Начало
 
 

Изминаха 110 години от смъртта на Кузман Шапкарев

22.03.2019 /17:23 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кузман Шапкарев умира в 1909 г. на 75-годишна възраст

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

Важна роля в първоначалното му образование изиграва неговият вуйчо Янаки Стрезов, с когото през 1854 г. откриват частно училище. През 1859-а въвежда за първи път преподаването на български език в училището в Струга и славянско пеене в църквите.

Именно в Струга той се сближава с Димитър Миладинов, чиято дейност извиквала у младия тогава Шапкарев огромно възхищение и уважение.

Когато го запитвали за Миладиновци, той се спирал, умълчавал се и казвал: „Не споменавай Божието име напразно. Та те беха светци!“. 30 години след издаването на техния сборник „Български народни песни“ се появява най-значителният труд на Шапкарев – 6-томният „Сборник от български народни умотворения“ (1891/92).

Той съдържа почти 2 пъти повече песни в сравнение с Миладиновия – около 1300. Историческата заслуга на Шапкарев е частта с приказките. Малко са фолклористите по онова време, които публикуват приказен фолклор.

Шапкарев издава близо 300 приказки от балканските неславянски народи като румънски, албански и турски. Впоследствие нашите изследователи, сред които и неговият съратник акад. Иван Шишманов, високо оценяват този факт.

От Самоков идва в София  

До 1883 г. Шапкарев учителства в Охрид, Битоля, Прилеп и Кукуш, а след това екзарх Йосиф I го изпраща в Солун, където участва в създаването на българската мъжка и девически гимназии. За целите на своята преподавателска дейност той написва 4 учебника на роден език.

Сътрудничи за излизащите в Цариград български вестници по отношение на просветното дело и църковната борба. След Освобождението Шапкарев се мести в България. За кратко време живее в Пловдив, работи като нотариус в Сливен и Стара Загора и като мирови съдия във Враца и Ботевград.

Установява се със семейството си в Самоков, където е председател на македонското дружество. В него членува почти цялата самоковска интелигенция – учители, чиновници, адвокати, търговци и други. Припознал изцяло идеите на националните борби на българите в Османската империя, Шапкарев тежко преживява смъртта на Гоце Делчев (1903 г.), когото възприема като свой син, и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

След Самоков Кузман Шапкарев се мести в София, където има по-голяма възможност да се среща с хора от своя бранш – етнографи, фолклористи, писатели и поддръжници по македонския въпрос. В дома му чест гост е и Пейо Яворов, с когото Шапкарев надълго и нашироко обсъжда книгата, която писателят подготвя за Гоце Делчев.

Кузман Шапкарев оставя голям по обем ръкописен труд с научна стойност. Днес неговите мемоари с надпис „Материали по Възраждането и българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“ се съхраняват в архивите на БАН, чийто член той е от 1875 г. – тогава Българско книжовно дружество.

Приживе получава признание за своята обществено-книжовна дейност и е награден с царския орден „За гражданска заслуга“ V-та степен. „Е, деца мои, Господ забавя, но не забравя“, обръща се Шапкарев към семейството си при получаване на отличието. Животът му е белязан със съдбата на българите от края на 19-и век и е свидетел на важни събития от новата история на Балканите.


 

Сподели в
 

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

В. „Септемврийска победа” беше единственият всекидневник в Плевен. Излиза от 1945 г; като издание на местната организация на Отечествения фронт. Въпрос на здрави връзки и влияние беше да приемат студент на стаж.

28.08.2019/18:10

Барелеф ще бъде поставен на дома в Хасково, в който живя Карекин Карекинян (1927-2015 г.), оставил завиден фотолетопис на този край. Идеята е на дружеството на СБЖ в града.

11.07.2019/19:02

Юбилейни вестници и единични листове, издавани по повод различни годишнини, ще влязат в дигитална сбирка на на Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково.

07.07.2019/14:13

Годината е 1951-ва. На извънредно заседание на Бюрого на околийския комитет на БКП, съвместно с околийския народен съвет и Отечествения фронт, в Свиленград се разглежда писмо от редакцията на в. „Родопска борба“ - Хасково.

05.07.2019/15:29
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 49 гости

Бързи връзки