Начало
 
 

40 г. вестник на българското слово: „За буквите – О писменехъ“

24.05.2019 /17:28 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Те сложиха началото на вестника на българското слово - Илия Пехливанов (вляво) и Петко Тотев

В тези толкова земетръсни и метежни за българската култура и знание години един вестник успя да издържи на бурите и ветрищата на промените, и то само защото е вестникът на българското слово, поел на плещите си кармата да носи името на незабравимите писания на Черноризец Храбър „За буквите“. 40 години вестникът „За буквите – О писменехъ“ е чакан около Деня на славянската писменост и култура и Деня на народните будители с нетърпение от всички, които „любят, тачат и милеят“ за българското слово и култура.

В далечната 1979 г. той се появява на бял свят, а за това раждане идеята тръгва от големия будител  Петко Тотев. Кирило-Методиевият вестник прави първите си крачки като издание на СБЖ, чийто председател по това време е Веселин Йосифов. И ако го нямаше друг един влюбен в българщината журналист - Илия Пехливанов, едва ли днес тези, които разполагат с много пари и връзки, щяха да могат да сътворят такова издание. Сигурна съм, че през годините имената на наследниците на първопроходците  ще избледнеят и едвали някой ще си спомняза тях, но Петко Тотев, Илия Пехливанов, Калина Канева, Веселин Йосифов ще се помнят.

Не бих пропуснала и едно друго име: на един от емблематичните български художници, за който, уви, днес малцина си спомнят. Евгений Босяцки, който е оформител и илюстратор на първите броеве, изглеждащи по-скоро като  произведение на изкуството, отколкото обикновен вестник. Ще ми се да припомня и още няколко имена, дали своята енергия за Кирило-Методиевия вестник.

В началото в редакционното каре са написани като главен редактор Веселин Йосифов и за негов заместник Илия Пехливанов, който по-късно ще поеме кормилото и ще го държи до преди няколко лета. За него вестникът се превръща в съдба и като един Матей Миткалото той броди през годините и трудностите, за да го има изданието в онзи си респектиращо красив и пораждащ само възхищение вид.

„Благодарение на всеотдайния труд на Илия Пехливанов вестникът преодоля перипетиите на новото време, оцеля и постигна световна известност под крилото на Университета по библиотекознание и информационни технологии – пише журналистката Калина Канева. - Какви само хоризонти откри в духовното поле, с какви личности ни сближи! Да припомним дори само акад. Дмитрий Лихачов, който стана за нас авторитетен сътрудник и почитател, съветник, нравствен камертон, дългогодишен автор и член на Международния редакционен съвет на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехъ“. Чрез страниците на нашите издания достигаха до читателите неговата висока оценка на старобългарската литература и култура – „българското чудо“, определението му на България като „Държава на духа.“   

В редакционния комитет са изброени имена, като акад. Петър Динеков, професорите Боню Ангелов, Асен Василиев, Иван Дуйчев, Куйо Куев, Александър Милев, чуждестранните учени проф. Роже Бернар и акад. Дмитрий Лихачов, а също Петко Тотев, Николай Кукушев. На страниците на вестника се появяват автори, които респектират - Аксиния Джурова, Умберто Еко и още много световноизвестни учени и писатели, за които българската писменост и култура и делото на равноапостолните братя Кирил и Методий са все отворените прозорци назад към славната ни история и духовно дело.

А ето какво е написал в редакционната си статия „Най-прекият път“ Веселин Йосифов: „Ние неслучайно нарекохме настоящия Кирило-Методиевски вестник с названието на бележитата творба на Черноризец Храбър. Това не е просто от любов към старината. Не е увлечение, а убеждение, че през миналото минава най-прекият път към бъдещето! Тежко и горко на този народ, чиито поколения отиват към бъдещето, отхвърляйки като ненужен товар знанието за миналото на техните бащи и майки. Тези поколения неизбежно ще се превърнат в телесни роботи, които имат запаметяващи устройства единствено за заобикалящите ги вещи на преходния ден... Словото е паметта на народите. Останали безкнижни, те се превръщат в стада за заколение“.  

Нямам амбицията да пиша историята на „За буквите – О писменехъ“, защото това са направили неговите създатели чрез своя уникален и търпящ само и единствено респект и преклонение труд. Аз само реших да припомня на своите забързани и обсебени от всякаквите дребнотемия, събития и персони, които утре няма да се помнят, че има едни малки парченца от съвременната история на българската журналистика и имена на техните съзидатели, които трябва да се помнят, защото всички си спомняме изреченото от монахът Паисий, че народ без история не е народ.

А на днешния толкова хубав и светъл празник, когато преди 40 г. е излязъл първият брой на „За буквите – О писменехъ“, не трябва да забравяме за неговия неоценим принос, за да имаме бъдеще.

Сподели в
 

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

Социалните мрежи се изпълниха с много топли думи и спомени за Митко, който бе обичан от всички, познавали го. Опелото ще е в църквата на Централните софийски гробища на 23 май, събота, от 13 часа.

20.05.2020/21:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки