Владимир Соловьов: Беше ми много приятно да общувам с българските журналисти

24.05.2019 /22:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Владимир Соловьов се срещна и с президента Румен Радев

По повод 175-годишнината на българската журналистика и 125 години от учредяването на организирано журналистическо движение гост на СБЖ беше председателят на Съюза на руските журналисти Владимир Соловьов. Неговата визита предизвика интерес сред журналистическата общност, с която той проведе сърдечна среща-разговор, в който откровено отговаряше на зададените му въпроси.

Владимир Генадиевич беше любезен да гостува за втори път на сайта на СБЖ с интервю, в което си говорим за нещата в журналистиката, контактите между двата съюза и ситуацията на Балканите, където той е бил дългогодишен кореспондент на Първи канал.

Владимир Генадиевич, какво направихте за времето, откакто сте председател на СЖР, за неговото модернизиране, за да могат младите ви колеги да намерят пътя към него? Много от тях преди години коментираха, че не си заслужава да членуват в СЖР.

Да, така е. Преди говореха, че не им е нужно да членуват в СЖР, но сега ситуацията се променя, и то значително, защото Съюзът и нашият нов екип заработиха активно. Предложихме нови варианти на журналистическите конференции, които нарекохме инфорум. Такива проведохме през миналата година в 26 градове, а през тази вече са две. Това много се хареса на журналистическата общност и най-вече на младите колеги, защото в регионите водим най-интересните срещи с известни специалисти, проучващи съдържанието на социалните мрежи, развитието и дейността на радиото, телевизията и печатните издания. Тези форуми предизвикват голям интерес и са посещавани несамо от колегите в даден регион, но и от съседни области. Много често обсъждаме и как журналистите да се защитят в случаи на опасни ситуации и колегите вече виждат,че СЖР е мощна гражданска сила и може да защити и да помогне на изпадналите в беда.Затова вече желание да са негови членове имат все повече журналисти. В Съюза приемаме цели редакции. Неотдавна стана член редакцията на „Вести“ в Калининград,  цялата редакция „Документално кино“ на Първи канал и други.      

А как руските журналисти посрещнаха указите за званията и за колегите, които работят в горещите точки? Този указ вече влезе ли в сила?

Указът за званията беше посрещнат радушно, и най-вече от ветераните. Навсякъде, където и да отида, ми благодарят за него. Получи се много интересно около него. Заради указа трябваше да заплатя 600 евро. През януари миналата година бях в Испания и имах обратен билет за връщане на 10 януари. Той обаче беше купен далеч по-рано, а в разговор с мои колеги разбрах, че на същата дата е насрочена среща на президента с шефовете на редакциите и аз трябва да присъствам. Казах си, че трябва на всяка цена да съм на тази среща, а билет за по-ранен обратен полет нямаше. Единствено намерих билет с испанската авиокомпания, чийто полет беше с три прекачвания. Така че лятах цяла нощ. Едва успях да пристигна вкъщи, да се избръсна и да отида на срещата. Та тогава успях да го запитам за званията, обяснявайки му, че от 40 години се стремим да уредим този въпрос. На това той реагира мигновено, казвайки че професията на журналиста е героична и ще направи каквото трябва. Няколко месеца обсъждахме как и по какви критерии трябва да определяме кой да получи званието. Спряхме се, че ако журналистът е работил не по-малко от 20 години и се е утвърдил като име сред читателите, зрителите или слушателите, като прибавихме и факта, че нашият Съюз също дава награди и те да се имат също предвид, което беше включено в указа, макар че мислехме,че ще го зачеркнат. Дори сметнахме, че всички награди, давани в Съветския съюз, също работят в името на този указ, което е важно за колегите в пенсионна възраст. И това е така, защото званията „Заслужил журналист“ и „Заслужил работник във връзките и информацията“ дават възможност да включим и ветерани на труда. А това означава почти безплатни сервизни услуги, безплатен транспорт и още много всякакви привилегии и отстъпки. Между другото, нашите ветерани са с много малки пенсии и е важно те да получат такава помощ за цял живот. Вече мнозина мечтаят да получат това звание, макар че някои от известните журналисти бяха против. Например Владимир Познер и още няколцина коментираха, че това е наследство от съветското време. Имаше една интересна история. Току-що указът беше гласуван и пътувайки из Москва, ми позвъниха от телевизия RTVI, като този, който ми се обаждаше,  някак приглушено каза последните букви от абревиатурата. Попитах го пак да потвърди от коя телевизия се обажда и му казах, че аз разговарям с всички и няма нищо страшно. Включиха ме по скайпа. Водещият обяви тържествено,че вече е приет новият указ за званията и за това как реагират руските журналисти ще се разбере директно в ефир по скайпа от председателя на СЖР и по телефона от Николай Сванидзе, очаквайки, че ще се получи сблъсък. А ние с него навремето започнахме заедно във „Вести“ и правихме документален филм. И той като ме чу, направо закрещя, че е радостен да ме види и че не е успял да ме поздрави за избора ми за председател на СЖР, че са ме подкрепяли. Водещият в студиото направо се ококорил, защото си мислел, че ние ще се изпокараме.  А то какво се получи обратното – радостно си общувахме през неговото студио. И указът вече работи. Вече има първите удостоени 15 души и в най-близко време се надявам президентът да намери време и да им ги връчи.

А колкото до указа за военните журналисти, той наистина вече работи активно. Най-важният проблем за журналистите, които отразяват горещите точки и войните, е застраховката. Нито една компания не иска да ги застрахова. Имаше само една военна компания, но и тя също не желае. Рискът е много голям и затова взеха решение, че цялата отговорност трябва да поемат редакциите. В случай на смърт се заплащат 2 млн рубли, при раняване друга сума, както и за възстановяване. Много е важно също и логистиката повреме на работа да е правилна, т. е. надписите „Преса“ да са добре видни. В Украйна обаче, като се появи журналист с надпис на руски „Преса“, снайперистите първо се целят в него. В Югославия всичко беше нормално. Освен това ние предлагаме журналистите да имат и карти от МОЖ, защото това сработва при всяка една власт, дори и терористите знаят, че Международната организация на журналистите е сериозна история. Неотдавна получихме субсидия и ще изработим правилник за работата на журналистите несамо в бойни условия, а и в друга опасна среда, стихийни бедствия, земетресения и други. И това ще подготвим заедно със специалисти от Министерството на извънредните ситуации. Имам познати генерали, които още от времето на Шойгу идваха в Югославия, а сега работят в института при ведомството. Така че ще подготвим журналистите за работа във всякакви опасни ситуации. Как да се държат, попадайки в такава ситуация, как да се подготвят за командировките си. Знаете, че за военните устави се казва, че са написани с кръв, и по този начин е написан и уставът за работата на журналистите по време на война.

В СЖР започна да работи образователна програма, в която са включени курсове и лекции по всички направления на журналистиката. И да ви кажа, че това, което правим, по време на инфорумите много допада на колегите ни. Тези, които водят там занятията, ще водят занятията и в журналистическите курсове. И всичко, за което иде реч на тези наши информационни форуми, след това се включва и в най-големия в света форум за журналисти „Вся Россия“, който провеждаме всяка година в Сочи. Тази година ще бъде от 21 до 27 септември.

У нас, Владимир Генадиевич, все по-често взе да се говори, че професията журналист става непривлекателна. И руските колеги ли мислят така и ако да, то според вас, къде се крият причините за това?

У нас не може да се казва, че професията журналист е станала непривлекателна, защото с всяка една година броят на кандитатите за нея се увеличава. Младите хора, и най-вече момичетата, искат да следват журналистика. Разбира се, много сред тях мечтаят да станат телевизионни звезди или да работят в радио, в големи издания, и да пишат добри материали. Младите хора искат да бъдат журналисти и това си личи по социологичните проучвания. Жителите на Русия уважават и ценят професията ни, а и имат доверие в медиите. Разбира се, ние в СЖР се стараем да вдигнем високо авторитета на професията ни, който в годините на промени беше значително понижен. Тогава много журналисти бяха принудени да се продават, но ние разбираме тази тежка ситуация и днес искаме да направим така,че чиновниците да плащат големи глоби когато  протакват своите отговори в ответ на критични материали, глоби и срещу отказ на информация или на акредитация на журналисти за дадени събития в регионите. И си мисля,че тогава авторитетът на журналистите ще се повиши още. Постоянно внасяме в Думата наши предложения и законодателни инициативи. Още повече, че в нашия секретариат е Евгений Примаков, внук на известния политик, и наш колега, който е депутат в Думата. Много мои колеги от телевизията и радиото са също депутати, които съдействат да се приемат нови закони и предлагат законодателни инициативи, които да облекчат живота и работата на журналистите и да повишат авторитета им.      

Вие бяхте близък със Сергей Доренко. Как, според вас, след неговата смърт ще продължи излъчванията си радио „Говори Москва“? Все пак той беше неговият основател.

Не бих казал,че сме били много близки, но се знаехме добре. Започнахме заедно работа още в програма „Время“. Правехме репортажи още в началото, когато всичко започваше. Често гостувах в пряк ефир на радио „Говори Москва“. Задаваха ми много остри въпроси. За последен път със Сергей се видяхме на инаугурацията на Путин. Дори се снимахме. За мен той бе сложен човек, който в началото на кариерата си направи много неразрешени за журналистите неща, но това, което правеше в последно време в радиото и колонката му в Телеграм канал се слушаше в цяла Русия. Дори аз, пътувайки за Франция, четях написаното от него в Телеграм канал и тогава колегите ми написаха, че Сергей е загинал. А какво ще стане с радиото, не бих могъл да кажа, но вероятно аудиторията няма да е същата. Там работи един много талантлив журналист, Владимир Мамонтов, и си мисля, че той ще намери начин да привлича слушателската аудитория. Но това, което правеше Серьожа, беше на много високо равнище, уникално. Той понякога изненадваше, викаше с пълен глас, правеше се на глупак, но го слушаха много хора.

На 26 май ще се проведат избори за Европарламент. Според вас, като познавач на темата, какво бъдеще ще имат Западните Балкани при новите ръководства на ЕС и ЕП? Мислите ли, че в ЕС ще работят за изолацията на влиянието на Русия на Балканите?

Много е трудно да се предскаже изходът от изборите, но се надявам, че в Европарламента балансът ще е разумен и депутатите все пак ще престанат с нападките си срещу Русия, като че ли тя е виновна във всичко. Надявам се, че в ръководството на Европа ще влязат разумни политици, които ще дадат шанс да се развиват балканските страни и да се сътрудничи с всички страни без всякакви ограничения и санкции.  

А вие имате ли с днешна дата идеи за бъдещото сътрудничество между СБЖ и СЖР? Все пак дълги години двата съюза поддържат приятелски връзки.

Надявам се, че ще се срещнем и в Сочи и там ще обсъдим по-подробно нашето сътрудничество.  По предложение на Снежана има идея в нашата програма за почивка да влязат базите на СБЖ, и то като привилегии. В Съветския съюз нашата организация за награди даваше жилища, коли, но сега не върви така. Но можем все пак да направим нещо, което да е материално. Сега 38 санаториума на брега на Черно море правят отстъпка на целите семейства на журналистите само срещу журналистическата карта, като по време извън сезона тя е 20%, а в сезона – 40%. Наскоро бях в курорта „Кавказки минерални води“ и договорих в няколко санаториума да приемат с отстъпка.

Така че ще се радвам, ако руски журналисти почиват във вашата база във Варна и в други ваши станции. Много от тях знаят България и я обичат. Между другото, сред колегите има интерес към вашия регион, защото не могат да си позволят да почиват в скъпи хотели. Така че ще дойдат тук с удоволствие.

И в края на разговора ни искам да ви помоля да споделите вашите впечатления от посещението ви в България, и то в тези юбилейни дни за българската журналистика. Срещнахте се и с президента Румен Радев. Какво си говорихте с него, ако не е тайна?

Беше ми много приятно да се срещна с българския президент Румен Радев, за който бях слушал много. Знам, че е военен летец и е летял на МиГ 29, а аз съм военен авиомеханик и съм се учил на МиГ 25. На срещата му казах за това. Той с голям интерес разпита за ситуацията в Русия, за сътрудничеството между СБЖ и СЖР. Разказах му какво се случва у нас и как си сътрудничим с българските колеги, както и за един от най-големите международни форуми „Вся Россия“, който се организира всяка година в Сочи. И дори го поканих, ако има възможност, да ни гостува на форума през септември, на който освен журналисти присъстват и държавни и регионални ръководители. Споделих му за сътрудничеството в сферата на туризма, и че сътрудничеството между журналистите в двете страни е много важно.

Много ми беше приятно идването в България, където не се чувствам в чужбина, защото дълги години работих на Балканите. Разбирам българския език  и ми беше много приятно да общувам с колегите. Посетих Пловдив, поднесох цветя пред „Альоша“. Радостно ми беше да посетя тази европейска столица на културата. Видях една нова София.  Да ви кажа,че аз внимателно гледах телевизията и усетих, че свободата на словото в много български канали е много по-голяма, отколкото в съседни вам балкански страни. Има канали, където откровено говорят и правилно дебатират, и то без всякакви премълчавания, всичките важни проблеми в страната и света и най-вече тези, които засягат отношенията с Русия, Украйна, западните страни.

А какво няма да забравите от празника на българската журналистика?

С изненада разбрах,че организираното журналистическо движение у вас е много по-старо от нашето. Ние навършихме сто години, а вие отбелязвате 125. А също имате и такива забележителни дати, интересни имена и българската журналистика до днес съществува и това е много важно. Много е важно също, че вие съхранявате тази памет. Вълнуващо и приятно беше, че отбелязах в София Деня на славянската писменост и култура  пред паметника на светите братя Кирил и Методий. Щастлив бях да поднеса цветя пред техния монумент. Много съм чел за тях. Още повече,че моят дядо се казваше Методий, а майка ми цял живот се е занимавала с Балканите и в частност с България.       

Снимки Иван Василев и личен архив

 

Сподели в
 

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

23.07.2019/10:07

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

16.07.2019/09:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки