Начало
 
 

Изминаха 110 години от смъртта на Кузман Шапкарев

22.03.2019 /17:23 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кузман Шапкарев умира в 1909 г. на 75-годишна възраст

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

Важна роля в първоначалното му образование изиграва неговият вуйчо Янаки Стрезов, с когото през 1854 г. откриват частно училище. През 1859-а въвежда за първи път преподаването на български език в училището в Струга и славянско пеене в църквите.

Именно в Струга той се сближава с Димитър Миладинов, чиято дейност извиквала у младия тогава Шапкарев огромно възхищение и уважение.

Когато го запитвали за Миладиновци, той се спирал, умълчавал се и казвал: „Не споменавай Божието име напразно. Та те беха светци!“. 30 години след издаването на техния сборник „Български народни песни“ се появява най-значителният труд на Шапкарев – 6-томният „Сборник от български народни умотворения“ (1891/92).

Той съдържа почти 2 пъти повече песни в сравнение с Миладиновия – около 1300. Историческата заслуга на Шапкарев е частта с приказките. Малко са фолклористите по онова време, които публикуват приказен фолклор.

Шапкарев издава близо 300 приказки от балканските неславянски народи като румънски, албански и турски. Впоследствие нашите изследователи, сред които и неговият съратник акад. Иван Шишманов, високо оценяват този факт.

От Самоков идва в София  

До 1883 г. Шапкарев учителства в Охрид, Битоля, Прилеп и Кукуш, а след това екзарх Йосиф I го изпраща в Солун, където участва в създаването на българската мъжка и девически гимназии. За целите на своята преподавателска дейност той написва 4 учебника на роден език.

Сътрудничи за излизащите в Цариград български вестници по отношение на просветното дело и църковната борба. След Освобождението Шапкарев се мести в България. За кратко време живее в Пловдив, работи като нотариус в Сливен и Стара Загора и като мирови съдия във Враца и Ботевград.

Установява се със семейството си в Самоков, където е председател на македонското дружество. В него членува почти цялата самоковска интелигенция – учители, чиновници, адвокати, търговци и други. Припознал изцяло идеите на националните борби на българите в Османската империя, Шапкарев тежко преживява смъртта на Гоце Делчев (1903 г.), когото възприема като свой син, и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

След Самоков Кузман Шапкарев се мести в София, където има по-голяма възможност да се среща с хора от своя бранш – етнографи, фолклористи, писатели и поддръжници по македонския въпрос. В дома му чест гост е и Пейо Яворов, с когото Шапкарев надълго и нашироко обсъжда книгата, която писателят подготвя за Гоце Делчев.

Кузман Шапкарев оставя голям по обем ръкописен труд с научна стойност. Днес неговите мемоари с надпис „Материали по Възраждането и българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“ се съхраняват в архивите на БАН, чийто член той е от 1875 г. – тогава Българско книжовно дружество.

Приживе получава признание за своята обществено-книжовна дейност и е награден с царския орден „За гражданска заслуга“ V-та степен. „Е, деца мои, Господ забавя, но не забравя“, обръща се Шапкарев към семейството си при получаване на отличието. Животът му е белязан със съдбата на българите от края на 19-и век и е свидетел на важни събития от новата история на Балканите.


 

Сподели в
 

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

В. „Септемврийска победа” беше единственият всекидневник в Плевен. Излиза от 1945 г; като издание на местната организация на Отечествения фронт. Въпрос на здрави връзки и влияние беше да приемат студент на стаж.

28.08.2019/18:10

Барелеф ще бъде поставен на дома в Хасково, в който живя Карекин Карекинян (1927-2015 г.), оставил завиден фотолетопис на този край. Идеята е на дружеството на СБЖ в града.

11.07.2019/19:02

Юбилейни вестници и единични листове, издавани по повод различни годишнини, ще влязат в дигитална сбирка на на Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково.

07.07.2019/14:13

Годината е 1951-ва. На извънредно заседание на Бюрого на околийския комитет на БКП, съвместно с околийския народен съвет и Отечествения фронт, в Свиленград се разглежда писмо от редакцията на в. „Родопска борба“ - Хасково.

05.07.2019/15:29
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки