Начало
 
 

Трагедия с 20-годишна давност събра известни журналисти в Белград

01.05.2019 /20:02 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Преди 20 години, в първите часове на 23 април 1999 г. по време на войната в Косово НАТО бомбардира сградата на Радио-телевизионния център на Сърбия (RTS) в Балград. За първи път във военната история медия беше избрана за военна цел. Сред руините на центъра намериха смъртта си 16 журналисти, „виновни“ за това, че са изпълнявали своите служебни задължения. Тази трагедия с 20-годишна давност събра на възпоменателна конференция журналисти от много страни. От България гост беше председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

Форумът премина под мотото "Край на безнаказаността за извършителите на престъпленията над журналисти". Той беше организиран от Съюза на сръбските журналисти с участието на журналисти, отразявали бомбардировките на Белград и Сърбия. В три панела беше дискутирано не само случилото се преди 20 години, но и положението в днешната журналистика по света.

Специален гост на събитието беше премиерът на Сърбия Ана Бърнабич, която направи емоционално изказване пред присъстващите. „Първото, за което се сещам, когато си помисля за това страшно престъпление, е че беше извършено едно варварско и гнусно дело, което трябва да предизвиква срам сред страните, поучаващи ни и пишещи днес за свободата на словото – каза Бърнабич. – Тогава те чрез бомбите си отговориха на нашата телевизионна програма. Смятам, че никога няма да бъдат осъдени тези, които избиха невинни хора на работните им места. За съжаление е така, защото сме малки и не можем да се състезаваме с големите и могъщите. Това, което единствено правим в момента, е че пазим спомена за сръбските журналисти – знак да покажем как един народ и една професия ратуват за истината. Начин да се чуе гласът ни за това престъпление. Може да ви се струва малко, но днес това е единственото, което трябва да направим в един свят, в който много често по-важни от истината са интересите и парите. Няма да престанем да подсещаме за това злодияние, което за нас е убийство, и не приемаме оправдания за причините за него. Днешният свят не е такъв, че истината да доминира, но ние ще продължим да говорим и твърдим, че бомбардировките на НАТО бяха агресия.“

По време на първия панел на конференцията бе излъчен видеоматериал за случилото се преди 20 години под надслова „Войната наживо: отразяване по време на бомбардировките на НАТО“. Да не забравяме, че говорим за RTS. Те имат всичко наживо – войната, репортажи по време на бомбардировките на НАТО. На голям екран това беше показано пред участващите в конференцията, а всички, които са били свидетели на случилото се, разказаха своите впечатления и преживявания под дъжда от бомби.

Назад във времето и в спомените се върнаха Александър Митич, който по онова време е бил кореспондент на агенция „Франс прес“, Миливое Михайлович, зам.-директор на RTS, Белград; Елизабет Леви, днес главен редактор на френското издание Causeur, Париж; Олег Дмитриев, тогава кореспондент на CNN World Report, а днес представител на РИА „Новости“ и "Спутник", Москва; Виктор Лупан, историк и публицист, Франция, през 1990-та репортер на „Фигаро", и председателят на Съюза на журналистите на Русия Владимир Соловьов, който по време на бомбардировките беше кореспондент на Балканите и отразяваше кървавите събития в съседна Сърбия.

„Работех преди 20 години тук в качеството си на телевизионен кореспондент - каза Владимир Соловьов. – Аз и много мои руски колеги станахме свидетели на страданията на сръбския народ и това, което видяхме и изпитахме по време на бомбардировките, напълно промени нашето мнение за мира. Оттогава станахме други. Днес ние си спомняме нашите колеги журналисти от сръбската телевизия, които бяха жестоко убити при изпълнението на своите професионални задължения.

Но не загинаха само те

тъй като по време на войните в бивша Югославия бяха убити и много други журналисти, включително и моите приятели, работещи редом с мен. Това бяха телевизионните кореспонденти Виктор Ногин и Генадий Куринни. Те изчезнаха на 1 септември 1991 година. Бяха убити в района между Хърватия и Босненска Костайница. Нашите убити колеги и приятели нямаха оръжие в ръцете, тяхното единствено оръжие беше словото. А истинското слово притежава огромна сила. Истинското слово е сътворило нашия свят!“

Вторият панел се спря на оновау на което ни научи пропагандата за времето 1999- 2019 г. А третият панел включваше актуални въпроси  и предизвикателства пред журналистите днес и в бъдеще. В него нашироко беше коментиран случаят „Асанж“ (за това по-късно в разказа на Снежана Тодорова – бел. авт.), както и намеренията на Международната федерация на журналистите да изработи Конвенция за защита правата на журналистите, за повишаване сигурността им, спазването на нормите за осигуряване безопасността на представителите на медиите, отразяващи случващото се в горещите точки на света.   

Според американския разследващ журналист Джеръми Схил, един от инициаторите и създатели на онлайн изданието „Интерсепт“, САЩ искат да унищожат Асанж заради истините, които е изнасял срещу американските дипломати.

Международната организация "Хюман Райт Уоч" е съобщила още през 2000 г.,че оправдание за бомбардирането на телевизията на Сърбия, което днес много от световните политици услужливо или пък от „разсеяност“ забравят, няма.  

Какво се случи на форума, Снежана Тодорова разказа пред сайта на СБЖ:

„Преди 20 години НАТО, извърши „хуманитарна акция“ - така нарекоха бомбардировките над Белград от Северноатлантическия блок. Тогава хвърлиха бомби и над Радио-телевизионния център в сръбската столица и убиха 16 невинни журналисти, водещи, режисьори, оператори, гримьорката на дежурния екип и още няколко човека, изпълняващи своите служебни задължения. А това са хора, които нямат никакво отношение към пропагандата на сръбската телевизия, заради което, според НАТО, те носели отговорност и затова биват нападнати.

За първи път в световната история медия бе цел на военно нападение. Днес като един мрачен спомен сърбите са запазили руините на сградата и всяка година организират възспоменателно тържество пред нея. Това се случи и сега за 20-ти път. На всеки един от етажите бяха запалени факли и 16 красиви момичета и момчета, говорители в телевизията и радиото, изреждаха имената на своите убити колеги в нощта на 23 април 1999 г., а и разказваха за тях.

На церемонията присъстваха и близките на загиналите. Покъртително е, че от две от тези 16 жертви, загинали под бомбите на НАТО, не намират дори прашинка, защото благодарение на зловещото оръжие те просто са се изпарили. И днес в знак на уважение към паметта им пред общия паметник, на който са изсечени имената на 16-те, са направени две гробчета, за да има къде техните близки да дойдат да запалят свещ и да положат цветя.

Колкото до конференцията, тя предизвика голям интерес. Сред участниците в нея имаше журналисти освен от републиките на бивша Югославия, също така и от Англия, Германия, САЩ, Русия, Франция. И то такива,

които са отразявали случилото се

преди 20 години и са писали за тези събития. От България бях поканена аз. За мнозина от тях, които се изказаха по време на форума, случилото се тогава е позорно и срамно дело, а „хуманитарната акция“ е убийство на журналисти и няма никакво оправдание за това.

Американският разследващ журналист Джеръми Схил, за когото истината и честността стоят на първо място в неговите публикации, имаше смелостта да заяви, че се срамува от своето правителство и от своя президент, който извърши това престъпление, и че си позволява от името на американския народ да поиска прошка от сърбите за това жестоко престъпление.

Тук искам да споделя, че конференцията беше открита от водещия в телевизията Бобан Ковачевич, който по онова време е чел новините, и за късмет остава жив. Сред говорещите на форума беше и братът на загиналия от бомбите продуцент на програмата Синиша Медич Мирослав, директорът на RTS, президентът на Съюза на сръбските журналисти Владимир Радомирович.

Генералният секретар на Международната федерация на журналистите Джеръми Дир говори много емоционално и сериозно за посегателството върху журналистите. Пред форума се изказа и членът на комисията за разследване убийствата на журналисти Лиляна Смайлович.  По време на тематичните дискусии участващата във форума  Гулноза Саид, координатор за Европа и Централна Азия по програмите на  Комитета за защита на журналистите, Ню Йорк, заяви, че тяхната организация ще проучи подробно случилото се преди 20 години и ще излезе със свое становище. Искам да подчертая, че всички участници заявиха позиция в подкрепа на журналистите.

За мен имаше един странен момент - когато водещият този кръг от дискусии, президентът на Съюза на сръбските журналисти Владимир Радомирович, поде темата за днешния ден на журналистиката и попита за мнението ни по случая с Джулиан Асанж и дали той е журналист. Прозвуча изненадващо, когато генералният секретар на Европейската федерация на журналистите каза, че той според него Асанж не бил журналист, че нарушавал етичните норми и затова трябвало да си получи заслуженото. Това обаче не беше прието от присъстващите журналисти. Мнението на мнозинството колеги е, че Асанж е арестуван именно заради журналистически разкрития, защото е разкрил безкрайно неудобни най-вече за американската дипломация истини.

Покрай този случай отново стана дума за двойните стандарти и за несправедливостта, която най-вече се забелязва в малките страни. Присъстващите на конференцията журналисти изразиха мнение, че задържането на Асанж говори не само за промяна в политиката на Еквадор, където новият президент постъпва така, както му диктуват неговите покровители от САЩ, но и за цялостна негативна за работата на журналистите атмосфера, създавана от силните на деня по света. Това бяха общо взето изказаните мнения на журналистите по време на форума.

И ако се върнем на темата на конференцията в Белград по повод 20-годишнината от убийството на сръбските журналисти, ще подчертая единодушието на всички участващи в нея, че това е престъпление срещу журналистите, срещу цивилни хора, които не бива да бъдат убивани. Между другото беше споменато, че по време на тези бомбардировки са загинали и трима китайски журналисти, защото бомбардирайки RTS, бомби са хвърлени и върху посолството на Китай, където за по-сигурно се укриват кореспондентите на Синхуа, на големия вестник „Икономик дейли“ и неговата съпруга, която също е журналист.

Днес 10-годишна присъда за случилото се излежава единствено тогавашният генерален директор на RTS Драголюб Миланович, защото не е успял да запази работещите в медията. Мотивите са, че не е уважил нареждането на тогавашната власт хората и техниката да бъдат преместени от този адрес на друг. Не коментирам това, защото вероятно да го осъдят е имало защо, но дали наистина е било така, или някой друг е разпоредил хората да останат в сградата и да продължат да работят, е въпрос за размисъл. Но е срамно само единствено той да носи отговорност, а тези, които са извършили убийството, да не я поемат.

Още в началото на дискусията беше пуснат запис от пресконференция на генерал Уесли Кларк, тогавашния командващ силите на НАТО в Европа. В записа разследващият журналист Джеръми Схил пита Кларк как ще коментира убийството на 16-те журналисти, а генералът отговаря, че, първо, не били 16, а шест, и че САЩ се борели с глобалния тероризъм и всичко това се е извършило по тази причина...

На тази конференция стана дума и за това, че в много страни, включително и в Европа,

собствениците на медиите пречат за учредяване на синдикални сдружения

А секретарят на Европейската федерация на журналистите специално обърна внимание, че ръководните длъжности в медийните институции обикновено не се поверяват на жени. Много малко са изключенята. Според техни изследвания в около 20 държави едва 16 % от ръководните длъжности се заемат от жени. Ние можем да се похвалим, че у нас жените преобладават в професията.

Не беше пропуснат и въпросът за оказването на натиск върху журналистите и че в някои страни властта приема специални закони, за да упражни такъв натиск. Беше отбелязано, че Турция държи челно място. Там над 150 журналисти са в затвора. 73% от журналистите в Източна Европа имат проблем с т. нар. оклеветяване, което им се вменява при разследвания. Върху 63% от тях собствениците на медии оказват натиск.

Спомена се и автоцензурата като неприятно явление, срещащо се все по-често. В Хърватска, която е член на ЕС, са подадени над 1000 жалби от журналисти, които смятат, че върху тях е оказан натиск от страна на собствениците и издатели на медии и не могат да изпълняват основните си задължения. В някои от изказванията беше констатирано, че

Европа вече не е сигурно място за журналистите

В Сърбия също има такива оплаквания. Съюзът на сръбските журналисти се противопоставя на натиска, оказван върху представителите на професията. Стана дума и за убития в центъра на Белград през април 1998 г. журналист Славия Чуравия. Бяха необходими 20 години, за да може съдът да осъди ръководството на службите за сигурност на 100 години затвор, защото се смята, че той е убит от тях.

Стана дума и за разследващата журналистка Оливера Лакич от Черна гора, работеща във в. „Вести“, срещу която два пъти е правен опит за покушение, дори в момента е все още в отпуск по болест, защото преди една година бе ранена в крака.

Така че да се пише истината и да си разследващ журналист никак не е леко, особено в нашия Балкански регион.“

Снежана Тодорова каза, че участниците в конференцията и организаторите са били в течение за жеста на СБЖ след бомбардировките над Сърбия. „Веднага след бомбардировките през 1999 г. – припомни Снежана Тодорова за сайта на СБЖ, - успяхме да намерим средства и да посрещнем 11 деца на ранени наши колеги журналисти от тогавашна Югославия. Децата останаха в България 40 дни. Заедно с УНИЦЕФ организирахме тяхното обучение във ваканционно училище в Пампорово и след това бяха две седмици в МДЖ – Варна. Водеше ги журналистката от Ниш Лиляна Костадинович. Трябва да спомена, че ни помогна Георги Найденов, който имаше микробус, и с него превозихме тези дечица. Мисля, че това е един скромен принос на нашия Съюз. СБЖ също така излезе тогава с декларация, в която осъдихме бомбардировките над Сърбия и най-вече над RTS. Беше срамно, когато си дадохме небето за преминаване на натовски самолети. И много сръбски журналисти, в това число и Негослава Станоевич от Ниш, ми казваха, че като сме си дали небето да прелитат бомбардировачите, в Сърбия не са ги чували, за да се укрият от бомбите. Най-много цивилни жертви са дали жителите на Ниш по време на бомбардировките. По никой начин не могат да бъдат оправдани тези, заради които толкова невинни хора са загинали.“

Снимки Личен архив

 

 

 

 

Сподели в
 

Отличието бе връчено на приключващия мандата си у нас директор на Институт „Сервантес” от председателя на СБЖ Снежана Тодорова - за приноса му в сближаването между културите на България и Испания. Стихове на големи испаноезични и наши поети звучаха на топлото изпращане в Клуб „Журналист”, организирано от СИЖБ и СБЖ. Участваха и посланиците на Испания и Аржентина.

12.07.2019/20:17

80-годишнината на отишлия си без време през 2007 г. Марко Семов и връчването за шести път на наградата на негово име се превърна в празник на духовността, споделен от всички, които бяха дошли в БАН да си спомнят магьосника на словото.

11.07.2019/21:08

В навечерието на Глобалната конференция за свобода на медиите, организирана от правителствата на Великобритания и Канада, Международната федерация на журналистите (МФЖ), заедно с 32 други международни организации за свобода и развитие на медиите, се срещнаха в Лондон, съобщават от федерацията.

11.07.2019/19:27

На днешното си заседание Съветът за електронни медии избра с мнозинство 3 от 5 гласа Емил Кошлуков да оглави Българската национална телевизия. Това е вторият – този път успешен - опит на Кошлуков за шефското място на „Сан Стефано“ 29.

05.07.2019/15:57

В СБЖ бе получено „Отворено писмо - 2”, изпратено от синдикалните организации в БНТ до премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов, комисията за култура и медии в НС и СЕМ. Публикуваме текста на писмото.

03.07.2019/15:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки