Начало
 
 

Маргарита Мартинова: В това, което се случва около нас, се втурвам с рогата напред

23.06.2019 /16:46 | Автор : Розалина Евдокимова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кметът на Лом Пенка Пенкова връчва грамотата и първа награда от поетичния конкурс „РазЛОМени слова“ на журналистката Маргарита Мартинова (вляво)

Юни донесе на обруления и забравен от Бога Северозапад и нещо много красиво и стойностно, което за сетен път доказа, че „Не се гаси туй, що не гасне“. В дунавския град Лом, пазещ още очарованието от миналото, бяха обявени резултатите от първия национален поетичен конкурс „Огърлица от разЛОМени слова“, а общинската художествена галерия „Поломие” събра ценителите на мерената реч. Участваха 93-ма автора от цяла България и с 271 свои творби. Конкурсът се организира от Съюза на българските писатели, Агенцията за хората с увреждания в България,община Лом и дружество „Будители“ в област Монтана.

Резултатите от конкурса бяха обявени от председателя на журито, поетесата доц. Мая Панайотова – заместник-председател на Съюза на фламандските писатели и член на Съюза на българските писатели. Доц. Панайотова е преподавала съвременна българска литература и в три университета в Белгия. Членове на журито са поетесата Валентина Михайлова - член на Съюза на българските писатели, и литературният критик Юлий Йорданов, единственият в Лом член на Съюза на българските писатели.

Първа награда журито присъди на известната журналистка Маргарита Мартинова от София. С нея се познаваме „от сто години“, както е прието да се казва за дългогодишното приятелство, но да си призная, едва тази година открих „тайната“  й страст – поезията. По повод престижното отличие и за това как се съчетават поетичното творчество и журналистиката и дали имат общи свои пресечни точки Маргарита Мартинова разказва пред сайта на СБЖ.

Като във вечната житейска дилема: кое е по-първото - яйцето или кокошката, – аз се обръщам с въпрос към теб, Марго: кое е по-първото при теб - журналистиката или поезията?

Поезията е дар божи, журналистиката е призвание. Начин на мислене, рефлекс, професионализъм. Вечна будност, незаспиващо желание да промениш, да помогнеш, да се пребориш. Почти всеки е писал през младостта си стихове. Но ако е бил цял живот журналист - той винаги ще вижда нещата с разума и очите на журналист. Независимо че в един момент, там някъде „отгоре“, някой ще започне да му изпраща строфи, думи и рими, които се подреждат в стихове.

Аз все още нямам издадена стихосбирка, но имам издадени три книги, свързани с работата ми на журналист, със съдбите на онези, на които съм помогнала: „Встрани от любовта“, „Седем върха“ и „Защо се разведохме“, която излезе и на руски – „Почему  мы развелись“. Работила съм в два ежедневника, а после към издателска къща „Земя“, заедно с прекрасен екип от нахъсани колеги, създадохме най-многотиражния и любим семееен вестник на българското семейство – „Вестник за дома“. Стигнахме до 275 000 тираж и съм го ръководила 17 години - от идеята до продажбата и събирането на парите, колкото и странно да звучи това. После станах издател на седмичника „Нещата от живота“, на „Семеен вестник“, на семейното и кулинарно списание „Вкусотии в чинии“ - което за 20 години е стигнало до  9 000 000 читатели. Издавала съм книги - научна литература. И още го правя. От екипа на „Вестник за дома“ хора , които за пръв път стъпват в редакция, излязоха издатели и главни редактори. От списанието - също. Нещо като школа за кадри се получи.

И аз съм се питала - има ли общо поезията с начина, по който съм изисквала да бъдат поднасяни материалите, със звучността и точността на думите, с атрактивността и сдържаността на заглавията, с концепцията, в която човекът бе най-важното - да му помогнеш да се оправя в бита, във взаимоотношенията. Навярно на подсъзнателно ниво - да. Но не бих могла да си представя живота си различен от живота на журналист. От 1969 година работя тази работа, та до днес. Макар и да е издателска сега.

Стиховете ти са от рода тежка артилерия, т. е. сериозни и разтърсващи. Дори на моменти звучат малко страшновато и мрачно. В днешното толкова шантаво време имаме ли нужда от такъв род поезия, която да ни раздира и кара да се замислим?

Болката, гневът на хората, бедността, несправедливостта, която ги раздира и потиска - всичко това има нужда не само от площаден или политически отдушник, а и от думи, написани в ритъм, рима, мисъл и емоция, които по-лесно стигат до съзнанието, запомнят се и водят поне до временен катарзис. До облекчение - че някой е казал това вместо тях и по начин, по който биха искали да звучи, но не могат да го изразят. И те прегръщат тези стихове. Които аз просто ги пиша такива, защото така зазвучават в мен.

Когато пишеш поезия, от какво бягаш - от журналистиката или от това, което е около нас?

Не бягам! Журналистиката обаче не търпи „съперници“. Пък и аз вече не съм на активна журналистическа работа, която те поглъща изцяло. Но в това, което се случва около нас, се втурвам с рогата напред. Екстравертно. Първо започва да ме боли - от нещо, от случка, от видяно, от чудо. След ден или два ме връхлита началото. Трябва да го запиша. Върху цигарена кутия, вестник, квитанция. После пиша следващите. Или ги ровя, или се изливат. После след ден-два пробирам бурените между думите, променям, намирам. Е това е. Не бягам чрез стиховете, а излизам извън себе си с тях. Писането вече не е самотно занимание, въпреки, че технически изисква своето време самотност. Днес стана така, че на другия ден десетки или стотици хора да прочетат стихотворението – на „Стената“.

Емили Дикинсън беше написала нещо незабравимо - за мечтата и пчелата, при теб как е - има ли я мечтата и жилото на пчелата дава ли стимул?

Животът ми излезе извън рамката на мечтите. Защото човек мечтае за онова, за което има представа. Нямах представа за живота - такъв, какъвто го изживях. Нямах и представа, че поезията ще ме връхлети отново след 30-40 години. Не съм го и мечтала. Пиша стихове от ученичка, печатах в „Пламък“ и „Септември“ като студентка, но както половината момичета, мечтаех да бъда на сцената. А после получих сцена по друг начин. („Нещата не са такива, каквито изглеждат“). Вестникът не изглежда на сцена, а всъщност е. Споделянето на стихове не изглежда, като появяване на сцена, а всъщност е. Питат ме, защо отлагам издаването на стихосбирка. Защото не изпитвам вътрешна потребност. Когато споделя стихотворение в сайта си, или на стената във фейсбук, или на страницата си, получавам контакт, досег, единение с десетки хора, с колеги, преоткривам ги - преоткриват ме.  Успяваме да „разговаряме“. И всеки път имам „сценична треска“, вълнувам се - как ще бъде прието, преди да пусна на “Стената“ (разбирай „сцената“) стиха си. И се отвори една неочаквано вълнуваща страница в живота ми - искрени думи,  съпричастие, окуражаване, благодарност. От тези, с които съм работила с десетилетия или се познаваме от десетилетия. Говорили сме за всичко друго, но не и за поезия, за чувствата, които индуктират думите, когато прескачат от единия в съзнанието на другия. Жалко, че това става в едно болно време, което не ние ще успеем да променим.

Но в момента се оказва, че хората жадно четат поезия. И в интернет, а и всеки ден в София и в страната става представяния на стихосбирки, на книги, четения, обсъждания. Което се случва обикновено в затишията преди настъпването на революциите...

Ето две от стихотворенията на Маргарита Мартинова:

МЪРТВИЛО

За този край до днес
съм нямала очи.
След всеки километър -
буца в гърлото присяда.

Проверка вятърът направи призори.
Във две редици къщите строи.
Заблъска портите,
прескочи през стобора.
Във всяка втора –
не намери хора!

Само земята със оголени гърди
примамва овдовелите дувари.
Обърнато с хастара си нагоре,
виновно миналото
в селото мълчи.
Тояжки не остави за опора.
Със щедрост йезуитска ги дари –
с местата празни
в пейките на двора.
С писмата от децата
недошли.
И залез –
полумъртъв от умора.

Преди да пламнат сухите треви,
последният свещта да загаси…

 

ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА

С фуркетите на мисълта,

забити в старата й шапка,

нощем проникваше в света.

Всичко записваше в тетрадка.

 

Печеше черен кекс със ядки.

Минути? - колкото куплет.

И ни по-дълго, ни по-кратко

от буквите във всеки ред.

 

В едни - какаото горчеше,

в други не стига захарта.

Зависи – колко дълга беше

във мислите й песента.

 

Отглеждаше в свойта градина

една единствена пчела.

И още – трябваше да има

ливада. И една мечта.

 

Невидима пчелата беше.

От рими сбираше меда.

Емили сладките редеше

във кошнички от самота.

 

Намериха я зад вратата.

За Рая стискаше билет.

Една пчеличка – над главата.

И стих, надраскан със фуркет…

(Стихотворението е посветено на голямата американска поетеса Емили Дикинсън.)

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки