Начало
 
 

Мая Бежанска: Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

13.06.2019 /20:36 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мая Бежанска на сцената

Известната актриса от Централния куклен театър се вдъхновява от срещите си с малките зрители. Всяко лято с група други творци работи за деца в неравностойно положение, събрани на Юндола

Обаятелна, чаровна, дребничка, но и голяма, много талантлива актриса, Мая Бежанска бе удостоена с награда за принос в развитието на културата по случай 24 май. През последните две десетилетия тя блести и в кукления театър, и на драматична сцена, и в киното, и като певица.

Родена е на 19 май 1972 г. в Благоевград. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Николина Георгиева, която й е учител не само в Академията, но и в живота.

Мая Бежанска е актриса в Централния куклен театър от 2000 година. Припознава кукленото изкуство за своя любов още в трети клас. И до днес неуморно следва мечтите си.

Омъжена е, майка е на 17-годишната Аглая. С моноспектакъла си „Комедиантката“, постановка на Сливенския куклен театър, бе в Русия на фестивал на моноспектаклите в град Орел.

- Мая, как приехте награждаването ви по случай 24 май?

- Бях много приятно изненадана, защото съм човек, който не търси оценки и признание, а развитието си. Не винаги по пътя си имаш успехи, но при всички случаи получаваш уроци. За мен е по-важна работата ми и какво давам, и какво взимам от хората при срещите си с тях. Голяма чест за мен е тази награда. От години „дълбая“ в професията и се опитвам да държа ниво, достойно за актьор.

- Вие сте актриса в Централния куклен театър, но играете и в драматични спектакли, и в киното...

- Обичам да наблюдавам света около себе си. Театърът е пространство, което позволява на актьора да изрази от сцената видяното в живота, да защитава каузи и идеи. Предпочитам през изкуството да говоря за тези неща, отколкото да изляза на улицата и да крещя и недоволствам…

Кукленото изкуство ме зареди с приказност и безкрайно въображение, в които можеш да плуваш, да бъдеш себе си, да бъдеш открит. Обичам истината, с която се работи в театъра. Ако човек е искрен, винаги достига до сърцата и умовете на хората. А съм и човек, който се вдъхновява от децата. Има много неща, които мога и научавам от тях. Срещите ми с тях за мен са много ценни и важни.

А драматичния театър ме провокира с думите, с предизвикателството на текста. Докато в кукления театър има други изразни средства. Радвам се, че имах шанс да стъпя и на голямата сцена. Много е хубаво и вълнуващо!

- Играете в моноспектакъла „Колекционерката“ вече 50-о представление на сцената на Театър „199“ от пет години. Как се роди идеята за това представление и кое му носи успех?

- Театър „199“ прави конкурс за нова българска драматургия всяка година. И „Колекционерката“ на Радослав Чичев спечели този конкурс. Заедно с режисьорката Катя Петрова реализирахме спектакъла. Тогава точно с нея репетирахме „Бурята“ на Шекспир в Централния куклен театър. Много ми хареса текста, труден е за драматизация, но пък си заслужаваше усилията… Мисля, че се получи нещо добро. Това е спектакъл, който борави с душата на човека. Катя покани Рин Ямамура, японка, която живее в България, за сценограф на постановката. Автор на музиката е Христо Йоцов. Любовта, с която подходихме към този поетичен спектакъл, направи така, че той вече пет години да се радва на публиката.

- Преди време участвахте в популярното шоу „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Какво ви донесоха превъплъщенията и имитациите в него?

- Това е много специфично шоу, следя го отдавна. Харесвам го, защото е много позитивно. Трудно е да изграждаш толкова образи на сцената за толкова кратко време и да пееш, да съумееш да влезеш в кожата на някой друг. Но пък е голямо и вълнуващо търсене и изживяване.

- Преди години се роди триото Стефан Вълдобрев, Камен Донев и Мая Бежанска. Изпяхте „Белите маратонки“, „Обичам те, мила“, „Работа“ и те за нула време станаха хит. Имате ли носталгия по онова време, липсва ли ви?

- Беше страхотно време! Имахме страшно много участия, пътувахме непрестанно, безкрайна публика имахме. И тримата изживяхме този миг, после всеки продължи по пътя си. Нямам носталгия, по-скоро ми липсват срещите със Стефан и Камен. Но ние си запазихме приятелството, ходя на техни представления, на концертите на Стефан… Гордея се с тях и им се радвам и сега.

- Интересувате ли се от други изкуства и кое ви радва повече – театърът или музиката? Коя изява на сцената ви е най-любима?

- От всички изкуства се интересувам. Музиката като че ли най-много ме привлича. Обичам да ходя на концерти, слушам почти непрекъснато музика. Друго изкуство, което открих преди години и разбрах, че е много свише – това е поезията. В нея има и музика, и изобразително изкуство, и всичко... Да намериш точните думи, да опишеш точните състояния… Иначе имам приятели художници, ходя на техни изложби, ходя по галерии и музеи и когато пътувам по света.

Но театърът събира в себе си всички изкуства, той е синтезът им.  Актьорът трябва да е любопитен и отворен за всичко.

- А каква музика слушате?

- Обичам джаз, фънк джаз, обучавам се в класическата музика. Не твърдя, че съм голям познавач.

- Любими автори поети имате ли?

- Константин Павлов, Борис Христов, Емили Дикинсън, Жак Превер…

- Какво мислите за състоянието на изкуството и културата у нас?

- Имам си своите разочарования. Иска ми се нашият театър да не е толкова комерсиален. Наскоро гледах „Макбет“ на италианската трупа, която гостува по време на Световния театър в София. Иска ми се повече таквива спектакли у нас. За съжаление, българският театър много залага на комерсиалното, за да има успех. Трябва да се намери балансът! Може би поради липсата на пари отново, но нашият театър не пътува. А обратната гледна точка е много важна. Трябва да се канят повече спектакли от чужбина и да има повече обмен. Пък и в съвременната българска драматургия липсват големите теми, върху които да се работи.

- Какво мислите за журналистиката у нас, била ли сте мишена или жертва на жълти и на фалшиви новини?

- Била съм преди години, но всички, които ме познават добре, знаят докъде е лъжата и докъде е истината. Затова престанах да им обръщам внимание. За жалост, има хора, които се „хранят“ с жълти и фалшиви новини. Но затова имат вина и журналистите, разбира се. Някои от тях.

Ще ми се критиката да е по-градивна към изкуството. Да не е толкова хейтърска. Да се гледа обективно и с чисто сърце на тези теми. Много е важен и тонът, с който се поднасят нещата. Има колеги, които работят навън - за тях се пише именно градивна критика. А тук тя липсва и често е унизителна за твореца.

- Каква е Мая извън сцената?

- Имам нещо, което правя всяка година от четири години насам, за  което отдавна мечтаех - работя с деца в неравностойно положение. Ние сме група от трима творци, вече сме сдружение. Всяко лято през юли и август правим детски лагери за тези деца на Юндола, до Велинград.  Децата са предимно от града и селото, както и от социални домове. Там сме без телефони и телевизия, без зависимости. Всяка смяна е от осем дни.

- Кое ви накара да правите това?

- Обичам децата! Когато им даваш любов и искреност, и трудните деца стават добри…

- Любимите занимания в свободното ви време кои са?

- Спортувам, карам сърф, ски, конна езда от време на време. Иначе нямам време за друго хоби освен театъра.

- Какво бихте пожелала на читателите на нашия сайт?

- Много е важно хората да бъдат заедно, никой да не гледа на себе си като отделно от този свят същество. Да има любов и състрадателност. Всеки има какво да даде на другия. Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

 

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки