Начало
 
 

Процесът срещу Асандж създава сериозна заплаха за свободата на печата

13.04.2019 /09:22 | Автор : Глен Гринуолд, Мика Лий | Източник: Intecept/Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Джулиан Асандж поздравява медиите през прозореца на полицейския фургон след ареста си

Администрацията на Тръмп се опитва да криминализира дейности, които са в същността на разследващата журналистика

Обвинението срещу Джулиан Асандж, което правосъдното министерство на Тръмп представи, представлява сериозна заплаха за свободата на пресата, не само в САЩ, но и по целия свят. Формулировката на обвинението и придружаващото го искане за екстрадиция от щатското правителство, използвани от британските власти като причина за ареста на Асанж, след като Еквадор оттегли предоставеното му убежище, целят да криминализират многобройни дейности, които са в същината на разследващата журналистика.

Твърде много от нещата, съобщени за обвинението, са лъжи. Два факта биват особено грубо изопачавани от правосъдното министерство и отразявани погрешно от много новинарски организации.

Първият съществен факт е, че ключовото обвинение – че Асандж не само е получил секретни документи от Челси Манинг, но и се е опитал да ѝ помогне за разбиването на парола, за да прикрие следите си – не е нещо ново. Това бе заявявано и от правосъдното министерство на Обама, и бе изрично включено в процеса срещу Манинг. Въпреки това съдебните власти по времето на Обама – които съвсем не бяха изявени защитници на медийните свободи – заключиха, че не могат, а и не трябва да преследват Асандж, защото осъждането му ще създаде сериозни заплахи за свободата на пресата. Накратко – представеният сега обвинителен акт не съдържа нови доказателства или факти за действията на Асандж.Всичко това е известно от години.

Друго изопачаване на ключови факти са твърденията, че Асандж е обвинен, че се е опитвал да помогне на Манинг да пробие база данни, до която не е имала валиден достъп, т.е. хакерство, вместо журналистика. Но в обвинителния акт няма подобно нещо. Вместо това той просто обвинява Асандж, че се е опитвал да помогне на Манинг да се логне в компютрите на на Министерство на отбраната, използвайки различно потребителско име – така, че да запази анонимността си, докато сваля документи, чието публикуване е в полза на обществения интерес.

С други думи, обвинителният акт се опитва да криминализира нещо, което не само е позволено, но е и етично изискване за журналистите – да помагат на своите източници да поддържат анонимността си. Както отбелязва дългогодишният адвокат на Асандж Бари Полак: “Фактическите обвинения се свеждат до окуражаването на източник да му предостави информация и полагане на усилия да защити идентичността на този източник. Журналистите по цял свят би трябвало да са силно обезпокоени от тези безпрецедентни криминални обвинения”.

Поради това обвинението срещу Асандж създава сериозни заплахи за свободата на словото. То характеризира като престъпления редица дейности, които журналистите не само могат, но и трябва да предприемат, за произвеждат материали по чувствителни теми в дигиталната ера.

Но тъй като Министерство на правосъдието пусна прессъобщение, в чието заглавие се твърдеше, че Асандж е обвинен в “хакерски” престъпления, медиите безмозъчно започнаха да повтарят това твърдение, макар в самия обвинителен акт да няма такова нещо. Асандж е обвинен само в това, че се е опитвал да помогне на Манинг да не бъде засечена. Това не е “хакване”. Това се нарича основно задължение на журналистиката.

За да разберем какво всъщност се случва в момента, е жизненоважно да знаем историята на случая. Щатските власти са решени да осъдят Джулиан Асандж и WikiLeaks поне от 2010 г., когато организацията публикува стотици хиляди военни документи и дипломатически грами, разкриващи многобройни военни престъпления и случаи на правителствена корупция в САЩ, Обединеното кралство и други държави. С тази цел администрацията на Барак Обама създаде специално жури през 2011 г. и започна мащабно разследване на WikiLeaks, Асандж и Манинг.

Но през 2013 г. правосъдното министерство на Обама заключи, че не може да повдигне обвинение на Асандж във връзка с публикуването на тези документи, защото няма начин да разграничи направеното от WikiLeaks от това, което New York Times, Guardian и многобройните други издания по цял свят правят постоянно – а именно, да работят с източници, за да публикуват класифицирани документи.

По времето на Обама властите прекараха години в опити да открият доказателства, че Асандж не просто е действал като журналист, а че например незаконно е работел с Манинг за открадването на документите. Те обаче не откриха нищо, оправдаващо подобни твърдения и не повдигнаха официални обвинения (както беше отбелязано, по времето на Обама прокурорите са били напълно наясно с основните тези на сегашното обвинение, защото те бяха част от обвиненията срещу Манинг)

Така Обама завърши двата си мандата без да повдигне официални обвинения срещу Асандж или WikiLeaks. Ситуацията обаче се промени с идването на власт на администрацията на Тръмп. Още в началото на 2017 г. най-реакционерски настроените хора от екипа на Тръмп демонстрираха решимост да направят това, което предишната администрация отказа: да осъдят Асанж във връзка с публикуването на документите, предоставени от Манинг.

