Начало
 
 

Как се прави качествен вестник, печатан в многохиляден тираж

06.05.2019 /13:32 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данаил Крапчев -- бащата на "Зора"

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

За наша радост преди почти век това прави софийският всекидневник „Зора”. Няколко са причините, които от години са в темелите на интереса ми към него.

Бях съсед с един от асовете му. А и досега съм приятел с дъщерите и внука на шефа на репортерите на някогашната „Зора” – Константин (Коста) Ат. Купенков.

Като студент изчетох в библиотеките десетки броеве от подвързаните „течения”; с радостно любопитство слушах, а после видях напечатани и спомените на Кирил Янев за част от оцелелия архив на славния всекидневник; сетне не пропусках да се запозная с почти всичко, което излизаше у нас за тая вестникарска легенда, чиято сграда бе срината от неозаптими предприемачи и инвеститори миналия май.

Продължават да се появяват нови и нови подробности за живота, за работата в „Зора”. Което е и чудесно, и полезно. Защото винаги е интересно да се погледне към един вестник с очите на хората, които са го правили.

„Зора”, чийто първи брой поглежда читателите от някогашните вестникарски сергии на 18 май 1919-а (тук ще втъкна предположението си, че „главата” му може би е дело на Александър Божинов, толкоз близка до неговия графичен стил е!), първоначално е с около 2 дузини хора на щат: редактори, репортери и администрация.

В пионерните времена тиражът е около 10 000, расте, расте, за да навлезе в „златния” си период – втората половина на 30-те и началото на 40-те. Тогава достига фантастичните 120-150 000 броя.

Удивителен тираж за всекидневник  

И тогава, и днес.

През последното десетилетие – преди настъпилата промяна на 9 септември 1944-та, работещите в редакцията се увеличават двойно. Почти всички са славни майстори на занаята ни.

Главен редактор е мургавият, чернокос Матей Бончев – Бръшлян. Шеф на репортерите – Константин Купенков. Кореспондент в Берлин – поетът и автор на споменна книга за Данаил Крапчев – Христо Огнянов.

Репортер – бъдещият писател и мемоарист Христо Бръзицов. Преводачка от английски – Рада Крапчева. Кореспондент в Полша, Гърция и Хърватска – Васил Сеизов. Външнополитически редактор – Любен Крапчев. Шеф на отдел „Култура”, този, който „води парфюма на редакцията”, по думите на Данаил Крапчев -- е Йордан Бадев. А спортната тематика е поверена на Александър Дякович.

Поетът, преводач и фейлетонист Димитър Подвързачов е коректор в редакцията. В нея работи и Петър Николаев. Стенограф е Стоян Аршинков, касиер и администратор – Марин Петков... Не изреждам тук писателите, художниците, карикатуристите. За някои от тях писах неотдавна.

С какво толкоз силно привличал читателите?

Вестникът е излизал на 4, 6, 8, 12 страници.  Ще изпиша – като на стара рецептурна бланка – съставките:

- „Зора” да първи път въвежда фотографията като илюстрация на новините. 

- Държи се всичко публикувано да бъде проверено, точно, вярно.  

- Отстоява се редакционната независимост – с цената на всичко. Никаква партийна обвързаност, приходите се осигуряват от продажбата на тиража и от реклами.

- Печатат се преводни романи с продължение, романи по известни филми, които още не са били прожектирани у нас, придружени от снимки на артистите.

- В „Зора” виждат белия свят и комикси – екзотичен жанр в ония години.

- За разнообразието много помага и специалната страница „Смях и закачки”, списва се и литературно приложение, а за литературните подлистници се грижел Димитър Талев.

- Директорът имал навика да диктува някои от текстовете си. Правел го, диктувайки на стенографа и препинателните знаци, добавяйки кога иде ред на поредния нов абзац.

- Всеки свой текст пак той – Данаил Крапчев, давал за проверка – да се прочете от още един чифт очи, преди да се набира, на свой колега: най-често на Константин Купенков, на Димитър Талев...

- Най-големият майстор на заглавията бил Матей Бончев—главният редактор. Знае се колко важно е сполучливото, остроумното, „хващащото” окото попадение.

- Въвежда се редовното присъствие на новини от чужбина.

- Всеки журналист в „Зора” трябвало да буди доверие в институциите, в обществото. Потребно било и да пази тайната на източниците си.

- Всеки в редакцията бил уважаван, ценен и достойно възнаграждаван за труда си. 

Със сигурност е имало и още, и още

И голяма част от споделеното, а и много други интересни факти и истории е сбрала в книгата си „Данаил Крапчев – първопроходецът” колежката Ирина Александрова. Със сътвореното тя не само радва, но и просълзява и наследниците на отдавна починалите ни колеги. Сред тях – сестри Купенкови. Видях го лично.

Разбрах, че до няколко дни ще има официална премиера на книгата. За нея ще ви разкаже друга приятелка на семейство Крапчеви – колежката Розалина Евдокимова. Очаквайте написаното от нея – голяма част от чара на не един празник е тъкмо в очакването му. 

А за „Зора”-та, която никога вече няма да изгрее, добрите думи все ще са малко.


 

Сподели в
 

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

06.05.2019/13:32

Успешно стартиралата дигитализация на част от богатия фонд на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково напомни за позабравени стари периодични издания.

06.05.2019/11:28

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

30.04.2019/11:43

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

16.04.2019/15:30

„Футболът в Хасково през ХХ в.“ е най-новото печатно издание на Регионалния исторически музей в Хасково. Авторите на фотоалбума –главният уредник д-р Красимира Узунова и директорът Пенко Добрев проследяват историята на най-популярната игра през миналото столетие.

14.04.2019/12:26
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

20.05.2019 /10:30

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки