Въведоха нови мерки за достъп на журналисти в Народното събрание

16.01.2008 /16:26 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Нови мерки за достъп на журналисти в сградата на Народното събрание се въвеждат от началото на годината. Журналистите имат и нови пропуски за достъп до парламента, съобщи БТА .

Трибуната за изказвания и студиата на БНТ и Дарик радио са преместени в десния кулоар на парламента. Председателят на Народното събрание Георги Пирински обясни, че новите мерки отдавна се дискутират, като стремежът е да се създаде достатъчно спокойна среда за работа в парламента. Той посочи, че във всеки парламент има обособени пространства за журналисти и за депутати.

Имаше доста голям списък на лица, които твърдят, че са журналисти, но се оказва, че не са били излъчени от съответните редакции, както и един доста безконтролен достъп на база на списъци, дадени в последния момент, допълни Пирински. Той посочи, че сградата е малка и народните представители не разполагат със свои помещения, стаите на парламентарните групи са "многократно пренаселени и се пръскат по шевовете".

Това налага да има добро разпределение на онази част от сградата, която всеки ползва. Пирински посочи, че депутатите са 240 и досега е имало списък с 1000 журналисти, което съотношение не е съвсем разумно. Пирински отбеляза, че сега са издадени 100 пропуска за журналисти, които да отразяват цялата дейност на Народното събрание, като зад тях има поне 200 журналисти, които могат да ги използват, както и 250 други пропуски, които са за отразяване на работата на парламентарни комисии.

Попитан защо точно левият кулоар, където са парламентарните групи на левицата и НДСВ, не е достъпен за журналисти, Пирински посочи, че и досега пресгалерията е била в десния кулоар, а десният балкон е бил предназначен за журналисти. В отговор на въпрос дали депутатите са информирани за новия режим той каза, че народните представители са отсъствали в периода, когато са утвърдени новите условия.

Сподели в
 

В канала си в интернет младият влогър събира хиляди българи от цял свят. Кое придава популярност и емоция на онова, което прави? Интервю с него в "Нощен хоризонт" търси отговора.

06.03.2021/16:30

Артист, журналист, писател, логопед - какво ли не е била тя през живота си.

06.03.2021/15:16

Официалната кампания за предстоящите парламентарни избори започна, а с нея Българската национална телевизия даде началото на специалната си програмa - Избори 2021 #ИзбериВажното.

06.03.2021/13:37

През тази година Европейската комисия ще представи план за действие в отговор на тежката икономическа ситуация в медийния сектор. Това съобщи в сряда, на март, заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова на събитие, организирано от EURACTIV. Тя има готовност да подкрепи инициативи в сектора.

06.03.2021/12:05

Получавам съобщения, но няма от какво да се страхувам, споделя в интервю за "Клуб Z" Андон Балтаков

06.03.2021/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки