант“ в хуманитарната размяна, бе победителят. Но това не винаги се харесва. В историята също – освободителят Боливар и генерал Сантандер се разделят завинаги след победата. След „хуманитарната размяна“ 200 години по-късно, Урибе и Чавес стават смъртни врагове...
Ето в такава напрегната политическа ситуация през ноември 2006 г. в Каракас пристигна българската телевизионна журналистка Елена Йончева с цел да направи филм за президентската кампания на Уго Чавес във Венецуела. Беше предвидила след това да пътува и до Колумбия за втория си филм в региона.
Екзотиката и конфликтите винаги са привличали телевизионните журналисти - и днес, и преди. Елена Йончева пристигна само с един френски оператор. Предварително, по електронен път, с нея бяха уточнени някои подробности и нейни желания. Бях помолена и се отзовах да й помогна по време на престоя й - както в ангажиране на хотел, така и в общи линии за програмата й.

Искам да отбележа, че ценя професионализма на Елена Йончева и с голямо желание откликнах на нейната молба за съдействие, предоставяйки й всички мои току-що създадени контакти, тъй като само от броени месеци бях в този сложен и пулсиращ от събития регион.

Главната й цел бе среща с президента Уго Чавес в качеството му на кандидат за нов управленски мандат. За съжаление, Чавес от август 2006 г. бе вече в президентска кампания и бе декларирал публично, че е преустановил всякакви интервюта като действащ президент.
За да се информирам дали Чавес би се съгласил все пак на срещи с по-известни журналисти, говорих с двама-трима латиноамерикански посланици, които ми казаха, че Чавес ще даде само едно-единствено интервю на латиноамерикански журналист и това е мексиканска журналистка, която е и наблюдател на изборите. Но дори и пред нея ще говори чак след като встъпи в длъжност, ако бъде избран.

Попитах също испанския посланик, Раул Мородо, както и руския посланик Михаил Орлович, дали техни журналисти-международници ще имат възможност да интервюират Чавес, та макар и след изборите. Орлович ми отговори: „Абсурд. Той отказа на най-големия руски ежедневник интервю.“

Въпреки „табуто“, аз продължих да настоявам за среща на Елена с Чавес. Използвах връзките си с министърката на жените Мария Леон, говорих с министър Нерваес, отговарящ за програмата на Чавес, разговарях с генералите му, които бяха постоянно с президента Чавес, и ги молих за съдействие по изключение. Няколко пъти ходих до кабинета на президента в двореца „Мирафлорес”, чийто началник тогава беше брат му, министър Адам Чавес, днес посланик в Хавана. Но без резултат.
Тогава за първи път влязох в президентския дворец „Мирафлорес”, седалище на правителството на Венецуела. Министър Адам Чавес разполагаше с оскъдно време в разгара на кампанията. Въпреки това той ме прие и увери, че българската журналистка е много известна с нейните репортажи в Ирак и е сред първите, които Чавес, ако бъде преизбран, ще приеме за интервю, но сега не може и това не е редно. Думата на Чавес не става на две...
Елена Йончева успя все пак с немалко мое съдействие да заснеме доста материал. Специално за нея бе осигурен хеликоптер лично от министъра на петрола Рамирес, за да посети долината на река Ориноко, където са най-големите петролни залежи на Венецуела. Тя проведе срещи и с полицейския синдикат, и с един от кметовете в голям Каракас, син на вицепрезидента В. Ранхел. Посети и най-бедните квартали, където се правят неимоверни усилия населението да яде три пъти на ден - нещо, което нехайството на предишни режими беше превърнало в рядкост.
Венецуелското външно министерство я обслужваше като ВИП гост  и журналист като й осигури постоянна охрана за сигурност по време на кампанията и достъп до трибуните на чуждестранните журналисти, които отразяват митингите в Каракас. Предоставена й бе също лека кола за по-голяма маневреност из Каракас и околностите. С една дума, към Елена Йончева Венецуела се отнесе изключително внимателно. Но без интервю от президента Чавес. Това я огорчи, сигурна бях, но беше извън нашите възможности. Елена трябваше да остане още месец поне, но сроковете за филмите я притискаха силно и тя замина за Богота за следващия филм за Колумбия.
Междувременно чрез почетния ни консул в Богота д-р Карлос Уманя се погрижих и за програма по престоя й там. Чрез посланика на Колумбия във Венецуела - Варгас, личен приятел на колумбийския президент Алваро Урибе, бе уговорена среща с държавния глава по време на т. нар. изнесени извън столицатата негови социални съботни срещи с населението в една колумбийска област.

За целта се наложи писмено да представя българската телевизионна журналистка на президента Урибе, за да има достъп на срещата. Но Елена Йончева реши да остане още няколко дни в Каракас, за да почака за евентуална среща с Чавес, така че отложи датата на пътуването си за Богота.

По-късна тя поиска повторно среща с президента Урибе, но, за съжаление, това вече не можа да се осъществи. В Богота я свързах с групата български музиканти, които от дълги години работят в Колумбийската филхармория. Уредена й бе и среща с други наши сънародници, които живеят в Богота, за да й съдействат по програмата.

На нейно разположение бе и почетният ни консул д-р Уманя, влиятелен потомствен адвокат в Богота. Йончева замина за Богота ненадейно , но след като беше посрещната от нашия почетен консул д-р Уманя, ми се обади за допълнително съдействие за филма.
Разбрах, че са били излъчени и с успех и двата нейни филма - и за Венецуела, и за Колумбия - по националната ни телевизия. Сигурна съм, че ги е направила с нужната вещина и реализъм.

Всички тези спомени вече съм ги разказвала в книгата ми „Магията Латинска Америка“ (2011 г.).
Не се съмнявам, че като европейски депутат Елена Йончева ще бъде полезна за каузата на България и за каузата на БСП. В новия европарламент ПЕС също ще има нужда от едно политическо острие като Елена, за да се промени статуквото в ЕС.

Ще добавя, че от „кройката” на реализиралите се и силни жени, също като Елена Йончева, е и Ирина Бокова. Този тип жени са трудни, но незаменими хора, макар да заплащат висока цена в обществото, където винаги се оформят групи от техни привърженици и противници.

След номинацията на Елена Йончева за водач на евролистата на БСП за изборния евровот на 26 май се проградна и сравнението, че Ирина Бокова и Сергей Станишев са най-известните българи зад граница. Намирам сравнението за твърде еднопланово, за да не кажа глупаво.
Ирина Бокова и до днес е сред първите 10 най-влиятелни жени на планетата по световни социологически изследвания. Тя премина ранговата стълбица на дипломат от кариерата и като такава се наложи в световния дипломатически елит с нейните качества – познание, такт, езикова грамотност... и стигна върха, който никой друг международник досега от България не е заемал по важност в световната организация ООН, тоест позицията веднага след генералния секретар. Със статут на негов заместник, Бокова управлява 10 години като генерален директор ЮНЕСКО, организацията на ООН за образование, наука и култура, която е с най-голяма численост в рамките на ООН и с отделен щат чуждестранни представители с ранг посланици на страните-членки от цял свят.

Затова сравнението Станишев-Бокова е непрофесионално, престижът на двамата е различен.
Ирина Бокова бе най-добрият кандидат за генерален секретар на ООН, но не бе избрана през 2016 г. по вина на българската страна. Препъна я българското невежество в правителството ни и непознаване на световната организация, на езика, на който се говори, на политиките й и стила, които се прилагат в този затворен висш дипломатически кръг, наречен ООН.

Не спечели Ирина, но загуби България, загуби т.нар. група на източноевропейските страни в ООН, загуби световната организация. Не говоря наизуст - от първия до последния ден на кампанията на Ирина Бокова останах с нея като нейна колежка, без да я предам...
Три години по-късно много привърженици – страни, политици, дипломати, съжаляват, че Бокова не стана генерален секретар. Ирина Бокова щеше да е по-успешният водач в тази сложна международна обстановка, щеше да е по-силна в налагане на спазването на международното право и залегналите в Устава на ООН правила като висш дипломат в ООН.

Португалецът Антонио Гутериш е от друга кройка, от кройката на Сергей Станишев и партийното движение го издига и на международния фронт, а не професията му.

Бокова не може да бъде скрита за България в предстоящите политически и управленски рокади, защото тя е реалност с огромна подкрепа в българското общество. Тя продължава да работи в елитна група световни дипломати и политици на международния фронт за мира, против насилието, за решаване на тежките миграционни въпроси, защитавайки основните цели на Устава на ООН, канена е като участник и лектор на световни конференции, форуми, срещи, дипломатически академии и университети.
В Европейския съюз след майския евровот не предстои само смяна на караула, а и на управниците, налага се промяна, скъсване със статуквото, отчитайки грешките на досегашния евроелит, който отдалечи Евросъюза от неговите основни ценности за народите.

Плашещото е, че „замразените политически клетки“ на крайната десница в Европа, които 72 години след разгрома на фашизма се бяха сгушили и „спяха“ под крилото на десни партии, в много европейски страни днес са активирани и са устремени да увеличат присъствието си в Европарламента.

Ето защо са тъй съдбовни предстоящите евроизбори. И ето защо и за всекиго от нас е важно как и за кого ще гласуваме в тях. От това зависи в каква Европа и в каква България ще живеем.

 

Сподели в
 

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020/14:53

В сайта на СБЖ получихме коментар на Мая Вапцарова в отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „24 часа”, засягаща паметта на нейния чичо - големия български поет и антифашист Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г. Публикуваме коментара й.

29.02.2020/16:45

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки