Сергей Доренко отстояваше истината и само истината

13.05.2019 /08:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Съвсем неочаквано за всички, които го познаваха, той взе че замина за по-добрия свят. И то точно на 9 май. Наричаха го най-отчаяния, най-уволнявания, най-неспокойния журналист, който работеше и живееше между възхода и падението. И това беше Сергей Доренко, чието „добрро утррро, стрррана!” няма повече да звучи в ефир. И си отиде така, както беше изживял своите ненавършени 60 години - бурно и винаги в полет да търси истината. Беше един он най-ярките журналисти на съвременна Русия, златното перо на вестниците. Казваха,че той като Феникс възкръсваше от пепелта и отново се хвърляше напред като любимия си мотор. И въпреки пороя от гневни думи, които изливаше, самият Доренко се определяше като крайно раним и нежна душа.

Едва ли има друг журналист, чието име да беше толкова много боготворено и проклинато, но това не го отчайваше, нито пък му даваше възможност да се големее, а напротив закаляваше крилете му и той продължаваше своя полет такъв, какъвто го искаше във висотите на журналистиката.

Наричат го „телевизионен килър“

В занаята влиза на 1 април 1985 г., което не е никак нашега. До 1990-а работи в Главна редакция за информация на Централната телевизия Гостелерадио на СССР, където доказва себе си като журналист със серия от репортажи за подложената на съветска икономическа блокада Литва. Тези негови репортажи до един са излъчени в програмата „Время”, за което си плаща с уволнение през януари 1991 година. Веднага обаче той е включен в екипа на създателите на програмата „Вести”, първоначално като наблюдател, а по-късно като водещ. За тези славни години и във връзка с тежката загуба на колегата и приятеля, си спомня председателят на Съюза на журналистите на Русия Владимир Соловьов. За сайта на СБЖ той сподели: „Познавах добре Сергей. С него двамата се редувахме и правехме репортажи в програма „Время” още по време на най-първите заседания на депутатите, след това двамата заедно започнахме работа в програмата „Вести”… Само преди седмица той говори в Дома на журналиста и залата беше препълнена. Към неговата работа и творчество може да се отнасяме по разному, но той беше (ужасна е думата беше!) един от най-талантливите и харизматични журналисти на Русия! Неговата смърт за нас е огромна загуба!”

В началото на кариерата си Сергей Леонидович не се задържа дълго на едно място. След като през 1992 напуска като водещ „Время”, програма на Първи канал, през 1993 г. става директор на Служба за информация на ТВ-6, а от април с. г. до лятото на 1996-а е кореспондент на Московковския отдел на CNN Spanish. Като водещ на програмата „Версии” той е уволнен заради своите репортажи от Грозни за положението на руските военнопленници, чието съществуване Министерство на отбраната по онова време категорично отрича. Многократно Сергей Леонидович,отразявайки случващото се в Чечня, изразяваше своите радикални позиции. Той беше за бърза и твърда операция и вкарването на войски в републиката. „Помня Чечня през януари 1997 г., когато взех интервю от Масхадов и Басаев – си спомня журналистът в разговор за „Комсомолска правда“ . – Попитах чеченците защо искат от мен автографи, та нали аз в ефир призовавах да ги залеят с напалм и изгорят по дяволите. А те ми отвръщат: „На нас ни харесва твоят култ към жестокостта!“ Помислих си, че това е много лошо.“

Следва поредното уволнение

от REN-TV, където води своето авторско предаване „Версии” за Обществената руска телевизия. Този път то е заради репортажа на Доренко за здравословното състояние на Борис Елцин и Виктор Черномирдин. По това време нашумава и става много известен епизод от същото предаване, посветен на здравословното състояние на друго голямо име в руската политика тогава – премиера Евгений Примаков. Със своя така характерен невъзмутим маниер водещият сухо навежда на мисъл драгият зрител, че вече навъртелият години премиер крие влошаването на здравето си, а това би следвало народът да го знае, като дори му вменява сериозно документално потвърждение, че е съпричастен към опит за покушение срещу президента на Грузия Едуард Шеварнадзе.  И тъй като неговата неспокойна и непримирима към лъжата и демагогията душа не се кротва, журналистът продължава своя краткотраен, но винаги съдържателен път из дебрите на журналистиката, бележейки го с успешни удари, за които плаща с уволнения. Не за дълго той е шеф на информацията на ОРТ, като успоредно с това води и всекидневните издания на „Время”. Но и оттук му посочват вратата заради серията от интервюта, които прави със сътрудници от Федералната служба за сигурност (ФСС), засягащи търговската и незаконната дейност на някои ръководители на ведомството. В навечерието на 2000 г. популярността на Сергей Доренко набира голяма скорост, критикувайки жестоко Юрий Лужков. Журналистът слага на показ неговото имущество и публикува снимка, на която градоначалникът на Москва е на маса в компанията с едно от най-скандалните лица, криминално проявения Япончик. Но не само кметът на столицата е негов герой, списъкът включва и много известни и силни на деня по онова време политици. Неговата лебедова песен в авторските тв програми е на 2 септември 2000 г., когато в предаването си той обсъжда причините за гибелта на подводницата „Курск”. Последват я „Руски приказки” (2001-а), които Сергей Доренко прави по РЕН ТВ и „Събития” (2013-а) по „ТВ Център”.

Разголващите му репортажи и коментари му донасят славата на гласа на олигарха Березовски и негов личен телекилър. Самият Сергей Доренко обаче има свое обяснение, което обаче не споделя публично. В интервю казва, че след поредното уволнение мусе налага да избяга в САЩ, тъй като се страхува от преследване  и обвинение в данъчни престъпления. Там не се задържа дълго и се връща обратно в Русия, където е очаквал да му отмъстят заради критиките срещу Примаков и Лужков. Доренко откровено споделя, че ненавижда телевизията, тъй като тя го е ранила смъртоносно. „Инквизират ме така, все едно вземат пинцети или скалпел и разсичат тялото ми, а след това ме поливат със сярна киселина – така журналистът определя своята „любов“ към телевизията. – Страшно ми е, че чак ме тресе.“ И въпреки това с някакъв си свой Доренков мазохизъм той не престава да участва в тв предавания и не отблъсва електронната медия.

Ако можем да говорим за периоди в неговата журналистическа дейност, то вторият от тях е

кариерата зад микрофона

Нея той гради успоредно с тази в телевизията. Доренко е сред постаянните участници в програмите на „Ехото на Москва” „Особено мнение” и „Сутрешен обрат”. И макар авторитетната радиомедия да не е някаква рокерска станция, той се държи като истински рокер. Явява се на работа облечен в рокерска тениска, пристигал в радиото на мотор, който кара с голяма скорот по пустите улици на Москва в 4,30 сутринта, за да може, сядайки пред микрофона в 8 ч., слушателите да чуят неговото характерно: „ДДДоооббрррррооо утрррооо, това е ОООбрат“, натъртвайки на началните букви на думите и на „Р“.  През 2008 става главен редактор на конкуриращото се радио „Руска новинарска служба“, където е и водещ на сутрешното предаване „Ставай“ , в което директно в ефир с типичното си чувство за хумор буди слушателите. Сергей Леонидович директно в ефир се обръща към аудиторията си и ако моли работещите в космическата или друга област да помогнат със съвети по даден проблем, то техните отговори никога не закъсняват. И така до 2014 г. когато с помощта на радио магната Михаил Гуцериев и специално за него тръгва радио „Говори Москва“ , която става любимото море за Доренко, в което той плава с удоволствие. С желание и много хумор разказва за себе си, за своите увлечения и хобита, за вярата в нещата от живота, за даоизма, чийто верен последовател е, за моторите и дайвинга. Безпардонен е към неправдите и недъзите, не се церемони с никой, който си позволява да му търси сметка в ефир. Вълната на народното признание го застига едва миналата година. Тогава Сергей Доренко дава интервю на Юрий Дуда. Разговорът с бившиятелекилър събира повече от пет милиона гледания.Неговият сарказъм е непознат на неподготвенияслушател, който, превъртайки радиостанциите, случайно попада на „Говори Москва“,но за сметка на това пък е близък до младата интернет аудитория, израсла сред тролове, пост-ирония и новия култ в обществото известен като хайп. Заради Доренко милиони ползватели започват редовно да се обръщат към Telegram и YouTube, където той има свои канали. Така само в Telegram

ползвателите му са 138,5 милиона

За съжаление той не е сред желаните гости във федералните канали, но за сметка на това пък в RTVi е винаги „Добре дошъл“.

За него може да се пише още много. Дори тези, които го ненавиждаха, признават таланта му, въпреки противоричивата му фигура. За него Владимир Познер казва: „Той си позволяваше най-невероятните изказвания, така че в този случай ще се осмеля да подчертая, че въпреки и да съм атеист, вярвам, че Сергей е в ада, където стопля сатаната, говорейки по канала на Държавното подземно радиоразпръскване. Мисля, че Сергей би бил доволен от това мое предположение.“       

 

 

 

 

Сподели в
 

Тези дни излезе по книжарниците една книга, която събуди интереса на читателите. Журналистът Калин Тодоров успя да надникне „Зад завесата на соца“. Освен като журналист преди и след промените, той е известен с това, че е поел интереса към занаята ни не от кого да е, а от Соня Бакиш – дългогодишен редактор на сп. „Жената днес“ и може би най-респектиращата и достойна за уважение професионалистка, и на най-дълго управлявалия България премиер Станко Тодоров.

18.05.2019/19:44

Отдавна се бях „прицелила“ да разговарям с главния редактор на в. „Ереван“ Вартануш Топакбашян. И ето че събитие около вестника ни събра на разговор. Нашега или наистина, но вестник „Ереван“ вече е на 75 лета и е сред изданията, за които може да се каже, че в условията на демокрация у нас е дълголетник и успява да удържи на житейските бури.

14.05.2019/17:21

Съвсем неочаквано за всички, които го познаваха, той взе че замина за по-добрия свят. И то точно на 9 май. Наричаха го най-отчаяния, най-уволнявания, най-неспокойния журналист, който работеше и живееше между възхода и падението. И това беше Сергей Доренко, чието „добрро утррро, стрррана!” няма повече да звучи в ефир. И си отиде така, както беше изживял своите ненавършени 60 години - бурно и винаги в полет да търси истината. Беше един он най-ярките журналисти на съвременна Русия, златното перо на вестниците. Казваха,че той като Феникс възкръсваше от пепелта и отново се хвърляше напред като любимия си мотор. И въпреки пороя от гневни думи, които изливаше, самият Доренко се определяше като крайно раним и нежна душа.

13.05.2019/08:45

...И досега, с добро чувство, си спомням възможността да се докоснем до пъстроцветния и многогласов свят, който преди години идваше като абонамент или на будките всеки месец, „опакован“ в квадратна книжка, носеща и 6 сини гъвкави грамофонни плочи – легендарният „Кругозор“ и неговото детско приложение „Колобок“. Цветни снимки и много картинки, интересни и разнообразни текстове, съпроводени с музикални композиции и песни, документални звукозаписи на интервюта и репортажи, изпълнения на популярни артисти – един цял и вълнуващ свят. Списание, което можеше не само да се прочете, но и да се послуша.

12.05.2019/19:57

Носителят на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) и на редица други престижни международни награди за разследваща журналистика Гюнтер Валраф пострада тежко при нелеп инцидент.

13.04.2019/17:56
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

20.05.2019 /10:30

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки