Начало
 
 

Как се прави качествен вестник, печатан в многохиляден тираж

06.05.2019 /13:32 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данаил Крапчев -- бащата на "Зора"

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

За наша радост преди почти век това прави софийският всекидневник „Зора”. Няколко са причините, които от години са в темелите на интереса ми към него.

Бях съсед с един от асовете му. А и досега съм приятел с дъщерите и внука на шефа на репортерите на някогашната „Зора” – Константин (Коста) Ат. Купенков.

Като студент изчетох в библиотеките десетки броеве от подвързаните „течения”; с радостно любопитство слушах, а после видях напечатани и спомените на Кирил Янев за част от оцелелия архив на славния всекидневник; сетне не пропусках да се запозная с почти всичко, което излизаше у нас за тая вестникарска легенда, чиято сграда бе срината от неозаптими предприемачи и инвеститори миналия май.

Продължават да се появяват нови и нови подробности за живота, за работата в „Зора”. Което е и чудесно, и полезно. Защото винаги е интересно да се погледне към един вестник с очите на хората, които са го правили.

„Зора”, чийто първи брой поглежда читателите от някогашните вестникарски сергии на 18 май 1919-а (тук ще втъкна предположението си, че „главата” му може би е дело на Александър Божинов, толкоз близка до неговия графичен стил е!), първоначално е с около 2 дузини хора на щат: редактори, репортери и администрация.

В пионерните времена тиражът е около 10 000, расте, расте, за да навлезе в „златния” си период – втората половина на 30-те и началото на 40-те. Тогава достига фантастичните 120-150 000 броя.

Удивителен тираж за всекидневник  

И тогава, и днес.

През последното десетилетие – преди настъпилата промяна на 9 септември 1944-та, работещите в редакцията се увеличават двойно. Почти всички са славни майстори на занаята ни.

Главен редактор е мургавият, чернокос Матей Бончев – Бръшлян. Шеф на репортерите – Константин Купенков. Кореспондент в Берлин – поетът и автор на споменна книга за Данаил Крапчев – Христо Огнянов.

Репортер – бъдещият писател и мемоарист Христо Бръзицов. Преводачка от английски – Рада Крапчева. Кореспондент в Полша, Гърция и Хърватска – Васил Сеизов. Външнополитически редактор – Любен Крапчев. Шеф на отдел „Култура”, този, който „води парфюма на редакцията”, по думите на Данаил Крапчев -- е Йордан Бадев. А спортната тематика е поверена на Александър Дякович.

Поетът, преводач и фейлетонист Димитър Подвързачов е коректор в редакцията. В нея работи и Петър Николаев. Стенограф е Стоян Аршинков, касиер и администратор – Марин Петков... Не изреждам тук писателите, художниците, карикатуристите. За някои от тях писах неотдавна.

С какво толкоз силно привличал читателите?

Вестникът е излизал на 4, 6, 8, 12 страници.  Ще изпиша – като на стара рецептурна бланка – съставките:

- „Зора” да първи път въвежда фотографията като илюстрация на новините. 

- Държи се всичко публикувано да бъде проверено, точно, вярно.  

- Отстоява се редакционната независимост – с цената на всичко. Никаква партийна обвързаност, приходите се осигуряват от продажбата на тиража и от реклами.

- Печатат се преводни романи с продължение, романи по известни филми, които още не са били прожектирани у нас, придружени от снимки на артистите.

- В „Зора” виждат белия свят и комикси – екзотичен жанр в ония години.

- За разнообразието много помага и специалната страница „Смях и закачки”, списва се и литературно приложение, а за литературните подлистници се грижел Димитър Талев.

- Директорът имал навика да диктува някои от текстовете си. Правел го, диктувайки на стенографа и препинателните знаци, добавяйки кога иде ред на поредния нов абзац.

- Всеки свой текст пак той – Данаил Крапчев, давал за проверка – да се прочете от още един чифт очи, преди да се набира, на свой колега: най-често на Константин Купенков, на Димитър Талев...

- Най-големият майстор на заглавията бил Матей Бончев—главният редактор. Знае се колко важно е сполучливото, остроумното, „хващащото” окото попадение.

- Въвежда се редовното присъствие на новини от чужбина.

- Всеки журналист в „Зора” трябвало да буди доверие в институциите, в обществото. Потребно било и да пази тайната на източниците си.

- Всеки в редакцията бил уважаван, ценен и достойно възнаграждаван за труда си. 

Със сигурност е имало и още, и още

И голяма част от споделеното, а и много други интересни факти и истории е сбрала в книгата си „Данаил Крапчев – първопроходецът” колежката Ирина Александрова. Със сътвореното тя не само радва, но и просълзява и наследниците на отдавна починалите ни колеги. Сред тях – сестри Купенкови. Видях го лично.

Разбрах, че до няколко дни ще има официална премиера на книгата. За нея ще ви разкаже друга приятелка на семейство Крапчеви – колежката Розалина Евдокимова. Очаквайте написаното от нея – голяма част от чара на не един празник е тъкмо в очакването му. 

А за „Зора”-та, която никога вече няма да изгрее, добрите думи все ще са малко.


 

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки