Негослава Станоевич: Разридах се, когато НАТО удари телевизията в Белград

25.03.2019 /17:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Негослава Станоевич. Снимка: Мари Къналян

С известната сръбска журналистка родом от Ниш разговаряме за 20-годишнината от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия, за трагичните епизоди от войната, за професионалната й работа, за жените в Сърбия

Негослава Станоевич е материализиран висок заряд от положителна енергия. Винаги усмихната, динамична, изпълнена с творчески пориви, общителна, приказлива, спонтанна и сърдечна. Южнославянският темперамент блика от нея и обгръща с топлина всеки, с когото общува.

Негица, както я наричат всички приятели, е сръбска журналистка, родом от Ниш. По образование е икономистка, но 25 години е работила като репортерка в популярния вестник „Народни новини”. След като изданието е продадено, тя решава, че няма да остане да работи в него.

Започва да пише за портала „Домът на добрите новини” и поддържа два свои много четени блога, като става особено известна с интервютата си с известни личности, допринесли за развитието на обществото. Тези интервюта не са политически, но, както казва самата авторка, третират теми, засягащи всекиго.

Винаги добавя, че е много прочута и със страхотните си кулинарни рецепти, които публикува - включително най-„тежкият” сръбски вестни „Политика” е препечатвал уникалната й рецепта за айвар (лютеница).

Запознахме се с Негица на 6 март - тя бе дошла специално за откриващата се на този ден в РКИЦ изложба с фотографии на цветя на без време напусналия ни изключителен изтоковет и ерудит проф. Александър Федотов. Пристигна в София, за да бъде на този ден редом до близката си приятелка Снежана Тодорова, председателка на УС на СБЖ и съпруга на проф. Федотов, оранизирала изложбата в негова памет и навръх рождения му ден.

Сред емоциите и суматохата на събитието Негица бдеше за всички технически подробности и всеотдайно помагаше на Снежана.

Сръбската гостенка остана в София и за международния женски ден 8 март, когато отново се видяхме с нея в СБЖ. Докато чакаше Снежана да си свърши ангажиментите, Негица не губеше време - беше се разположила на дългата заседателна маса в кабинета на председателя на УС на СБЖ и... рисуваше. Всъщност, извършваше с креда една магия - създаваше удивителни, ярки картини, изобразяваши цветя и слънчогледи.

После всичките ги подари на жените в СБЖ - по случай празника. Сподели, че това увлечение я разтоварва най-пълноценно и й дава нови заряди с позитивна жизнена енергия.

Разбира се, поговорихме с Негица и за жените в Сърбия - за борбата им с домашното насилие, което все още взема много жертви, за стремежа им да постигнат истинско равноправие и в обществото, където мнозинството от ръководните постове продължават да се заемат от мъже.

Същевременно тя обърна внимание, че министър-председател в момента е жена, при това с нетрадиционна ориентация - Ана Бърнабич, и че партньорката й наскоро е родила. Скупщината (парламентът) в Белград също се оглавява от жена - Мая Гойкович. Така че желаещите да се изявяват на политическото поле жени имат всички възможности да го правят.

Настоях да засегнем по-обширно в разговора ни с Негица и една болезнена за сърбите, а и за всички честни хора на планетата тема - зловещите бомбардировки на НАТО над бивша Съюзна република Югославия, които и в България преживяхме с мъка и тревога за съседите ни.

На 24 март се навършиха 20 години от началото на тези бомбардировки, започнали точно в 19.45 ч. на 24 март 1999 г. Тогава, без да има резолюция на Съвета за сигурност на ООН, генералният секретар на Североатлантическия пакт Хавиер Солана разпорежда на командващия силите на пакта в Европа ген. Уесли Кларк да стартира осъществяването на военната операция.

Бомбардировките продължават 78 денонощия - до 10 юни 1999 г., като оставят около 2000 жертви и над 12 000 ранени. Разрушени са пътища и мостове, жилищни сгради, болници, промишлени обекти.

Поводът за ударите е, че на предшествалите преговори в парижкото предградие Рамбуйе президентът Слободан Милошевич отказва да допусне на сръбска територия сили на НАТО, които да контролират политиката му в автономната област Косово. Западните сили винят Милошевич за репресии и етническо прочистване там.

Две десетилетия по-късно, отново точно в 19.45 ч. на 24 март 2019 г. с вой на въздушни сирени в град Ниш започна официалната държавна церемония на Република Сърбия в памет на жертвите на натовските бомбардировки отпреди 20 години. В нея участваха президентът Александър Вучич, премиерката Ана Бърнабич, сръбскиат партиарх Ириней, председателят на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик, президентката на Република Сръбска Желка Цвиянович, посланиците на Русия и Китай Александър Чепурин и Чен Бо.

Най-вълнуващият момент на церемонията бе, когато деца с бели рози изредиха едно по едно имената на всички убити от натовските бомби деца - общо около 90 на брой. През целия неделен ден възпоменания имаше в столицата Белград и в други сръбски градове.

А аз си спомнях за разговора в София с Негица, която е от същия този Ниш, избран за център на националните възпоменателни церемонии, спомнях си за разказа й, за болезнените й преживявания от онази война и за днешното им ехо.

Ето интервюто с нея:

Негица, къде те свариха бомбардировките на НАТО?

В Китай. Бях на работно пътуване там. Китайците спряха полета на самолета ни, когато разбраха, че в страната ни се водят военни действия. И в Пекин увиснахме около стотина жители на тогавашна Югославия, които трябваше да летим със спрения самолет. Осигуриха ни хотел, докато се реши как и откъде да бъдем превозени.

Част от хората се прибраха в хотела да плачат. Аз обаче обикалях неспирно навън. Стигнах и до посолството на САЩ. Плюх към сградата и пожелах да им се случи същото, което причиняват на нас.

Накрая ни превозиха с прекачване - първо с руски самолет до Москва, после през София до Белград. В Москва, докато чакахме на Шереметиево да се прехвърлим на следващия полет, гледах по телевизията репортажи за бомбардировките. И казах тогава на руснаците, които също много разтревожени гледаха до мен: „За това е виновен Горбачов! Разбърка света, ето докъде стигнахме!”

Прибрахме се накрая през София, затова винаги си спомням и за България, като помисля за тогава...

Ти имаш много приятели в България и съм сигурна, че знаеш, че 80% от българите бяха против бомбардировките на НАТО, възмущаваха се, тревожеха се...

Да, знам, че когато правителството ви даде българското въздушно пространство за прелитане на натовските самолети, това не беше българскят народ, това беше натискът на НАТО... Това го разбирахме повечето сърби.

През всичките 78 дни на въздушните удари в градинката между Народното събрание и Софийския университет имаше палатков антивоенен лагер, в който се събираха подписи за незабавно спиране на агресията срещу Югославия...

Да, това се знаеше, беше важна тази подкрепа за нас от страна на народите. Имаше протести и в други страни. Но все пак не се намери достатъчно влиятелна сила, която да възпре това престъпление на САЩ и НАТО.

Какво видя, когато се прибра в Сърбия тогава?

Ввсичко изглеждаше като потънало в сумрак. Не се виждаха птици. Вече бяха започнали да бомбадрират и Ниш. В моя град имаше много жертви сред цивилното население. Удариха пазара, бърза помощ, болницата - обекти, които изобщо не бяха военни.

Плодовите дръвчета, които отглеждах на мой извънградски парцел, бяха като съсечени от бомбите. А година по-късно съседът ми по парцел, който и по време на ударите все беше на открито, все прекопаваше земята, почина скоропостижно.

Много хора си отидоха заради обеднения уран, с който са бяха заредени забранените иначе касетъчни бомби, масово използвани от НАТО при бомбардировките. Заради обеднения уран е и резкият скок на ракови заболявания - онкологията застига сръбските деца средно 2,5 пъти по-често, отколкото връстниците им в Европа, а общо при деца и възрастни случаите в Сърбия са 3 пъти повече, отколкото при другите европейци. Подобни са показателите и в Косово.

За първи път над Ниш беше хвърлена и забранена графитна бомба - върху далекопровод. Всички останахме без ток. Беше трудно да се изчисти. Хората мятаха отдолу съчки, дървени парчета - за да падне полепналото. То приличаше на паяжина, така се разпръскваше. Много от хората, които участваха тогава в усилията по това почистване, вече не са сред живите.

Как виждаш от дистанцията на времето същността на случилото се преди 20 години?

САЩ се упражниха тогава върху нашата страна как да мачкат света. Бяхме първият нагледен пример за всичко, което после се случи и на Ирак, и на Либия... Сега и с Венецуела се опитват. Хвърлят се да „защитават американски интереси” из места, които нямат нищо общо с тяхната територия. И винаги с измислени, режисирани поводи. Мюсюлманите в Босна вече знаят, че Алия Изетбегович ги избиваше, а в Косово също се разбра, че труповете, послужили като мотив за обвиненията в етническо прочистване, бяха докарани отдалеч, изровени от гробища и преоблечени.

Как преживявахте бомбардировките?

Бяхме много солидарни помежду си, помагахме си. Единни бяхме и в скръбта си за жертвите. Ето няколко емблематични случаи, известни в цяла Сърбия. Тригодишната Милица Ракич загива в детската си ваничка - майка й тъкмо я била сложила да я къпе, когато идва натовската бомба... Най-добрата маатематичка в света сред юношите пък била изпратена от родителите си при бабата и дядото във Варварин, вярвали, че там ще е на по-сигурно място. Но я застига бомбардировка на моста там - пълен с хора насред пазарния ден... На друг мост - в Гърделичка клисура, е ударен пътнически влак, загиват много хора, включително и бременната дъщеря на един гимназиален учител, когото познавам - той я беше изпратил заедно с мъжа й с надеждата, че ще отпътуват по-далеч от бомбите...

Какво почувства, когато на 23 април 1999 г. НАТО удари сградата на РТС - Радиото и телевизията на Сърбия?

Ще ти кажа, че аз през цялата война стисках зъби, стараех се да съм мобилизирана духом, не си позволявах да плача. Не плаках в Китай, когато ни връхлетя страшната новина. Не плаках при много човешки трагедии, на които станах свидетел. Но когато НАТО удари РТС, не можах да ссдържа сълзите си - разридах се. Там загинаха 15 души - журналисти и техници, които са били на работа тогава.

Беше ужасно чувство на болка и безсилие... Но трябва да добавя, че и ръководството също беше виновно за гибелта им. Знаело се е, че могат да ги ударят и не са ги предупредили...

СБЖ тогава направи един жест към сръбските деца...

Да, помня. След удара по РТС вашият Съюз покани 50 сръбски деца на почивка за 15 дни в Международния дом на журналистите край Варна и за още 20 дни в Пампорово. Това беше много важен и силен знак на подкрепа тогава и сме благодарни на СБЖ.

Интересувате ли се в Сърбия какво стана със западните лидери, отговорни за бомбардировките на НАТО?

Интересуваме се и още как. През септември 2000 г. Белградският окръжен съд осъди започно на по 20 години затвор за извършени престъпления срещу Съюзна република Югославия следните лица: Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт, Уилям Коен, Тони Блеър, Робин Кук, Джордж Робертсън, Жак Ширак, Юбер Ведрин, Ален Ришар, Герхард Шрьодер, Йошка Фишер, Рудолф Шарпинг, Хавиер Солана и Уесли Кларк.

Обаче по-късно същата година се смени властта и това съдебно решение беше отменено. То все пак си стои в архивите - за историята.

Тези хора нищо не правят без сметка за печалба. Виж само какъв хубав бизнес са си уредили например Мадлин Олбрайт и Уесли Кларк в Косово. Олбрайт е собственичка на един от голмите мобилни опеатори там, а генерал Кларк е печеливш „инвеститор” в разработката на каменовъглени находища.

Какво е днешното отношение в Сърбия към НАТО, към САЩ, към Запада?

У нас половината население обича Русия, половината обича Америка. Но малцина харесват НАТО, което за мнозинството олицетворява злото. Вучич каза, че не ни трябва НАТО, но искаме ЕС. Обаче според мен много хора виждат, че ЕС винаги слуша САЩ, които командват в НАТО. Когато в САЩ се разразява някой ураган, ние масово казваме, че това е божие възмездие за онова, което сториха на нас.

Разбира се, намират се и желаещи да влизаме не само в ЕС, но и в НАТО. Но това са наемници. Работят за американските интереси. Като „Отпор” и Сържан Попович, който беше и в Украйна. Скоро се разбра, че през школата на „Отпор” е преминал и сегашнят американски човек във Венесуела Хуан Гуайдо.

Всичко е по един и същи сценарий. Когато „Отпор” поведе смяната на властта у нас през 2000 г., си мислехме, че сами извършваме обрата. Но след като гледахме вече толкова много повторения на все същия сюжет къде ли не по света, вече сме наясно, че зад всичко стоят режисьорите от САЩ.

Именно на тях не им харесваше голямата, независима и необвързана Югославия, пречеше им. Вместо нея направиха с кръв  и насилие шест нови държави. Сега имаме демокрация, но нямаме промишленост, танковете ни са претопени, зависими сме от САЩ и ЕС, които не дават пари за заводи, а само за удобни на тях медии и НПО-та. Изгодни сме им като колония, където да пласират второкачествената си продукция. Да ни пробутват своя „Макдоналдс” вместо нашите плескавици...

Вместо послеслов:

В навечерието на трагичния юбилей шефът на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че целта на бомбардировките била да се сложи край на войната и на хуманитарната катастрофа и да се предотврати смъртта на цивилни... Без ни най-малък намек за извинение или поне сянка от колебание как ли звучи това на близките на онези около 2000 тъкмо цивилни жертви на натовските бомби.

Външният министър на Германия Хайко Маас също определи действията на НАТО срещу Югославия като „правилни”.

Руският външен министър Сергей Лавров обаче нарече случилото се преди 20 години „едностранна агресия срещу суверенна държава и нарушение на Устава на ООН с разбалансиране на целия световен ред, създаден след Втората кветовна война”.

Сподели в
 

Носителят на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) и на редица други престижни международни награди за разследваща журналистика Гюнтер Валраф пострада тежко при нелеп инцидент.

13.04.2019/17:56

За този мой разговор „виновник“ стана новата книга с поезия на журналистката Петя Пейчева „Куфар със спомени“. Освен сърдечноизповедните стихове, в нея като магнит ме привлякоха и илюстрациите – снимките на Красимир Стоичков, едно вече утвърдено име не само във фотографията, но и в кинодокументалистиката. Благодарение на Петя успях да се свържа с него и той между две свои пътувания ми подари малко от времето си, за да се срещнем и разговаряме.

11.04.2019/12:34

С известната сръбска журналистка родом от Ниш разговаряме за 20-годишнината от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия, за трагичните епизоди от войната, за професионалната й работа, за жените в Сърбия

25.03.2019/17:09

Тя е водеща на тв предаване по БНТ, което, макар да се казва „Нощни птици“, може да бъде причислено към породата редки птици за днешната българска тв природа. И това е така, защото вече 13 лета то оцелява, при това успешно и с все повече нарастваща публика, в океана от реалити формати, биг брадъри и екзалтирани майстор готвачи.

23.03.2019/14:48

На 3 март изтича срокът за събиране на необходимите 250 000 лв. за ремонт и технически преглед на кораба-светиня „Радецки“. Дарителската кампания вече тече, като в подклепа на родолюбивата мисия се включи и СБЖ. Александър Николов, председател на сдружението „Енергийно бъдеще за България“, е един от моторите на тази благородна инициатива.

20.02.2019/18:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изпрати отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера, партийните парламентарни групи и редица чужди посолства, изразявайки тревога от съобщенията за спешно подготвян нов медиен закон, в работата над който не са привлечени нито журналистически организации, нито изявени авторитети от гилдията

16.04.2019 /16:42

От ареста на основателя на „Уикилийкс” в Лондон до готвения от управляващите у нас нов медиен закон и пострадалите при отразяването на сблъсъците в Габрово колеги - професията ни е под ударите на агресивно налаганата по света и у нас политика на диктат и насилие над обществото, на лишаването му от правото да бъде информирано и критично към силните на деня

13.04.2019 /10:27

„Репортери без граници” е изготвила 10 предложения към кандидатите за евродепутати, които биха допринесли за по-добрата защита на свободата на словото и независимостта на медиите, съобщават от международната организация.

12.04.2019 /21:22

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки