Начало
 
 

Изминаха 110 години от смъртта на Кузман Шапкарев

22.03.2019 /17:23 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кузман Шапкарев умира в 1909 г. на 75-годишна възраст

Кузман Шапкарев (1 февруари 1834 – 18 март 1909 г.) е роден в Охрид. От родния си град Шапкарев пише на Раковски през 1860 г.: „Щастлив съм, че съм се родил българин!“.

Важна роля в първоначалното му образование изиграва неговият вуйчо Янаки Стрезов, с когото през 1854 г. откриват частно училище. През 1859-а въвежда за първи път преподаването на български език в училището в Струга и славянско пеене в църквите.

Именно в Струга той се сближава с Димитър Миладинов, чиято дейност извиквала у младия тогава Шапкарев огромно възхищение и уважение.

Когато го запитвали за Миладиновци, той се спирал, умълчавал се и казвал: „Не споменавай Божието име напразно. Та те беха светци!“. 30 години след издаването на техния сборник „Български народни песни“ се появява най-значителният труд на Шапкарев – 6-томният „Сборник от български народни умотворения“ (1891/92).

Той съдържа почти 2 пъти повече песни в сравнение с Миладиновия – около 1300. Историческата заслуга на Шапкарев е частта с приказките. Малко са фолклористите по онова време, които публикуват приказен фолклор.

Шапкарев издава близо 300 приказки от балканските неславянски народи като румънски, албански и турски. Впоследствие нашите изследователи, сред които и неговият съратник акад. Иван Шишманов, високо оценяват този факт.

От Самоков идва в София  

До 1883 г. Шапкарев учителства в Охрид, Битоля, Прилеп и Кукуш, а след това екзарх Йосиф I го изпраща в Солун, където участва в създаването на българската мъжка и девически гимназии. За целите на своята преподавателска дейност той написва 4 учебника на роден език.

Сътрудничи за излизащите в Цариград български вестници по отношение на просветното дело и църковната борба. След Освобождението Шапкарев се мести в България. За кратко време живее в Пловдив, работи като нотариус в Сливен и Стара Загора и като мирови съдия във Враца и Ботевград.

Установява се със семейството си в Самоков, където е председател на македонското дружество. В него членува почти цялата самоковска интелигенция – учители, чиновници, адвокати, търговци и други. Припознал изцяло идеите на националните борби на българите в Османската империя, Шапкарев тежко преживява смъртта на Гоце Делчев (1903 г.), когото възприема като свой син, и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

След Самоков Кузман Шапкарев се мести в София, където има по-голяма възможност да се среща с хора от своя бранш – етнографи, фолклористи, писатели и поддръжници по македонския въпрос. В дома му чест гост е и Пейо Яворов, с когото Шапкарев надълго и нашироко обсъжда книгата, която писателят подготвя за Гоце Делчев.

Кузман Шапкарев оставя голям по обем ръкописен труд с научна стойност. Днес неговите мемоари с надпис „Материали по Възраждането и българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“ се съхраняват в архивите на БАН, чийто член той е от 1875 г. – тогава Българско книжовно дружество.

Приживе получава признание за своята обществено-книжовна дейност и е награден с царския орден „За гражданска заслуга“ V-та степен. „Е, деца мои, Господ забавя, но не забравя“, обръща се Шапкарев към семейството си при получаване на отличието. Животът му е белязан със съдбата на българите от края на 19-и век и е свидетел на важни събития от новата история на Балканите.


 

Сподели в
 

Барелеф ще бъде поставен на дома в Хасково, в който живя Карекин Карекинян (1927-2015 г.), оставил завиден фотолетопис на този край. Идеята е на дружеството на СБЖ в града.

11.07.2019/19:02

Юбилейни вестници и единични листове, издавани по повод различни годишнини, ще влязат в дигитална сбирка на на Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково.

07.07.2019/14:13

Годината е 1951-ва. На извънредно заседание на Бюрого на околийския комитет на БКП, съвместно с околийския народен съвет и Отечествения фронт, в Свиленград се разглежда писмо от редакцията на в. „Родопска борба“ - Хасково.

05.07.2019/15:29

Томът е голям и тежък. И точното му название е „Литературно Търново – Търновски писатели и книжовници от свети Теодосий Търновски до наши дни”. А и съставителството, и идеята за създаването на книгата е на писателя, критика, литератора Владимир Шумелов.

03.07.2019/18:48

Тя е дело на двамина – майка и син: Адриана Кръстева и Захарий Кръстев. Изданието - "Кварталците", е на Мединформ ЕООД и е изключително богато илюстрирано - със снимки от семейни архиви, с репродукции на визитки, нотариални актове, детски рисунки, портрети от майстори на четката, архитектурни скици, шаржове...

30.06.2019/15:54
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки