Начало
 
 

Бащата на в. „Зора” Данаил Крапчев се отнасял щедро към всички

30.04.2019 /11:43 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данаил Крапчев е убит, а после осъден посмъртно...

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

Негов редактор, директор, главен акционер е Данаил Крапчев. Роден на 15 декември 1880 г. в Прилеп, той следва в Щвейцария, завършва „История” в Софийския университет, а журналистическата си кариера започва през 1906-а.

За стореното от тоя титан на нашето вестникарство увлекателно разказва Ирина Александрова в неотдавна появилата се нейна книга „Данаил Крапчев – първопроходецът”.

Авторката и съставителката е избрала като подход – по думите на написалия предговора Бойко Василев, многогласието. Спомените на негови колеги, роднини, приятели.

Точно преди година багери разръфаха и сринаха сградата на в. „Зора” – на улица „11 август” № 18 в София. Писах в сайта „Любословие” за това кожодерство на градската, а и на гилдийната ни културна памет.

А ето няколко реда от миналото:

Те могат да ориентират истински обичащите историята на журналистиката ни. ”Зора” първоначално се редактира и печата в Придворната печатница – зад Двореца, днес – Национална художествена галерия. От там се мести в сградата на Демократическата партия, където бе някогашното кино „Славейков” – на пл. „Славейков”. Сетне – на ул. „Ломска”, към гарата. И – нейде в средата на 20-те години, се настанява в собствен дом на ул. „11 август” 18. Където, много години след това, доста лета се набираше и друга легенда – в. „Поглед”. 

Много неща могат да се научат от книгата на Ирина Александрова, но аз ще ви запозная – за начало – с отношението на Крапчев към редакторите, репортерите, сътрудниците.

„Зора” е с репортери във всички ведомства, както и с високоплатени кореспонденти във всички големи европейски столици – Лондон, Рим, Берлин, Париж, Женева...

Привлича за автор и Чудомир  

Най-големите заплати и хонорари у нас дава Данаил Крапчев. И по този начин привлича писателя Димитър Талев - тъкмо на страниците на вестника се печата голяма част от „Железният светилник” под заглавието „Хаджи Серафимовата внучка”.

Когато Чудомир пък праща първия си разказ в редакцията, прилепчанинът толкоз го харесал, че наредил на автора да се определи щедра месечна заплата. И тъй „задължил” и морално Димитър Чорбаджийски. Спечелвайки го за вестника.

На Крапчев и „Зора” дължим и „Чифликът край границата” и „Ако можеха да говорят” от Йордан Йовков. Пак с щедрост, доброта и уважение привлича и Александър Божинов, Райко Алексиев, Александър Добринов.

Държи много на хубавия печат, на качествената хартия.

Петър Лунгов – един от кореспондентите на вестника в чужбина, председател на Гражданското стенографски дружество, разказва:

„Редовно получавах по 4-5000 лева месечно. Имаше месеци, когато съм получавал и по 7000 лева. /.../ За моята по-широка подготовка често ми отправяше със сметкоразписка по 500, по 1000 лева отгоре.

За покупка на книги:  

Всяка Коледа и Великден получавах извънредно и по 2000 лева, а когато се ожених през 1939 г., получих като подарък, доколкото си спомням, 5000 лева”.

А и за всеки от словослагателите, линотиперите, метранпажите, стереотиперите, администраторите, коректорите, стенографите имало 13-а заплата; безплатно – въглища за зимата и прясно мляко за печатарите – сутрин; построено било зад основната сграда, зад печатницата и специално общежитие за нуждаещите се от квартира.

Тъй постъпвал Данаил Крапчев.

Не се изкушил и от предложението на Общината да получи парцел и да си построи дом в т.нар. „Журналистически квартал” в Лозенец. Къщата му била на ул. „Врабча” – гледал да е на 5 минути от редакцията, където прекарвал всеки ден от ранна сутрин до излизането, до „извъртането” на поредния брой през нощта...

* * *
Убили го на 10 септември 1944-та в Горна Джумая – днешния Благоевград. После т.нар. „Народен съд” го осъдил на смърт. Посмъртно.

... Ала не кой да е, а Симеон Радев му пише приживе: „Ти си единственият българин, чието място бих желал да имам!” Няма друг, увенчан с такова признание-мечта..

Свързани:   „Народе, осъзнай се...!”, казва за последно Данаил Крапчев

Създателят и главен редактор на най-престижния вестник преди 9 септември у нас „Зора” Данаил Крапчев намира своята трагична смърт в Горна Джумая, днес Благоевград, в карцера на затвора, който се намирал зад стария съд.
Дата: 02.10.2017


 

Сподели в
 

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

06.05.2019/13:32

Успешно стартиралата дигитализация на част от богатия фонд на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково напомни за позабравени стари периодични издания.

06.05.2019/11:28

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

30.04.2019/11:43

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

16.04.2019/15:30

„Футболът в Хасково през ХХ в.“ е най-новото печатно издание на Регионалния исторически музей в Хасково. Авторите на фотоалбума –главният уредник д-р Красимира Узунова и директорът Пенко Добрев проследяват историята на най-популярната игра през миналото столетие.

14.04.2019/12:26
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

20.05.2019 /10:30

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки