Начало
 
 

Как се прави качествен вестник, печатан в многохиляден тираж

06.05.2019 /13:32 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данаил Крапчев -- бащата на "Зора"

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

За наша радост преди почти век това прави софийският всекидневник „Зора”. Няколко са причините, които от години са в темелите на интереса ми към него.

Бях съсед с един от асовете му. А и досега съм приятел с дъщерите и внука на шефа на репортерите на някогашната „Зора” – Константин (Коста) Ат. Купенков.

Като студент изчетох в библиотеките десетки броеве от подвързаните „течения”; с радостно любопитство слушах, а после видях напечатани и спомените на Кирил Янев за част от оцелелия архив на славния всекидневник; сетне не пропусках да се запозная с почти всичко, което излизаше у нас за тая вестникарска легенда, чиято сграда бе срината от неозаптими предприемачи и инвеститори миналия май.

Продължават да се появяват нови и нови подробности за живота, за работата в „Зора”. Което е и чудесно, и полезно. Защото винаги е интересно да се погледне към един вестник с очите на хората, които са го правили.

„Зора”, чийто първи брой поглежда читателите от някогашните вестникарски сергии на 18 май 1919-а (тук ще втъкна предположението си, че „главата” му може би е дело на Александър Божинов, толкоз близка до неговия графичен стил е!), първоначално е с около 2 дузини хора на щат: редактори, репортери и администрация.

В пионерните времена тиражът е около 10 000, расте, расте, за да навлезе в „златния” си период – втората половина на 30-те и началото на 40-те. Тогава достига фантастичните 120-150 000 броя.

Удивителен тираж за всекидневник  

И тогава, и днес.

През последното десетилетие – преди настъпилата промяна на 9 септември 1944-та, работещите в редакцията се увеличават двойно. Почти всички са славни майстори на занаята ни.

Главен редактор е мургавият, чернокос Матей Бончев – Бръшлян. Шеф на репортерите – Константин Купенков. Кореспондент в Берлин – поетът и автор на споменна книга за Данаил Крапчев – Христо Огнянов.

Репортер – бъдещият писател и мемоарист Христо Бръзицов. Преводачка от английски – Рада Крапчева. Кореспондент в Полша, Гърция и Хърватска – Васил Сеизов. Външнополитически редактор – Любен Крапчев. Шеф на отдел „Култура”, този, който „води парфюма на редакцията”, по думите на Данаил Крапчев -- е Йордан Бадев. А спортната тематика е поверена на Александър Дякович.

Поетът, преводач и фейлетонист Димитър Подвързачов е коректор в редакцията. В нея работи и Петър Николаев. Стенограф е Стоян Аршинков, касиер и администратор – Марин Петков... Не изреждам тук писателите, художниците, карикатуристите. За някои от тях писах неотдавна.

С какво толкоз силно привличал читателите?

Вестникът е излизал на 4, 6, 8, 12 страници.  Ще изпиша – като на стара рецептурна бланка – съставките:

- „Зора” да първи път въвежда фотографията като илюстрация на новините. 

- Държи се всичко публикувано да бъде проверено, точно, вярно.  

- Отстоява се редакционната независимост – с цената на всичко. Никаква партийна обвързаност, приходите се осигуряват от продажбата на тиража и от реклами.

- Печатат се преводни романи с продължение, романи по известни филми, които още не са били прожектирани у нас, придружени от снимки на артистите.

- В „Зора” виждат белия свят и комикси – екзотичен жанр в ония години.

- За разнообразието много помага и специалната страница „Смях и закачки”, списва се и литературно приложение, а за литературните подлистници се грижел Димитър Талев.

- Директорът имал навика да диктува някои от текстовете си. Правел го, диктувайки на стенографа и препинателните знаци, добавяйки кога иде ред на поредния нов абзац.

- Всеки свой текст пак той – Данаил Крапчев, давал за проверка – да се прочете от още един чифт очи, преди да се набира, на свой колега: най-често на Константин Купенков, на Димитър Талев...

- Най-големият майстор на заглавията бил Матей Бончев—главният редактор. Знае се колко важно е сполучливото, остроумното, „хващащото” окото попадение.

- Въвежда се редовното присъствие на новини от чужбина.

- Всеки журналист в „Зора” трябвало да буди доверие в институциите, в обществото. Потребно било и да пази тайната на източниците си.

- Всеки в редакцията бил уважаван, ценен и достойно възнаграждаван за труда си. 

Със сигурност е имало и още, и още

И голяма част от споделеното, а и много други интересни факти и истории е сбрала в книгата си „Данаил Крапчев – първопроходецът” колежката Ирина Александрова. Със сътвореното тя не само радва, но и просълзява и наследниците на отдавна починалите ни колеги. Сред тях – сестри Купенкови. Видях го лично.

Разбрах, че до няколко дни ще има официална премиера на книгата. За нея ще ви разкаже друга приятелка на семейство Крапчеви – колежката Розалина Евдокимова. Очаквайте написаното от нея – голяма част от чара на не един празник е тъкмо в очакването му. 

А за „Зора”-та, която никога вече няма да изгрее, добрите думи все ще са малко.


 

Сподели в
 

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020/14:58

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020/13:50

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

21.05.2020/11:22

„Ако човек може да направи в живота си мъничко добро, е най-доброто, защото зло всеки може да направи„. Така казва в интервю роденият в Харманли актьор Димитър Хаджиянев, от чиято кончина се навършиха 15 години.

19.05.2020/11:39

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

18.05.2020/17:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки