Как се прави качествен вестник, печатан в многохиляден тираж
06.05.2019 /13:32 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ |
Големина на шрифт: a a Отпечатай:  |
Данаил Крапчев -- бащата на "Зора" Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата. За наша радост преди почти век това прави софийският всекидневник „Зора”. Няколко са причините, които от години са в темелите на интереса ми към него.
Бях съсед с един от асовете му. А и досега съм приятел с дъщерите и внука на шефа на репортерите на някогашната „Зора” – Константин (Коста) Ат. Купенков.
Като студент изчетох в библиотеките десетки броеве от подвързаните „течения”; с радостно любопитство слушах, а после видях напечатани и спомените на Кирил Янев за част от оцелелия архив на славния всекидневник; сетне не пропусках да се запозная с почти всичко, което излизаше у нас за тая вестникарска легенда, чиято сграда бе срината от неозаптими предприемачи и инвеститори миналия май.
Продължават да се появяват нови и нови подробности за живота, за работата в „Зора”. Което е и чудесно, и полезно. Защото винаги е интересно да се погледне към един вестник с очите на хората, които са го правили.
„Зора”, чийто първи брой поглежда читателите от някогашните вестникарски сергии на 18 май 1919-а (тук ще втъкна предположението си, че „главата” му може би е дело на Александър Божинов, толкоз близка до неговия графичен стил е!), първоначално е с около 2 дузини хора на щат: редактори, репортери и администрация.
В пионерните времена тиражът е около 10 000, расте, расте, за да навлезе в „златния” си период – втората половина на 30-те и началото на 40-те. Тогава достига фантастичните 120-150 000 броя.
Удивителен тираж за всекидневник
И тогава, и днес.
През последното десетилетие – преди настъпилата промяна на 9 септември 1944-та, работещите в редакцията се увеличават двойно. Почти всички са славни майстори на занаята ни.
Главен редактор е мургавият, чернокос Матей Бончев – Бръшлян. Шеф на репортерите – Константин Купенков. Кореспондент в Берлин – поетът и автор на споменна книга за Данаил Крапчев – Христо Огнянов.
Репортер – бъдещият писател и мемоарист Христо Бръзицов. Преводачка от английски – Рада Крапчева. Кореспондент в Полша, Гърция и Хърватска – Васил Сеизов. Външнополитически редактор – Любен Крапчев. Шеф на отдел „Култура”, този, който „води парфюма на редакцията”, по думите на Данаил Крапчев -- е Йордан Бадев. А спортната тематика е поверена на Александър Дякович.
Поетът, преводач и фейлетонист Димитър Подвързачов е коректор в редакцията. В нея работи и Петър Николаев. Стенограф е Стоян Аршинков, касиер и администратор – Марин Петков... Не изреждам тук писателите, художниците, карикатуристите. За някои от тях писах неотдавна.
С какво толкоз силно привличал читателите?
Вестникът е излизал на 4, 6, 8, 12 страници. Ще изпиша – като на стара рецептурна бланка – съставките:
- „Зора” да първи път въвежда фотографията като илюстрация на новините.
- Държи се всичко публикувано да бъде проверено, точно, вярно.
- Отстоява се редакционната независимост – с цената на всичко. Никаква партийна обвързаност, приходите се осигуряват от продажбата на тиража и от реклами.
- Печатат се преводни романи с продължение, романи по известни филми, които още не са били прожектирани у нас, придружени от снимки на артистите.
- В „Зора” виждат белия свят и комикси – екзотичен жанр в ония години.
- За разнообразието много помага и специалната страница „Смях и закачки”, списва се и литературно приложение, а за литературните подлистници се грижел Димитър Талев.
- Директорът имал навика да диктува някои от текстовете си. Правел го, диктувайки на стенографа и препинателните знаци, добавяйки кога иде ред на поредния нов абзац.
- Всеки свой текст пак той – Данаил Крапчев, давал за проверка – да се прочете от още един чифт очи, преди да се набира, на свой колега: най-често на Константин Купенков, на Димитър Талев...
- Най-големият майстор на заглавията бил Матей Бончев—главният редактор. Знае се колко важно е сполучливото, остроумното, „хващащото” окото попадение.
- Въвежда се редовното присъствие на новини от чужбина.
- Всеки журналист в „Зора” трябвало да буди доверие в институциите, в обществото. Потребно било и да пази тайната на източниците си.
- Всеки в редакцията бил уважаван, ценен и достойно възнаграждаван за труда си.
Със сигурност е имало и още, и още
И голяма част от споделеното, а и много други интересни факти и истории е сбрала в книгата си „Данаил Крапчев – първопроходецът” колежката Ирина Александрова. Със сътвореното тя не само радва, но и просълзява и наследниците на отдавна починалите ни колеги. Сред тях – сестри Купенкови. Видях го лично.
Разбрах, че до няколко дни ще има официална премиера на книгата. За нея ще ви разкаже друга приятелка на семейство Крапчеви – колежката Розалина Евдокимова. Очаквайте написаното от нея – голяма част от чара на не един празник е тъкмо в очакването му.
А за „Зора”-та, която никога вече няма да изгрее, добрите думи все ще са малко.
Сподели в
|
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
10.01.2021/12:17
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
02.01.2021/16:16
През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.
През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.
04.12.2020/14:05
На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.
На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.
03.12.2020/15:47
Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.
Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.
30.11.2020/16:51
|
|
СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.



Представяме ви
Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист
13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org
В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.
12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.
01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com
Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?
10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org
Спомени и архиви
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net
Акценти и позиции
Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество
19.01.2021 /13:53
В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.
13.01.2021 /09:02
Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност
12.01.2021 /16:02
Мнения
Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор
14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ
Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...
06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ
В момента онлайн: 33 гости
|