Както New York Times съобщи през миналата година, “скоро след като поема ръководството на ЦРУ, Майк Помпео е заявил в частни разговори с конгресмени, че новата цел на американските шпиони ще е основателят на WikiLeaks Джулиан Асандж”. Вестникът добавя, че “Помпео и бившият главен прокурор Джеф Сешънс предприеха агресивна кампания срещу Асандж, преобръщайки разбирането от времето на Обама, че WikiLeaks e журналистическа организация”.

През април 2017 г. Помпео, все още в качеството си на шеф ЦРУ, избълва поредица озлобени коментари, според които и този: “Трябва да се разбере, че не можем повече да позволяваме  на Асандж и колегите му да използват ценностите на свободното слово срещу нас”. Той подчерта заплахата си със заявлението, че “да се дава пространство на някой да ни мачка с незаконно присвоени тайни е извращение на смисъла на нашата велика Конституция. Това свършва сега.”

От самото начало правосъдното министерство на Тръмп не крие желанието си да криминализира журналистиката като цяло. В началото на мандата тогавашният главен прокурор Джеф Сешънс открито обсъждаше възможността за съдебно преследване на журналисти за публикуване на класифицирана информация. Тръмп и ключовите му съюзници показваха явно желанието си да надградят и засилят започнатите от администрацията на Обама усилия да се направи възможно криминализирането на журналистиката в САЩ.

Арестът на Асандж е очевидна кулминация на двугодишните усилия на Вашингтон да принуди Еквадор – и неговия нов, покорен президент Ленин Морено – да изтеглят предоставеното през 2012 г. убежище на основателя на WikiLeaks. Премахването на защитата позволява на британските власти да арестуват Асандж по дребни обвинения за неявяване на призовка, и, далеч по-важно, да се използва молбата за екстрадиране в САЩ, за да бъде пратен в страна, с която няма нищо общо (Асандж е австралиец, а от миналата година има и еквадорско гражданство).

Мотивите на администрацията на Тръмп са ясни. Когато Еквадор изтегли защитата на Асандж и позволи на британската полиция да влезе в посолството и да го арестува, срещи него нямаше други обвинения освен дребно административно провинение (Швеция затвори разследването срещу него за сексуално посегателство, защото не можеше да получи достъп до негов посолството). С повдигането на официално обвинение в САЩ и искането за екстрадиране се подсигурява, че Асандж ще може да бъде държан в британски затвор, докато съда решава дали да удовлетвори искането на Вашингтон.

Обвинителният акт е изготвен така, че да изглежда сякаш Асандж не е преследван за журналистическа дейност, а за криминално хакване. Но това е зле скалъпен претекст Асандж да бъде съден за публикуването на секретни държавни документи, докато властите в САЩ се правят, че става въпрос за нещо друго.

Каквото и друго да пише в обвинителният акт, съществени части от него изрично определят като криминална дейност действия, които журналистите рутинно извършват при работа с източници. Поради това обвинението представлява опасен опит за криминализиране на разследващата журналистика.

В текста на обвинението например се поставя силен акцент върху твърденията, че Асандж е окуражавал Манинг – след като вече на WikiLeaks е бил предаден голям брой секретни документи – да се опита да придобие още материали. В обвинителния акт се твърди, че разговорите между двамата показват как “Асандж активно окуражава Манинг да предостави информация“. По време на дискусиите Манинг казва на Асандж, че “след този ъплоуд вече не ми е останало нищо”, на което Асандж отговаря “опитът ми показва, че любопитните очи никога не спират да търсят”.

Само че окуражаването на източници да придобият повече информация е нещо, което журналистите правят постоянно. Всъщност би било в противоречие на журналистическите им задължения, ако не попитат важни източници с достъп до тайна информация дали могат да осигурят допълнителни сведения, така че отразяването на темата да е по-пълноценно. Ако източник дойде при журналист с информация, е напълно обичайно и очаквано журналистът да каже “можеш ли да ми дадеш X, Y и Z, за да мога да завърша историята или да я направя по-добра?”. Както отбеляза Едуард Сноудън след ареста на Асандж: “Боб Удуърд (един от авторите на разследването на „Уотъргейт“) заяви публично, че той би ме посъветвал да остана на работното си място и да действам като къртица”.

В повечето, ако не и всички случаи, разследващата журналистика изисква постоянни разговори между журналист и източник, при които журналистът се опитва да убеди източника да предостави повече класифицирана информация, дори ако това е незаконно. Включването на подобно “окуражаване” в криминално обвинение означава да се криминализира същността на разследващата журналистика – дори обвинението да включва и други дейности, които според някого излизат отвъд обхвата на журналистиката.

В това отношение е много актуално това изказване на професора по журналистика Дан Кенеди от 2010 г., когато той обяснява пред Guardian защо опитите на администрацията на Обама да обвини Асандж с подобни формулировки представляват опасност за свободата на пресата:

“Проблемът е в това, че няма как да се направи смислено разграничение. Ако Асандж е заговорничел с Манинг, то как тогава журналистите от Guardian не са “заговорничели” с WikiLeaks, за да получат дипломатическите грами? Как New York Times не са “заговорничели” на свой ред с Guardian, за да получат копие на документите, които Асандж е решил да не им предостави директно? По този въпрос не виждам как за която и да е новинарска организация би могло да се каже, че не са заговорничели с източници при придобиване на изтекли документи. Нима Times не са заговорничели с Даниел Елсбърг, когато получиха Пентагонските документи от него? Да, има разлики. Елсбърг е направил всички копия на документите преди да започна да работи с Times, докато Асандж може да е подтиквал Манинг. Но нима това има значение?”

Повечето репортажи за обвинението към Асандж създават погрешно впечатление, че прокурорите на Тръмп са открили някакви нови доказателства за това, че Асандж се е опитал да помогне на Манинг да хакне паролите и да свали документите, без да оставя следи за самоличността си. Като оставим настрана, че тези опити на Манинг са се провалили, това съвсем не е нещо ново – както се вижда от последните пет параграфа на  тази статия на Politico от 2011 г., Асандж е говорил с Манинг за начините, по които може да се използва различно потребителско име, за да избегне разкриване.

Има само две нови събития, които обясняват обвинението срещу Асандж. Първо, администрацията на Тръмп от самото начало включва авторитарни екстремисти като Джеф Сешънс и Майк Помпео, които ни най-малко не се интересуват от свободата на словото и са решени да криминализират журналистика, изобличаваща САЩ. И второ, САЩ трябваше някак да подсигурят дългосрочното задържане на Асандж, след като Еквадор изтегли защитата си.

Техническият анализ на твърденията в обвинителния акт също доказва, че обвиненията срещу Асандж представляват сериозна заплаха срещу гарантираните от Първата поправка свободи на пресата, най-вече защото има опит да се криминализира основно задължение на журналиста: да защитава източниците си. Обвинението измамно се опитва да представи усилията на Асандж да помогне на Манинг да запази анонимността си като някаква зловеща хакерска атака.

Компютърът на Пентагона, който Манинг използва, за да свали документите, вероятно е използвал операционна система Windows. На него е имало много потребителски акаунти, включително този на Манинг. Всеки профил е защитен от парола, а  Windows пази файл, съдържащ потребителските имена и кодирани версии на паролите. Само профилите с администраторски правомощия, с каквито акаунтът на Манинг не е разполагал, имат достъп до тези файлове.

Обвинителният акт твърди, че Манинг, за да получи достъп до този файл, е стартирала компютъра чрез CD с операционна система Linux, което е позволило да копира файла с кодираните пароли. Според прокурорите Асандж се е съгласил да помогне в разкодирането на паролите, което ако е било успешно, би позволило на Манинг да използва чужд профил. Според обвинението това “би затруднило разследващите да идентифицират Манинг като източник на разкриването на класифицирана информация”.

Изглежда обаче Асандж не е успял да разкодира паролите – според обвинението той “е посочил, че се е опитвал да разбие паролата, но засега няма успех”.

Така че дори човек да приеме всички твърдения на обвинението за верни, Асандж не се е опитвал да хакне документи, до които Манинг не е имала достъп – той просто се е опитвал да помогне на източник да избегне засичане. Поради тази причина прецедентът, който създава това дело, може да се окаже катастрофален удар за разследващата журналистика и свободата на пресата по цял свят.

Журналистите имат етичното задължение са предприемат стъпки, за да защитят източниците си от репресии. Понякога това може да изисква да прилагат технически мерки, за да подсигурят, че самоличността на източниците им няма да бъде разкрита. Когато журналистите приемат защитата на източниците си сериозно, те изчистват метаданните и редактират информацията за документите преди да ги публикуват, ако тази информация може да бъде използвана за идентифициране на източника. Десетки големи редакции по света използват облачни услуги като SecureDrop или инструменти като Signal, за да направят по по-лесно и по-безопасно за източниците да пращат  документи и да комуникират тайно с журналистите.

Обвинението срещу Асандж обаче цели да криминализира точно този тип усилия за защита на източниците. В него се заявява, че “като част от конспирацията Асандж и Манинг са използвали специална папка в облачен дроп бокс на  WikiLeaks, за да прехвърлят секретни документи, съдържащи информация, свързана с националната сигурност на Съединените щати”.

На много места в текста на обвинителния акт стандартни редакционни практики биват явно приравнявани с криминален заговор. Казва се, например, че “като част от конспирацията Асандж и Манинг са използвали чат услугата Jabber, за да си сътрудничат при придобиването и разпространението на класифицираните документи и да се споразумеят за разбиване на паролата…”. Не съществува никакво съмнение, че използването на Jabber, или която и да е друга кодирана система за съобщения, за да се комуникира с източници и да се придобиват документи с намерение да бъдат публикувани, е напълно законна и стандартна част от модерната разследваща журналистика. Редакции по цял свят използват подобни технологии, за да комуникират безопасно с източниците си и да избягват засичане от страна на властите.

В подобен тон обвинението твърди, че като част от заговора Асандж и Манинг са предприели мерки за прикриване на Манинг като източник, предал класифицираните документи на WikiLeaks, включително чрез заличаване на потребителски имена и изтриване на архива на чатовете помежду им.

Премахването от електронните документи на потребителски имена и други метаданни, които могат да послужат за идентифициране на източника, е изключително важна стъпка за защита на източниците. През 2017 г. Intercept публикува свръхсекретни документи на Агенцията за национална сигурност, в които се твърди, че руското военно разузнаване е изиграло роля в хакването на  инфраструктура за изборите в САЩ през 2016 г. Риалити Уинтър, която бе обвинена и осъдена за изтичането на документите, вече бе арестувана, когато статията бе публикувана.

Intercept бе подложен на силни критики,  след като компютърен експерт откри, че сканираните документи съдържат почти невидими жълти “принтерни точки”, които показват точно кога и къде са били разпечатани – свойство на повечето модерни принтери. Макар че няма доказателства тези технически следи да са допринесли за разкриването на Уинтър, те може да са помогнали на разследващите. Като главен редактор на Intercept аз признах, че е трябвало да сме по-внимателни при премахването на всякакви данни от документите, преди да ги публикуваме. Не е само е обичайно, но е и морално задължение на журналистите да правят всичко по силите си, за да защитят източниците. На практика цялото обвинение срещу Асанж се състои от твърдения, че той е правил точно това.

В същността си обвинителният акт очевидно се опитва да криминализира нещата, които разследващата журналистика е длъжна да прави, за да бъде ефективна. Поради това правозащитни групи, организации за защита на свободата на пресата, както и политически фигури, включително Джереми Корбин, конгресмените Ро Кана и Тулси Габард, бившият сенатор Майк Гравъл, и дори бразилски и индийски леви партии, яростно осъдиха ареста на основателя на WikiLeaks.

Асанж е силно поляризираща фигура. Това почти със сигурност е причината прокурорите на Тръмп да вярват, че може да им се размине да го обвинят на базата на теория, която явно застрашава основни функции на журналистиката. Те се надяват, че силната враждебност към личността му ще заслепи хората за опасностите, които този обвинителен акт създава.

Нещо далеч по-важно от нечии лични чувства към Асандж е това, че обвинението представлява огромна крачка към изрично заявената цел на администрацията на Тръмп да криминализира медийни публикации, свързани с класифицирана информация. Съпротивата срещу тези зловещи намерения не изисква възхищение или привързаност към Асандж. Тя изисква само вяра в критичната важност на свободната преса за демокрацията.

Сподели в
 

Известната журналистка Копринка Червенкова, носителка на тазгодишната награда на СБЖ „Златно перо" в категория "Печат", отговаря в интервю за „Клуб Z" на въпроси за прехода, обществото и медиите. Получавайки наградата на СБЖ, тя оповести, че поради липса на средства от догодина спира да излиза нейният вестник „К"...

14.11.2019/14:58

Делото срещу основателя на WikiLeaks е фарс, демонстриращ как държавата може да смаже всекиго, пише в блога си известният британски автор, издател и правозащитник Крейг Мъри

31.10.2019/20:23

Членът на УС на СБЖ и бивш генерален директор на БНР Валери Тодоров коментира в своя публикация в сайта "Обаче" кризата в общественото радио.

20.09.2019/12:22

По повод гнусна публикация в ПИК срещу един от кандидат-кметовете в София редица медии излязоха с декларация в защита на етиката в журналистиката и настояха политиците да спрат да подкрепят и легитимират подобни издания под каквато и да е форма.

06.09.2019/19:25

Новината за демонтираните микрофони на журналистите по време на т. нар. пресконференция на премиера Бойко Борисов и бъдещата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в МС на 29 август предизвика иронични коментари сред колегията. Предлагаме подборката, публикувана от dnevnik.bg.

01.09.2019/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки