Начало
 
 

Изложба на династията художници Санча, свързани с България

04.06.2019 /20:06 | Автор : Проф. Аксиния Джурова | Източник: Институт Сервантес/Национална галерия Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Афиш за изложбата "От Малага до Виена, минавайки през София"

Четири поколения от испанското семейство Санча ще бъдат представени в откриващата се на 5 юни от 18:30 ч. в Националната галерия експозиция „От Малага до Виена, минавайки през София”. За историята им разказва кураторът на излоожбата проф. Аксиния Джурова

От 5 юни до 7 юли 2019 г. в Националната галерия/Двореца ще бъде представена изложбата „ОТ МАЛАГА ДО ВИЕНА, МИНАВАЙКИ ПРЕЗ СОФИЯ“ , която включва творби на представители на фамилията Санча от XIX век до днес. За малко повече от век от нея са излезли близо двадесет художници. От тях четирима са свързани чрез своята житейска съдба и изкуство с България:

- ФРАНСИСКО САНЧА ЛЕНГО, роден през 1874 г. в Малага, Испания, починал през 1936 г.;

- ХОСЕ МАРИЯ ДЕ САНЧА И ПАДРОС, роден през 1908 г. в Ел Ескориал, Испания, починал през 1994 г.;

- АЛИСИЯ ХОСЕ САНЧА-НАХТИГАЛ, родена през 1950 г. в София, внучка на българския писател Людмил Стоянов;

- БЕНЯМИН ХЕЛМУТ НАХТИГАЛ, неин син, роден през 1988 г. във Виена.

Изложбата се осъществява със съдействието на Испанския институт „Сервантес“ в София, на Австрийското посолство в София, на други културни институции, творци и приятели. В нея са включени близо сто творби на четиримата автори, които са притежание на Алисия Санча, подбрани от фондовете на Националната галерия и на Софийската градска галерия, както и от лични колекции на приятели и близки.

ФРАНСИСКО САНЧА ЛЕНГО (1874-1936) е известен испански художник, пейзажист, портретист, илюстратор и карикатурист. Роден е в Малага, Испания - родния град и на Пабло Пикасо, с когото го свързват дългогодишно житейско и творческо приятелство, както и съвместни изяви в Малага, Париж и Лондон. В края на живота си, в отговор на журналистически въпрос за това кои са любимите му художници, Пикасо отговаря: "Микеланджело (Мигел Анхел) и Пако Санча". Франсиско е работил и с Федерико Гарсия Лорка като сценограф. Творческа дружба го е свързвала с Валтер Сикерт и Тулуз Лотрек.

Над 900 от творбите на Франсиско Санча се съхраняват в Музея АВС в Мадрид, а други - в музеите "Прадо" и "Кралица София". В изложбата са включени негови пейзажи и рисунки, свързани със събитията в България през първите десетилетия на ХХ век, както и карикатури за сатирични журнали, правени от него и по-малкият му брат Томас Ленго.

Сред българската общественост най-известен е ХОСЕ МАРИЯ ДЕ САНЧА И ПАДРОС, роден на 3 август 1908 г. в Сан Лоренсо де Ескориал, Испания. Баща му Франсиско Санча е известен испански художник и илюстратор. Майка му Матилдe Падрос, родена в Барселона, е първата жена в Испания доктор по философия и литература.

Хосе Санча става известен в България със стихотворението „Романсеро за Хосе Санча“ от Веселин Ханчев, излязло няколко години след стихосбирката на поета „Испания на кръстопът“ (1937). То завършва със следните думи „По очите те целувам, Хосе Санча, Хосе Санча“. И това не е случайно. Когато Хосе е четиригодишен, семейството му се премества в Лондон, където той расте сред известни творци и интелектуалци. През 1923 г. се завръща в Испания, а през 1930 г. прави първата си самостоятелна изложба в Мадрид. Получава стипендия и шест години се обучава и работи в Париж и Лондон. Връща се в Испания през 1936 г. и се включва във въоръжените сили на Републиката по време на Гражданската война. След 1939 г., с идването на режима на Франко, е принуден заедно със свои сънародници да замине за Москва, където рисува украсата на училища, в които учат испански емигранти, създава декори за „Циганката“ на Мигел де Сервантес, негови картини са откупени от Музея за западно изкуство. През 1940 г. сключва брак с Анеля - дъщеря на българския писател Людмил Стоянов, която по това време следва в Москва. Като доброволец в Испанския батальон Хосе участва в отбраната на Ленинград по време на Великата отечествена война.

След края на войната Хосе Санча е изпратен в Мексико като „секретен сътрудник“ с кодовото име Рембранд за подпомагане борбата на мексиканците при евентуална световна социалистическа революция.

След Мексико известно време живее със семейството си в Лондон, а след екстрадирането от Англия на участниците в Испанската съпротива през 1947 г. се озовава в България със съпругата и сина им Алaн, роден в Москва. През същата година Хосе Санча прави първата си самостоятелна изложба в България, предимно с пейзажи от Мексико. През 1950 г. в София се ражда и дъщеря му Алисия.

Престоят му в България през 50-те години на миналия век е свързан с изработването на проекти за плакати и с илюстрирането на книги за деца като „Синята стрела“ и „Продавач на надежда“ от Джани Родари, „Пинокио“ от Карло Колоди, „Негърчето Бигър“ от Мария Грубешлиева, „Чудната врата“ от Веселин Ханчев, „Малкият кабалеро“ от Никола Маринов, както и на сборници с кубински, турски и словенски народни приказки и др.

Хосе Санча е сред основателите на Сатиричния театър и е автор на неговото лого - „Кукерчето с камшика“. Сатиричният театър отваря вратите си през 1957 г. с „Баня“ на Владимир Маяковски, чийто автор на сценографията и костюмите е Санча. Той е и сценограф, и автор на костюмите на „Ах тези привидения“ от Едуардо де Филипо, постановка на Боян Дановски (1957), на „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцислав Георгиев по „Новите дрехи на царя“ от Ханс Кристиан Андерсен, на постановки на Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. Работи и за Народния театър, където прави декори и скици за „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсиа Лорка, „Волпоне“ от Бен Джонсън, „Политическо кафене“ от Хенри Филдинг. В декорите си за тези постановки той вкарва елементи на условност и сценична семплост, резултат от детските му възприятия, повлияни от декоративността на Пикасо.

Хосе Санча е свързан и с първите стъпки на българското кино. Работи с едни от най-изявените му творци като Боян Дановски, Захари Жандов, Валери Петров и Анжел Вагенщайн. Участва като художник във филмите „Септемврийци“ (1954), „Празник“ (1955), първия цветен филм „Точка първа“ (1955), „Земя“ (1956). Филмът „Звезди“ (1959) - копродукция на България и Германската демократична република, по сценарий на Анжел Вагенщайн, с режисьор Конрад Волф и художник Хосе Санча е отличен на кинофестивала в Кан през 1959 г.

По време на снимките на „Звезди“ през 1959 г. и след това живее със семейството си и работи в Източен Берлин, с надежда да получи паспорт от испанското посолство в Западен Берлин и да се върне в родината. Това успява да направи едва през 1963 г. В Испания живее и твори до кончината си през 1994 г. Последната му самостоятелна изложба там е през 1995 г.

В картините и рисунките на Хосе Санча, представени в самостоятелните му изложби в София през 1977 г. и 1987 г., както и в настоящата обща изложба, трудно ще открием премеждията, през които преминава художникът в житейския си път - „побелял от черни гари, остарял от нови срещи“, както го нарича Веселин Ханчев. Какъвто и пейзаж да рисува, той напомня Испания, картините му излъчват примирение пред болката и отказ от разплата. Тази негова позиция намира като че ли най-точно обяснение в казаното от дъщеря му Алисия, която е наследила освен художническата дарба на фамилията Санча и умението очите ѝ да виждат светлината и красотата на света: „Баща ми много лесно ставаше щастлив. Ако види хубав човек или нещо вкусно за ядене, или как слънцето грее, това му стигаше. Не му трябваше много, за да се чувства добре.“

Настоящата експозиция в Националната галерия е четвъртото и най-мащабно представяне на Хосе Санча. Чрез нея любителите на изкуството ще си припомнят неговия модерен рисунък и лиричен стил, характерен с особената празнота на пейзажа, в който художникът оставя една оголеност, изчистена от детайли. Неслучайно наред с Морис Утрило, един от любимите български художници на Хосе Санча е Найден Петков.

През 1989 г. Оскар Кристанов и Павел Васев правят филм за Хосе Санча. Същата година филмът получава първа награда от Съюза на българските филмовите дейци.

АЛИСИЯ ХОСЕ САНЧА-НАХТИГАЛ е родена в София през 1950 г. в семейството на испанския художник Хосе Санча и журналистката Анеля Стоянова-Санча, дъщеря на известния български писател Людмил Стоянов. Следва сценография и живопис в Берлин при проф. Петер Янсен. Живее във Виена като свободен художник – сценограф и илюстратор. Съпругът ѝ Хелмут Нахтигал е бил юрист. Има двама синове, Аарон и Бенямин. Бенямин Нахтигал е художник.

Алисия Санча работи в сферата на живописта, рисунката, илюстрацията и сценографията. Нейни творби са представяни в изложби във Виена, Мадрид, Грац, Инсбрук, Клагенфурт. За първи път в София прави изложба под наслов: „Музика за птици, или когато абсурдът стане действителност“ в Галерия „Арте“ през април 2017. В нея със своите пейзажи Алисия ни връща към градината на Рая (Едем). Градината, осмислена като светилище за птици, животни и хора. Тя може да е и каменната градина на японеца, и тази във Версай, и от околностите на Лондон и Малага, родното място на Франсиско Санча – нейния дядо, и от селото на дядо ѝ по майчина линия Людмил Стоянов – Ковачевица. Алисия ни връща към градината, която всеки човек носи в себе си. Тази, в която „сме направени“, „изгонени“ и непрекъснато правещи опити да се върнем в нея.

В настоящата изложба Алисия обръща кода. Ако в предишния ѝ цикъл „Музика за птици“ човекът свиреше в градината за птиците, персийският килим бе постлан на тревата в градината и така тя прехвърляше своя домашен рай сред природата, сега пауни, славеи, врабчета, маймуни, магарета и други животни са населили интериора, превърнали го в земен рай. Не тапети от пейзажи изпълват дома, а животинският свят е населил хола, спалнята, кухнята… За Алисия те, птиците и животните, имат също интелект, социално поведение, чувства, познават радостта и тъгата не по-зле от нас.

БЕНЯМИН ХЕЛМУТ НАХТИГАЛ е най-младият представител на фамилията Санча. Роден е във Виена през 1988 г. в семейството на Алисия Санча и Хелмут Нахтигал. През 2015 г. завършва Университета за приложни изкуства във Виена, специалност „Графика“. От 2011 г. редовно участва в групови и самостоятелни изложби във Виена, Грац и Любляна. През 2012 г. получава наградата „Артист на годината” на Австрийското национално радио. За неговите творби Гюнтер Оберхолензер отбелязва: „Без уважение, но с много любов към материала, Бенямин усвоява техниката на керамиката и изобретява един странен и куриозен свят от фигури. Изработката и съдържанието им е нахално и безсрамно и много далеч от сладко-кичозната керамика на художествения занаят. Фигурите му с лимонова или артишокова глава в неговата инсталация разказват за униформеността и изолацията на нашия мултимедиен свят. Потискащи, но не без хумор реализирани, тези теми откриваме и в големите сюрреалистични рисунки на Бенямин.“ Независимо че някои от членовете на фамилията Санча никога не са се срещали лично, в изложените в Националната галерия/Двореца творби може да се проследи приемствеността в тяхното творчество, да се види, че обичта към изобразяваното се е предавала от поколение на поколение, от Франсиско на Хосе, от него на Алисия, а от нея на Бенямин.

Сподели в
 

Днес в плевенския парк „Кайлъка” ще се проведе национална обединителна среща на ръководители на състави по танци и изкуства под надслов „Национално обединение на гилдията”.

30.05.2020/13:11

По повод Международния ден на детето, 1 юни, входът в Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” и Къщата музей „Цар Освободител Александър II” ще бъде безплатен за деца и ученици до 18 години.

29.05.2020/19:37

Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ) ще използва мачовете при закрити врата като тестово поле за иновационни технологии в телевизионното излъчване, обяви заместник комисионерът Бил Дейли.

28.05.2020/16:52

Тези дни се навършиха 2 години от кончината на големия български художник Светлин Русев. Прrживе Русев подари на родния Плевен ценнатата си сбирка изобразително изкуство от цял свят.

27.05.2020/17:37

Шоуто на "Евровизия" "Europe Shine a Light", което се състоя на 16 май вместо финала на песенния конкурс, е било проследено от 73 млн. зрители, съобщиха холандските организатори на мероприятието.

27.05.2020/14:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки