Начало
 
 

Книга разказва за „Журналистическия квартал” в София

30.06.2019 /15:54 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къща от квартала... (снимка: Александър Геров)

Тя е дело на двамина – майка и син: Адриана Кръстева и Захарий Кръстев. Изданието - "Кварталците", е на Мединформ ЕООД и е изключително богато илюстрирано - със снимки от семейни архиви, с репродукции на визитки, нотариални актове, детски рисунки, портрети от майстори на четката, архитектурни скици, шаржове...

Стотици, повече от триста.

Това е единственият квартал в столицата, кръстен на конкретна професия 

В София има Македонски (Бежански), Добруджански, но не втори като този – в Лозенец. По-точно – в Долни Лозенец.

„Под № 120/1920 г. е приет Закон за застрояването с жилищни сгради на парцели извън границите на града” , пише в края на книгата редакторката й -- Марта Иванова. Целта, продължава тя, да си построят жилища безимотни участници във войните, бежанци от Вардарска Македония, вестникари, чиновници...

Парцелите били еднакви – малко по-големи от половин декар, по 550 квадратни метра всеки, а застроената площ не трябвало да надхвърля 250 квадратни метра. Обяснението за запретата? Да могат сградите „да дишат”, да има колкото може повече зеленина. 

Първоначално съкварталците се снабдявали с вода от изградения през 1910-а резервоар „Семинарията”, а водоснабдителната и канализационната мрежа били направени през 1928-а.

Интересно е да се знаят прежните имена на на днешните улици в квартала. „Добри Войников” бил „Нова”, „Цанко Церковски” – „Руен”, „Елин Пелин” – „Журналист”, „Борова гора” – „Професор Карл Каснер”, „Сава Огнянов” – „Артист”, „Христо Смирненски” – „Паскал Паскалев”...

Известна на почти всеки софиянец е местната кръчма „Подъ липите” 

Тя е в приземния етаж на къщата на генерал Стефан Тасев и отворила врати през 1926-а. Тогава я наричали „Селект”. По-късно сменили фирмата. Съществува махленски спор кой е кръстникът, изрекъл и предложил пръв името, с което се прочува. Едни казват, че е Елин Пелин, други – че е Васил Пепелджийски. Той пръв построява къща в гората под Семинарията...

х х х

Тихи улички – на 10 минути път с трамвай от центъра на града. Много дървета, много цветя, блажена тишина. Старософийска атмосфера и уют. Добронамерени, познаващи се и тачещи се съседи. Хора с какви ли не професии, но и с комшулуци между дворчетата. 

Кварталът на журналистите, много от които създават Дружеството на столичните вестникари преди повече от век. Пъстробагрен акварел върху все по-сивата, безцветна и бездушна карта на днешна София...


 

Сподели в
 

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020/14:57

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020/12:00

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020/09:02

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки